Джос Стърлинг
Феникс (13)

Тринайсета глава

Пристигането на толкова много членове на семейството на Айвс наложи реорганизация на местата за спане. Господин и госпожа Бенедикт се настаниха в стаята на Виктор, на мен и Скай дадоха двойното легло на Айвс, а момчетата трябваше да си поделят голямото легло на Хавиер и диваните в дневната. По предложение на Айвс аз последвах Скай, за да си починем няколко часа. Напрежението от последните дни ми се беше отразило и за мен това беше по-малко травмиращо, отколкото да седя в кухнята и да участвам в разговора. Ако Айвс се готвеше да каже истината, не исках да я чувам. Надявах се, че незнанието ще ме предпази да изпълня заповедта на Пророка.

Скай изрита обувките си и легна от дясната страна на леглото.

Блаженство. Не можах да заспя през по-голямата част на полета. Всички бяхме твърде развълнувани от новината на Айвс.

Застанах колебливо до другия край, чудейки се дали тя има нещо против, ако споделя двойното легло с нея, или да спя на пода.

Скай потупа матрака.

— Има достатъчно място. Защо не полегнеш?

Внимателно развързах връзките на обувките си, изхлузих ги и се опънах на леглото. Скай се усмихна.

— Айвс не каза много. Знаем, че сте се запознали на конференцията, но че ти имаш неприятности и си се забъркала с група лоши саванти. Каза, че му трябва помощ, за да те измъкне от страната. Сол и Виктор ще ти извадят паспорт. И Айвс мисли, че аз може би ще разбера повече за произхода ти, защото и аз съм англичанка.

Съмнявах се. Колко души имаха съмнително минало като мен?

Скай не се разколеба от мълчанието ми.

— На колко години си, Фей? Трябва да си почти на осемнайсет, щом си сродната душа на Айвс.

— Така ли?

— Рожденият му ден е на първи юли. Не знаеш ли?

Втренчих се в белия таван. Нямаше пукнатини като в стаята ми у дома.

— Рождените дати нямат голямо значение там, откъдето идвам. Спомням си, че мама се суетеше около мен всяка година през лятото, но тя почина отдавна и не си спомням подробности, нито датата.

— И аз не знам кога е рожденият ми ден. Родителите ми и аз избрахме деня на осиновяването ми, затова се изненадах, че вероятно съм по-малка, отколкото мислех.

Странната и забележка разпали интереса ми.

— Как се случи това?

— Рожденият ден на Зед е на пети август. Поради връзката между сродните души и моят рожден ден трябва да е някъде тогава. — Тя се обърна на една страна, за да ме гледа. — Но запазих първи март като рождена дата, защото обичам да дразня Зед, че се среща с по-стара жена. А и родителите ми не биха разбрали, ако им кажа за връзката между сродните души и се опитам да променя датата.

— Те не знаят ли?

— Е, предполагам, че са усетили, че има нещо особено между Зед и мен, но не знам как да го обясня на хора, които не са саванти. Не се зарадвах много, когато Зед за пръв път ми разказа за савантите. — Усмивката и стана по-широка и аз разбрах, че в думите и се крие някаква история.

— И какво направи?

— Ударих го с пазарска чанта и му казах, че е кретен.

— Опа.

— А как се случи с теб и Айвс? Любов от пръв поглед?

— Не. Откраднах нещата му и той ги взриви.

Русите и вежди се повдигнаха от учудване.

— Боже мой! Звучи вълнуващо. И после?

Почувствах, че мога да й се доверя, без да я уплаша. Погледнах за миг калейдоскопа в съзнанието и видях, че дарбата и позволява подобно прозрение в хората, макар че тя виждаше настроения, а не мисли. Скай наблюдаваше цветовете ми и виждаше, че лицето ми е обкръжено от бледорозово и сиво като първото поруменяване на изгрева на слънцето над хоризонта.

— Каква е лъжата?

Тя схвана бързо.

— Виждаш какво правя?

Кимнах.

— Напоследък не мога да се сдържа. Прекарвам много време със саванти и това включва радара ми за чувства. Имаш ли нещо против?

Повдигнах рамене.

— Аз виждам мисловните схеми, затова предполагам, че би трябвало да съм последната, която има нещо против.

Скай прибра кичур от дългите си вълнисти коси от лицето си.

— Жълта.

— Моля?

— Лъжата е жълта. Ти виждаш ли, когато хората лъжат?

Замислих се.

— Не съм сигурна. Виждам как мислят, затова, ако лъжат съзнателно, те може да се издадат, ако в съзнанието им преминават противоречиви образи. Твоят подход е по-пряк.

