Е. Е. Док Смит
Фатален сблъсък (9)

Глава 9
Флотата срещу планетоида

Един от най-новите кораби на Трипланетната Лига — тежкият крайцер „Чикаго“, принадлежащ на Северноамериканската дивизия от земната флота, вече близо пет седмици патрулираше в отредената му част от пространството. Съвсем скоро крайцерът трябваше да се върне на космодрума близо до града, чието име носеше. Там умореният от безкрайната скука в космическата пустош екипаж можеше да отдъхне и да се позабавлява цял един месец, преди отново да се захване с монотонната си работа.

Сега екипажът се занимаваше с обичайните си дела — следеше за появата на метеорити или астероиди, които биха могли да попречат на навигацията в космоса, без обаче да пропуска и проверката на всеки един кораб, появил се на мониторите им. „Чикаго“ всъщност беше боен кораб, и притежаваше достатъчно мощ. Една от основните му задачи бе да преследва и залавя космическите кораби на планетите, които доскоро се опитваха се да въвлекат Трипланетието във война. Всяко срещнато превозно средство се проверяваше два пъти — един път с мониторите за следене и отделно през прицелната рамка на лъчевите мултиплексни емитери.

И ето че един ден, съвсем еднообразен като другите дни на дълго и скучно патрулиране, на пулта изведнъж пламна ослепително червената лампичка, а после целият кораб се затресе от оглушителния писък на сирената. После по вътрешната линия започнаха да се предават сигналите за помощ, подавани от кораб в беда.

„Тревога! «Хиперион» е нападнат! Пуснаха ни «V-2»… В пространството около нас няма нищо подозрително, но…“

Посланието беше прекъснато от мощен смущаващ сигнал и точката, показваща местоположението на „Хиперион“ на екрана, угасна. Наблюдателите, навигаторите и събралите се от любопитство на мостика сякаш замръзнаха на местата си. Дори и капитанът, минал през огън и кръв и стотици космически битки, зяпна от почуда. Трипланетния крайцер изчезна, но приборите на „Чикаго“ не можеха да открият вражеския кораб, предизвикващ толкова силни смущения. Те бяха с такъв интензитет, че атакуващия враг би трябвало да е съвсем наблизо!

— Максимално ускорение! Дръж курс към последните отчетени координати на „Хиперион“! — едрият, тъмнокос капитан изглеждаше като въплъщение на спокойствието, докато пръстите му привично набираха кода за връзка с най-главното началство. След около половин минута всички бойни кораби, намиращи се в сектора, независимо от големината и въоръжението си, се насочиха към точката, откъдето „Хиперион“ беше подал сигнал за последно. Независимо от факта, че ширината на смущенията се разпростираше все повече и повече, корабите можеха да комуникират помежду си.

Час след час огромното сферично тяло на крайцера набираше скорост. Ускорението растеше, а офицерите и бойците стояха по местата си, внимателни и напрегнати както никога досега. Мислите им се въртяха около изчезналия кораб. Едно такова произшествие можеше да доведе до много неща, включая и до нова война, а хората вече бяха се нагледали на кървища. Беше им омръзнало да губят близки и роднини в несекващите космически битки, уморили се бяха да очакват кога вражеските оръдия ще пробият защитата на корабите им, а много хора вече се бяха отчаяли и изпитваха ужас само при мисълта за една нова битка.

В отдела по снабдяване обаче цареше съвсем друго настроение. Там двама от помощниците на главния снабдител се опитваха да открият грешката във ведомостите. Такива дреболии като изчезването на един крайцер не ги вълнуваха — сметките бяха далеч по-важни.

— Заявка за левистони — дванадесет броя, искане за десантни скафандри — десет, и още… — спокойният, благ глас, диктуващ данните от огромния списък, изведнъж пресекна, единият от младите офицери застина, заслушвайки се сякаш към нещо идващо отвън, недостъпно за сетивата на колегата му.

— Давай по-нататък, Клив, — подкани го вторият, но се сепна и спря, поразен от странното състояние на колегата си. Мършавото, но мускулесто тяло се бе напрегнало. Кехлибарените, котешки очи бяха устремени някъде далеч, а тънките му, изящни пръсти се бяха вкопчили в масата.

