Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jackpot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Кази

Заглавие: Джакпот

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 20.04.2015

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-578-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12343

История

  1. — Добавяне

9.

Петък, 21 декември, 20:18 ч.

Доун беше бременна.

Тази неочаквана новина бавно си проправяше път към съзнанието на Картър, окупирано до момента единствено от печелившия лотариен билет на Джулиъс. А съзнанието му приличаше на бар, в който досега бе имало само един клиент — мисълта за билета — а сега се бе появил, втори, доста гневен, който искаше да удави яда си в алкохол.

Двамата с Доун не стигнаха до никакво решение. Освен до очевидния извод, че направо са съсипали коледните си празници. Картър си наля чаша скоч и впери поглед през прозореца. Не можеше да повярва — наистина бе прецакан, тотално прецакан. И през ум не му мина, че може да зареже Ашли заради Доун. Определено не бе влюбен в нея. Не беше сигурен дори дали я харесва чак толкова. Обективно погледнато, връзката им беше най-обикновено претворяване в живота на видяното по любимите му порнографски сайтове в интернет. А сега тя му заявяваше, че е бременна. Ужас!

Ашли. Господи, тя щеше да го направи на нищо!

Замисли се за звездния миг на тяхната връзка, започнала толкова многообещаващо преди седемнайсет години. Запозна се с Ашли Матисън един четвъртък по време на някаква благотворителна проява в щатския музей на изящните изкуства в Ричмънд. По онова време работеше във фирмата вече от две години, а Ашли бе учителка в детската градина. Бе навършила двайсет и седем и фактът, че на тази възраст още не бе омъжена, започваше да я притеснява все по-силно. Почти всичките й приятелки имаха семейства, а в домовете на много от тях вече щапукаха дечица.

И двамата бяха пийнали леко, когато застанаха едновременно пред едно и също платно на някакъв импресионист. Картър се опита да демонстрира познания и да обясни какво изразява картината, а Ашли се опита да прояви интерес, макар изобщо да не я интересуваше какви ги говори той. Тази среща се оказа съдбоносна, тъй като постави крайъгълния камък на една емоционална заблуда, превърнала се в основа на тяхната връзка. По-късно вечерта правиха бурен (заслугата беше нейна) и непохватен (заслугата беше негова) секс в апартамента й. Когато на следващата сутрин се събуди и установи, че не е обзет от непреодолимото желание да побегне с викове на улицата, Картър реши, че може и да има бъдеще с тази жена.

Скочиха във връзката с двата крака. Ожениха се след година. Купиха стара къща във викториански стил във Фен, историческия квартал западно от центъра, и започнаха да играят ролята на големи баровци. Ашли стана член на Младежката лига. И двамата бяха приети за членове на Кънтри клуба на Вирджиния, където той играеше голф всяка събота. Правеше го, въпреки че мразеше голфа. Всичките му колеги обаче обожаваха този спорт, затова и Картър започна да играе голф. Най-добрият му резултат беше 115.

Работеше по деветдесет часа седмично и не можеше да си позволи да намали темпото, тъй като се стремеше да стане съдружник. Междувременно Ашли преподаваше в детската градина към „Сейнт Майкъл“, енорийското училище, което самият Картър бе завършил. Голяма част от учениците бяха деца на негови колеги. Те бяха все адвокати, които живееха в рамките на града, но не смееха да изпратят децата си в общински училища. Макар да плащаха сериозни данъци, явно не внасяха достатъчно в градската хазна, за да може общината да издигне своите училища на необходимото ниво.

Ашли остана разочарована от брака им още преди да е изминала и една година от сватбата, но тъкмо когато се канеше да потърси добър бракоразводен адвокат, откри, че е бременна. Ултразвукът разкри, че става въпрос за близнаци, което сложи кръст на всички планове за развод. На преден план излязоха неща като избора на имена, ненаситния апетит за сандвичите на „Тако Бел“, покупката на количка за четири хиляди долара и прочее прищевки, характерни за представителките на висшето общество. Две от приятелките й от Младежката лига се оказаха бременни по същото време и най-неочаквано Ашли се превърна в член на някакъв изключителен клуб. Уикендите им преминаваха в шопинг треска на тема бебешки стоки. Вечерите, които прекарваше сама у дома в очакване на Картър, преминаваха в четене на книги за бъдещи майки.

