Брадли Уест
Море от лъжи (26)

25. Въртящи се колела

Сряда, 12 март: Сингапур, Токио, Рангун

На Нолан му трябваха четирийсет и пет минути, за да изтегли всички спестявания на семейството в клона на „Шанхай и Хонконг Банк“, който се намираше отсреща на улицата спрямо „Американ Клъб“. Това стана възможно, след като се обади предварително и се съгласи на специална такса, за да получи сумата в употребявани стодоларови банкноти. Когато я получи, прегледа пачките и отстрани всяка банкнота, която изглеждаше прекалено износена или по която беше писано. Оттук нататък щеше да играе по правилата на азиатския бизнес при плащане в брой: нищо лесно проследимо и само в американски долари.

Взе такси за центъра — прецени, че така ще затрудни евентуалните преследвачи повече, отколкото ако се качи на метрото. На Рафълс Плейс взе асансьора за 23-ти етаж на Рипъблик Плаза 11. Зави надясно от асансьора и намери облицования в мрамор вход на „Банк Сюис Приве Азия“. Обясни на рецепцията какво му трябва и извади издадена в Колорадо шофьорска книжка на името на Адам Бърч името, което бе използвал, за да организира да го приемат. След десет минути излезе през вратата, олекнал с $201400, но и с разписка за извършен превод в сметката на „Харкорт“.

Носеше останалите 178000 и малко в раница, преметната през едното му рамо. Имаше нужда от трийсет минути, без да го следят, за да скрие парите. Най-лесно щеше да е да вземе метрото, което означаваше, че би могъл да го следи пряко само един човек, докато останалите следваха маршрута им с кола по улиците. След две спирки разпозна натоварения със задачата стажант. Слезе в последната секунда на метростанция „Орчард Роуд“ и помаха с ръка на хлапето, докато влакът се изтегляше от перона. Това щеше да му даде нужното време, защото преследващата го кола нямаше да се залепи веднага на гърба му, когато се покажеше горе. Часовникът тиктакаше.

— Франк, как я караш, човече? — обърна се Чък Бърнс с най-сърдечния си глас към стария си боен другар, въпреки скандалното му напускане.

— Уф, какво да ти кажа. Добре съм за старец. Глезенът ми е подут и малко ме мъчи ревматоиден артрит, но не е нищо, което да не може да се оправи с ибупрофен. — Франк Каултър може и да говореше като анимационен герой поради детството си в Мускогий, Оклахома, но всъщност имаше диплома от Харвард по бизнесадминистрация и бе прекарал дълга кариера в совалки между Специални операции и работа под прикритие. Беше демобилизиран от ЦРУ през 2009-а на 69, много след обичайната възраст за пенсиониране. От друга страна, някога бе заемал поста втори заместник-директор на „Тайни операции“ — най-високия пост в Компанията в областта на действията, за които никой не биваше да знае нищо.

Бърнс не помнеше всички подробности на падението, но втори зам.-дир. Каултър тогава стоеше рамо до рамо с ястребите от Пентагона, които одобряваха желанието на Израел да удари превантивно по иранската ядрена програма. Президентите Буш и Обама бяха предпочели пътя без използване на насилие, като бяха подкрепили „Стъкснет“, за да постигнат същите цели, без да се създават необятни пропагандни възможности за международните медии. Бърнс беше съгласен, че мрежите бяха пълни с кръвопийци, които предпочитаха да показват опечалени родители да прегръщат безжизнени деца, отколкото да предложат дебат за сериозна оценка на риска за Запада от един въоръжен с атомна бомба Иран. Вторият зам.-дир. бе паднал тежко от люлката и бе изчезнал.

— Къде се губеше тези дни? — подпита Бърнс. Във файла пишеше Уивървил, Калифорния, където и на майната си да се намираше това.

— В Тринити Алпс, северозападно от Рединг. Виж… само да се чуем ли се обаждаш, или искаш помощта ми за нещо?