— Така значи! — възкликна най-накрая първият. — Появиха се най-после… Да… Всичко разбрах… Слушам… До скоро…

Снабдителят се втренчи в Клив, който бе захвърлил ведомостите, които държеше и в момента с твърда стъпка се бе запътил право към бюрото на дежурния. Достолепният офицер удивено гледаше как веселият и понякога смешен Клив, остарял сякаш с десетина години, уверено се приближава към него. После почудата се смени с почтителност, когато младият мъж му показа някакъв мъничък, блестящ диск.

— Току-що получих заповеди, сър и трябва веднага да се явя при капитана. Естествено, в момента не е много препоръчително да се мотая из кораба, но работата е крайно спешна, — и като каза това, той излезе през вратата и остави двамата си колеги да се чудят и маят.

Никой не спря Клив, докато отиваше към залата за управление, и дори пред вратата й той каза само „спешен доклад за капитана“ и бе допуснат веднага. Клив безпрепятствено прекрачи вътре, но тогава върху него връхлетя дежурния офицер:

— … веднага да се арестува! — кратко, но съдържателно завърши думите си онзи.

— Вие сте абсолютно прав, сър… Исках да вляза незабелязано, но не се получи. Да видим сега: явявам се по заповед на Върджил Симс, за да говоря с капитана. Видяхте ли това? Докоснете го! — той протегна към дежурния малкия диск, на чийто плоска повърхност беше изобразен метеор. Поведението на офицера моментално се промени.

— Бях чувал за този символ, но никога досега не го бях виждал, — внимателно докосна с пръст изящния рисунък и изведнъж с цялото си тяло, с всеки свой нерв и мускул, с цялата си същност усети удар. Някаква непозната сила крещеше направо в мозъка му паролата на Трипланетната Служба. — Не знам дали е истински или не, но той ти дава право да влезеш при капитана, а той вече да си решава… но ако това е фалшификат, след пет минути ще пърхаш гол-голеничък навънка, младежо.

Държейки оръжието си, за да му е подръка за всеки случай, дежурния офицер съпроводи Клив в светая светих на кораба. Огромният, приличащ на мечка капитан на „Чикаго“ се допря до диска, без да каже нищо, но не изпускаше от очи посетителя му. Не беше получил току-така поста си — не и без подкрепата на „здравата космата ръчичка на Шефа“, — така че доста бързо схвана какво става.

— Явно работата наистина е спешна, — изрече капитана, поглеждайки подчинения си с определен интерес. — Симс не обича да разконспирира агентите си.

После се обърна към офицера, който слушаше, проточил любопитно врат, и кресна:

— Благодаря за вярната служба! Свободен сте!

Капитанът изчака, докато дежурният излезе през вратата, и лаконично заповяда:

— Докладвайте!

— Обстоятелствата са толкова сериозни, че всички наши хора, намиращи се на бойните кораби, са получили заповед да се обърнат веднага към най-старшия командир или член на екипажа, и да поискат пълно съдействие. Откакто е създадена Службата, такива инструкции не са давани никога. Сър, открита е вражеската база. Това е един огромен изкуствен планетоид, охраняван от тежки крайцери. Нито базата, нито корабите могат да бъдат открити с обичайните средства. Обаче Службата от години експериментира с ултравълните, така че има някаква надежда. Един от нашите е бил на „Хиперион“ и е успял да излъчи тази важна новина. Симс обяви тревога, а на мен заповядаха да включа системата си за ултразвукова връзка към предавателя ви за всеки случай.

— Действайте тогава, — избоботи капитана и кимна към предавателя. Клив веднага се захвана за работа.

Внезапно се разнесе мелодичен сигнал, и предавателя оживя.

— До командирите на всички бойни кораби, — разкъса напрегнатата тишина гласът на адмирала. — Корабите в сектори „L“ и „R“ да изключат опознавателните светлини. Командирите на кораби, които са получили указания от източници, които няма да споменавам, веднага да включат червените светлини по системата „К-4“ и да действат като флагмани. Корабите без опознавателни знаци да се насочат към флагманите и да се подредят в строй „Боен конус“ зад тях. Ескадрите, които са най-далече от точката на контакт с противника, да се придвижват с максимална скорост. Тези наблизо да се движат по-спокойно. Докато не се събере цялата флота, военни действия да не се предприемат. Крайцерите от другите сектори да се предислоцират на орбита към Марс… — заповедите валяха една след друга, и всички кораби на Трипланетната Лига се готвеха за битка, в случай че съсредоточените около Земята сили не успееха да се справят с пиратската база.

