Брадли Уест
Море от лъжи (24)

23. Разпространение

Вторник, 11 март: Британска Колумбия. Форт Мийд

Сряда, 12 март: Рангун, Сингапур, Бейрут, Токио

Хекър обикаляше около Райдър, докато доктор Яп мушкаше, човъркаше и вкарваше в него стетоскопи, кардиомонитори, мехлеми, антибиотици и игли за вземане на проби. Хекър трябваше да признае, че докторът действаше като по учебник и изглеждаше решен да изпълни целия репертоар от изследвания и процедури. Според интерпретацията на Яп на снетите от Хауард дозиметрични показания Райдър щеше да приключи с две-три седмици отпуск за сметка на данъкоплатеца. Райдър не протестираше твърде енергично, от което Хекър заключаваше, че явно не се чувства добре.

Преди да си тръгне, Гонзалес се приближи и стисна ръката на Райдър под лакътя:

— Дръж се, братко. Ще открия куровете, който застреляха Дара, счупиха ребрата на Зея и отровиха теб. А за десерт ще издиря Телър и ще му забия куршум в главата. Сайонара, пич.

Райдър се усмихна широко и дори успя да изтръгне от себе си почти недоловимо за ухото засмиване.

— Окей, Хани. Само не вземай нещата прекалено присърце.

Лицето на Хекър просветна. Райдър щеше да спаси кожата, особено ако успееха да го измъкнат от страната жив.

На територията на Хогуортс пристигнаха с глухо ръмжене трите джипа на Диваците. Матраците явно не достигаха и това даде на Хекър най-доброто извинение да се прибере при Софи и да спи в леглото си, та макар и само за пет часа. Никой нямаше да бъде убит тук тази нощ при такива гости.

 

 

— Какви ги дрънка баща ни? — извика Бърт. Беше нервиран, че трябваше, първо, да се завре вдън Британска Колумбия, а настроението му нямаше как да се подобри, след като, второ, трябваше бъде превозвач до летището. — Ти излиташ, за да се погрижиш за мама, а аз оставам във вила в гората, където се преструваме, че сме семейство Ларсон на почивка от Торонто. Смяташ ли, че наистина някой преследва, когото и да било от нас?

— Ами, да. Иначе нямаше да излизам в отпуск, за да те взема и да карам пет часа на север в Канада само за да се врътна обратно и да се върна във Ванкувър, където да се кача на тринайсет часов полет, за да открия мама в някакъв селски затвор, за който знам само, че се намира нейде из Южен Китай.

Мей Линг влезе в лявата лента, за да изпревари някаква допотопна каравана, която залитна наляво и щеше да ги удари, ако тя не бе избегнала стълкновението. После ускори до 145 км/час и остави караваната да се смали до точка в огледалото за обратно виждане.

По магистрала 5 навяваше мокър сняг.

— Проклятие… беше на косъм! Дали не го направи нарочно? — Думите на Бърт отразяваха мислите на Мей Линг.

— Нямам представа, но няма да намалявам само за да разберем.

Мей Линг закова стрелката на 130 км/час, пращайки по дяволите ограниченията на скоростта и поледицата.

 

 

Уотърман проигра сценария в главата си поне десетина пъти. Нямаше начин да не успее и единственото неприятно нещо щеше да е да изтърпи присмеха или нещо по-лошо от страна на Чумаков. Ако в рамките на очилата му действително бе монтирана микрокамера, сега те нямаха изображение, защото очилата бяха накиснати във водка. Ако имаше втора неизвестна камера, той трябваше да може да се справи с нея със също толкова примитивни средства. Първо щеше да се съблече по бельо, за да се увери, че няма камера, защита вместо копче на някоя от ризите в гардероба му. След това щеше да накисне и просне хавлиени кърпи над главата и опънатите си ръце, за да образува нещо като покрив срещу камери на тавана, и така да попречи да се чете кои клавиши натиска или какво се изобразява на екрана му. На трето място, трябваше да постави лаптопа си на неудобно за наблюдение място и да използва виртуална клавиатура. Това щеше да спре всичко, освен най-съвременния софтуер за запис на работата с мишка.