— Това ли е дарбата ти?

— Не. Аз… мога да замразя мислите ти. Имаш чувството, че времето е спряло за няколко секунди.

Скай се замисли върху думите ми.

— Страхотно. Щом си с Айвс, може да откриеш, че умееш още неща. Истина е, че сродните души се допълват взаимно. Аз намирам нови сили, когато работя със Зед. Телекинезата ми е много добра. Понякога го бия и това, естествено, му е много неприятно.

— Не съм опитвала телекинеза. Мислиш ли, че мога да правя други неща? В Общността. — Млъкнах, разтревожена, че издавам твърде много информация за себе си.

Скай ме погледна спокойно.

— Продължавай. Мисли за мен като за приятелка. — Тя въздъхна, когато аз я погледнах озадачено. — Това означава, че няма да кажа на никого, нито дори на Айвс.

Никога не бях имала истинска приятелка и щеше да бъде хубаво да имам — не че бях готова да приема предложението на Скай само след няколко минути разговор. Имах поведението и житейския опит на хлапе, израснало на улиците, и не можех да го направя лесно.

— Там, откъдето идвам, се съсредоточаваме да усъвършенстваме основната си дарба. Не използваме много телепатия. Пророка…

— Кой е Пророка? — Тя нави на пръста си кичур от косата си.

— Нашият водач. Той използва телепатия, за да ни дава инструкции. Но не бих искала друг да влиза в главата ми. Смятам, че всички мислим така.

— Струва ми се, че и него не го искаш в главата си.

— Да, вярно е. — Опитах се да нормализирам дишането си. Само като говорех за Пророка изпадах в паника.

Скай пусна кичура да се развие.

— Съзнаваш, че той злоупотребява с теб, нали? Ти имаш право на лична свобода. Да натрапва гласа си в главата ти е също толкова лошо, колкото да държи някого затворник против волята му или да го бие.

Засмях се.

— Той прави и това.

Тя докосна ръката ми.

— Знам какво е.

— Откъде? — прошепнах. Скай беше съвършена — миниатюрно същество като фея, мила и хубава, рееща се върху мехурче от любов над покварата на ежедневието. До нея аз се чувствах като грозно джудже, което води живот, ровейки в най-долните, кални и мръсни утайки на човечеството.

— Виж, не съм такава, за каквато ме мислиш. Била съм изоставена като малка на бензиностанция след години на насилие — счупени кости, наранявания, какво ли не. Не можех да говоря много години и дори забравих името си.

— Какво? Как така?

— Истина е. Родителите ми ме спасиха първи, а после Зед довърши работата с помощта на семейството си. Мислех, че животът ми е бил труден, но сега виждам, че съм извадила повече късмет от теб. Откога си сама?

Разбирането и отключи извор от чувства. Не се подчиних на заповедта на съзнанието си да не проявявам слабост и по лицето ми потекоха сълзи и покапаха по възглавницата.

— Струва ми се, че винаги съм била сама. Мама се опитваше, но беше под контрола на Пророка. Не познавам друг живот, Скай. Тревожа се, че не съм подходяща за Айвс и че ще объркам живота му. Аз съм отрова.

Тя разтърси раменете ми, укорявайки ме нежно.

— Глупости. Всичко ти е наред. Истинско чудо е, че все още те е грижа за други хора.

— Но Айвс…

— Не се тревожи за него. Той е силна личност и е напълно способен да се грижи за себе си, въпреки онова, което говорят за него братята му. Не позволявай ученолюбивият му вид да те заблуди. В него гори огън.

Спомних си за сблъсъка в „Тейт Модърн“.

— Мисля, че го видях.

— Довери му се. Айвс заслужава този шанс. Той ще оправи нещата. Може да разчиташ и на останалите от семейството.

Исках да й вярвам, въпреки че не бях убедена. Усмихнах се и се сгуших на възглавницата.

— Той е прелестен, нали?

Скай се засмя.

— Всичките са такива, най-вече Зед, разбира се.

Не бях съгласна с последното. Категорично предпочитах моя лъскав леопард пред нейния тигър.

— Много е изтощително, ако си ревнива — добави тя.

Прехапах устни и се запитах как мога да искам да се засмея, след като толкова скоро бях плакала. Чувствата ми непрекъснато се променяха.

— Айвс привлича по-възрастни жени. Всичките флиртуват с него.

Скай се изкикоти.

— О, Боже, не знаех. Няма да кажа на Зед. Той ще му се подиграва безмилостно. Как се държи Айвс в такива моменти?