Въпреки интереса й към предродилните грижи и предварителната подготовка, реалността се оказа далеч по-различна от представите, които Ашли сама си бе изградила. Картър взе тридневен отпуск заради раждането на близначките, след което се наложи да се върне към убийствения си работен график. Майката на Ашли дойде за една седмица и през това време самата тя стана свидетел на отчайващата липса на какъвто и да било майчин инстинкт у дъщеря си.

Ашли реши да не си прави труда да кърми бебетата, а да заложи на сухите млека. В това няма нищо лошо, поне от гледна точка на медицината, но се оказа, че приготвянето на едно шишенце мляко надхвърля майчините й способности. Педиатърът на близначките, доктор Тери Мърфи, остана дълбоко впечатлен от неспособността на Ашли да приготви мляко с помощта на прахообразна смес и чешмяна вода. Оказа се, че между изписването им от родителното отделение и контролния преглед при педиатъра в края на втората седмица децата са изгубили значително тегло. Притесненият доктор Мърфи настойчиво посъветва Ашли да прибегне до покупката на готово за директна консумация бебешко мляко, след което й нареди да носи децата за контролни измервания всеки ден през идната седмица. В случай че близначките не започнат да наддават на тегло, предупреди я той, щяло се наложи да подаде сигнал в социалните служби. Заплахата, свързана с появата на социални работници от общинската служба за закрила на децата в квартала на Пиърс, стресна новоизпечените родители и Ашли започна да купува готово мляко.

Момичетата започнаха да наддават на килограми и Ашли пое ролята си на незагрижена и незаинтересувана майка. Напусна работата си на учителка в детската градина и започна да пие, докато бебетата спяха. Не можеше да понесе мисълта, че ще се превърне в майката, която не прави нищо друго, освен да си стои вкъщи и да се грижи за децата си, затова щом близначките навършиха шест месеца, тя ги даде в целодневната ясла „Монтесори“. Преди да навършат три години, момичетата вече бяха изключени както от нея, така и от още две други ясли заради упорития си отказ да спазват реда и да изпълняват инструкциите на учителките си.

Когато пораснаха, Мадисън и Камерън се превърнаха в умни, красиви и напълно неконтролируеми млади жени. Това се дължеше основно на нежеланието на техните родители да наложат каквито и да било правила или дисциплина още по времето, когато момичетата бяха достатъчно малки, за да приемат въпросните правила и дисциплина. На дванайсетгодишна възраст Мадисън започна да пие скоч. На четиринайсет Камерън откри радостта, която може да донесе марихуаната. И двете бяха достатъчно умни, за да завършат всяка учебна година в гимназията сред първенците на випуска, а това им позволяваше да продължат да се изплъзват от контрола на родителите си. Позволяваше им и още нещо — да се радват на мобилните си телефони, кабелната си телевизия, високоскоростния достъп до интернет и разбира се, на безплатния бензин в резервоара на джиповете си.

Бракът на Картър и Ашли бе принесен в жертва пред олтара на две каузи — издигането му до съдружник и натрупването на богатство. Картър бе прекалено зает да посвещава дори минимално време на семейството си, ако не се брои някоя вечеря в ресторант от време на време и нощувка в хотел „Джеферсън“ в годишнината от сватбата им. Започна да изневерява на Ашли още на втората година от брака им. Първото си прелюбодеяние извърши с колежка, красива брюнетка с големи очи на име Аманда Патън. Тя се интересуваше единствено от секса, което напълно устройваше Картър. Това оформи модела на бъдещите му връзки — само секс, без никакви тайни изгарящи страсти, които да бушуват зад кулисите на брака му с Ашли.

През годините Картър беше имал пет-шест, а може би дори повече такива връзки, всяка от тях с жена, която поразително приличаше на Аманда Патън, поставила началото на любовните му похождения. Това му помагаше да избегне риска от възникването на емоционална привързаност. Всичките му действия бяха продиктувани от желанието за повече развлечения, за по-динамичен живот, затова и сексуалната му страст се разпалваше бурно и угасваше бързо като бенгалски огън. Предполагаше, че и тази с Доун отива към своя край, поне до момента, в който тя му съобщи, че е бременна.

