Даниел Стийл
Обикновени хора (16)

15.

Хелън отиде на опелото на Конър. Беше в малка епископална църква в Марин, близо до мястото, където бе живял. Децата му пристигнаха в града и уредиха всичко. Цветята в църквата бяха великолепни. Солистката от хора изпя „Изумително милосърдие“, а след службата Конър щеше да бъде погребан в семейния гроб в Илинойс, където живееше една от дъщерите му и бяха израснали децата му. Покойната му съпруга също бе погребана там и това изглеждаше идеалното място за него, а не самотно гробище в Калифорния. Направиха там опелото, за да могат приятелите му да се сбогуват с него. В църквата имаше над сто човека. Конър и жена му бяха живели в Марин дълго време и много го обичаха. Хелън научи, че се преместили в Калифорния, когато децата им пораснали.

Събитието бе тъжно и потискащо, особено като се имаше предвид начина, по който Конър бе загинал. Хелън и децата заминаваха за Дисниленд през уикенда. Пътуването щеше да я разсее от мислите й. Тя се чувстваше виновна за смъртта на Конър, той се бе опитал да й помогне, когато Джейсън го застреля. Не беше лесно да приеме всичко това. Хелън бе трогната от любезността на децата на капитан Грей към нея. Бяха наясно, че всъщност вината не е нейна. Но тя продължаваше да се чувства виновна и знаеше, че тази мисъл щеше да я тормози завинаги.

Пътуването до Дисниленд мина страхотно, останаха там три дни. Направиха всичко, което децата пожелаха, возиха се на всички страшни влакчета, любимата атракция на момчетата. Хелън и Лали ги чакаха долу и отидоха на развлеченията във Фантазиленд, където Хелън купи на дъщеря си тоалета на Пепеляшка, завършен с пластмасови „стъклени“ пантофки. Времето в Ел Ей беше великолепно, а опашките — поносими. Щеше да е много по-натоварено, когато ваканцията започне. Бяха поканили и бащата на Хелън да се присъедини към тях, но той предпочете да изкара кротък уикенд у дома.

През юни тя се върна на работа. Не беше лесно да се приспособи отново към рутината след месец мързелуване, през който само следваше децата си наоколо, водеше ги по мачове и филми, канеше приятелите им на гости и караше колело с тях. Хлапетата замрънкаха, когато стана време майка им да започне работа.

Тя отново щеше да лети с А321 и първият й ден в службата бе най-трудният. Членовете на екипажа знаеха отлично кой пилотира самолета, но пътниците нямаха представа, че това бе смелата жена, снижила самолета под Голдън Гейт и кацнала във водата.

По някакво съвпадение, Джоел се оказа на първия й полет до Ню Йорк. Той тъкмо се бе върнал от сватбеното си пътешествие в Таити. Беше загорял, изглеждаше великолепно и щастливо показваше венчалната си халка на стюардесите, които познаваше. Джоел прегърна Хелън радостно, когато тя се качи на борда, и лично я обслужва през целия път. Вторият й пилот бе много симпатичен и бе летял с нея няколко пъти преди това. Когато се настани в хотела в Ню Йорк, тя се замисли дали да не се обади на Бен за вечерята, за която бяха говорили. Нямаше какво да прави вечерта, Джоел щеше да се види с приятели, а беше прекрасен пролетен ден. Звънна на Бен, когато влезе в хотела. Той все още беше в кабинета си и се изненада, когато чу гласа й. Хелън му каза, че е в града за кратко и се връща в Сан Франциско на другия ден.

— Какво ще кажеш за вечеря в осем? Ще те взема от хотела — каза Бен.

Имаше билети за мач на „Янки“, но не й каза. Влезе в кабинета на Аманда и й ги подаде.

— Отивай. Научи нещо. Заведи някой приятел.

Двамата се разбираха много по-добре през последния месец, макар че Бен никога не би го признал. Но пък казваше на всички колко е умна колежката му и тя скоро научи за това.

Той подкара към града след работа. Вече бе резервирал маса в любимия си ресторант близо до хотела на Хелън. Можеха да отидат до там пеша, затова той остави колата на паркинг. Застана във фоайето на хотела в уреченото време и тя слезе след минута, облечена в джинси и червен пуловер. Изглеждаше млада и по-небрежна отколкото в униформата. Бен свали вратовръзката си и я натъпка в джоба на сакото в мига, когато я видя. Мястото, където я заведе, беше уютно и леко старомодно, нещо средно между английска кръчма и нюйоркски бар. Имаше и маса за билярд. Бен обичаше да играе понякога и сега я предизвика на мач преди вечеря. Вече знаеше, че бе играла билярд във военновъздушните сили. Хелън го би с лекота, а Бен се ухили и каза, че иска реванш след вечерята. Надяваше се да е изморена и не така концентрирана, за да допусне грешка. Тя не пи, защото щеше да лети на сутринта, но говориха много. Бен беше интересен човек, а стажът му в министерството по сигурността, преди това в министерството на правосъдието и младежките му години като полицейски детектив, звучеше вълнуващо. Беше се издигнал в кариерата и я изненада, когато след вечеря сподели, че има нова работа.

— След всичко преживяно ще напуснеш министерството по сигурността?

— Не съвсем. Момент на лудост. Местя се. Преди няколко месеца имах кошмарен случай и реших, че се нуждая от промяна, за да го прогоня от главата си.

— Наясно съм с подобни случаи — тихо каза тя.

