Даниел Стийл
Обикновени хора (6)

5.

Получиха профилите на екипажите след по-малко от три минути. Авиокомпанията им ги бе предоставила незабавно. Бен ги раздели на две купчини за всеки от полетите и се зачете в тях. Търсеше следи за опасност, а Аманда ги разгледа подробно и прочете всеки от тях няколко пъти, преди да ги върне в купчината. Бен непрестанно се връщаше към досиетата на тримата пилоти на борда на А321. Нещо не му се нравеше. Все още не бяха наясно дали има проблем, но ако беше така, можеше да е един от тримата пилоти в кабината, член на екипажа или който и да е от пътниците. Звучеше откачено. Той се сети, че Бърнис е в стаята заедно с тях и може да е забелязала нещо необичайно в хората, минали през проверката преди полетите. Всичко в 757 изглеждаше наред, но Бен не беше сигурен за А321. Той попита Бърнис, а тя кимна бавно и се замисли, припомняйки си какво бе видяла. Нищо не й се бе сторило необичайно, преди да намери пощенската картичка.

— Какво забелязахте у екипажа? — напрегнато я попита Бен. — Някаква, макар и съвсем дребна странна подробност?

Бърнис затвори очи за миг, опитвайки се да си спомни всичко.

— Забелязах, че капитанът беше жена, и изглеждаше дружелюбна и мила. Не говореше много, но беше симпатична. А вторият пилот беше противен тип. Подхвърли гнусна забележка задето повечето служители на АБТ били черни, а пилотката му се скара и заплаши да го накаже. Той не й проговори повече. Стюардесите не направиха, нито казаха нещо особено. Минаха доста бързо.

Бен кимна. Не се тревожеше за стюардесите, а за пилотите.

— Ако търсим неприятности — каза той тихо, след като помоли Бърнис да ги остави сами за няколко минути — има потенциал за такива при всеки от пилотите на А321. Единият е получил лек инсулт преди два дни, което принудило компанията да го пенсионира незабавно, след чудесна четиридесетгодишна кариера. Може да е огорчен, ядосан или дори склонен към самоубийство. Няма история на психически заболявания, но съпругата му починала миналата година. А сега е загубил работата си. Може да планира отмъщение, а ако е така, това е последният му шанс. И е на идеалното място да го направи. Намира се в пилотската кабина и със сигурност знае как да управлява самолета. Хелън Смит е преживяла повече неща, отколкото човек би могъл да понесе, през последните две години. Напуснала военновъздушните сили — единствения живот, който е познавала. Израснала с баща си, полковник от военновъздушните сили. Започнала работа в авиокомпанията и очаквала съпругът й да се присъедини към нея няколко месеца по-късно. Но вместо това, в Ирак свалили самолета му, пленили го и целият свят видя как го обезглавиха по телевизията. Не съм сигурен как се съвземаш от подобно нещо. Тя живее на непознато място и отглежда три деца. Не знам дали има парични затруднения, но има право на психически срив и дори да иска да извърши самоубийство. Не мога да си представя, че ще го направи и ще избие цял самолет с хора, особено като имам предвид досието й, но ако е откачила, никой не би се изненадал.

Той самият бе преживял много по-малко от нея, когато убиха заложниците, но няколко пъти след това си бе мислил за самоубийство, измъчван от мъка по загиналите и начина, по който се бяха развили нещата, но не го сподели с Дейв и Аманда, които го слушаха напрегнато.

— Тя може да се чувства виновна, че е напуснала Ирак преди мъжа си. Или просто да я мъчи вината на оцелелите. Няма никакви признаци, но тя има повече право на психически проблеми от всеки, когото познавам. А и Джейсън Андрюс не звучи особено надежден. Всичко е в досието му. Сериозни проблеми с неподчинение и грубо отношение. Вероятно е бесен на компанията, тъй като са забавили напредъка на кариерата му заради това. Подминали са го в няколко повишения, не заради уменията му, а заради проклетия му характер. Казват, че е способен пилот, но не може да си държи устата затворена, а преди две години са му наредили да посещава курс по справяне с гнева. Дори се изненадвам, че не са го уволнили. Звучи като страхотен неприятник. А ако го уволнят, може да очаква бъдеща кариера само като келнер. Летенето е единственото, което знае, но никой няма да го назначи като пилот, ако бъде уволнен. Та това е положението. В пилотската кабина имаме трима души, двама от които може да искат да извършат самоубийство. Особено Конър Грей, който няма какво да очаква от бъдещето. А Джейсън Андрюс е гадняр и има проблеми със справянето с гнева. Колко е ядосан? Докъде би стигнал?