— Смущава се. Много е сладък.

— Да, всичките ми приятели мислят, че той е… Вероятно няма да искаш да чуеш това. Но ми казаха — късметлийките, които са излизали с него, че Айвс е съвършен джентълмен.

Не бях сигурна дали той се държи така с мен. Ядосвах го прекалено много, за да запази спокойствие.

— И Зед ли привлича пуми — по-възрастни жени?

Скай се засмя.

— Не. Всичките минават на отсрещния тротоар на улицата, когато го видят, че идва. Той има страховито излъчване, когато не мисли. Всъщност това е забавно, защото способностите му не са смъртоносни като на Айвс.

— Трябва да се пазиш от тихите води.

— Да. — Тя се прозя. — Готова ли си да поспиш?

Кимнах. Бях по-спокойна.

— Добре.

— Събуди ме в четири, ако станеш преди мен. Обещах да се обадя на родителите си, за да им кажа, че сме пристигнали и всичко е наред.

Завиждах й, че има толкова много хора, които държат да знаят какво и се случва.

— Недей — промълви Скай, която проницателно се досещаше или може би разгадаваше чувствата ми. — Ние държим на теб. Вече не си сама.

И Карла ми беше казала същото. Проблемът беше, че ми бе трудно да преодолея обучението във възпитанието си. Първият урок на новия ми живот щеше да бъде да приема, че може би има някакви истина в твърдението им, че държат на мен.

 

 

Събудих се след няколко часа и видях, че Скай все още спи. Дишаше тихо и миглите и се бяха извили върху бялата и кожа. Приличаше на принцеса от приказка, която чака своя принц да я събуди с целувка. Погледнах часовника на нощното шкафче и видях, че тя има няколко часа до телефонния си разговор, затова се измъкнах от леглото и излязох боса от спалнята.

Надзърнах през отворената врата в стаята на Хавиер и видях, че Зед спи на голямото легло, прегърнал възглавница, сякаш чувства присъствието на Скай до него. Предположих, че е оставил вратата открехната, за да чуе, ако има проблеми в нашата стая. Окуражих се от това нормално ниво на подозрителност към непознатите. Той не знаеше дали няма да се обърна срещу сродната му душа, и аз одобрявах предпазните му мерки. Отидох на пръсти в кухнята и открих, че Айвс, Виктор и Хавиер работят на преносимите си компютри.

— Здравейте. — Спрях на прага, питайки се дали съм добре дошла.

— Фей. — Айвс изглеждаше искрено доволен, че ме вижда. — Гладна ли си? — Той махна похлупака от чиния със сандвичи, които беше приготвил за мен. — Всичките са вегетариански.

— Благодаря. — Седнах на високото столче до него, като се стараех да не поглеждам екраните на компютрите им. Колкото по-малко знаех, толкова по-добре.

Виктор затвори лаптопа си и разгърна тефтерче.

— Докато ядеш, Феникс, би ли ми казала какво знаеш за родителите си?

Сандвичът се превърна в дървени стърготини в устата ми.

— Защо?

— Искам да открия свидетелството ти за раждане, за да ти извадим паспорт. Без него ще бъде много трудно да те изведем от страната.

Айвс ме сръга с лакът.

— Нещо не е ли наред със сандвича? Мога да ти направя друг. Мисля, че имаме дори някакво отвратително нещо на име мармайт^[1], което сме взели по настояване на Скай.

Преглътнах.

— Не. Сандвичът е чудесен. — Естествено, че им трябваха документи за мен, но кога ме бяха попитали дали искам да напусна страната? — И не пропускай да опиташ мармайт — това е храната на боговете.

— Странни британски богове с кокни акцент, които пият „Роузи Лий“.

— Да. — Взех си солена бисквита от купата в средата на плота.

— Признавам, че сгреших.

— Феникс? — търпеливо повтори Виктор, долавяйки уклончивостта ми да отговоря.

— Наричай ме Фей, моля. Добре, ето какво знам. Родена съм в Нюкасъл. Майка ми се казва Сейди Кориган. Не знам кой е баща ми. — Исках да кажа, че не искам да знам. Ами ако в свидетелството ми за раждане пишеше, че е Пророка? От друга страна, обаче, аз не знаех истинското му име и може би никой друг не го знаеше. Пък и той едва ли би искал името му да е записано в официален документ. — Тя казваше, че баща ми е някой, с когото се запознала, когато била на почивка в Гърция. Един приятел от хората, с които живея, помни кога съм се родила. Не знам дали това е станало в болница. Не го попитах.

Виктор ми кимна окуражително.

