Дарън Шан
Реки от кръв (18)

Глава седемнайсета

Коленичих и се вгледах през решетките на шахтата. Долу беше тъмно, но след няколко секунди успях да различа силуета на едрия вампаниз.

— Как се казва гаджето на Дарън? — продължи Мърлок. — Ан? Катрин? Даяна? Елза? Франи? Джералдин? Хенриета? Айлин? Джоси? — Изведнъж замлъкна за миг и после попита: — Как се пише Айлин? С „аи“ или с „ай“? Има ли женски имена, които да започват с „аи“? Мърлок май не се сеща. А, Дарън Шан? Някакви идеи? Предложения?

Произнасяше името ми странно, така че звучеше като Джарън.

— Как ме откри? — прошепнах.

— Не беше трудно. — Пристъпи напред, като избягваше слънчевите лъчи и опря пръст в слепоочието си. — Младият Мърлок е умен, да, умник е той. Поигра си малко с приятеля на Дарън, змията Фон. И той му каза в кой хотел сте. Мърлок се настани отпред. Наблюдава внимателно. Видя Дарън да минава с гаджето си и ги проследи.

— Какво искаш да кажеш с това „поигра си малко“? — попитах.

Вампанизът се изкикоти.

— Поигра си с ножа! Ах, какъв певец се оказа Змийчето — наслада за ушите на Мърлок. Дарън чувал ли е за „дует за нож и змийски люспи“? А? Схвана ли? Мърлок е умник, нали? Един глупак не може да измисли такива шеги. Младият Мърлок е умен като…

— Къде е Евра? — Стоварих юмрук по капака на шахтата, не исках да го слушам повече. Опитах се да разклатя решетките, за да му покажа, че мога да скоча долу при него, но те бяха здраво закрепени.

— Евра? Евра Фон? — Мърлок заподскача весело в мрака. — Евра виси надолу с главата. Квичи като прасе. Моли да го пусна.

— Къде е? — извиках отчаяно. — Жив ли е?

— Дарън ще каже ли — продължи той, без да обръща внимание на въпросите ми, — къде е отседнал с вампира? Не са в хотела, нали? Иначе Мърлок щеше да ги види да излизат от там. Какво правеше Дарън на площада? Не! — изведнъж изкрещя вампанизът. — Замълчи! Дай шанс на Мърлок да понапрегне мозъка си! Младият Мърлок е умен. От ушите му направо блика мозък, ха-ха!

Замълча, малките му очички се движеха насам-натам, след това щракна с пръсти и доволно възкликна:

— Момичето! Гаджето на Дарън Шан! То живее на площада, нали? Дарън е искал да я види. Коя е къщата й? Не, не казвай, не казвай! Мърлок сам ще разбере! Ще я проследи. Каква мадама, а? Апетитно парче! Със свежа кръв! Прекрасна солена кръвчица… Мърлок вече усеща вкуса й в устата си…

— Да не си я докоснал! — изкрещях. — Само да я доближиш и ще…

— Млък! — излая вампанизът. — Не заплашвай! Мърлок няма да търпи един гнусен вампир да го заплашва! Само още една дума и си тръгва, и това ще е краят на Змийчето!

Наложих си да се сдържа.

— Това означава ли, че Евра е още жив? — попитах със затаен дъх.

Мърлок се усмихна.

— Може и да е жив, може и да не е. Дарън няма как да бъде сигурен, нали?

— Господин Крепсли каза, че вампанизите държат на думата си — отвърнах. — Ако ми дадеш думата си, че е жив, ще знам със сигурност.

Той кимна.

— Жив е.

— Даваш ли ми дума?

— Дава дума. Змийчето е живо. Омотано с въжета и провесено надолу с главата. Квичи като прасе. Мърлок си го пази за Коледа. За празничния обяд. Змийче вместо пуйка! — Той се изсмя. — На Дарън не му ли е смешно? Змийчето се смее на шегите на Мърлок. То се подчинява на всяка негова заповед. И Дарън щеше да го прави, ако беше на негово място. Провесен надолу с главата. Квичи като прасе.