— Алън Уекслър, шефът на офиса в Сан Франциско, се пенсионира. Тъй като смята, че имам заслуги за спасяването на Голдън Гейт, ми предложи да поема работата му. Отначало реших, че идеята е смахната, но после я одобрих.

Бен беше говорил с Милдред Стърн и тя също хареса идеята, но той не го сподели с Хелън. Страхуваше се да не го помисли за странен невротик, ако научи, че е посещавал психиатър, макар Милдред да го увери, че това е старомодно схващане. Беше му обяснила, че лудите са онези, които отказват да отидат на психиатър.

— Офисът там е по-малък, но в него работят чудесни хора. Може би и напрежението ще е по-малко, което ще е чудесно. А и истината е, че тук не ме задържа нищо. Нямам деца, нито приятелка, разведен съм от дълго време. Имам няколко приятели и работата. Винаги мога да се върна тук, ако пожелая, но ми харесва идеята за Калифорния.

— Точно по тази причина и ние с Джак решихме да се преместим в Калифорния, а баща ми се пенсионира там. Чудесно качество на живот. А в моя случай е добро място и за децата. Но на теб може да ти липсва големият град.

Бен поклати глава отрицателно.

— Стига в Сан Франциско да има стадион за бейзбол, ще бъда щастлив. А отборът там е доста добър.

Хелън бе наясно с това.

— Синовете ми страшно обичат бейзбола и са луди почитатели на „Джайънтс“. Значи си приел работата?

Той кимна.

— Да. Преди две седмици. Хрумна ми да ти се обадя за съвет, но реших, че си прекалено заета.

— И кога ще се преместиш?

— След шест седмици. Имат апартамент, който мога да използвам известно време. Намира се в скапан квартал, но няма значение. Мисля, че искам да живея вън от големия град. Например в Марин или нещо подобно. Разгледах околностите, когато бях там.

Хелън се усмихна весело. Решението на Бен бе смело и звучеше вълнуващо. Преместването в нов град не беше лесно, но пък той не трябваше да се тревожи за училища, деца и всичко, което вървеше с тях.

— Звучи великолепно, Бен — ентусиазирано отбеляза тя.

После той я предизвика на нова игра билярд и този път я победи. Наслаждаваше се на компанията й прекалено много, за да й позволи да си тръгне, а и вечерята бе минала чудесно. Опита се да я убеди за още една игра.

— Не мога. Трябва да стана в четири и половина, а ще съм скапана, ако не поспя — каза тя, макар да не бе спала много през последния месец. — В Петалума, където живея, има готин бар с билярдна маса. Ще те заведа там.

— Много ще се радвам — каза Бен сериозно.

Хелън бе точно от типа жени, които го привличаха. Кротки, честни, куражлии, забавни, умни и истински. Не беше срещал жена като нея от дълго време и не беше сигурен, че някога отново щеше да срещне.

— Вечеря следващия път, когато дойдеш тук? — колебливо попита той.

— Разбира се — усмихна се тя, за да го улесни, тъй като разбираше какво точно я питаше. — Ще трябва да дойдеш на едно от барбекютата ми и да се запознаеш с децата.

Хелън му показа, че и тя го харесва. И за двамата беше важно.

— Може да ви заведа на бейзболен мач някой ден.

Тя се засмя.

— Хлапетата са доста буйни, а аз не съм по-добра от тях.

— Мисля, че ще мога да се справя.

Бен осъзна, че я беше харесал още докато говореха по сателитния телефон, когато я предупреди за Джейсън Андрюс. Разбра и колко държеше на нея, когато видя самолетът да каца под моста, а тя да полага всички възможни усилия да го задържи над водата докато всички го напуснат. А после тя изчезна и той обезумя от ужас, че може да е загинала. Когато най-после я измъкнаха от водата, Хелън приличаше на удавен плъх, но той никога не бе виждал по-прекрасна гледка в живота си. Най-силното му желание в момента бе да я опознае по-добре.

— Вечерята наистина беше страхотна — усмихна се той.

— Не съвсем — уверено отвърна тя. — Няма да ти позволя отново да ме биеш на билярд. Мисля, че бях изморена.

— Да бе! Не си свикнала да губиш, а? Имаше главоболие, нали?

— Точно така.

И двамата бяха добри играчи и Бен знаеше, че щяха чудесно да се забавляват. Досега всичко в нея страшно му харесваше.

— Кога ще се върнеш? — попита той с престорено небрежен тон.

— Два пъти седмично през следващия месец — отговори Хелън, а той се усмихна.

— Чудесно. Билярд и вечеря.

— Ще ти писне от мен още преди да дойдеш в Калифорния — предупреди го тя.

— Съмнявам се.

— Знаеш какво говорят за пилотите от военновъздушните сили. Твърдят, че сме адски отегчителни.

Той се засмя весело.

— Капитан Смит, последното, което някой би казал някога за теб, е, че си отегчителна. Ти си най-вълнуващата жена, която някога съм срещал — искрено каза Бен.

— Ласкателствата няма да ти помогнат да спечелиш на билярд — ухили се тя. — Но трябва да призная, че са доста приятни.

— Отиди да поспиш сега и ми звънни следващия път, когато идваш насам. И се опитай да ми дадеш повече от два часа предупреждение. Тази вечер се отказах от мач на „Янки“ заради теб.

Хелън се притесни.

— Съжалявам — бързо се извини тя.

— Недей. С теб прекарах несравнимо по-хубаво. Лека нощ.

Бен я целуна леко по бузата и тя влезе в хотела. Той тръгна към паркинга, подсвирквайки си. Оказа се, че преместването в Калифорния все пак не беше толкова смахната идея.