— Винаги по същество, Франк. Харесвам това в теб. Изглежда, Робин Телър от печално известната „Дабъл Лама Трейдинг“ е цъфнал в Рангун преди седем години. Ти беше водещият му офицер, когато преработихме самоличността му в средата на осемдесетте.

— Господи…! Чакай… това беше преди почти трийсет години. Тогава паркирахме Роб в Южна Африка за известно време. Но него не го свърташе на едно място и се премести в Южна Америка… не знам… Парагвай или Уругвай, доколкото си спомням. Загубих връзка с него, когато отговорностите му се промениха. Не съм чувал нищо за Телър от поне двайсет и пет години. Сигурен ли си, че е Телър? Мислех го за умрял.

— Не сме сигурни в нищо и точно затова ти се обаждам. Лице от оперативен интерес на име Джей Тофър ръководи охраната на децата на Кун Са. Принцът остави на света оправна дъщеря, която притежава конгломерат на име „Златният слон“. Тофър/Телър е упражнявал надзора над строителен проект на ЗС, който е представлявал четирикилометрова самолетна писта за нуждите на армията. Може би Телър е имал страничен бизнес, контрабандирайки наркотици с помощта на пистата преди сдаването на обекта.

— Звучи ми изсмукано от пръстите. Роб Телър беше награждаван рейнджър, а не наркотрафикант. Но дори да е печелил от наркотици, не схващам как това е работа на армията.

— Миналия уикенд Боб Нолан, един от старите ти колеги, мисля, е видял на пистата човек, за когото се кълне, че бил Телър. Нолан се пенсионира в края на месеца. Сега бие камбаната, че онзи МН370 е кацнал на пистата на ЗС, следователно Тофър/Телър има пръст в това. Тофър/Телър пък откачи и остави няколко трупа след себе си. Според УБН снайперист на Телър се е опитал да убие съпругата и детето на местния шеф на УБН. В момента в Рангун е пълен шаш. Армията и полицията са на бойна нога, а УБН и Компанията са настръхнали един срещу друг.

Каултър подсвирна.

— ДЦ в Рангун не беше ли Лойд Матюс?

— Да, от две и дванайсета.

— Нека Матюс се оправя, от него всичко можеш да очакваш. Виж, трябва да излизам, а ти ме намери на стационарния ми телефон. От мобилните тук няма голяма полза. Ако ти трябва нещо конкретно, прати ми имейл и ще видя какво мога да направя.

— Благодаря, Франк. Вече много ми помогна. — И Бърнс затвори. Откъде Каултър знаеше, че Матюс е ДЦ? Това назначение бе станало три години след като Каултър бе напуснал Компанията. И какво искаше да каже с предложението си Матюс да се оправя? Каултър просто бе потвърдил, че Тофър действително е Телър.

От другата страна на Пасифика Франк Каултър извика на втората си съпруга Джоана, която майка му наричаше „оная“:

— Кога казаха от сервиза, че ще върнат колата? Полетът ми е в два през нощта. Знаеш, че шофирането до летището на Сан Франциско може да отнеме до пет часа, особено ако има верижна катастрофа или падне мъгла.

— Казах ти вече, че ще я докарат в седем. Имаш време да довършиш вечерята си.

— Скъпа, на самолета ще има много по-хубави неща за ядене от това, което виждам пред себе си. Повярвай ми.

Каултър провери отново документите си за пътуване. Всичко беше наред за пътуването, което щеше да го възстанови на поста втори зам.-дир., а историята на Близкия изток щеше да бъде необратимо пренаредена.

Телефонът на Хекър иззвъня.

— Сам? Мери съм. Разбрах, че си имал няколко незабравими дни. Как е семейството?

— Прекрасно. Ти къде си? — Хекър не се чуваше често с шефа си, понеже събитията в Източна Азия заемаха голяма част от времето й. Хекър я харесваше, че не му опъва юздите, особено като се имаше предвид, че госпожица Стайнлагър бе педант по отношение на политическата коректност и неумолима по отношение спазването и на най-незначителното правило.