— Той има ли приятелка? — тихо попита Дейв, а Бен погледна досието на пилота.

— Не знам. Живял с жена, която вписал като наследница, но после махнал името й.

— Защо не изпратиш някого да поговори с нея? Тя може да знае нещо повече от нас и да хвърли светлина по въпроса на какво е способен и колко е ядосан. Гаджетата винаги са наясно с тези неща.

— Добра идея — отбеляза Бен.

Тъкмо се канеше да звънне на Фил и да го помоли да уреди това, когато Аманда се намеси в разговора. Тя също беше прочела досиетата, а след това изпадна в необичайно мълчание.

— Абсолютно не съм съгласна с теб — обърна се тя към Бен. — Не мисля, че разбираш психиката на тези хора. Или поне на двама от тях. Конър е знаел, че бездруго трябва да се пенсионира догодина. Избързването с една година няма да накара човек от неговия калибър да извърши самоубийство. Сигурна съм, че има планове за бъдещето си. Може да реши да започне бизнес или да прекарва време с внуците си. Няма да свали самолет и да убие невинни пътници. Не отговаря на характера му. Съпругата му е починала преди повече от година — защо да се самоубива сега? А и в досието му пише, че е боледувала няколко години. Смъртта й не е била шок. А Джейсън Андрюс може да е луда глава, но му предстои страхотна кариера. В досието му пише, че е изключително добър пилот. Да, дрънкал е много и са го подминали за повишение, но какво от това? Няма да унищожи живота си, да взриви самолет и да убие невинни хора, защото му се е наложило да изчака една-две години повече да стане капитан. Това би било пълна лудост. И дори да има проблем със справянето с гнева, може да фрасне един юмрук на стената или да обиди колега, но няма да убие сто и единайсет човека, включително себе си. Не отговаря на психологическия му профил. Повярвайте ми, той няма да унищожи бъдещето си на тази възраст. Единствената, за която се тревожа, е Хелън Смит. Не мисля, че някой би могъл да оцелее след всичко, което е преживяла, без да получи страховити емоционални травми и да изпадне в дива ярост. Тези неща не се проявяват до деня, когато някой откача и застрелва двайсет души в супермаркет или сваля самолет. Тя има всяка възможна причина да е ядосана на живота. Истината е, че е била ужасно прекарана. Случилото се с нея просто не е справедливо. Не бих могла да видя как обезглавяват съпруга ми по телевизията и някога отново да водя нормален живот.

Мисля, че тя представлява сериозен риск, и съм изненадана, че авиокомпанията не е на същото мнение и тя все още лети. Ако сме изправени пред проблем, според мен той се дължи на нея. Хелън Смит е потенциално опасна личност, за себе си и за пътниците в самолета. Тя е главният ни кандидат за психически срив и самоубийство.

Нямаше спор, че Аманда е отлично образована, но Бен не бе съгласен и с една от думите й.

— Смятам, че грешиш по отношение на Хелън Смит — твърдо заяви той. — А също и относно другите. Според мен, Конър Грей е самоубийствено депресиран. А Джейсън Андрюс изглежда долен задник и вероятно би могъл да убие сто и единайсет души в гнева си. Повече дори, ако управлява по-голям самолет.

Аманда се раздразни от възраженията му и продължи да спори с Бен. Внезапно телефонът му звънна. Фил беше говорил с човека си от ЦРУ.

— Арабската ти двойка е наред — каза той. — И двамата са от известни саудитски семейства. Съпругът, Ахмед, е член на саудитското кралско семейство. Тук са като студенти. Започват занятията си в Бъркли след няколко дни. Няма начин да са терористи. Тук са със студентски визи. Той ще учи бизнес, а тя — магистратура по история на изкуството. Няма да свалят самолета ти. Та къде ни оставя това? Изправени ли сме пред рискова ситуация или не? — разтревожено попита Фил, макар да изпитваше облекчение заради младата двойка араби.

— Все още се мъчим да решим това — тихо отговори Бен. — Новината ти стеснява кръга значително. Тревожим се за пилотския екипаж на първия самолет. Имаме три потенциално експлозивни сценария и сложни психически проблеми. Възможно е всеки от тримата да се опита да свали самолета, макар да не сме съгласни кой точно. И не знам дали някой от тях би искал да взриви и Голдън Гейт, но мисля, че вторият пилот е способен на това. Така че, дали да използваме всичките си ресурси и да се опитаме да предотвратим нещо, което вероятно въобще няма да се случи? Да се направим ли на глупаци, като се опитаме да спасим самолет, който въобще не е изложен на риск? Или да пренебрегнем риска и да съжаляваме, когато се окаже, че не е било само параноя? Мисля, че е твърде невероятно да стане нещо, но инстинктите ми крещят, че ще се случи беда, ако не се опитаме да я предотвратим.

