Е. Е. Док Смит
Първият ленсман (18)

Глава 18
Битката

Носейки званието комодор, Клайтън от Северна Америка и Швайнерт от Европа прекарваха голяма част от времето си близо до родната планета. С образуването на Галактическия Патрул те бяха произведени в адмирали, а когато получиха и Лещите си, сферата им на действие силно се увеличи. Единият или другият почти винаги можеше да бъде намерен в щабквартирата на Голямата Флота на космодрума в Ню Йорк, но рядко се случваше и двамата едновременно да са там. Първи галактически сектор обхващаше всички звездни системи и планети, които бяха верни на Лигата, тоест, адмиралите можеха да се намират къде ли не.

Най-често те посещаваха Бенет, ръководейки ученията на Голямата Флота. Те провеждаха занятия по тактика и стратегия и други общи дисциплини. Това беше трудна работа, не особено вдъхновяваща, но пък даваше резултати. Опознаваха хората си, а хората тях. По този начин се изработваше една от най-важните гаранции за успех — доверието в командира.

Клайтън и Швайнерт съумяха да го заслужат. И когато според предварително съставения график двамата адмирали пристигнаха заедно на Бенет, бяха приветствани с такова въодушевление, сякаш имаше всепланетен празник. Най-накрая Клайтън даде заповедта, която толкова отдавна чакаше да чуе цял Бенет. Всички вече можеха да напускат свободно планетата!

Отряд след отряд, подразделение след подразделение, частите на Голямата Флота на Галактическия Патрул започна да се изтегля от Бенет. Всички се събираха отново в Космоса. Маневрирайки, те образуваха плътен строй, а после се устремиха към Слънцето. Когато чудовищната армада наближи Слънчевата система, в нея се вляха и останалите кораби на Патрула — тези, за които Морган и неговите привърженици вече знаеха. Всеки от тези кораби заемаше своето, отдавна предвидено място в общата подредба.

Когато наближи последното изявление на Симс, Голямата Флота вече се беше разположила близо до Земята. Веднага щом предаването свърши и милиони слисани зрители стояха замръзнали до приемниците си, Върджил Симс и Родерик Киннисон напуснаха Хълма. Скоро и двамината ръководители на Патрула бяха под сигурната защита на корабите си. Първият Ленсман се намираше на „Бойс“, а адмирала на борда на „Чикаго“.

Въпреки, че нито Симс, нито Киннисон се бяха занимавали с Бенет лично, всички ги познаваха, и всички знаеха, че те са тук, готови да споделят съдбата на съратниците си. Ако Голямата Флота победеше, те щяха да живеят, ако не — да умрат, в пространството или на Земята, което не беше от значение. Присъствието им повдигна бойния дух на хората. Техните водачи бяха редом с тях, в бойния цилиндър, в който се бе подредила армадата.

Боен цилиндър ли? Да. Това бе новата стратегия на Патрула, която се основаваше на факта, че неприятелят ще атакува, използвайки обичайната подредба — конус. Бяха необходими седмици изчисления и многобройни военни игри, за да се намери най-оптималното подреждане. Цилиндричното се оказа най-ефективно, и сега Флотата се канеше да го провери на практика, в боя.

* * *

Киннисон седеше в сектора за управление на „Чикаго“. Невидими ментални нишки го свързваха с десетки ленсмани по другите кораби.

„Е, Върджил, още дълго ли ще чакаме? Как мислите? Дали ще протакат или ще ударят внезапно?“

„Внезапно, — без никакво колебание отвърна Симс. — Ще го направят толкова бързо, колкото могат и то по две причини. Те не знаят каква е реалната ни мощ и несъмнено вярват, че сме създали по-ефективна и силна флота. И второ. Нашето открито предизвикателство ще ги накара да действат, тъй като за тях е много по-важно, отколкото за нас, да съхранят имиджа си. Ще ударят стремително и то с всички сили.“

Голямата Флота започна да маневрира, но след няма и ден се разнесоха сигнали за тревога. Врагът беше открит; приближаваше се откъм северния полюс на Галактиката. Затракаха принтери и телетипи, изплювайки заповеди и къси стълбчета от цифри; стотици, хиляди кораби се отправиха към посочените им позиции.

Усмихвайки се мрачно, Киннисон наблюдаваше вражеския конус, нарастващ на екраните за проследяване. Той беше голям и плътен. Предишните сили на Галактическия Патрул не биха имали никакви шансове против него или поне само теоретически. Но сега, сега срещу адските огньове се надигаха всички ледници на Земята!

Флотата на Патрула, строена в двоен цилиндър, образуваше единна конструкция, толкова здрава, както и подпорите на мост, се втурна напред с максимална скорост.