По-рано бе нагрял фурната до 230°C в продължение на над час, преди да я изключи. Сега тя се бе охладила пак до стайна температура, но в нея не можеше да има работещи камери. Щеше да вкара в нея лаптопа и щеше да въвежда коленичил с подпрени на отворената й вратичка лакти.

Знаеше, че нелепата сцена няма да продължи дълго. Съгласно сценарий А той действаше правилно и хората на Чумаков щяха да прекъснат достъпа му до интернет. Съгласно сценарий Б интернетът му нямаше да бъде спрян. Последното щеше да означава, че ФСС продължава да има камера и програма за записване на мишката и следователно чете и двата края на връзката. В този случай най-добре щеше да бъде сам да излезе офлайн: колкото повече въвеждаше, толкова повече издаваше. И в двата случая чатът се оформяше като доста кратък.

Съблече се по слипове, донесе влажните кърпи от банята, взе лаптопа и коленичи пред отворената фурна. Свали вратичката до хоризонтално положение, издърпа скарите вътре и установи, че макът се побира в пространството и продължава да има безжична връзка. Влезе в акаунта си и остави зрението си постепенно да се адаптира към полумрака. Чуваше капките от кърпите да чукат по отворената вратичка и да се стичат на пода на кухнята.

 

 

Официално допускът на Нолан бе понижен до гриф „Секретно“. Неофициално той преследваше Телър по тайните канали на Компанията и в тъмните усои на миналото, като искаше услуги от приятели и хакваше достъп до предишните си нива на допуск.

Но мълчанието изпращаше съобщение толкова силно, колкото изстрел с оръдие. Константайн сякаш се опитваше да го спре. Нолан чудесно разбираше, че не бе образцовият служител преди последното си изпълнение, но в пощенската му кутия имаше ново съобщение: Константайн го викаше „на черджето“ утре сутринта, за да обясни какво е правил в хотелската стая на госпожица Мукерджи през нощта на неделя срещу понеделник, преди да я забавлява в собствения си дом снощи. Нолан бе убеден, че ДЦ има по-важни неща от това да разбулва нощните изпълнения на подчинените си, но изглежда, не бе така. И резултатът бе, че в сряда, между 7:30 и 8:00 сутринта, щеше да получи изстрел в задника. Не се очакваше да може да спи преди това, макар и по причини, несвързани с Мили.

И останалото в пощенската му кутия не можеше да се разглежда като коледни подаръци. Матюс бе отговорил на доклада му за Писта-1 и заявяваше, че твърденията на Нолан, че МН370 е кацнал в делтата и по-късно е излетял, не са нищо повече от необосновани предположения. Макар сега надзорът над разследването около Писта-1 да бе от екип на Компанията, напредъкът бе нищожен. Бирманската армия бе отцепила целия район като местопрестъпление и никой не можеше да припари до пистата. Мястото на скритото под камуфлажна мрежа здание бе разчистено с булдозер и там не бе останало нищо, освен остъргани бетонни основи. Никой от работниците не бе носил защитен костюм. Нолан се питаше дали хората на Матюс са се сетили да измерят нивата на радиацията поне извън оградата. Все още никой от семейството му не бе пратил и дума нито в публично достъпните, нито в тайните им акаунти, макар Бърт да би трябвало да е оставил Мей Линг на летището във Ванкувър. Дано Джоани поне да спеше.

TOR обаче предлагаше повече поводи за добро настроение. Двамата му шриланкийски хакери чакаха с нетърпение играта на котка с мишка, която трябваше да се състои в четвъртък и петък. Беше им предплатил с биткойни и се надяваше да отговорят подобаващо на доверието му. Препрати свързаните с ИП ООД имейли от подизпълнители към акаунта на незаинтересувания си наследник и автоотговори на всички с един ред, в който съобщаваше, че се пенсионира, считано от днес. Де да беше истина.

