Дийн Кунц
Невинност (63)

62.

В една априлска нощ, когато бях дванайсетгодишен, скоро след като бях прочел роман, в който се споменаваше за някаква носеща късмет монета, с баща ми излязохме след полунощ в града, където въпреки лекия остатъчен мирис на отработени газове от ауспусите на превозните средства във въздуха витаеше сладкият дъх на пролет и обещание за промяна с наново разлистилите се дървета.

В големия парк, на издигнатата платформа за оркестъра в павилиона на лунната светлина сияеше едно пени, което привлече вниманието ми. Грабнах го не защото бяхме много бедни, нито защото имахме особена нужда от пари, а заради неотдавна прочетената книга. Показах го на баща ми, обявих, че съм открил своята късметлийска монета, и започнах да фантазирам какви чудотворни ползи щеше да ни донесе.

Баща ми винаги поемаше своята роля и не ми отстъпваше в подобни фантазмени игри, но тази никак не го очарова. В топлата пролетна нощ, докато бавно обхождахме павилиона, взрени в поляните, побелели като от скреж на лунната светлина, към горичката, пазеща ревниво тъмнината си, към черното езеро, в чиито води пълната луна плаваше като сал, той ми заяви, че не съществува такова нещо като късмет. За да вярваш в късмета, трябва да вярваш, че Вселената е една огромна рулетка и вместо да ни плаща онова, което сме си спечелили, плаща само каквото тя си иска. Само че тя не е въртящо се колело на късмета, тя е произведение на изкуството, завършено и обрамчено от вечност.

Каза, че тъй като живеем във времето, мислим си, че миналото е опечено, сервирано и изядено, че настоящето идва от фурната в постоянно подавани ястия, а бъдещето още дори не е поставено в смесителната купа. Всеки мислещ физик, каза той, добре запознат с квантовата механика, би се съгласил, че всичкото време съществува едновременно — което и аз самият научих впоследствие. Истината е, каза баща ми, че в първия миг на Вселената е присъствало всичкото време, всичките ни вчера, днес и утре, всеки и всичко, което е било, е и ще бъде, е съществувало в този момент. Но още по-изумителното е, че в първия миг от съществуването на Вселената тъканта й е включвала безкрайните различни начини, по които нещата е можело да бъдат, безчет от тях ужасни до крайност и също тъй безчет други — възхитителни. Нищо не е предопределено за нас и все пак всичките ни възможни избори са нишки от огромната тъкан на нещата, така че имаме свободна воля, макар и последствията от нея да са предсказуеми. Баща ми каза, че на всички ни е дадено усещане за движението на времето, защото умът ни е неспособен да се справи с реалност, в която минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно, и че цялата история е била налице още в първия миг от съществуването на Вселената.

За да ми помогне да разбера, баща ми каза, че трябва да мисля за Вселената като за гигантска картина, изпълнена в повече от три измерения; някои учени твърдят, че са единайсет, други говорят за по-малко, но никой не знае, нито някога ще знае със сигурност. Също както когато в някоя художествена галерия застанеш твърде близо до голямо платно, изпълнено в две измерения, виждаш ясно мазките на картината и някои подробности, но не можеш да схванеш нито цялостния ефект на творбата, нито замисъла на художника. Трябва да отстъпиш още и още назад, за да възприемеш произведението в неговата цялост. За да разбереш Вселената, нашия свят и живота въобще, трябва да отстъпиш назад извън времето, което за съществуващото човечество не е вариант, защото всички ние сме част от тази картина, образи в нея, способни да я възприемем само като продължаваща серия от събития, епизоди. Тъй като сме съзнателни създания обаче, надарени с дарбата да разсъждаваме, можем да търсим, учим и да си правим изводи от онова, което учим, и така да схващаме истината.

Във Вселената, в която минало, настояще и бъдеще са възникнали отведнъж, завършени от начало до край с всички възможни изходи на всеки живот, втъкан в гоблена, няма случайност — само избор, няма късмет — само последствия. Едно пени, блестящо на лунната светлина, е само едно пени, макар съществуването му — плод на дейността на мислещи създания с цел търговия в настоящето и инвестиция в бъдещето — може и да е един вид чудо, ако имаш достатъчно развито въображение да вярваш в чудеса. Каза, че пенито няма да ни донесе късмет, че дори да било милион долара, само по себе си не би ни донесло късмет и не би променило живота ни, че онова, което ни се случва, е по наш избор и по тази причина ни дава възможност за повече надежда, отколкото късметът някога би могъл да предложи.

Бях само на дванайсет в онази априлска нощ, но вече до голяма степен помъдрял поради търканията между мен и надземния свят. Когато баща ми ми отне късмета, не бях съкрушен, а изпитах възторг. Пенито не означаваше нищо само по себе си, но онова, което аз щях да сторя с него, щеше да има смисъл. Оставих монетата върху платформата за оркестъра, където я бях открил, с надеждата, че следващият, който я намери, би могъл, воден от мъдрите съвети на някой като баща ми или от собственото си сърце, да стигне до прозрението, до което бях доведен аз.

И тъй, повече от четиринайсет години по-късно в онази снежна нощ бях напълно убеден, че Гуинет не ми е поднесена на тепсия по силата на някакъв късмет. Тя и любовта й към мен бяха един от безбройните варианти на онова, което можеше да бъде. Те бяха следствие на множество решения, взети от нея и от мен, на различни моменти в живота на двама ни, които едва ли бихме могли да проследим чрез ретроспекция.

Можех да я изгубя само ако от този момент нататък направех погрешен избор или ако тя направеше такъв. Но предпочитах тези изгледи пред ония, които предлагаше късметът.