Телефонът звънна и Картър веднага разпозна номера, от който го търсеха, изписан на малкия дисплей. Страхуваше се от това, което ще последва, ако вдигне слушалката, но много повече се боеше от онова, което ще последва, ако не я вдигне.

— Ало?

— Картър, Блинки се обажда.

Блинки беше букмейкърът на Картър, същият, на когото дължеше цели сто и четирийсет хиляди долара, натрупани в резултат на несполучливи залози.

— Здравей.

— Здравей, весела Коледа!

— И на теб!

— Знаеш ли какво, седя си тук, мисля си за Коледата, която ще настъпи след няколко дни, за детето ми, което иска айпад, и си казвам: „Да, айпадите никак не са евтини, а моят добър приятел Картър Пиърс ми дължи малко пари“. Та се чудя кога ли ще ми се издължи?

— Скоро, Блинки, скоро. Следващата седмица.

— Знаеш ли, Картър, като каза това, се сещам, че обеща същото и миналата седмица. Тогава пак каза: „Скоро, Блинки, скоро. Следващата седмица“. Започвам да се разочаровам от моя приятел Картър.

— Ще получа годишната премия идната седмица, Блинки, и ще ти платя. Заклевам се!

— Надявам се годината да е била добра, Картър, защото не е ли била добра, до… да речем до мига, в който онази топка на Таймс Скуеър[1] падне, един от нас няма да посрещне щастливо Новата година.

Стомахът на Картър се сви на топка.

— Затова наслаждавай се на Коледата и гледай да си оправиш сметките, преди да настъпи Новата година. Ако искаш тя да бъде щастлива.

Връзката прекъсна.

Картър резюмира случилото се през този наистина ужасен ден.

Първо, жена му направи поредната крачка към ръба на финансовата пропаст.

Второ, любовницата му заяви, че е бременна.

Трето, букмейкърът му заплаши да го убие.

Четвърто, чистачът на етажа бе спечелил четиристотин милиона долара.

Именно това, последното, не му излизаше от ума. Главата го заболяваше при самата мисъл за онзи лотариен билет. Джулиъс, Джеръми или както там му беше името, този пласьор на наркотици, сводник и проклет чистач, беше ударил джакпота! Картър реши, че ударът, нанесен му от съдбата, е изключително тежък най-вече защото всичко това се случва в момент, в който е подложен на такива страдания. Но като поразмисли, седнал в кабинета си в един от последните дни на годината, той стигна до извода, че моментът е също толкова подходящ, колкото и всеки друг.

Нима не заслужаваше нещо по-добро? Беше се трудил толкова усилено. Бе завършил елитен колеж, реномиран правен факултет на реномиран университет. Бе работил до късни нощи, бе вложил толкова пот и кръв, както се казва, а какво бе получил в замяна? Работа, която бе намразил още преди години. Ужасен брак. Любовница, чиито способности да зачене бяха надхитрили предпазните мерки. Две кошмарни близначки. Но не и син, който да продължи фамилното име.

Може би Доун щеше да роди именно момче. И то може би щеше да вземе фамилията Пиърс. Нали така постъпваха самотните майки в онези социални жилища в гетата? Доун може да избере далеч по-лоши имена от Картър Ливингстън Пиърс младши. Или дори Картър Ливингстън Пиърс II. Това „II“ винаги му бе харесвало, тъй като стоеше в края на името като два мраморни стълба. Стоеше царствено, за разлика от „III“, което му се струваше толкова обикновено.

Замисли се как да разиграе картите си пред компанията. Разбира се, че няма да каже на никого, поне официално, че Доун е бременна от него. Не се съмняваше обаче, че макар и след време, всички ще научат новината. Мълвата щеше да тръгне от помощния персонал, от секретарките и юридическите помощници. Сетне щеше да си проправи път към горните етажи и накрая да достигне до членовете на изпълнителния комитет. Никой нямаше да му каже нищо, поне лице в лице. Някои адвокати дори щяха да му завидят. Всички смятаха Доун за една от най-красивите служителки във фирмата. Тук не ставаше въпрос за нечие субективно мнение, а за всеобща оценка, тъй като съдружниците от силния пол бяха окачили в сауната класация на двайсет и петте най-красиви служителки, която актуализираха всеки месец, за да отчетат извършените естетични корекции, новопостъпилите и прочее.