Мърлок имаше дразнещия навик да повтаря едно и също.

— Виж — обадих се, — пусни Евра. Моля те. Той нищо не ти е направил.

— Обърка плановете на Мърлок! — извика вампанизът. — Мърлок беше готов да изпие кръвта на оня дебелак. Да го одере жив и да окачи трупа му в хладилника при останалите. И така горките невинни хора щяха да станат канибали. Адски забавно, нали?

— Евра не е виновен — заявих. — Аз и господин Крепсли ти попречихме. Евра стоеше отвън.

— Отвън или вътре — не беше на моя страна. — Вампанизът облиза кървавочервените си устни. — Съвсем скоро змийчето ще се озове вътре… в корема! Мърлок никога досега не е опитвал змия. Умира от нетърпение. Може и да го напълни с нещо, преди да му изпие кръвчицата. Пълнена пуйка за Коледа!

— Ще те убия! — изкрещях и отново се опитах да разтърся решетките. — Ще те хвана и ще те разкъсам на парчета!

— Леле! — разсмя се Мърлок, а след това се престори на уплашен: — О, боже мой! Не наранявай бедния вампаниз, страшен и безсърдечен вампир! Младият Мърлок е добро дете. Пощади го.

— Къде е Евра? — изръмжах. — Доведи го тук, или…

— Млък! — излая вампанизът. — Достатъчно! Мърлок не е дошъл тук, за да му крещят. Млъкни и слушай.

Положих доста усилия да се поуспокоя.

— Добре — изсумтя той. — Така е по-добре. Дарън Шан не е толкова глупав. Умник е той, нали? Но не е толкова умен като Мърлок. Младият Мърлок е по-умен от… Достатъчно! — Вампанизът заби нокти в стената на канала и се изкачи. Изведнъж лудостта изчезна от гласа му. — Чуй ме внимателно. Не знам как сте ме открили, Змийчето не можа да ми каже, колкото и люспи да му остъргах с ножа, а и не ме интересува. Пазете си тайната. Всеки има нужда да пази някаква тайна, нали?

И дебелакът не ме интересува. Има предостатъчно други като него. По улиците е пълно с хора. Мога да пия кръв от когото си поискам.

Дори и ти не ме интересуваш. Вампирските чираци са ми под нивото. Ти просто изпълняваш заповедите на господаря си. Не представляваш заплаха за мен. Готов съм да те оставя жив. Теб, Змийчето и дебелия.

Но вампирът… Лартън Крепсли… — Очите му заискриха с омраза. — Той ме интересува. Не биваше да застава на пътя ми. Вампирите и вампанизите се заобикалят отдалеч! — изрева той. — Дори и най-големите глупаци го знаят. Пише го в споразумението. Не си пречим. Крепсли наруши споразумението. И трябва да си плати за това.

— Не го е нарушил — обадих се предизвикателно. — Ти си луд. Тормозиш целия град. Трябва някой да те спре.

— Луд ли? — Очаквах, че ще избухне, но вампанизът се усмихна. — Това ли ти е казал? Че съм луд? Младият Мърлок не е луд! Той е обикновен здравомислещ вампаниз. Щеше ли да е тук, ако беше луд? Щеше ли да прояви достатъчно разум, да запази живота на Змийчето? Виждаш ли пяна по устата му? Чуваш ли го да пелтечи като идиот? А?

Реших, че няма да е зле да му се подмажа, и отвърнах:

— Може и да не си луд. Даже ми се струваш доста умен.

— Естествено, че Мърлок е умен! Младият Мърлок е умник. След като си умен, не може да си луд, освен ако не хванеш бяс! Да си виждал наоколо бесни кучета?

— Не съм.

— Ето! — възкликна победоносно той. — Щом няма бесни кучета, значи и Мърлок не е луд. Схващаш ли?

— Схващам — повторих тихо.