Дейв кимна в съгласие. Аманда посочи досието на Хелън Смит.

— Лично аз съм съгласен с теб за повечето неща — каза Фил. — Мисля, че позволяваме на въображението си да се развихри. Случайна пощенска картичка не означава беда. А и не виждам как авиокомпанията може да назначи трима пилоти, които биха свалили самолет в самоубийствена мисия. При това говорим за трима класни пилоти. Или поне двама от тях. Но след като казвам това, аз самият имам лошо предчувствие, макар да не знам защо. Изправени сме пред ситуация, за която четем често, но никой не предвижда, че ще се случи. Ако има шанс страхът ни да се осъществи, мисля, че трябва да направим всичко възможно да предотвратим бедата, дори по-късно да ни обявят за идиоти. Ако се окаже, че грешим, предпочитам да изглеждаме идиоти, отколкото да имаме убити пътници.

— И аз клоня натам — потвърди Бен, доволен от мнението на Фил. — Просто имам лошо предчувствие. Въпреки че е основано само на пощенска картичка и звучи смахнато, мисля, че може да стане нещо лошо.

— Тогава да се заемем сериозно — предложи Фил, поемайки част от отговорността. — Да създадем всички възможни пречки и да се надяваме, че проблемът не е в 757 и сме го пропуснали.

— Няма как да стане. Не виждам никакъв потенциал там. Екипажът е съвсем чист, а и никой от пътниците не е подозрителен — категорично заяви Бен. — Мисля, че знаем къде е проблемът. Според мен, само един от тримата пилоти е способен на това. Джейсън Андрюс. Другите двама са прекалено отговорни личности. Не е в ДНК-то им да свалят самолет, по каквато и да било причина.

— Между другото, авиокомпанията ни съобщи още една подробност за Хелън Смит. Дъщеря й има лека инвалидност. А тъй като Хелън е единственият родител, тя няма да изостави дъщеря си, нито някое друго от децата си.

— Това напълно потвърждава идеята ми — твърдо каза Бен. — Мисля, че нашият човек е Андрюс. Въпросът е какво да направим, за да го спрем.

Бен се замисли за минута и реши как трябва да действа.

— Самолетът трябва да кацне в Сан Франциско към единайсет преди обед, местно време. Искам да затворят Голдън Гейт в десет часа. За „ремонт“. Могат да кажат на хората, че има изтичане на газ, което ще държи любопитните надалеч. Искам бреговата охрана да пусне спасителни лодки във водата, в случай че се стигне толкова далеч. Да не поемаме никакви рискове.

Фил забеляза, че Бен отново звучи решително, както от преди провала със заложниците, и се зарадва. Колегата му не се страхуваше да взема решения и да се довери на инстинктите си.

— Ами капитана? Какво ще й кажеш? — попита Фил.

— Трябва да й кажа нещо — потвърди Бен. — Ще й обясня, че с арабите всичко е наред, разбира се. Но трябва да я предупредя, че може да има сериозен проблем в пилотската кабина. Тя трябва да е готова за подобно нещо. Може би е хубаво, че Конър Грей е там с нея. Ще й звънна по сателитния телефон след няколко минути, а после ще се върна в службата.

Бен искаше да е на мястото си, когато драмата се разиграе, а не в кабинета на шефа на АБТ в терминал 2. Той предложи да вземат Бърнис с тях. Дейв вече беше споменал, че и той ще се присъедини. Бен затвори телефона и забеляза, че Аманда го гледа ядосано.

— Осъзнаваш ли какво правиш? Подкрепяш погрешния кон. Ами ако аз съм права и Хелън е тази, която ще свали самолета? Смъртта на повече от сто човека ще лежи на съвестта ти, ако й помогнеш да извърши това.

Силата на думите й го удари като чук, особено след случилото се със заложниците.

— Трябва да поемем този риск. Аз съм начело на екипа ни и поемам пълна отговорност за решенията си — ледено заяви Бен, но това не я спря.

— Ако грешиш, ще се погрижа началниците ни да узнаят за това, както и че съм те посъветвала какво е правилно.

— Не се притеснявай, Аманда — каза той горчиво. — Ако греша, няма да ти се налага да ме уволняваш. Аз сам ще напусна.

Той почти го беше направил миналия път, но Фил го уговори да остане и настоя, че никой не би могъл да предвиди убийството на заложниците. Всеки, който имаше власт, щеше да вземе същото решение като него. Шефовете бяха напълно съгласни с Бен.