В най-близките сектори поне дузина кораби пламнаха в червени светлинки, а на мониторите за следене на останалите се появиха ярки точки, около които с максимална скорост започнаха да се събират бойните ескадрили. През това време малките разузнавателни корабчета на Службата проучваха всеки дюйм от пространството около пиратската база. Но те не рискуваха да се приближават много-много до планетоида, и ултразвуковите детектори не успяха да го открият — малкият радиус на действие силно ограничаваше възможностите им. Засега огромния, невидим, черен сфероид плуваше някъде извън зоната на контакт, недостъпен за локаторите на разузнавачите.

В капитанската каюта, на мостика на крайцера „Чикаго“, младият агент на Службата се взираше в пода, потънал в дълбок размисъл. В един миг мислите му безцеремонно бяха прекъснати.

— Какво става? — Капитанът стовари огромната си ръка върху рамото му. — Не можете ли да ги откриете?

— Не… Безнадеждна работа! — кратко отвърна агентът, но внезапно очите му проблеснаха. — Капитане, искам да изпробвам нещо, но първо ще трябва да го поразглобя и ми е нужна помощ. Намират ли ви се един-двама души, дето да разбират от електроника?

Молбата на Клив незабавно бе удовлетворена, и докато ултравълните шареха безполезно из космоса, не откривайки нищо, помощникът на главния снабдител и специалистите от секцията по електронно оборудване на „Чикаго“ се занимаваха със сътворяването на съвсем нов, мощен локатор. Инженерите от крайцера работеха на сляпо, но Клив изглежда съвсем точно знаеше какво прави. В крайна сметка грубото, но ефективно устройство беше завършено и освен това работеше! Подобни неща всъщност се случваха доста по-често, отколкото можеше да се предположи и нямаха нищо общо с чудесата. Необходимостта просто изискваше определено конструкторско решение и когато наблизо имаше сръчни ръце и добре работещи мозъци, новото устройство бързо се появяваше на бял свят.

И така, новият локатор заработи с пълна сила и разпространяващите се кръгово ултравълни започнаха да пронизват космическото пространство.

— Е, това беше, сър — доложи Клив на капитана, когато на екрана на новия прибор се появиха ярки точки. — Хайде да сравним моите данни с тези, които са на вашите локатори. Ще използваме координатите на най-близкостоящите кораби от флота. Диктувам: X-11-62-23, RA-124-32-16, DX-173-25…

Всичко съвпадаше. Капитанът изкозирува на Клив и каза:

— Абе знаех си аз, че във вашата Служба има доста умни момчета. Но това, което направихте вие сега, е по силите на само един от тях: Лийман Кливланд!

— О, сър, моля ви! Това няма никакво… — започна да протестира Клив, но мелодичния сигнал отново иззвъня и когато се обърнаха към приемника, мъжете видяха на екрана самоувереното и властно лице на Върджил Симс.

— Здрасти, Лийман, — отчетливо се разнесе от високоговорителите гласа на шефа на Трипланетната Служба и капитанът шумно издиша, съобразявайки, че помощникът на снабдителя на неговия кораб и Лийман Кливланд, най-добрият специалист по лъчева трансмисия, са едно и също лице. — Бях сигурен, че все ще измислиш нещичко. Е? Ще можем ли да монтираме такива устройства и на останалите кораби?

— Страхувам се, че няма да стане, — намръщи се Кливланд. — Системата работи, разбира се, но се държи на свети крепки. Може да се разпадне във всеки един момент.

— Ще успеете ли да направите поне една-две снимки на пространството около вас?

— Секунда само… Да, ще стане. Но защо са ви?

— Там става нещо абсолютно непонятно — нито за нас, нито за пиратите. Адмиралът отначало си помисли, че юпитерианците отново са се активизирали, но това е просто невъзможно. Те не биха могли да създадат подобни приспособления за толкова кратко време… — и Симс накратко изложи сведенията, получени от Костиган, а после мрачно се ухили. — Това е всичко, което знам… и искам да ви помоля да не започвате битка. Необходима ми е информация! Така че, стойте по-далече и направете повече снимки. Аз ще имам грижата „Чикаго“ да получи съответните заповеди.