— В офиса си в Хонконг. Удобен ли е моментът да поговорим?

— Аз съм в колата си, на път за една клиника, в която онзи контрабандист Робин Телър може да е потърсил помощ за третиране на лъчева болест. Мобилната връзка тук винаги си е била игра на шанса, така че и тази всеки момент може да се разпадне.

— Ще бъда кратка. Вземи самолета и в петък те искам на среща при мен в Токио. Ще се видим заедно с Чарлз Бърнс и Лойд Матюс. Къртис Луелин от Ди Си ще присъства конферентно.

— Мери, последното, от което имам нужда сега, е пътуване до Токио. Тук сме на път да решим случая и може би да разгадаем изчезването на малайзийския полет. Пристигнаха американски военни, които ни помагат, но този уикенд си тръгват. Искам да се възползвам максимално от тях, докато са тук.

— Да, това е второто. Кой ти разреши да докарваш със самолет, когото и да било в Рангун, най-вече настоящи и бивши служители на Специални операции? И кой е разрешил на тези хора да носят оръжие и да стрелят по — или да заплашват със стрелба — бирмански граждани от името на и заради интересите на УБН? Това вече ескалира отвъд противопоставянето ни с ЦРУ. Министърът на вътрешните работи вече задава същите въпроси на посланик Мартин. А мен ме притискат от всички възможни страни.

— Чудесно. Можем да говорим, но няма начин да се срещна с Матюс в Токио. Убеден съм, че той покровителства Телър от години, и може дори да е замесен в похищението на МН370. Той е тотално неблагонадежден и…

— И аз, и ти няма какво да направим по въпроса, поне не до петък. Бърнс и Луелин разговаряха днес и Луелин е вбесен. Ако имаш нещо твърдо срещу Матюс, донеси го в Токио. Ако Матюс се е оцапал, Луелин ще отиде при директора на ЦРУ с искане Матюс да бъде отстранен. Бърнс изпитва същото спрямо теб. Междувременно изкарай онези военни от Рангун, преди да си докараме някой международен инцидент или да дадем на ЦРУ повече муниции срещу теб. Това е заповед.

Разговорът прекъсна и това може би остави Хекър на работа, предвид онова, което му беше на езика. Шофьорът отби в алеята на клиника А-ОК, която опираше в езерото Иня, по средата между пристройката в Дъбърн Парк и основната сграда на посолството. Хекър изскочи от колата и изтича по стъпалата към регистратурата. Чит беше там с един от администрацията на местното УБН. Две озадачени медсестри обслужваха гишето. Иначе наоколо нямаше никого.

Той кимна на секретарката си, обърна се към чиновника от УБН и с премерена агресивност, която го накара да трепне, изкомандва:

— Повтори онова, което току-що каза по телефона.

— Доктор Яп, съсобственик на А-ОК, работи тук следобедите. Вчера към два часа доктор Яп вижда двама възрастни американци. Има списъка на изписани лекарства: два вида антибиотик, лекарство против повръщане, половин литър кръв. По-старият плаша хиляда американски долара в брой. Доктор Яп днес не в клиника. Вчера тръгнал нормално в пет. Казва, че днес в болница „Аунг Ядана“. Обадил се на болница преди час. Там казва той отменил всички операции до понеделник. Отпуск. Пита тук, никой не знае нищо.

Хекър извади увеличена снимка на лицето на Телър, взета от офиса на охраната в „Златният слон“, и я показа на жените на регистратурата.

— Това ли е човекът, който е дошъл тук вчера следобед?

Едната медсестра бавно кимна. Другата гледаше снимката мълчаливо и без да помръдва.

— Просто не е за вярване! Яп преглежда Телър за лъчева болест и след осем часа обработва Райдър. И не споменава и дума, че е имал пациент с подобни симптоми в един и същи ден. И сега го няма? — Хекър прокара дясната си ръка през гъстата си кестенява коса. Изглеждаше като много ядосан по-голям брат на Том Круз. — Къде, за бога, живее Яп?

