Е. Е. Док Смит
Първият ленсман (7)

Глава 7
Атаката

По-късно същата вечер, или по-скоро, рано призори сенатор Морган се бе затворил в кабинета си заедно със своя секретар. Това помещение имаше най-добрата възможна звукоизолация и бе надлежно защитено от подслушване. Независимо от това двамата събеседници се стараеха да говорят тихо.

Морган, с румено лице, но с грубовати черти и леко увиснала долна устна, изглеждаше обезпокоен. Тлъстите му пръсти нервно барабаняха по стъклото, покриващо писалището му. Сивите очи на сенатора, доста проницателни и остри, не се откъсваха от лицето на секретаря.

— Странна работа, Херкаймер,… много странна… Операцията беше безупречно планирана и до последния момент протичаше както трябва. Един стрелец долу, друг горе в галерията,… и двамата бяха опитни и отлично си знаеха работата… А после — пуф-пуф и пълен провал. Този долу го убиха на място, а онзи не могъл да види нищо заради пустите му женски фусти… Патрулът се приземил, измъкнал сиренцето от капана и прикрил всички… — сенаторът сви устни. — Как, по дяволите се случи това? Изтичане на информация?

— Че откъде? — Херкаймер метна в пепелника наполовина изпушената си цигара и тутакси запали нова. — Добре де, нека си представим, че е станало точно това… Нима тогава нещата биха приключили само с убийството на онзи, дето го гръмна Костиган! Сигурен съм, че не! Главорезът Роди и хрътката Симс веднага щяха да извикат един куп ченгета и да избият всички… и вас, и мен. И нямаше да чакат до последния момент, шефе, уверявам ви! Херкаймер кръстоса крак връз крак, замислено поклати глава и заключи: — Не, не вярвам да е имало изтичане на информация! По-скоро някой от тях е видял как Байнард измъква пистолета си.

— Напълно възможно. Само че, има и още нещо… Случайно да сте засекли колко време мина между изстрела и появата на танковете?

— Съжалявам, шефе, — виновно сведе очи секретаря, — не помислих за това.

— Ами минута и петдесет секунди, скъпи мой!

— Какво?!

Морган невъзмутимо мълчеше.

— Разбира се, Патрулът обикновено действа доста бързо… — разсъждаваше на глас Херкаймер. — Обаче, да вдигнеш по тревога тежките крайцери,… да пренасочиш танковете и десантчиците от базата… Не-е, трябват ти поне пет-шест минути, не по-малко!

— Нека да са пет. Значи…

— Значи, все пак е имало изтичане на информация поне около три минути преди началото на операцията. Но как? По какъв начин?

— Не зная, и тъкмо това най-много ме безпокои. Някой е надушил нещо, и то малко преди операцията. А после, те вероятно са се опасявали от по-сериозна битка… Тези крайцери горе, бронираните танкове… Не прилича на обикновена полицейска акция! Но ако са знаели за Мъргъртройд, защо всичко приключи толкова бързо? Защо не го атакуваха? Не са могли да го открият ли?

— А защо самият Мъргъртройд бездействаше? Нали се предполагаше да използваме и неговите сили?

— За да пази гърба на двама убийци, които отлично познават работата си? Цял флот? Е, Херкаймер, вие нещо… — сенаторът шумно издиша. — Впрочем, това не е наша работа. Интересно е друго — самите ленсмани. Аз не откъсвах очи от тях и съм готов да се закълна, че нито Симс, нито бандита Роди правеха нещо, което да прикове вниманието ми.

— Но Киннисон-Младши и приятелят му, онзи Нортроп, изчезнаха за малко, нали?

— Да. Всеки от тях би могъл да извика Патрула, но това не ни дава обяснение как са се добрали до информацията. Нали така?

Херкаймер само повдигна гъстата си вежда, и се въздържа от отговор. Неговият шеф отново забарабани с пръсти по писалището, потънал в дълбок размисъл. След няколко минути той заяви:

— Смятам, че възможностите са само две. Или — или… — той отново замълча, съсредоточено мръщейки чело. — Или е прословутата им Леща, или вашата партньорка.