През всичките години на насилие и непрекъснати, кървави стълкновения мощта на атакуващите оръжия постепенно нарастваше. Средствата за отбрана също се стремяха да не изостават. Но едно фундаментално обстоятелство така и не се промени през вековете, оставайки безспорна истина и днес. Три бойни машини винаги ще надвият една, макар и равна им по мощ. Две също могат да справят — но по-бавно. Независимо от това, стратезите на всички времена и народи измисляха средства и тактически способи, с които дори и при числено превъзходство на противника да се стигне до победа с минимални загуби.

Гигантската армада на Патрула се метна напред по продължение на оста на бойния конус на Черните, право в отворената паст, изригваща езици от пламък, покрай смъртоносната линия към самия връх на вражеската подредба. Голямата Флота не даде нито един изстрел, защото основата и обвивката на цилиндъра имаха чисто отбранителни функции. Корабите, които ги съставяха, бяха толкова близо един до друг, че бариерните им полета почти се докосваха и образуваха един огромен екран. Вътрешният слой на цилиндъра се състоеше от дреднаути. Те се нуждаеха от плътна, изцяло покриваща ги защита, но затова пък каква мощ носеха в недрата си!

Предните и задните краища на образуванието — входът и изходът на гигантската тръба — можеше и да не издържат при масиран удар на противника, и това обстоятелство силно притесняваше стратезите на Патрула. Затова и първите десет и последните шест пръстена на цилиндъра бяха съставени от специални кораби. Само екрани против смущения — нищо повече не носеха. Автоматиката се управляваше дистанционно, а на борда нямаше жива душа. Ако загубите на Флотата през първите три-четири секунди на атаката бяха осем двойни пръстена от кораби — а теоретичните прогнози сочеха именно това, то Киннисон щеше да бъде напълно удовлетворен.

Защитата устоя. За части от секундата отвореният край на цилиндъра глътна, сякаш засмуквайки в тръбата си целия връх на вражеския конус, и безмълвните до момента излъчватели на дреднаутите се заловиха за работа. Всеки кораб от вътрешния слой имаше две емитерни батареи, едната насочена навътре, а другата под ъгъл спрямо оста на цилиндъра. По този начин от каквато и посока да навлезеше кораб на Черните в цилиндъра на Патрула, щеше да попадне в съкрушителен лъчев въртоп. Освен това съотношението на мощностите не беше две към едно. Голямата Флота превъзхождаше врага по енергиен потенциал с цели два порядъка.

Под въздействието на тези невъобразими енергийни потоци защитните екрани на погълнатите от цилиндъра кораби блеснаха във всички цветове на дъгата и тутакси помръкнаха. След няколко микросекунди бронираните пластини по корпусите им, направени от възможно най-устойчивите материали, познати по това време, също се оказаха разрушени. Сега деструкционните лъчи се впиваха в оголения метал от вътрешната обшивка, пронизвайки съдовете от край до край. Детонацията на атомните бойни глави в корабните арсенали увеличи и без това високата температура на плазмения облак, в който се топяха, изпаряваха и се разпадаха на части най-мощните дреднаути на Черната Флота.

Цилиндърът замря. Киннисон и Клайтън можаха да оценят загубите си. Дълбочината на повредите в предната част на формированието беше около половин дузина двойни пръстени. Тук-таме автоматите на шестия пръстен бяха останали невредими. На други места, където бяха попаднали концентрирани лъчеви потоци, зееха дупки и в седмия пръстен. Но всъщност корабите, които бяха излезли от строя, бяха по-малко от един процент и то там, където врагът бе съумял да прогори външния слой на атакуващия цилиндър.

При първия удар Патрулът бе успял да унищожи само няколкостотин от противниковите кораби, но това означаваше победа. Сега на върха на конуса се събираха тежки кораби. Тук беше и техния флагман. По всяка вероятност, командването на Черната Флота вече не съществуваше.

След няколко секунди стана ясно, че дори и някой от висшите офицери да беше оцелял, едва ли би могъл да води сражението пълноценно. Някои от вражеските кораби, полуразрушени и разпердушинени, напуснаха бойното поле; други пък се опитваха да се прегрупират и да предприемат отчаяна, но безсмислена атака срещу монолитната формация на Патрула. Нерешителността им беше очевидна и продължаваше да нараства.

Голямата Флота не възнамеряваше да обръща огромната си машина за унищожение — това би отнело няколко часа; пък и не беше необходимо. Сега корабите на Патрула се бяха пръснали из цялото пространство, унищожавайки останките от армадата на Черните. В този момент противникът беше толкова деморализиран, че почти не оказваше съпротива, и Флотата не загуби нито един кораб повече.