Беше почти един — оставаше му достатъчно време да прегледа набързо новинарските онлайн портали, докато чакаше контролното чуване с Уотърман. „Австралийска фирма открива самолета в Бенгалския залив“, крещеше новина на сайта на Си Ен Ен. Базирана в Пърт минна компания, наречена EchoGold, бе купила лиценз за разсекретена съветска военна сателитна технология. В миналото КГБ бе търсило подводно разположено ядрено, биологично или химическо оръжие чрез използването на сателити, които да сканират за наличието на ядра на зададени елементи. EchoGold бе извършила геофизическо изследване, имащо за цел да локализира находища на нефт и газ, метали и дори диаманти. Техниката бе същата. Сателитът улавя свръхслабите електромагнитни полета, излъчвани от елементите. Компанията калибрира датчиците за търсените елементи, а останалата работа се върши от сателита.

EchoGold бе препрограмирала транспондерите си да търсят самолет вместо златоносни жили. В рамките на само няколко дни желаната комбинация от алуминий (седемдесет процента от типичния самолет), титан, стомана, никел, злато и мед се бе показала под формата на силует на потънал самолет в крайбрежните води на Бангладеш, Бежанския залив. Собствениците на EchoGold бяха предложили находката си на Щатите и Австралия, но след четирийсет и осем часа мълчание от съответните правителства EchoGold бе пуснала съобщение за печата, което Си Ен Ен бе прехванала. Малайзийското правителство искаше среща с EchoGold, така че поне една от заинтересуваните страни вярваше на австралийските миньори.

— Дявол да го вземе! — каза на глас Нолан. Местоположението на самолета бе в обхвата на МН370, тъй като се намираше на по-малко от час полет от Писта-1. Това означаваше, че 777 е паднал в тъмното, което намаляваше вероятността от визуално засичане. Плавното снижение в морето вместо забиването с носа надолу гарантираше, че няма да има разпръскване на спасителни жилетки, ръчен багаж и парчета от фюзелажа на голяма площ. Нолан се питаше какво ще кажат сега Матюс, Мелиса и другите скептици, когато утре повдигнеше този въпрос. Време беше да превключи скоростите.

 

 

Уотърман въведе през виртуалната клавиатура запаметеното съобщение:

Сигурността съмнителна. Досегашните имейли вероятно известни на ФСС, вкл. за Шри Ланка. Чум заплашва децата ти, ако не му дадеш файловете.

Чакам мнение. <Enter>

Не само безжичната връзка прекъсна, но и осветлението изгасна. Той не знаеше дали съобщението е успяло да напусне компютъра му, преди да бяха дръпнали шалтера. Най-вероятно да, значи във ФСС вече го четяха. Единствената загадка сега бе как кръстникът му ще се обади преди срещата в петък.

На осем хиляди километра от него Нолан седеше зад бюрото си и препрочиташе съобщението. ФСС бяха отнели връзката на Уотърман. Нямаше изненади, освен заплахата срещу децата му. Това не бе в почерка на разузнавач професионалист. Чумаков бе или аматьор, или бе отчаян. Отчаяните хора бяха двойно по-опасни, но и склонни към грешки. Уотърман трябваше да запази хладнокръвие и да остане верен на себе си. Боб Голямата работа щеше да ги преведе и през това тресавище, макар засега да не бе съвсем ясно как щеше да стане това.

Нолан остана в TOR и се свърза с познат добър хакер, когото познаваше от Владивосток. Сергей се бе преместил в Москва, където се грижеше за болната си майка. Той бе истински жокер, подходящ да приеме две опасни задачи: едната свързана с мозъка му, другата — с подметките му. Сибирякът бе колкото опитен в проникването в мрежи, толкова и дързък. За съответната цена щеше да се изкатери по оградата на Белия дом, въоръжен с градинско гребло. Съобщението на Нолан бе късо и съблазнително:

Искам утре между 12:30 — 13:00 да предадеш съобщение на площад „Страстная“ пред статуята на Пушкин. При съгласие ще преведа 10 биткойна по сметката ти. След изпълнение и доклад за работата ще платя още 10. Интересуваш ли се?