— Девойката? Джил? — Херкаймер сви устни. — Простете, шефе, но това са пълни глупости. Аз наблюдавах всяко нейно движение… И изобщо тя ми е кристално ясна!

— Така ли? Вие сте я наблюдавали, но и аз също наблюдавах… авансите, с които ви обсипваше. Гореща кукличка, а?

Лицето на Херкаймер се втвърди.

— Не си пъхайте носа, сенаторе, там, където… не трябва да си го пъхате!

Морган се ухили.

— Я, май те засегнах на чест? Нито една красавица не може да устои на непобедимия Херкаймер? Но вие се въртите около малката вече шест седмици вместо обичайните шест часа, и все още сте на нула!

— Ще я имам, — заяви Херкаймер, а ноздрите му се раздуваха, — ще я имам, без няма значение по какъв начин!

— Готов съм да се обзаложа на хиляда кредита срещу пробит долар, че нищо няма да излезе. Дори и след шест месеца!

— Приемам, — секретарят се ухили и измъкна монета от джоба си. — Но защо мислите, че тя е узнала нещо от мен? Да, девойчето е добър психолог, но не може да се мери с мен. Аз съм по-възрастен и по-опитен от нея. Смятате ли, че тя е по-добра от мен?

— Нищо не смятам, всичките тези работи са като да си гледаш на кафе! Но си струва да ви припомня, скъпи мой, че тя е дъщеря на Върджил Симс.

— И какво от това? А Джордж Олмстед — той също му е роднина… двамата със Симс много си приличат.

— Само физически. Олмстед е реалист, и жадува за награди на този, а не на онзи свят. Затова и се е съгласил да работи за нас. А девойчето по характер прилича на баща си… Може пък да й харесва да си играе на криеница с вас.

— Дивотии! Чуйте ме, шефе, тя през цялото време беше плътно до мен. Всяка една минута! Предполагате, че е прочела нещо по лицето ми? — Херкаймер изкриви лице. — Все още не се е родил човекът, който… — той яростно смачка поредната си цигара в пепелника. — Освен това тя дори не ме поглеждаше!

— Ако тази мадама ви е издоила, Херкаймер, ще свършите в шахтите, — неочаквано сурово се обади сенаторът. — Впрочем, аз не мисля, че е така. Значи,… значи остава да са Лещите, — и той хлопна с длан по писалището. — Твърде фантастично предположение, но какво ли не става по белия свят… Лещи, Лещи, и пак Лещи… — Морган въпросително погледна секретаря си. — Така че, какво успяхте да разберете по този въпрос?

Херкаймер сви рамене.

— Нищо повече от това, което бе съобщено официално. Лещата е комбинация от предавател, езиков транслатор и телепатически усилвател. Е, разбира се, и символ на висшите членове на Патрула. Но аз мисля, че това съвсем не е цялата истина.

— Не се съмнявам. Спомнете си какво стана. Четирима ленсмани едновременно вадят пистолетите си и стрелят. Освен тях, никой друг нищо не е забелязал, а в залата беше пълно с всякакви други офицери — всички в пълна парадна униформа и въоръжени! Нима си четат мислите?

— Глупости! — безапелационно заяви Херкаймер. — Моите мисли не могат да бъдат прочетени!

— Моите — също, — ухили се сенаторът.

— В края на краищата, ако можеха да четат мисли, то едва ли щяха да чакат до последния момент. Все пак Симс е ранен. Аз наблюдавах Байиард. Той не нервничеше, но беше малко напрегнат. Мисля, че някой от ленсманите е забелязал това и е вдигнал тревога — просто за всеки случай.

Морган се замисли, смръщил вежди и хапейки долната си устна. Накрая каза:

— Вашето обяснение е съвършено лишено от доказателства, но е доста правдоподобно, и аз смятам да го приема. Тогава,… тогава ще трябва да насочим всичките си претенции съм онзи Таун, Големия Джим! Можеше да подбере убиеца и по-внимателно!

* * *

Поклащайки се на неудобната седалка на импровизираната си линейка, Върджил Симс вдигна глава, търсейки мислите на Киннисон.

