Кийра Кас
Короната (27)

Двайсет и седма глава

— Не разбирам — призна Нийна на следващата сутрин, когато й разказах за последната си среща. — Обяснението му в любов не е ли хубаво нещо? Достатъчно да му осигури място в челната двойка?

Всички останали още закусваха, затова кабинетът беше празен. Двете седяхме на окъпания в слънчеви лъчи диван с удобно свити под телата ни крака, сякаш бе една от онези сутрини след пижамено парти.

— Не мисля. Нещо в думите му ми се видя толкова пресилено. Не че ме лъжеше за чувствата си, но сякаш нарочно беше подбрал момента, за да го изслушам. — Отпуснах глава върху ръката си, докато репликите му отекваха в съзнанието ми. — Накара ме да се почувствам виновна. Разказа ми за баща си и колко добре съм щяла да се впиша в семейството им… и… просто всичко ми се струваше някак нагласено.

Свободната ми ръка зачопли подгъва на полата ми, все едно можех да разнищя с пръсти оплетените си мисли.

— Май всичко идва оттам — продължих след малко, — че според неговите думи изпитвал чувства към мен от сбиването в кухнята, а всъщност почти не сме общували от онази нощ, не и насаме. Как е възможно у него да се зароди чак толкова дълбока привързаност към мен?

Нийна кимна.

— Сякаш е влюбен в представата си за вас, а не в истинската Идлин.

Цялото ми тяло омекна от облекчение.

— Именно. Точно така ми се струва.

— Значи, ще го изпратите вкъщи?

Поклатих глава.

— Не, обещах на Хейл той да е следващият. Готов е и не искам да го разочаровам. Не и след всичко, което стори за мен.

— Добро утро, Ваше Величество. Здрасти, Нийна. — Лейди Брайс влезе в кабинета с кифличка в ръка. — Идлин, брат ви ви изпраща няколко документа за преглед. Явно Франция иска да поднови търговския си договор с нас. По-лесно предложение не сме получавали от години.

— О, колко полезен се оказва милият ми Арън.

Бях сигурна, че Камил стои зад всичко, но и неговото присъствие несъмнено помагаше.

— И още как. Освен това ви нося три проектодоговора от Нова Азия; на бюрото ви са. Продуцентката на осведомителния бюлетин иска да заснеме интервю с вас този следобед. Нещо за преходния период.

— О, явно ме чака приятен и спокоен ден? — пошегувах се аз.

— Както винаги!

— Лейди Брайс, и на татко ли помагаше толкова?

Тя се засмя.

— Само за кратко. След като вие пораснахте, той искаше да поемете по-голяма част от работата. А след като и вие стъпите на краката си, на драго сърце ще се оттегля. Дори може да се пенсионирам.

Скочих от дивана и я сграбчих за раменете.

— Не. Никога. Ще живееш и ще умреш в този кабинет!

— Както заповядате, кралице моя.

— Ваше Величество! Ваше Величество! — извика някой.

— Джоузи? — учудих се аз, когато тя влетя задъхана в кабинета. — Какво има?

— Гледах телевизия. Мерид.

Тя спря, за да си поеме дъх.

— Какво за Мерид?

Джоузи преглътна.

— Видели са го да избира годежен пръстен. Навсякъде само за това се говори.

 

 

Всички съветници се стекоха в приемната. За отрицателно време множеството хора, на които иначе не бих поверила тайните си, разбраха какво крои Мерид и как възнамерява да се добере до короната.

— Наистина има осанката на крал, не смятате ли? — обади се една журналистка.

— Естествено! Все пак произлиза от кралско семейство! — отвърна колегата й.

— Колко романтично би било, нали?

— Да. О, да, но пък сега тече Изборът.

Водещата махна с ръка.

— Кой го е грижа? Кандидатите да си вървят. Никой от тях няма дори капка от обаянието на Мерид Илеа.

Превключих на друг канал.

— По думи на бижутера господин Илеа е разглеждал доста скъпи пръстени, а това доказва, че възнамерява да предложи брак на кралицата.

— Още едно неочаквано събитие в поредицата от дръзки ходове на кралското семейство. Първо организират Избор за принцеса вместо за принц. После една млада жена се изкачва на трона, преди да е обучена напълно или кралят да е починал. А сега външен ухажор опитва да открадне сърцето на кралицата. Доста развлекателно.