— Но сър, чуйте ме…

— Това е заповед! — сряза го Симс. — Важно е да знаем колкото се може повече, всяка малка подробност е от изключително значение, а единственото средство, с което разполагаме, е вашият нов апарат. Ако флотата претърпи поражение, а аз не споделям увереността на адмирала, че ще победим, тогава поне ще разполагаме със снимките… те могат много да ни помогнат. И още нещо — май изгубихме Конуей, а аз нямам намерение да рискувам и вас.

Кливланд мълчеше, обмисляйки новините, но капитанът на „Чикаго“, ветеран от Четвъртата юпитерианска война, не се стърпя да слуша как поставят под въпрос могъществото на флотата.

— Ние ще ги разпердушиним, Симс! — свирепо кресна той. — Ще ги направим на…

— Както кажете, капитане… Никога не съм налагал мнението си, — сви рамене шефа на Службата. — Аз предупредих адмирала, че планетоида ще издържи дотогава, докато не изпробваме нещо ново срещу него… Но той дори не пожела да ме изслуша! Успях да го убедя само да изведе кораба ви от зоната на преките военни действия.

— Това е напълно достатъчно, — недоволно промърмори капитана, когато връзката се прекъсна. — Кливланд, перспективата да бягам от огъня изобщо не ми харесва, и няма да направя нищо, докато не получа заповед лично от адмирала!

Но заповедта от върховното командване постъпи почти веднага, и „Чикаго“ изключи сигналните си светлини и намали скоростта. Устремилите се първоначално към него кораби се насочиха към други водачи, а крайцерът се носеше все по-далече и по-далече, до самия край на границата на обхвата на прибора, над който врачуваха и баеха нещо Кливланд и колегите му от екипажа на кораба.

През това време флотата обедини силите си. Тежките крайцери, блеснали в алени светлинки, се построиха в „Боен конус“, насочвайки се към „Безстрашни“ — супердреднаута^[1] от Британската дивизия, който беше флагманът на цялата флота. Той бе най-мощният космически кораб, излизал някога в космоса.

Сега флотата се престрояваше в един огромен конус, основата на който беше насочена към противника. Подобна тактика беше разработена още по времето на Юпитерианските войни, когато силите на Трипланетието се бореха на живот и смърт за световете си. От тогава, откакто последните звездни кораби на юпитерианските убийци бяха унищожени, стратегията на конусите не беше използвана.

За основа на конуса служеха малки разузнавателни корабчета — най-слабото, но най-подвижното звено на флота. Зад тях идваше пръстен от леки крайцери, а после — пръстен от по-тежки. Дреднаутите образуваха четвъртия кръг. На върха, пазен от всички кораби, с възможно най-добрата позиция за ръководене на битката, стоеше флагмана. При такова подреждане всяка бойна единица можеше да използва огневите си ресурси без да се опасява, че може да удари съседа си, а същевременно по оста на конуса течаха възможно най-мощните потоци енергия, генерирани от реакторите на тежките кораби. Интензивността на огъня от флагманския кораб и най-близкото му обкръжение беше много точно пресметната и отстрани изглеждаше, сякаш нищо не може да оцелее в тази смъртоносна лъчева вихрушка.

Изкуствената планета беше вече доста близо и се хващаше от все още несъвършените ултравълнови радари, както и пиратските кораби, излитащи един след друг от отворените шлюзове. Те не си даваха труда да губят време за подреждане, явно Роджър беше сигурен, че невидимите му кораби ще успеят да унищожат огромната армада на противника, без да издадат местоположението си. Но той сгреши — сгреши, като позволи на челните си кораби да проникнат дълбоко в бойния строй на земната флота, преди ариергарда му да е напуснал планетоида. Едва щом десетките цигарообразни кораби пресякоха основата на конуса, капанът хлопна, и флотата нанесе енергиен удар с невероятна мощност. Последва само една команда, само един сигнал и цял океан беснееща енергия се изля върху противника, сеейки унищожение и смърт. Ултравълновите невидими екрани, скриващи пиратските кораби, не можаха да издържат подобен удар, както и всички други защитни средства, с които разполагаше Роджър. Защитните екрани на пиратските кораби започнаха да почервеняват и да гаснат; а после самите кораби се пръсваха на парчета, превръщайки се в купища раздробен и обгорен метал. Въртейки се бавно и хаотично, те изхвърчаха нанякъде под равнодушно проблясващите звезди — безжизнени, тъмни и зловещи, а ние никога нямаше да разберем къде са отишли…

