Цуей Хао
Кулата на Жълтия Жерав

Отдавна е жълтият жерав отлитнал далеко —

веднъж щом си тръгне, той вече обратно не идва.

Остана самотната Кула на жълтия Жерав

и белите облаци, плуващи бавно над нея.

 

Хиляда години те все така бавно се носят,

реката е все тъй прозрачна в Ханян край дърветата

и пак зеленее тревата уханна и гъста,

и птици се вият над Острова на Папагала…

 

Стоя срещу жълтия залез, потънал във мисли

за родния край, който вече не зная къде е,

а сумракът скрил е реката и всичко наоколо…

Водите, покрити с мъгла, ми навяват тъга.