Чит безмълвно му подаде един лист. Хекър го погледна и избухна:

— „Виктория Апартмънтс“? Същият блок, в който са и половината от посолството! Ти стой тук и се погрижи сестрите да не се обадят на Яп. Чит, идваш с мен. Ще посетим „Виктория Апартмънтс“ и ще се опитаме да открием къде се е покрил Яп по спешност. Виж дали ще можеш да ми дадеш Зо на телефона, докато пътуваме.

— Толкова се радвам най-сетне да се запозная с вас! — Деймиън Барлинг помпаше ръката на Нолан сякаш беше ръчка на ротативка, която всеки миг ще закове три черешки и ще му изсипе водопад от жетони. След като бе скрил излишните банкноти, Нолан бе взел такси от туристическия пояс обратно до посолството. Заобиколи отдалече подземни нива минус 3 и минус 4, в случай че Константайн, Флин, Мелиса или някой друг се присети за него. Личното запознанство с най-високопоставения човек на УБН в Сингапур Барлинг беше на дневен план от доста време. Нолан дълго бе обикалял лабиринта от бюра и отделения на ниво минус 2, докато най-сетне бе открил офиса му в ъгъла.

— След онова, което направихте за мен преди два дни, е малко да кажа, че удоволствието наистина с изцяло мое. Какво, впрочем, стана с онези двама руснаци?

— Още са задържани от ДВС. Руските бандити трябваше да бъдат експулсирани тази сутрин за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут, но получих имейл от мой контакт, че Константайн е изпратил там следовател от ЦРУ, който набързо да ги разпита.

— Някаква представа кога е било подадено това искане?

— Хмм… в 8:35 сутринта. Защо?

— Просто съм любопитен — измъкна се Нолан. — Като стана дума за любопитство, получихте ли някакво обяснение защо СВР е искало да ме отвлече?

— От онова, което ми каза инспектор Лум от ДВС, било експресна задача. В понеделник рано сутринта шефът на резидентурата Новиков, той е пияница, свикал спешна оперативка, дал им твоята снимка и адреса на „Йорк Хотел“ и казал, че си криптоаналитик на ЦРУ и враг на Русия. После им наредил да те отвлекат от хотелската стая, но ако не те намерели там, да го направели да изглежда като проникване с подправена карта уж с цел обир. После останали в засада край посолството до излизането ти за обяд. Трябвало да те закарат при тях, да телеграфират в Москва и да чакат указания. Освен това не казаха нищо друго, или защото не знаят, или защото не искат да говорят. Сингапурците държат агентите на СВР будни от понеделник следобед и те буквално припадат прави, така че в момента не говорят много свързано.

— Това е проклето объркване. Работата ми в Компанията по никакъв начин не е свързана с Русия и не знам дали дори самата СВР смята, че по някакъв начин им вредя.

— Не си единственият озадачен. Лум би искал да се отбиеш в ДВС да си поговорите. Нищо официално, просто визита на вежливост, след като все пак те са те спасили.

— Няма проблем. Виж, трябва да се обадя в Бирма. Травис Райдър би трябвало в момента да е на летището. Искам да говоря с него, преди да е излетял, за да ми разкаже какво е видял на пристанището.

— Да, Травис е голям образ. Предай му, че му желая скоро да се оправи. Изненадам съм, че изобщо е взел назаем защитен костюм. Той е малко… трудно удържим. Довечера ще отида да го видя в лазарета на Сембаванг и ще вкарам там няколко бири.

— Добър план. Радвам се, че се запознахме. Ако ми пратиш как да се свържа с Лум, ще си уредя среща при него в петък или рано следващата седмица.

— Ще го направя.

Нолан тръгна към работната си клетка. Питаше се дали Константайн е наредил да бъде следен непрекъснато, и ако беше така, защо никой от опашката му не бе попречил на опита за похищение.