„Род, усещам, че сте развълнуван.“

„И още как! Честно казано, направо ни преметнаха. И ако не беше Джил…“

„Мислите, че ще има и продължение?“

„Несъмнено.“

„Тогава по-добре да не губим време да се връщаме на астропорта. Вече съм съвсем добре — ръката ми е превързана, а шокът попремина. Мога и да ходя.“

„Какво пък, това не е лоша идея,… Клайтън! — Симс прие повикването, изпратено на комодора. — Има ли някаква активност там горе?“

„Не, сър.“

„Добре. Заповядвам ви да приземите вертолета, да качите на борда Симс и мен, и да ни закарате на «Чикаго». Леките крайцери и «Бойс» да останат в състояние на бойна готовност. Изпълнявайте, комодоре.“

„Слушам, сър!“

Сега Симс чуваше как Клайтън почва да раздава команди по командирския си радиостанция. Скоро съвсем наблизо изрева вертолет и без каквито и да било произшествия откара двамата ленсмани на борда на тежкия крайцер. „Чикаго“ включи планетарните си двигатели, и, съпровождан от „Бойс“, се насочи към Хълма.

По средата на пътя Киннисон повика доктор Родбуш.

„Фред? Киннисон е. Какво е положението при вас?“

„Всичко е нормално, — отговори почти веднага физикът. — Защо, какво се е случило?“

Комисарят по безопасността разказа с няколко думи за произшествието на бала и добави:

„Предупреди Кливланд и Бергенхолм да се готвят за отбрана. Трябва да решим къде ще бъде на по-безопасно за Симс — под Хълма или на борда на «Чикаго».“

„Толкова ли е сериозно? — Родбуш се замисли за няколко минути. — Май ще е по-добре да докарате мистър Симс тук. Хълма си е Хълм: най-сигурното местенце в Слънчевата система.“

Към съвещанието се присъединиха Клив и норвежеца. Бергенхолм мълчаливо слушаше как ленсманите обсъждаха плана за защита, опитвайки се да преценят силите на предполагаемия враг. Най-накрая той каза, обръщайки се към Киннисон:

„Може ли и аз да направя едно предложение, сър?“

„Давайте, Нилс! Вашите предположения никога досега не са били само звукови вълни.“

„Можем да обявим учебна тревога, в обстановка, максимално близка до бойната. Ако нищо не се случи, просто ще раздадете няколко медала и награди. Е, ако пък стане обратното…“

„Страхотна идея! — включи се в разговора Симс. Ще проведем учения — но не континентални или междупланетни, а общи маневри на силите на Патрула.“

„Ако не се случи нищо, ще се вдигне голяма врява, — поколеба се Киннисон. — Не забравяйте, Върджил, че цялата политическа паплач следи какво правим.“

„Риск винаги има. Така че нека да се върнем към най-главното: очаквате ли да ни нападнат?“

„Ами-и… определено да! Предполагам, че след като не успяха да ни очистят тихомълком, следващия път ще опитат с гръм и трясък. Виж, по какъв точно начин, в това е въпросът…“

„Доктор Бергенхолм, а вие какво мислите?“

„Съгласен съм с комисаря. И мисля, че атаката наистина ще бъде съкрушителна, — норвежеца замълча. — Но аз стигнах до същия извод, разсъждавайки малко по-иначе от мистър Киннисон.“

„По-иначе? Какво имате предвид, Нилс?“

„Изглежда, на никой от вас не е хрумвало, че тази атака може да е само началото, първата операция на широкомащабен план за действие. Накратко, има сили, които смятат, че най-добре е веднъж завинаги да приключат с Патрула.“

За около тридесет секунди всички изумяха и мълчаха, а сетне ленсманите започнаха да излъчват всички едновременно, възбудени и недоумяващи. Внезапно менталната шумотевица бе „надвикана“ от мисълта на Симс, остра и отчетлива като острието на бръснач.

„Комисар по безопасността на Трипланетната Лига, Киннисон! — за миг той направи пауза и бъркотията тутакси секна. — Родерик Киннисон, ако Галактическият Съвет ви снабди със съответните пълномощия и власт, заклевате ли се да ги използвате за благото на всички разумни същества, да защитавате живота и световете им, и всички цивилизации?“

„Кълна се, Първи Ленсман!“ — прозвуча твърдо и ясно отговорът на Киннисон.