— Нямаш психологическо образование и познания — настоя Аманда, убедена в превъзходството си. — Слушах те внимателно, правиш само догадки. Не са подкрепени от науката.

Аманда беше ядосана и го мислеше за непрофесионален мърляч.

— Това се нарича опит — възрази Бен. — Ти само си чела книги и нямаш представа за какво говориш. Аз съм на бойното поле от двайсет години. Тези неща не се учат от книгите. Трябва да познаваш хората.

— Както познаваше похитителите?

Ударът под кръста беше доста подъл и Аманда незабавно съжали за думите си.

— Извинявам се. Не трябваше да го казвам. Просто мисля, че грешиш за Хелън Смит. Според мен, тя ще е тази, която ще свали самолета — решително заяви Аманда.

— Може би пък никой от тях няма да го направи — каза Бен. — Започваме от пощенска картичка, която може да не означава абсолютно нищо. Просто предполагаме. Можем само да се подготвим за най-лошото и да чакаме какво ще стане. А ако нищо не се случи и заприличаме на глупаци, още по-хубаво. Бих предпочел да се изложа. Със сигурност ще се чувствам по-добре, отколкото да гледам как умират хора, когато сме могли да го спрем.

Бен не би могъл да предотврати смъртта на заложниците, но все още мислеше, че е имало някакъв начин.

— Точно това е и моето мнение — мрачно изсумтя Аманда. — Разкарай Хелън Смит от пилотската кабина. Джейсън Андрюс е единственият човек там с бъдеще. Довери му се. Той няма да свали самолета, а може да го спаси.

Бен я погледна и поклати глава.

— Съжалявам, не мога да го направя — отвърна той, после излезе от терминала заедно с нея и помоли Бърнис да се присъедини към тях.

Не възнамеряваше да обяснява повече на Аманда. Тя бездруго не схващаше.

Бърнис изглеждаше зашеметена от чутото, преди да напусне кабинета и от идеята, че тя бе сложила начало на всичко. Дениз я проследи с поглед как излиза от сградата заедно с останалите и се зачуди какво ли щеше да се случи. Бен бе наредил на всички, че никой не трябва да говори с пресата. Дейв вървеше след тях и говореше по мобилния си телефон. Когато настигна другите, погледна измъчено Бен.

— Страхотно. В самолета има човек, отвлякъл бебето от съпругата си, с която били разделени. Тя е в истерия. Оставил й бележка, че двамата със сина му са на този полет. Намира се в А321 и полицията ще го прибере на летището в Сан Франциско. Не си е плащал издръжката, а отвлякъл хлапето, което е едва на десет месеца. Има билети за Япония от Сан Франциско. Ще го заковем, когато кацнат, и ще поверим детето на социалните служби. Господи, възможно ли е да се случи още нещо на този полет?

— Да се надяваме, че не — отговори Бен докато пътуваха към службата му, където Фил ги очакваше.

Фил лесно успя да тушира напрежението между Бен и Аманда, когато седнаха да обсъдят положението. Аманда самоуверено сподели теорията си за Хелън, а Фил я изслуша внимателно и й заговори извинително, когато тя приключи. Теориите й звучаха разумно само на нея. Никой друг не беше съгласен. Най-малкото той.

— Трябва да подкрепя Бен — каза той с усмивка.

Не искаше да я обиди, но след като прочете досиетата, реши, че Бен беше прав. Хелън бе преживяла истински ад, но бе солидна като скала. Конър беше почтен човек и вероятно бе потиснат от загубата на кариерата си, но не дотам, че да убие сто и единайсет човека. Ако имаше някаква опасност, в което никой не беше убеден, Джейсън бе техният човек. Всички го вярваха след наученото за него.

Първото, което Бен направи, когато се прибра в кабинета си, бе да звънне на Алън Уекслър, шефа на отдела на министерство по сигурността в Сан Франциско. Помоли го да изпратят някой, който да поговори с бившата приятелка на Джейсън в града. Тя работеше като медицинска сестра в университетската болница и той искаше да узнае повече за проблемите на Джейсън. Ако тя се съгласеше да говори с тях, разбира се.

После звънна по сателитния телефон на Хелън, за да я уведоми какво се случва.

— Не сме убедени, но смятаме, че има проблем във вашия полет — предпазливо каза той. — Не знаем нищо със сигурност до този момент, само догадки, въз основа на това, което научихме и успяхме да сглобим. Но не смятам, че тревогата ни е свързана с пътниците — тихо добави той. — Арабската двойка не са проблем. От саудитското кралско семейство са и отиват да завършат образованието си в Бъркли. Подозираме, че опасността е в пилотската кабина.

