Дейвид Кази
Джакпот (6)

6.

Петък, 21 декември, 17:01 ч.

Снегът започна да се сипе все по-обилно и по-обилно, когато Джулиъс Уийлър се присъедини към колегите си от екипа, който почистваше двайсет и деветия етаж на сградата на „Уилит & Хол“. Джулиъс облече работния си гащеризон, зареди количката си с всичко необходимо и я затика по коридора. Бе прибрал билета (БИЛЕТА!) на сигурно място в дясната си обувка, като преди това го бе пъхнал в найлоново пликче, за да го предпази от потта. Не бе мигвал повече от двайсет и четири часа. Докато почистваше мълчаливо офис след офис, той направи опит да подреди все по-разпокъсаните си напоследък мисли, а това се оказа също толкова лесно, колкото и да улови златна рибка.

След бягството си от Трий предната вечер Джулиъс бе проумял две неща. Първо, че няма ни най-малка представа какво трябва да направи с печелившия лотариен билет. И второ, че разполага едва с няколко долара в портфейла си, но не и с кредитна карта. Затова, макар на теория да разполагаше със състояние от близо половин милиард долара, той не можеше да си наеме стая в хотел.

Към три сутринта се запъти уморен към закусвалнята на Трета улица, където се настани в сепаре и си поръча чаша кафе. Отпива от нея на малки глътки чак до изгрев-слънце. Едва тогава си поръча най-евтината закуска в менюто и прекара в заведението още един час. Сетне започна да кръстосва пеша из центъра, докато дойде време за вечерната му смяна, а междувременно студът проникна до мозъка на костите му. Затова реши, че първото, което ще направи с парите, е да си купи къща на Хаваите.

Колегите му бяха обзети от празнично настроение, все пак до Коледа оставаха четири дни и те силно се вълнуваха. При по-обичайни обстоятелства Джулиъс не би изпитвал подобно вълнение. Тази година Коледа се падаше във вторник, което означаваше, че понеделник и вторник ще бъдат почивни дни дори в тази фирма. А това означаваше, че в тези дни няма да работи. С други думи, няма да изкара пари. Обстоятелствата обаче не бяха обичайни. Поне за него.

Затика количката си по дългия коридор от потънали в мрак офиси. За пореден път обмисли плана, който бе съставил в главата си. Разбира се, днес можеше и да не идва на работа, но се нуждаеше от помощ.

— Джулиъс!

Той се обърна и видя Луис, чистач от екипа им, застанал в другия край на лабиринта от офиси.

— Весела Коледа!

Джулиъс кимна. Луис изчезна по стълбите.

Когато се озова пред следващия кабинет, видя, че вътре свети, а вратата е открехната. Отвътре се разнесе силно и продължително кихане. Погледна табелката на вратата, опитвайки се да прецени дали името е на човек, на когото може да се довери.

САМАНТА ХУРИ

Да, онази млада жена с маслинена кожа, която често работеше до късно, понякога дори след като чистачите приключеха работа. Сега Саманта седеше с гръб към вратата и бършеше носа си с хартиена кърпичка. Беше се привела ниско на стола си, устремила поглед през прозореца. Дългата й черна коса беше вързана на конска опашка. Винаги се бе отнасяла любезно с него, далеч по-любезно от останалите адвокати, на които се бе натъквал, докато изпразваше кошчетата им.

Е, все трябваше да се довери на някого.

Джулиъс Уийлър пое дълбоко дъх и почука на вратата.