* * *

„Не е ли време да приключваме, Род?“ — попита мислено Симс. — „Заповядайте на Клайтън да прекрати огъня, за да можем да пристъпим към преговори.“

„Преговори ли, как пък не! — в ответната мисъл на Киннисон се усещаше раздразнение. — Длъжни сме да ги унищожим! Напълно и безвъзвратно! По дяволите преговорите!“

„Няма нужда клането да се превръща в касапница. Ако не сте съгласен с мен, да свикаме Съвета, за да решим кой от нас е прав.“

„Няма нужда. Вие сте прав и това е една от причините, поради която вие станахте Първи Ленсман, а не аз.“, адмиралът, все още ядосан, но даде необходимите заповеди.

Корабите на Голямата Флота неподвижно увиснаха в пространството, операторите отрегулираха връзката, и Върджил Симс произнесе гласно, на език, разбираем за всеки, който някога е бил в космоса, следното:

— Свържете ме със старши офицера на противника.

На екрана се появи волево, но не особено симпатично лице. На него бе застинало изражение на горчива безнадеждност — този човек беше готов да умре.

— Вие ни победихте! Така че идвайте и да приключваме!

— Страхувам се, че сте доста дезинформиран относно целите и етичните ни принципи. Кой от старшите командири, освен вас, е жив?

— Десетина вицеадмирали, но аз съм този, който командва флотата. Те ще ми се подчинят или ще умрат.

— Няма значение, бих искал да ги видя. Изравнете скоростта си с нашата и се качете на борда на моя кораб, заедно с тях. Трябва да обсъдим възможността за дълготраен мирен договор между нашите два свята.

— Мир?! Ха! Защо ме лъжете? — изражението на командващия Черната Флота не се промени. — Знам кои сте и какво правите с покорените от вас раси. Предпочитаме една бърза смърт от вашите батареи, отколкото изтезанията в килиите за мъчение и изследователските лаборатории. Пригответе се, защото имам намерение да ви атакувам и ако трябва ще загина!

— Още веднъж ви казвам — погрешно са ви информирали, — гласът на Симс си оставаше спокоен и хладен. — Ние сме цивилизовани хора, а не варвари или диваци. Нима това, че прекратихме огъня, не означава нищо за вас?

За първи път лицето на непознатия помръдна, и Симс продължи безкръвното си настъпление.

— Мисля, че да. А сега, ако искате, можем да разговаряме — „разум до разум“…

— Не, никога! — и командирът на Черните вдигна стиснатия си юмрук. — Не искам да имам нищо общо с вашите проклети Лещи! Знам какво представляват те!

Симс беше търпелив.

— Добре, щом настоявате, ще продължим разговора си както досега. Повтарям ви още веднъж — каня ви, вас и всички вицеадмирали на борда на моя кораб. Никой не ви кара да се предавате. Можете да си задържите личното оръжие — естествено, ако не направите опит да го използвате. Независимо дали ще постигнем споразумение или не, ще ви бъде разрешено да се върнете на корабите си.

— Какво? Можем да си задържим оръжието? И да се върнем? Обещавате ли?

— Давам ви дума в качеството си на Председател на Галактическия Съвет и в присъствието на всички най-важни чинове на Галактическия Патрул.

— Добре ще дойдем при вас.

— Отлично. Освен мен тук ще има и още десет ленсмана.

„Бойс“ спря. След него в пространството неподвижно увиснаха „Чикаго“ и още десет огромни дреднаута от Бенет. Адмирал Киннисон и още девет други ленсмана се присъединиха към Симс в сектора за управление на „Бойс“. Плътната стена от кораби на Патрула посрещна не по-малко плътната стена от противникови кораби по всички правила на космическия етикет.

Скоро от Черната Флота почти едновременно се откъснаха единадесет бързоходни бота. Единадесет адмирала стъпиха на борда на „Бойс“ и бяха посрещнати с почести, които обикновено се оказват на високопоставени офицери на приятелски армии. Всички бяха въоръжени с нещо, приличащо на стандартния бластер, използван от Патрула — левистон, модел седемнадесет. Начело на делегацията беше високият, посивял човек, с когото Симс бе говорил преди малко. Той все още се държеше пренебрежително-предизвикателно, прикривайки под тази маска отчаянието си.

Точно зад него вървеше сравнително млад човек. Той не бе толкова агресивен и възбуден. Симс го докосна ментално и остана поразен. Този вицеадмирал от Черната Флота беше достоен кандидат за званието ленсман във всяко едно отношение!

„Какво е това? Та вие мълчите… аха, разбирам… Лещата!“ — мозъкът на непознатия няколко секунди беше напълно объркан. Радост, страх и предчувствие за нещо необикновено се бореха едно с друго.