От другата страна на линията настъпи мълчание, Хелън се опитваше да осмисли думите му.

— Разбирате ли ме, капитан Смит?

— Мисля, че да.

Тя не подозираше Конър Грей. Вторият й пилот бе много по-вероятен кандидат за неприятности. Хелън не започна да спори с Бен. Вярваше, че е прав, ако наистина имаше проблем.

— Имате ли неприятности в момента? — попита Бен.

— Не, добре сме — убедително отговори тя.

Това беше вярно. Джейсън мълчеше през последния час и не бе проговорил нито на Конър, нито на нея. Беше потънал в мислите си, но нямаше начин да знаят за какво мислеше.

— Ще поддържаме връзка с вас — увери я Бен. — В момента събираме допълнителна информация. Между другото, във втора класа имате родител, отвлякъл бебето си, но положението е под контрол и не ви засяга.

Хелън се засмя унило на думите му.

— Нещо друго?

А си мислеше, че полетът ще е толкова приятен.

— Ще ви държим в течение — обеща Бен.

— Очаквам го с нетърпение.

Тя звучеше хладнокръвно и спокойно. Пилотът на изтребител бе заел мястото си и запазваше мислите й ясни дори когато бе под обстрел по време на битка.

— Не му позволявайте да приземи самолета в Сан Франциско — предупреди я Бен.

— В никакъв случай — отговори тя решително и затвори.

Погледна Джейсън след като приключи разговора и му съобщи, че арабската двойка е част от саудитското кралско семейство и не представлява проблем. Той я изслуша и кимна, без да обели и дума, а тя се върна към задълженията си. Оставаха им три часа до Сан Франциско. Половината път.

Миг след като Бен затвори телефона след разговора си с Хелън Смит, Фил влезе в кабинета му със списъка на пътниците от първия полет. Вторият вече не ги интересуваше.

— Забелязах интересно име тук — каза той, седна, подаде списъка на Бен и му посочи името. — Звучеше ми познато, затова го проверих. Томас Бърни, американският представител на производителя на самолета. Четох някъде, че имал корпоративни проблеми с директора на компанията и възнамерявал да напусне. Бивш военен с почти неограничен достъп до поверителна информация. Вероятно би могъл да ни помогне.

Поради липсата на охрана се нуждаеха от всичката помощ, която можеха да получат.

— Пенсиониран е от военновъздушните сили. Ако се нуждаем от човек, който да провери какво става в пилотската кабина, той би могъл да влезе и да свърши работа. Има логично оправдание за желанието му да посети кабината — любезност от страна на производителя. Капитан Смит може да има нужда от помощ. Виж дали компанията ще ти даде имейла му. Полетът има безжичен интернет, така че бихме могли да му изпратим имейл.

Бен одобри идеята и веднага звънна в офиса на компанията в Ню Йорк. Забеляза, че Аманда се бе прибрала в кабинета си. Бърнис седеше на стол в чакалнята. Няколко от служителите бяха влезли в кабинета на Бен, след като Фил им обясни проблема. Бяха изправени пред вероятност за самоубийствена мисия в самолета, без да са напълно сигурни кой можеше да е опасният пилот. Само догадки. Бяха наясно само, че ако въобще имаше риск, трябваше да предотвратят катастрофата. И разполагаха точно с три часа да си свършат работата.

Шефът на компанията, произвела самолета, пое обаждането на Бен. Беше готов да му сътрудничи и веднага след като се увери, че Бен работи за министерството по сигурността, му даде имейла на Том Бърни. После попита дали те биха могли да помогнат с нещо. Бен му обясни, че в момента няма с какво и му благодари за съдействието.

Докато Бърнис седеше в чакалнята и очакваше новини, Дела й звънна и я попита какво става.

— В момента е пълна лудница, но може всичко да се окаже излишно. Цари страхотна бъркотия.

А тя беше тази, която сложи началото на бъркотията заради пощенската картичка, която намери. Не сподели нищо с Дела. После звънна в училището на Тоби и ги помоли да го оставят в занималнята. Беше наясно, че няма начин да го прибере навреме, защото трябваше да остане тук. Ако станеше прекалено късно, щеше да помоли съседката да го вземе. След като затвори, тя се замисли за всичко, което бе чула, откакто звънна на охраната на летището. Надяваше се, че министерството по сигурността щеше да успее да спаси самолета и хората в него. Дори не искаше да мисли какво можеше да се случи, ако беше послушала шефката си и не беше им се обадила.