„С властта, предоставена ми от Съвета, назначавам вас, адмирал Киннисон, за главнокомандващ на всички въоръжени сили на Патрула. Заповядвам ви незабавно да встъпите в длъжност и да обявите всеобща мобилизация.“

Двата крайцера в момента се намираха близо до Хълма. Киннисон, обаче вече не обръщаше никакво внимание на маневрите им. „Чикаго“ се спусна надолу, пътниците му слязоха, а после корабът отново излетя и се присъедини към „Бойс“, който патрулираше над Хълма. Киннисон отиде право в кабинета си и включи мощния улгравълнов предавател.

— До целия войскови контингент, участващ в операциите на Галактическия Патрул — внимание! — гласът му звънко ехтеше в просторното помещение, и някъде, много далече, във всичките многочислени бази и космически кораби операторите-свързочници застинаха, ловейки всяка една дума.

— Говори Киннисон, адмирал и командващ силите на Патрула. Да се внесат в списъците следните кадрови промени от упълномощените лица. Комодор Клайтън, Северна Америка, Земята…

Клайтън, замръзнал пред приемника в сектора за управление, скрит в бункера на нюйоркската база, отдаде чест, а очите му заблестяха.

— … се назначава за адмирал на Първия галактически регион. Комодор Швайнерт, Европа, Земята…

В Берлин висок, строен човек със сивеещи вече коси се наведе над приемника и машинално отдаде чест.

— … се назначава за вицеадмирал на Първия галактически сектор. Втори сектор: командващ — адмирал…

Киннисон се движеше по списък, без да пропуска нищо и никой. Адмирали за най-крупните сектори; заместниците им; после адмирали и комодори, отговарящи за отделни звездни системи и планети: Гуиндлос от Редланд, Марс; Сессефсен от Талейрон, Венера; Реймънд — спътниците на Юпитер; Нюман — Алфа Центавър, Уолмър — Сириус; ван Метер — Валерия; Адамс — Порцион; Робъртс — Алтаир; Бартел — Фомалгаут; Арман — Вега; Койни — Алдебаран… Всичките тези назначения отдавна бяха подготвени, и всеки от изброените хора вече командваше въоръжена група, отряд или цяла дивизия в собствения си свят.

— Всички с чин по-нисък от комодор, са свободни, — завърши Киннисон и тутакси премина на мисловна реч: „Поздравявам ви с назначенията и съм сигурен, че всеки от вас честно ще си заработи звездичките — в това число и аз самият.“

За миг в пространството се понесе беззвучен щорм от отговори.

„Благодаря, Родерик!“, „С вас сме, сър, дори и в устата на дявола!…“ „Род, готови сме!“, „Сириус няма да ви подведе, адмирале!“, „Можете да разчитате на мен, сър!“

Киннисон изчака бурята да поутихне и обяви мобилизацията и предстоящите учения. Той не смяташе да крие от тези изпитани и проверени командири, че маневрите във всеки един момент можеха да се превърнат в истинска битка. Кръвопролитна и дълга, битка с противник, чийто сили, намерения и тактика бяха абсолютно неизвестни.

„Бъдете готови на всичко, момчета, — завърши той неофициалния си обзор на ситуацията. — Сега ще дам заповед, но всеки от вас е длъжен да запомни казаното между редовете.“

Адмиралът и командващ силите на Патрула отново премина към обикновения начин за комуникация.

— Говори Киннисон — до всички офицери, командващи флотилиите и оперативните групи на Галактическия Патрул. Обявена е бойна тревога. Условен противник — флотът на Черните; състав и ударна мощ — неизвестни. Задачата ви е да отбранявате Хълма и пространството около Земята. Действайте, адмирал Клайтън!

С тези думи Киннисон изключи предавателя, излезе навън, в просторната приемна и заповяда на секретарите си, които вече се наричаха адютанти, да се обяви спешна евакуация на хората и най-ценното оборудване от по-горните помещения на гигантската цитадела. После той слезе с асансьора дълбоко под земята — там, където беше разположен главния пункт за управление на въоръжените сили на Патрула. Симс, седнал пред огромен екран за проследяване, вече го чакаше.