През следващата минута, докато гостите заемаха местата си около масата за преговори, Върджил Симс и Корандер от Петрин си размениха мисли, които, ако трябваше да бъдат изразени на глас, щяха да са нужни няколко хиляди думи. Ето някои от тях:

„Лещата! Винаги съм мечтал за подобно нещо, но никога не съм вярвал, че ще я получа… Колко сме били заблудени! Значи, Лещите наистина са ваше творение, Симс от Земята?“

„Не съвсем, и те изобщо не са общодостъпни. — Симс обясни още веднъж всичко, а това му се налагаше да го прави постоянно. — Вие обаче можете да получите Леща много по-рано, отколкото предполагате. Нека само да приключим с тази война. Практически всички оцелели са от вашата планета, нали от Петрин?“

„Всички ние сме оттам, да. «Учителите» бяха във върха на конуса. Много останаха на Петрин и съседните светове, но от тези, които тръгнаха с флотата, никой не оцеля.“

„Значи Олансер, главнокомандващия ви, също е родом оттам? Той е доста твърдоглав, струва ми се.“

„Олансер ни ръководи единствено с наше съгласие и при дадените изключителни обстоятелства. Мога и сам да се справя с флотилията ни, без да ми помагат… Простете, но май е време да започваме.“

— Заемете местата си, джентълмени. — Симс вежливо се поклони на гостите и седна. — А сега, вицеадмирал Олансер…

— Откъде знаете името ми?

— По принцип аз съм добре информиран. И така, предлагам ви да приключим с тази безсмислена война. Повярвайте ми, нямаме нищо против вашата планета, и ние не искаме кавга с вашия народ. Всичко, което са ви казали пришълците — тези, които наричате „Учителите“ е лъжа. А това тук — и Симс кимна към екрана, на който премигваха ярките светлинки на корабите е истината. Вие нахлухте въоръжени в нашата звездна система! Ние само се защитавахме!

— Сега разбирам, че наистина не сме знаели цялата истина, — неохотно призна Олансер. — Казваха ни, че вие сте чудовища… хищни, жадни, ненаситни и нетърпими към другите разумни раси…

— Е, платихте доста скъпо, за да научите истината, — отбеляза Симс. — Сега Петрин трябва да заеме полагащото му се място в галактическото сдружение на свободните планети, които са приключили с тиранията и деспотизма. И за да скрепим съюза си, ние, ленсманите, ви предлагаме да отидете до Аризия.

— Аризия! — тази мисъл съвсем не се понрави на Олансер.

— Именно, — потвърди Симс. — На този древен и мъдър свят някои от вас ще получат Лещи. После ще се върнете на родната си планета и сами ще решите, какво да правите с „учителите“.

— Аризия? Лещи? — Олансер недоверчиво поклати глава. — Казвали са ни, че Лещите разрушават мозъка… Не, аз не смятам да ходя до Аризия,… дори няма да се доближа до нея! Това е окончателното ми решение.

— Опасявам се, че действате доста прибързано, адмирале. А какво мислят останалите? Вие, Корандер?

— Аз ще отведа флотилията си на Аризия, — спокойно заяви онзи. — Олансер и подчинените му кораби са свободни да отидат където поискат. Това не е постъпка на командир.

Лицето на адмирала от Петрин се наля с кръв. Внезапно той скочи, извади бластера си, но един лъч от левистон бързо го изби от ръката му.

— Позволихме ви да си задържите оръжието, но не и да го използвате, — произнесе Симс. — Не бих искал да ви напомням отново това. И така, — огледа той доскорошните си противници, — кой от вас е съгласен с Корандер, и кой подкрепя Олансер? Решавайте.

Останалите девет вицеадмирала единодушно пожелаха да отидат до Аризия.

— Отлично! Олансер, трябва да признаете Корандер за командир, или веднага да напуснете и да отведете флотилията си на Петрин. Какво предпочитате?

— Искате да кажете, че няма да ме убиете? И дори няма да ме арестувате?

— Имам предвид точно това, което казах. И така, какво решавате?

— В такъв случай… аз… май съм грешал. Ще последвам Корандер.

— Мъдро решение. Корандер, сега вече знаете истината. Съдбата на планетата ви е във вашите ръце. Това е всичко. — Симс се надигна. — Обявявам преговорите за приключени.

— И… няма да има никакви репресии? — Корандер, независимо от цялата си вяра в чудодейните Лещи, беше направо слисан. — Нито нахълтвания и окупация? Никакви контрибуции в полза на Патрула? Без наказания за нас и семействата ни?

— Нищо подобно няма да има.

— Но това е в разрез с правото на победителя!

— Може би, но Патрулът има собствени правила. Когато завършите чистката у вас, ние сме готови да изслушаме и обсъдим заявлението ви за присъединяването на планетата Петрин към Галактическия Съвет. А сега — довиждане.

Така Първият Ленсман Върджил Симс включи в сферата на действие на Галактическия Патрул още един огромен сектор от Галактиката, и разшири още повече Лигата на Свободните Светове.