Отново смених канала.

— Разговаряме с Кати, служителката от бижутерския магазин. Ще ни разкажете ли какво се случи?

— Ами, първо ми се стори малко смутен, сякаш се стесняваше да признае защо е дошъл. Но след петнайсетина минути край витрините стана ясно какво търси.

— Според вас успя ли да избере пръстен?

— Накара ме да му покажа поне десетина, а като видях, че никой не му допада съвсем, му казах, че ако желае, можем да му изработим по поръчка, и той направо грейна. Дано се върне скоро.

— А вие бихте ли избрали него пред, да кажем, сър Хейл или сър Кайл?

— О, боже! Не мога да преценя. Знам само, че кралица Идлин е голяма щастливка, задето е заобиколена с толкова много прекрасни ухажори.

Не можех да понеса повече. Изключих телевизора и се хвърлих на дивана с пуфтене.

— Трябваше да се досетя — казах. — Мълчанието ми се струваше разумен подход, но той разду нещата твърде много.

Господин Расмъс изсумтя.

— Трябва ни план за действие.

— Имаме план — троснах се аз. — Нима можем да направим друго, освен да ускорим Избора?

Генерал Леджър стоеше с гръб към една библиотека, вперил поглед в празния екран на телевизора.

— Може да го убием.

Въздъхнах.

— Далеч не ми се иска да прибягвам до това.

Сър Андрюс също се гневеше, но по съвсем различни причини.

— Не биваше да го провокирате.

— Не съм направила нищо — отвърнах рязко аз.

— Пренебрегвахте го съвсем осезаемо.

— Успокой се, Андрюс. — Лейди Брайс крачеше бясно зад дивана. Мярнах и Джоузи в ъгъла. Явно беше изпуснала шанса си за бягство и сега следеше уплашено яростните крясъци край себе си. — Трябва да му затворим устата веднъж завинаги.

— Единственият начин за това е да сгодим Идлин — обяви сър Андрюс.

— Да, всички сме наясно — съгласи се отегчено лейди Брайс. — Но и не бива да я пришпорваме. Как да се надява на успешен брак, ако избързва?

— Неин дълг е да го направи успешен!

— Дълг? Та тя е човешко същество — възмути се лейди Брайс. — Знае какво е необходимо и не виждам причина да…

— Никога не е била просто човешко същество! — напомни й Андрюс. — Още от раждането си е актив за кралството и ние трябва…

Генерал Леджър тръгна към Андрюс.

— Повтори. Мен не ме е страх да прибягна до убийство.

— Заплашваш ли ме, дребен…

— Замълчете — пророних.

Удивително. Успях да въдворя ред с една прошепната заповед.

Знаех пред каква трудност съм изправена. И бях приела предизвикателството. Мерид ми беше демонстрирал що за влияние има, а аз трябваше да го оборя някак. Притеснявах се, че дори бракът не би задържал народа на моя страна, но нямах друг вариант.

— Лейди Брайс, доведи Фокс в кабинета ми, ако обичаш. Време е да се сбогуваме.

— Сигурна ли сте, Ваше Величество? Стигнете ли до челната тройка…

— Няма да има челна тройка. — Преглътнах сухо. — Изпратете Хейл след него. Още тази вечер ще взема крайното си решение, а утре вечер ще излъчим на живо победителя. Несъмнено след изминалата седмица всички следят събитията в двореца.

— Разбира се, Ваше Величество.

— Ето, сър Андрюс. Отбелязваме напредък. Ще обявя официално годежа си още утре следобед.

— Сигурна ли сте, че е редно да чакаме толкова? Ако Мерид…

— Ако Мерид направи още някоя глупост, ще я елиминираме след по-малко от едно денонощие. Това е достатъчно за мен, сър, така че определено трябва да е достатъчно и за вас.

Станах, слагайки край на съвещанието.

Бях сигурна, че ще се издам някак, че всички в стаята ще видят как една част от мен е останала без кислород и се задушава. В съзнанието си виждах как Еико събира багажа си и изчезва завинаги от живота ми. Обреченото ми сърце за пръв път изпитваше този нов вид болка.