На командващия му бяха нужни не повече от пет минути, за да стигне до бойния си пост. Също така и един поглед към мониторите за оперативна връзка, разположени под големия екран — му беше достатъчен, за да разбере, че Клайтън, Швайнерт и силите на цялата огромна организация, пръснати на десетки светлинни години из пространството, вече са започнали да действат. Флотата на Земята, възстановена, подсилена и реконструирана след паметната битка с невианците, вече бе заела позиция. Флотите на Венера, Марс и Юпитер, не толкова многобройни и тежковъоръжени, се бяха дислоцирали около планетата-майка. Отрядите и формированията, намиращи се в други звездни системи и състоящи се основно от леки крайцери и изтребители-разузнавачи, не бяха прехвърлени в Слънчевата система. Тези части образуваха пръстен около нея, готови да отразят всеки възможен удар. Притаени в безбрежната тъма и мраз на пространството, корабите сякаш чакаха само сигнал. Гигантската мощ на Патрула за първи път се канеше да премери сили с неизвестния си враг.

— Превъзходно, — забеляза Киннисон, отпускайки се в едно от креслата редом с Първия Ленсман. — Клайтън започна да оправдава новия си чин.

— Хъммм… — Симс с известна ирония погледна приятеля си. — Дълго ли възнамерявате да държите армията ни нащрек?

— Докато на сополивите млади лейтенантчета не им пораснат поне един ярд мустаци. Тогава ще свиря отбой и ще ида да се помоля на Господа, Бога Наш за…

Но Киннисон така и не успя да опише благочестивото си намерение, защото тъкмо тогава високоговорителя оживя.

— Флагмански кораб, „Чикаго“ — до главнокомандващия. Флотът на Черните е открит. Движат се към северния галактически полюс, плюс-минус пет градуса. Разстояние — тридесет светлинни години. Поради разстоянието, на което се намираме, не е възможно да се прецени разположението и вида на противниковите сили. Наблюдаваме ги, очаквайте скоро подробна информация.

— Внимание, до всички — Киннисон се наведе към микрофона, — условният противник вече е открит. Маневрите преминават в пълна бойна готовност!

Той се усмихна на Симс, мислейки си какво става сега горе, на земната повърхност. Хълмът бе обвит от смъртоносното, лилаво сияние, дулата на оръдията бяха насочени към небето, а хищните бойни глави на торпедата надничат от стартовите шахти…

— Едва ли ще пробият през защитата ни, — някак неуверено рече той. — Силовото поле…

— … може да бъде преодоляно, — завърши Първият Ленсман. — Род, вече са на мода безинерционните двигатели, полицикличните екрани и деструкционните лъчи. В нищо не можем да бъдем сигурни, защото най-постоянното нещо на света са промените.

Киннисон се замисли над тази философска сентенция. Можеше ли наистина да разчита на защитата си? По план имаше три отбранителни линии. Първата от тях, „Акорн“, се намираше на разстояние дванадесет светлинни години от Слънчевата система. Идеята беше да се отслаби противника на тази отдалечена позиция дотолкова, че корабите, образуващи втората отбранителна линия, „Адак“, окончателно да го довършат. Но сега, главнокомандващия си помисли, че третата отбранителна линия, „Африк“, в която бяха включени и средствата за отбрана на самия Хълм, също може да им потрябва. Тя имаше редица преимущества — свръхтежко въоръжение, което не можеше да се изнесе в космоса, ново защитно поле, създадено с усилията на Родбуш, Бергенхолм и Кливланд, и определено беше най-добре укрита — всичките системи за управление се намираха дълбоко под земята. Всичко това обаче не гарантираше стопроцентова защита при една атака от страна на суперскоростни ракети, управлявани от роботи. Новият защитен екран също все още не беше изпробван в бойна обстановка.

На мониторите се заредиха зелени редове от цифри и символи — „Чикаго“ бе започнал да предава информация за състава на вражеския флот. Киннисон не очакваше изненади. В цялата изследвана до момента част от Галактиката, Трипланетната Лига разполагаше с най-висшите технологии, а Патрулът се явяваше точката на обединение на всички нововъведения във военното дело. Едва ли сред екипажите на армадите, приближаващи се към Слънчевата система имаше учени от такава класа като Родбуш, Бергенхолм или дори специалиста по „особените бомби“ Едмингтън.