Две трети от силите на Роджър бяха хванати в капана и унищожени, но останалите кораби не понечиха да се оттеглят към планетоида. Като глутница обезумели вълци те се мятаха по краищата на конуса, атакувайки го по фланговете. Но сега, след загубата на невидимостта, пиратите бяха много по-уязвими, и ефективността на ударите на Трипланетната Флота неимоверно нарасна. Мълнии и ослепителни метеори разрязваха черната бездна на космоса. Мания за унищожение се бе вселила в сърцата на всички, защото няма нищо по-привлекателно от една битка, въздушна или космическа, когато в ръцете на човека е съсредоточена чудовищната мощ на адските машини за разрушение. Всеки, изпитал веднъж това опияняващо усещане за всемогъщество, примесено със страх, никога повече нямаше да го забрави. Призракът на тази страшна, но покорна сила, под чийто удари се тресеше Вселената, ще го преследва и тревожи съня му години наред…

Корабите и от двете страни си нанасяха и отразяваха лъчеви удари. Мощните енергийни щитове, вече еднакво ефективни и за едните, и за другите, ги пазеха, доколкото можеха. Атомните торпеда бяха безполезни заради огромното разстояние между враждуващите — пространството беше пълно със смущения, които щяха да отклоняват снарядите от целта им. В единичен бой пиратските кораби определено превъзхождаха по сила земните дреднаути и крайцери, и много скоро това стана съвсем очевидно. По-слабите кораби на флотата бяха унищожавани един след друг под убийствените лъчи на вражеските оръдия. Дойде време да се използва и последният коз — ултравълновите торпеда. Не бяха кой знае колко, защото флотата тепърва се оборудваше с тях, но всяко едно носеше гибелна смърт.

Стрелците, впили очи в подвижните мишени, започнаха да ги пускат едно след друго. Без да се влияят от смущенията, без да се отклоняват и на милиметър встрани, те летяха право към целта. Това бяха смъртоносни пратеници. Попадение и взрив! Попадение и смърт! Но дори и улучени, вражеските кораби продължаваха известно време да изстрелват снаряди, а те излитаха от всяка, достатъчно голяма отломка. Изумлението на хората беше безгранично, но скоро дойде и обяснението — пиратските кораби нямаха жив екипаж, а само роботи. Те се управляваха от планетоида и се сражаваха до последно, не познавайки страха.

Впрочем, това вече не беше важно. Пиратските кораби гинеха под беззвучните избухвания на атомните взривове. Явно Роджър най-после бе разбрал, че губи. Оцелелите цигароподобни крайцери изведнъж се втурнаха към върха на конуса, опитвайки се да нападнат най-мощните кораби на флота. Така бе унищожен „Безстрашни“ и още двадесетина от най-добрите кораби. Трипланетните сили останаха за известно време без командване. Но те имаха огромно преимущество пред пиратите — бойния си опит, придобит през дългите и кървави войни от последните няколко столетия. Съвсем скоро земната армада вече имаше нов главнокомандващ и довършвайки с няколко последни изстрела оцелелите пиратски кораби, се устреми към планетоида. Но точно тогава, когато корабите на флота се готвеха за атака, а Роджър тъкмо беше включил защитните екрани на пълна мощност, и двете страни изведнъж осъзнаха, че в космоса действа още една, трета сила.

Пространството се озари с ярка, розова светлина. Неизвестен пришълец от междузвездната бездна бе хвърлил своята чудовищна мрежа. Той се канеше добре да половува в това далечно космическо кътче, така богато на драгоценния за него метал. Капитанът на чужденците имаше намерение да се сдобие с това съкровище на всяка цена. Него не го плашеха нито оръжията на Трипланетната флота, нито това, че стотици хиляди живи същества щяха да загинат. Главното беше друго — нищо и никой в този свят не можеше да се изпречи на силата му.