На останалите съдружници нямаше да им пука, че Доун е забременяла от Картър, тъй като поне половината от тях имаха извънбрачни деца. Та те можеха да направят цял баскетболен отбор от такива хлапета! Важното беше Картър Пиърс да продължи да носи пари на фирмата, да печели нови клиенти и да замита мръсотията под килима. Справяше ли се с тези задачи, на никого нямаше да му пука, дори да свали панталоните и да се изходи на килима в кабинета си.

Зачуди се как да опази тайната от Ашли. Завинаги, разбира се. Невъзможно бе да предположи какво би могла да направи тя, ако научи за бременността на Доун. Тази откачена тигрица, която не спираше да се друса с разни хапчета, можеше да се реши на развод. Или да използва децата като разменна монета чак докато е жив. Тя бе напълно непредсказуема.

Още по-опасно беше да скрие истината от нея, защото… кого залъгваше? Тя щеше да разбере. Тръгнеше ли веднъж мълвата из фирмата, бе въпрос единствено на време, преди съпругата на някой негов колега да изтърси клюката по време на обяд с Ашли. Не в знак на приятелство, разбира се, а за да й съобщи лошата новина, защото приносителят на лоши новини може да изпита наслада, като знае, че животът на някой друг е далеч по-скапан от неговия.

В интерес на истината, бременността на любовницата му не беше най-сериозният проблем, пред който бе изправен. Замисли се за Блинки, който — доколкото Картър си спомняше — беше доста избухлив и се хвалеше, че има оксижен. Това плашеше малко Картър — какво ти малко, плашеше го, и още как! — понеже независимо от обещанието, което бе дал, той знаеше, че няма да получи парите от премията до края на годината. Замисли се за предупреждението на дребничкия, но отракан букмейкър, че хора, които са му задлъжнявали с далеч по-малки суми, са изчезвали безследно. Съзнаваше, че Блинки му е позволил да натрупа такъв голям дълг само защото е преценил, че е преуспяващ и платежоспособен бизнесмен. Блинки обаче нямаше представа, че е затънал до ушите в дългове и не разполага с налични пари. Картър се замисли дали да не му прехвърли собствеността върху някой от ваканционните имоти на семейството, но бързо се отказа от тази идея. Дори за трите вили, взети заедно, не можеше да вземе повече от сто хиляди долара, да не говорим за едната. Освен това не се съмняваше, че в скоро време лихвите по ипотеките отново ще скочат.

Замисли се за лотарийния билет. Той просто не излизаше от главата му, носеше се насам-натам из съзнанието му като влак, останал без машинист. Представи си какво би могъл да направи с парите. В мечтите си вече се бе развел с Ашли и й бе връчил десет милиона долара при условие никога повече да не разговаря с него. От друга страна обаче, парите биха могли да спасят брака им. Какво пък толкова, семейството им наистина можеше да оцелее. Можеха да заминат на някой остров и да си купят обширна плантация там. Щеше да осигури момичетата до края на дните им. Щеше да осигури и Доун, и момчето. Щеше да осигури и децата, и внуците им. Щеше да инвестира разумно, да накара парите да му донесат още пари. Да направи фамилията Пиърс синоним на богатство и изисканост. Като фамилията Кенеди например!

Влакът с лотарийния билет продължи да лети по релсите, докато не се сблъска с другия влак, който сновеше в мислите му, товарния влак, чиито вагони бяха препълнени със страхове и грижи. И тогава в съзнанието му се появи сцена — съвсем ясна и отчетлива, досущ като снимка — на събития, които все още не са настъпили, но най-вероятно ще настъпят.

Бележки

[1] Топката на Таймс Скуеър в Ню Йорк е ключов елемент от посрещането на Новата година не само в града, но и в целите Съединени щати. Поставена е на върха на небостъргача на „Ню Йорк Таймс“ на Таймс Скуеър №1, падането й започва в 23:59 ч., продължава точно 60 сек. и ознаменува настъпването на Новата година. — Б.пр.