Отговорът пристигна веднага след натискане на клавиша <Enter>:

За $12000? И още как!

 

 

Тим Уайл натисна бутона за вътрешна връзка на бюрото си.

— Бъстър? Ела при мен.

Брайън Грегъри влезе в ъгловата клетка и се подчини на мълчаливото кимване да затвори вратата.

— Някакво развитие след оперативката при Пъркинс?

— Ъ-ъ… не, не, там всичко е наред. Искам да кажа, все още сме на работа. — В интерес на истината, когато спря на портала тази сутрин, Уайл не знаеше дали постовият на АНС ще го пусне да влезе. Директорът на ЦРУ адмирал Били Пъркинс^[1] не беше много доволен от отчета по работата над „Стъкснет 3.0“ в понеделник. Не беше станало ясно дали присъстващите ще бъдат сред поразените от изригването му за важността на едностранните действия на АНС спрямо основната им мишена. Пъркинс бе толкова ядосан, че на Уайл в един момент му се бе приискало да попита директора не предпочита ли АНС изобщо да не бе стартирала „Акапулко“ и да не чете всичко, изпращано от радарите на флота на НОА и мрежата за акустично прослушване за подводници по китайското крайбрежие.

Уайл продължи:

— Нещата не са толкова зле, понеже имам пред себе си два много особени подаръка от директора на ЦРУ.

— На мен ми изглеждат като лаптоп и мобилен телефон — отбеляза Грегъри.

— Смайваща наблюдателност, Уотсън. Но как ще реагираш, ако ти кажа, че са на Боб Нолан и че Пъркинс ми ги е пратил преди пет минути със специален куриер заедно с посланието… — И той прочете от стикера: — „Виж дали ще отворите твърдите дискове, особено TOR базираните съобщения, плюс всичко интересно в телефона“?

— Ще кажа, че това повдига няколко неудобни проблема, най-маловажният, от които е защо Боб Нолан вече не притежава издадените му от Компанията лаптоп и телефон, после, защо с това не се занимава Компанията, и най-сетне… Боб Нолан вече от лошите ли е? А… още нещо: опитвали ли са се и провалили ли са се в опита да разбият шифроването?

— По-скоро последното. Не знам… може би Боб Нолан е избягал от резервата и нашите сега не искат никой от приятелите ни в Лангли да научи за това. — Уайл вдигна лаптопа и го подаде на Грегъри. — Това е начинът да отпаднем от черния списък на Пъркинс. Дай го на най-добрите ни хора и вижте можем ли да пробием. Нолан е умен и знае маса номера от старата школа. Така че мислете нетрадиционно в допълнение към „грубата сила“, разбира се. Време няма, затова гледай да не се отлепяш от компютъра.

— Ясно. Схванах. Да зарежа ли всичко останало?

— Засега да. Ако се наложи, използвай всички. И не споменавай на никого извън нашата група, че са на Нолан. Разбием ли защитата, други ще решават дали да ги предадем на Лангли. Разбира се, ако някоя друга папка се окаже копирана на диск за архивиране… това може да се окаже добре за поддържане непротиворечивостта на данните.

— Разбира се. Непротиворечивостта на данните — ухили се Грегъри и излезе от офиса.

 

 

Лапавицата се превърна в студен дъжд и земята потъна под мъгла. Мей Линг отби на паркинга на ванкувърска компания за отдаване на коли под наем и връчи ключовете на Бърт.

— Трябва да си купя билет. Остават три часа до излитане, така че не би трябвало да имам проблеми. Ще ти се обадя на предплатения, ако нещо все пак изникне.

— Окей. Отивам до най-близкия джим да се поразкърша, след това ще нападна в „Костко“, преди да запраша към горите — каза Бърт.