Във флотата на Черните преобладаваха предимно леки кораби, крайцери и изтребители. Имаше и още три доста странни и огромни сфери без следа от каквото и да е въоръжение по тях. Киннисон предположи, че това са транспортни кораби. Също имаше и три тежки крайцера от типа на „Чикаго“ с аеродинамична, капковидна и стремително удължена форма.

— Ние имаме шест такива кораба, — тържествено заяви той, обръщайки се към Симс. — „Хималаи“, „Йоханесбург“, „Боливар“ и „Европа“ — по един за всеки от регионите: азиатския, африканския, южноамериканския и европейския плюс и още два за Северна Америка. Мисля, че няма смисъл да задействаме и „Акорн“. Само земната флота може да спре такава сила, а частите на Клайтън са съсредоточени по средата. Така че, Върджил, смятам да проведа битката на два фланга: „Адак“ — в космоса, и „Африк“ около Хълма.

Симс кимна. Той нямаше намерение нито да командва, нито да дава съвети. Адмиралът на Патрула си вършеше работата и я познаваше много по-добре, отколкото той самият. Нямаше смисъл да му се бърка, особено на човек, жонглиращ не с какво да е, а със звездни флоти. Всичко, което му трябваше, бе малко приятелска подкрепа. Върджил Симс само се усмихна на Родерик Киннисон.

Сега и двамата, свързани телепатически помежду си, а също така и с Алекс Клайтън също, сякаш се намираха в бойната кула на „Чикаго“. В пределите на „Адак“, на половин светлинна година от тях земната флота формираше огромния си боен конус, обърнат с широката си основа срещу врага. Противниковите кораби се приближаваха и дори вече можеше да се види с просто око, че технологиите, използвани при построяването им, малко се различаваха от земните. В обединените, споени съзнания на Симс и Киннисон се мярна мисълта, че тази флота едва ли принадлежи на някой враждебно настроен свят. Не, по всяка вероятност той беше съставен от екстракта на всичко най-гнусно и долно от всички светове. В това число влизаше и собствения им.

От раззинатата паст на конуса се изтръгна яростно лъч енергия, който удари и пръсна челните кораби на пиратската армада. Те избухваха като ярки точки, превръщаха се в кълба от светещ газ и бавно се разпръсваха в пустотата. Обединената мощ на тежките кораби на Патрула беше неотразима. Лъчевите емитерни оръдия, страшното оръжие, плод на многогодишните усилия на екипа на Родбуш, реализираха на практика всичко, което беше известно на науката за унищожаването на обитателите на Земята, Невия, и една дузина други развити светове. Този съкрушителен лъчев поток се поддържаше чрез генераторите, работещи с активирано желязо — един практически неизтощим източник на енергия. Какво можеше да противопостави врагът срещу подобна сила?

Внезапно Черната флота започна да се престроява, и Киннисон неволно разбра, колко правилно бе нарекъл вражеската армада. Да, това вече не бяха нито черни, нито червени, нито сини фиктивни врагове в една фиктивна битка. Черното Зло протягаше ръка към Земята, то протягаше костеливата си ръка към Патрула. Адмиралът нямаше да се учуди, ако в един от черните кораби се намираше и Роджър, който по някакъв странен начин бе оцелял или възкръснал от гроба.

Киннисон чуваше как Клайтън проклина. На екрана за следене, вражеския флот се разбягваше встрани, избягвайки ударите на енергийните лъчи. Внезапно транспортните кораби се обвиха в дим, и Киннисон видя, че те се разпадат на десетки, стотици малки, бързи корабчета. Озарени от бледо сияние, те изчезваха един след друг и само след миг той разбра накъде се е устремило това ято.

Воят на сирените, разнесъл се из коридорите на подземния бункер, се вплете в заповедта на Клайтън.