— Защо се намеси Крепсли? — Сега вампанизът звучеше обиден и наранен. — Мърлок нищо не му е направил. Не му пречеше. Защо му трябваше да се появява и да се бърка в чуждите работи?

— Това е родният му град — обясних. — Живял е тук, когато е бил човек. Смята, че е негов дълг да защити хората.

Мърлок ме зяпна смаяно.

— Направил го е заради тях? — изкрещя той. — Заради кръвоносците? — Разсмя се налудничаво. — Значи той е луд! Мислех, че ги иска всичките за себе си. Или че съм убил някой от близките му. Дори и за миг не ми е минало през ума, че е било заради…

Разкикоти се с цяло гърло.

— Това решава въпроса! Не мога да оставя един луд да се разхожда на свобода. Кой знае какво ще му хрумне следващия път. Чуй, Дарън Шан. Изглеждаш умно момче. Нека сключим сделка. Да решим проблема, а?

— Каква сделка? — попитах подозрително.

— Да направим размяна — отвърна вампанизът. — Мърлок знае къде е Змийчето. Дарън знае къде е вампирът. Единият за другия. Какво ще кажеш?

— Да разменя господин Крепсли за Евра? — извиках подигравателно. — Що за сделка е това? Един приятел за друг? Наистина ли смяташ, че…

— Защо не? — прекъсна ме той. — Момчето змия е невинно, нали? Дарън каза, че е най-добрият му приятел. А вампирът го е отвел от семейството му, от дома му. Евра твърди, че Дарън ненавижда Крепсли.

— Това беше преди.

— И въпреки това — продължи вампанизът, — ако Дарън трябва да избира между двамата, кого ще предпочете? Ако животът им виси на косъм и той може да спаси само единия, кого ще избере?

Веднага бях готов с отговора.

— Евра — оповестих спокойно.

— Виждаш ли! — възкликна доволно Мърлок.

— Само че сега животът на господин Крепсли не е в опасност. Ти искаш да го жертвам, за да спася Евра. — Поклатих глава. — Няма да го направя. Няма да го предам и да го примамя в твоя капан.

— Не искам такова нещо — отвърна той. — Само кажи къде е, името на хотела и номера на стаята. Аз ще се справя с останалото. Ще се промъкна, докато Крепсли спи, ще си свърша работата и след това ще те заведа при Евра. Давам ти честната си дума, че ще ви пусна и двамата. Помисли хубаво, Дарън Шан. Прецени кое предпочиташ. Вампирът или Змийчето. Ти избираш.

Отново поклатих глава.

— Не. Няма какво да мисля. Готов съм да заема мястото на Евра, ако това…

— Ти не ме интересуваш! — изкрещя вампанизът. — Искам вампира! За какво ми е един малък глупав вампирски чирак? Дори и кръвта му не става за пиене. Какво ще спечеля, ако те убия? Или господин Крепсли, или няма сделка.

— Значи няма сделка — прошепнах и едва не се разплаках, като си дадох сметка какво означават думите ми за Евра.

Мърлок плю с отвращение, но не успя да ме уцели.

— Глупак! — изръмжа той. — Мислех те за умен, но не си. Така да бъде. Сам ще намеря вампира. И гаджето на Дарън Шан. И ще ги убия. След това ще убия и теб. Почакай и ще видиш.

Вампанизът пусна решетките и скочи в мрака.

— Мисли за Мърлок, Дарън Шан — извика той, преди да се скрие в канала. — Мисли за Мърлок, когато на Коледа опиташ празничната пуйка. Знаеш ли какво ще сложа аз на масата си? Знаеш ли?

Смехът му отекна зловещо.

— Да, знам — отвърнах тихо. Много добре знаех с какво ще пирува.

Изправих се, избърсах сълзите от лицето си и поех към хотела, за да разкажа на господин Крепсли за срещата си с вампаниза. След известно време се качих по аварийното стълбище на една сграда и изминах остатъка от разстоянието по покривите, за да не ме проследи Мърлок.