— Не бъди идиот. Зареди, вземи си нещо за ядене и плащай в брой. Тръгвай незабавно към вилата. И стой там, докато не се обади татко. Нямаме представа на какво проследяване са способни канадците. Ако кръстосваш из Ванкувър, непременно ще те снимат… или по-лошо.

— Всичко това ми звучи доста изсмукано от пръстите.

— Добре, аз ще взема такси до „Международно заминаване“, за да се скрия от камерите. Най-малкото, което можеш да направиш, е да се покриеш за една-две седмици. Получа ли бордната карта, ще съобщя на тате, че всичко дотук е минало наред. Изникне ли нещо, обади ми се, преди да съм се качила, значи до 15:30. Изпрати ми съобщение с WhatsApp — според тате това било по-сигурно от обикновеното текстово съобщение. Стане ли нещо голямо, използвай предплатения.

— Нищо няма да ми се случи — изръмжа Бърт. — Ти се погрижи да освободиш мама от онези, които я държат. Това не ми харесва. Ако имаш нужда от помощ, само се обади и ще дойда веднага. Искам да кажа веднага след като получа виза.

— Да, добре. Карай внимателно и бъди невидим. Ще се справим.

 

 

Мей Линг се сви на седалката на директния полет до Гуанджоу с „Чайна Ентърпрайз Еърлайнс“. Той трябваше да продължи тринайсет часа, но те щяха да й се видят като трийсет, ако се съдеше по тънката тапицерия на облегалката. Едва бяха излетели, а опашната кост вече я болеше.

Проверката на шифрования й акаунт в Safe-mail от летището не бе дала резултат — там нямаше нови инструкции от баща й. Беше поела известен риск с качването си на този самолет. Поне шефът й бе проявил разбиране, когато го бе информирала за непредвидения двуседмичен отпуск, който сега я отвеждаше в Китай.

Въпросите, които я измъчваха, бяха свързани с баща й. Той често се бе изказвал много мило за майка им пред нея и Бърт, но дали я обичаше не бе толкова ясно. Боб Нолан бе роден покер играч и през повечето време изражението му не издаваше нищо. Може би обичаше майка им, но недостатъчно, за да й остане верен. Тя и Бърт бяха чували доста неща в тази връзка през последните години. Но майка им бе стояла твърдо зад него през последните две и половина години, дори след ужасното забъркване с онази негова колежка. И макар да не бяха богати, Мей Линг бе завършила Помона без съществен дълг. Баща й бе дал каквото бе нужно, а сега плащаше студентската издръжка и на Бърт. Може би затова майка им бе останала с него. В крайна сметка тя често го бе наричала златна костенурка, което бе китайски сленг за богат съпруг. Но Мей Линг бе почти сигурна, че баща им не е богат. Преди няколко години, когато купиха онази вила в БК, бе споменал, че средствата са дошли от наследството на баба им. Може би някой ден той щеше да стане богат. Това би обяснило защо майка им бе решила да не го напуска.

Отвори дебелата книга, която бе купила преди по-малко от час. Не се интересуваше от Бен Ладен, но книгата бе на разпродажба, а в Помона тя ходеше с един бивш „тюлен“. Нещата с него не се бяха получили, но Брад бе имал жестоко тяло с плочки на корема, за които си струваше да умреш. Той я бе запознал с бразилското джиу-джицу и тя бе продължила с интензивни тренировки три пъти седмично дори след като Брад бе слязъл от сцената. Това се оказа отличен начин да поддържа форма, макар мъжете в нейния курс да бяха в по-голямата си част затлъстели пубери, татуирани чудаци или омъжени и с двайсет години по-стари от нея. Напоследък бе започнала да се движи в среда на по-възрастни и дори забелязваше специалното отношение на шефа си към нея. Брус беше във форма — е, може би леко женствен, — но понеже бе един от най-добрите приятели на баща й, това го правеше едновременно табу и заподозрян.

 

 

Нолан се върна на бюрото си. Следващото в списъка със задачите му бе проучването на Мили относно извънредните полети за извеждане.

То се оказа поразително.