Дарън Шан
Реки от кръв (14)

Глава тринайсета

Вечерта на следващия ден Евра отиде до блока, за да държи под око дебелия. Аз останах в хотела, за да следя господин Крепсли. Ако вампирът тръгнеше към блока, щях да се присъединя към приятеля си, в противен случай щяхме да обсъдим ситуацията по телефона и да решим дали момчето змия да напусне поста си или да остане.

Господин Крепсли стана точно след залез. Изглеждаше в добро настроение, макар че, както обикновено, заради мрачния си вид приличаше на погребален агент.

— Къде е Евра? — попита той, докато унищожаваше вечерята, която му бях приготвил.

— Обикаля по магазините — отвърнах.

— Сам? — Господин Крепсли вдигна глава. За момент се изплаших, че е заподозрял нещо, но той просто търсеше солницата.

— Предполагам, че иска да купи подаръци за Коледа — казах.

— Мислех, че е израснал тези глупости. Всъщност коя дата сме днес?

— Двайсети декември — отговорих.

— А Коледа е на двайсет и пети?

— Да.

Господин Крепсли замислено потърка белега си.

— Дотогава може и да съм си свършил работата тук — рече той.

— Така ли? — опитах се да прикрия любопитството си.

— Смятах веднага да се върнем в цирка, но ако искате да сте тук за Коледа, може и да останем. Доколкото разбрах, в хотела ще има някакво празненство?

— Да.

— Искаш ли да отидеш?

— Да. — Насилих се да се усмихна. — С Евра планираме да си разменим подаръци. Да вечеряме с другите гости, да се натъпчем с пуйка и да хвърляме конфети. И вие може да се присъедините, ако желаете. — Опитах се да прозвучи така, сякаш исках и той да дойде.

Господин Крепсли се усмихна и поклати глава.

— Тези глупости не са ми по вкуса.

— Както решите — отвърнах.

Той излезе, а аз поех след него. За моя изненада той се насочи право към кланицата. Може би не се интересуваше от дебелия, а нещо друго, или някой друг, го привличаше тук.

Обадих се на Евра по телефона.

— Странно е — съгласи се той. — Може би иска да го хване на влизане или на излизане от кланицата.

— Може — отвърнах неуверено. Нещо не се връзваше. Вампирът не се държеше така, както очаквах.

Евра остана пред блока, за да последва дебелия. Аз се сгуших до един комин, който излъчваше топлина. Не виждах толкова добре кланицата както предишната нощ, но господин Крепсли ми беше пред очите, а точно това беше важното.

След малко се появи и дебелият, следван от Евра. Прокраднах се до ръба на покрива, за да мога да скоча и да се намеся, ако господин Крепсли реши да нападне точно в този момент. Вампирът обаче не помръдна от мястото си.

И това беше всичко за тази нощ. Господин Крепсли стоеше на поста си, ние с Евра се криехме до комина, работниците в кланицата се трудеха. В три сутринта дебелият излезе и пое към дома си. Вампирът отново го последва, ние също. Единственото по-различно беше, че този път той не се качи на шестия етаж.

На следващата вечер се повтори абсолютно същото.

— Какво ли е замислил? — попита за стотен път Евра. Беше му студено, оплакваше се, че краката му са измръзнали. Казах му, че може да се прибере, но той беше решен да остане.

— Не знам — отвърнах. — Сигурно дебне подходящия момент. Или пък чака пълнолунието, или нещо подобно.

— Мислех, че луната влияе единствено на върколаците — измърмори момчето змия.

— И аз така мислех — кимнах, — но вече не съм сигурен. Има много неща, които господин Крепсли не ми е казвал за вампирите.

— А какво ще правим, ако реши да го нападне? — попита Евра. — Според теб имаме ли някакви шансове срещу него?

— В честен двубой — едва ли — отговорих. — Но ако сме по-добре въоръжени…

Извадих изпод якето си голям ръждясал месарски нож, показах му го и го прибрах обратно.

— Откъде го взе? — учуди се той.

— Следобеда минах през кланицата, за да огледам обстановката, и го намерих в една кофа в задния двор. Сигурно са го изхвърлили заради ръждата.

— И възнамеряваш да го използваш? — попита тихо Евра.

Кимнах.

— Ще му прережа гърлото — прошепнах. — Ще изчакам да атакува и тогава…

Стиснах здраво зъби.

— Ще успееш ли? Господин Крепсли е адски бърз. Ако пропуснеш първия път, едва ли ще имаш втора възможност.

— Ще го изненадам. — Погледнах го в очите. — Знам, че се споразумяхме да го направим заедно, но когато дойде моментът, искам да се изправя сам срещу него.

— За нищо на света! — изсъска Евра.

— Трябва — настоях. — Ти си по-бавен и вдигаш шум. Само ще ми се пречкаш. Освен това, ако нещата тръгнат зле и се проваля, ще можеш да се опиташ отново. Изчакай да изгрее слънцето и го убий, докато спи.

— Може би това е най-добрият вариант — предложи той. — Да изчакаме да дойде денят. Тук сме главно, за да се уверим, че господин Крепсли е убиецът. Ако наистина е така и намерим доказателства, защо не изчакаме до сутринта и тогава…

— Не — поклатих глава, — няма да позволя да убие и дебелия.

— Не знаеш нищо за него — възрази Евра. — Забравили какво си говорехме: онези шестимата може да са били убити, защото са били лоши. Може и този да е от тях.

— Не ме интересува — отсякох непреклонно. — Съгласих се да тръгна с господин Крепсли, защото той ме убеди, че не е лош и не убива хора. Ако е убиец, аз също имам вина, затова че му повярвах и му помагах. Първите шест убийства са вече факт, но ако мога да предотвратя седмото, ще го направя.

— Добре — въздъхна приятелят ми, — нека бъде твоето.

— И няма да се месиш?

— Няма — обеща той.

— Дори и ако загазя и имам нужда от помощ?

Момчето змия се поколеба, но накрая кимна.

— Добре. Дори и тогава ще стоя настрана.

— Ти си истински приятел, Евра — стиснах му ръката.

— Така ли мислиш? — усмихна се той горчиво. — Почакай само господин Крепсли да те приклещи някъде. Ще видим дали ще си на същото мнение, когато не обърна никакво внимание на виковете ти за помощ!