— Чудесно. Ако има писмени данни, би трябвало да ги намеря от тази информация. Ще започнем с предположението, че си родена в месеца някъде около рождения ден на Айвс. Ако не открия нищо, ще разширя търсенето малко по-напред и по-назад от тази дата. За щастие, имаш необичайно име.

— Хмм — смотолевих с неопределен тон.

Айвс разтри врата ми.

— Не попита какъв е планът.

Повдигнах рамене.

— Не е ли най-добре да не знам?

Хавиер взе портокал от купата, подхвърли го във въздуха, накара го да застане неподвижно и после да обиколи масата и накрая го хвана.

— Сега си част от нас, Фей. Ние включваме всички в процеса на взимане на решения.

— Но това е опасно. Айвс не ви ли обясни?

— Ами, опасно — засмя се Хавиер. — В нашето семейство ядем зли саванти на закуска.

Виктор го перна по главата.

— Престани да говориш глупости, Хавиер. Тя ще си помисли, че го приемаш несериозно, ако се правиш на клоун.

— Успокой се, братко. Фей знае, че съм разумен по характер.

— Знам ли?

Той започна да бели портокала.

— Не бъде толкова недоверчива. Ще подрониш самочувствието ми.

— Съмнявам се, че самочувствието ти ще се подрони дори ако те прегази боклукчийски камион.

Айвс ме прегърна.

— Много се радвам, че толкова бързо преценяваш характерите. Определи го съвсем точно.

— Да, направо го закла. — Хавиер се хвана за гърдите и се прекатури от стола си. — Аз никога не бих се съвзел от такава убийствена характеристика.

На прага се появи господин Бенедикт.

— Хавиер, не се ли държиш добре? Надявам се, че не дразниш Феникс.

Хавиер скочи от пода, преструвайки се на обиден, но не успя.

— Нима бих го направил някога?

Братята му изсумтяха.

— Добре, добре, може би понякога. Но трябваше да чуеш какво каза тя за мен.

Господин Бенедикт поклати глава и се усмихна.

— Сигурно си го заслужавал. — Той пристъпи напред, за да вземе кафето, което му наля Виктор. — Как си, Феникс? По-добре ли се чувстваш след почивката?

— Да, благодаря — отвърнах срамежливо. Беше много странно да гледам баща с големи синове. Трудно ми беше да разбера взаимоотношенията им. Сол очевидно имаше авторитет пред всички, но примесен с обич и уважение. Ако можеше да се опише някой като пълна противоположност на Пророка в държането и отношението му към хората, това беше господин Бенедикт.

— Айвс, защо не се разходите с Феникс няколко часа, докато ние работим по документите й? Излезте и се забавлявайте. Опознайте се. — Господин Бенедикт ни се усмихна весело. — Ще кажа на хората от конференцията да не те чакат. Спешен семеен случай.

Айвс подскочи радостно.

— Страхотна идея. Благодаря ти, че я предложи, татко.

Бавно схванах, че Айвс иска да остави другите от семейството си, когато имахме да решаваме толкова много трудни въпроси и да се справяме с толкова много заплахи.

— Но…

— Никакво но, Фей. — Айвс ме дръпна да стана от стола. — Искам поне веднъж да се отпуснеш и да се забавляваш.

Виктор бръкна в джоба си и извади бял плик.

— Заповядай, вземи.

Айвс учудено повдигна вежди.

Места на първия ред за „Злата вещица от запад“. Казват, че бил страхотен мюзикъл. Взех ги за мен… и една моя… колежка от Скотланд Ярд, но изглежда, няма да имаме време да ги използваме.

— Стройната чернокоса детективка? — измърмори Хавиер.

Виктор повдигна рамене.

— Такъв е животът.

Малкият ни брат обърква любовния ни живот, докато подрежда своя — оплака се Хавиер и се усмихна добродушно. — Радвам се, че не съм единственият, който страда.

Господин Бенедикт седна на освободения от мен стол.

— Когато вие двамата срещнете сродните си души, ние ще търпим мъчения заради вас.

Хавиер се протегна.

— Страхотно. Бих искал да видя Айвс да търпи мъчения заради мен. Ще бъде голяма отплата.

Господин Бенедикт примига, сякаш чу нещо, недоловимо за нас.

— На твое място бих тръгнал, Айвс. Майка ти ще става и се съмнявам дали ще ви пусне да се измъкнете без още една инквизиция.

Айвс преплете пръсти с моите.

— Схванах намека ти. До скоро. Не стойте до късно да ни чакате.

— Разбира се, че ще ви чакаме — извика след нас господин Бенедикт.