Стара поема

На петнадесет отидох в армията,

На осемдесет се прибрах.

На пътя срещнах един човек от селото,

попитах го кой е вкъщи.

„Това там е твоята къща,

цялата обрасла с дървета и храсти.“

Зайци бяха дотичали в кучешката дупка,

фазани излетяха от гредите на покрива.

В двора растеше диво жито,

а до кладенеца див слез.

Ще сваря житото и ще направя каша,

ще накъсам слеза и ще направя супа.

Супата и кашата се свариха,

но няма с кого да ги ям.

Излязох и погледнах на изток,

а сълзите капят и мокрят дрехата ми.