— Прекратете огъня! — рязко заповяда той. — Преминете към самостоятелни действия! Разузнавачите и крайцерите да атакуват противниковите кораби от същия клас, а дреднаутите — тежките кораби. „Чикаго“ и „Бойс“, вие вземете първия, „Боливар“ и „Хималаи“ — втория, а „Европа“ и „Йоханесбург“ — третия от техните кораби. Действайте!

В пространството пламна огън. Трите големи, черни кораба се придвижиха напред, а залпът на синхронизираните им оръдия удари по „Бойс“, най-близкият от мощните съдове на Патрула. Защитните му екрани почерняха, енергийният поток опърли корпуса му, но пилотът с неимоверно усилие успя да го предпази от удара. На Черните им провървя по-малко. „Чикаго“, останал без партньор, се присъедини към „Боливар“ и „Хималаи“. Противникът им не издържа и секунда, а после едно мъничко слънце пламна в мрака, и бавно изстивайки, се разнесе в розови облачета. Сега американския крайцер насочи огъня си към последния си враг, щитът на който едва удържаше натиска на „Европа“ и „Йоханесбург“. След миг черният кораб пламна, и още едно светещо облаче се завихри и стопи в космическата пустош.

В същия този миг първия пиратски кораб изчезна. Изглежда той също имаше безинерционен двигател като корабите на Патрула и явно капитанът му нямаше намерение да се бие срещу петима противника едновременно. С един скок той се отдалечи на половин светлинна година и съдейки по всичко, жадуваше да увеличи разстоянието с много повече.

— „Боливар“, „Хималаи“, след него! — разнесе се командата на Киннисон. После се наклони към микрофона и изрева: — Останалите дреднаути — ликвидирайте най-мощните вражески съдове! Леките крайцери — първа, пета и шеста дивизии — напуснете боя, обкръжете противника и следете никой да не избяга!

Сега вече можеше да се откъсне за малко и той с трепет хвърли поглед към екрана, където се предаваше картина от Хълма. За негово учудване, не видя нито кратер, дълбок една миля, нито пък чудовищна атомна гъба. Хълмът си стоеше, цял и невредим! Гладките му метални стени бяха леко потъмнели, почвата наоколо беше изгорена, а в небето все още се мятаха десетки черни изтребители, пускащи ракета сред ракета по прозрачната виолетова омара на защитния екран. Но Хълмът се държеше! Пред очите на командващия Първи сектор няколко от вражеските кораби изведнъж стремително се понесоха надолу, сграбчени от непреодолимите клещи на силовото поле, плъзнаха се по виолетовата повърхност и сякаш се стекоха на земята, превърнали се в тънки листове метал.

„Е, Алекс, бива си я гледката, нали? — прозвуча един глас в ума му, и Клайтън разбра, че Родерик Киннисон, заедно със Симс не го бе напуснал, докато трая битката и сега заедно с него наблюдава цитаделата. — Едва ли някой ще повярва, ако не го види с очите си… Между другото, заповядайте на вашите части да стоят по-далече от силовия купол. Там има поле с повишена гравитация, стотина хиляди «g». Нито защитните екрани, нито металът ще издържат.“

„Какво стана с последния кораб? — това вече беше Симс. — Има ли съобщения от «Боливар» и «Хималаи»? Или пиратът им е избягал?“

„На това прилича, сър. — Клайтън премести очи към следящия екран, после размени няколко думи с капитан Уинфилд. — Боя се, че сме го изтървали.“

Смръщен от яд, той заповяда на крайцерите да се връщат по базите си.

* * *

Адмирал Киннисон доволно се усмихна и стана от креслото си. Операцията фактически бе приключила. Хълмът издържа. Екрана на Родбуш го бе опазил от непрекъснатите бомбардировки, и практически всичките изтребители на врага бяха унищожени. Някъде, почти извън пределите на Слънчевата система, в студената космическа тъмнина, корабите на Патрула довършваха останките от пиратите, а спомагателните части ловяха изплъзналите се бегълци.

Родерик Киннисон се протегна, хвана под мишка Симс, откъм здравата ръка, разбира се, и заяви:

— Върджил, приятелю мой, победа! Победа! В такива случаи добрият стар чичо доктор Киннисон препоръчва следното — бифтек алангле и едно бренди! Хайде, Върджил, да вървим!