Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Невинност (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Innocence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Дийн Кунц

Заглавие: Невинност

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 29.02.2016

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Колибри

ISBN: 978-619-150-578-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13749

История

  1. — Добавяне

30.

Езерото в Крайречния парк бе само на минути от апартамента на Гуинет, но на нея очевидно й бе нужен цял час да стигне там, което ми даде време да свърша нещо полезно. След като затворих прозореца на спалнята и светнах лампите, започнах да разтребвам дневната, като събирах книгите, разхвърляни от Райън Телфорд по пода. Изглаждах смачканите им обложки и връщах томовете по рафтовете в азбучен ред според името на автора.

Щом приключих с тази задача, възнамерявах да събера парчетата от счупените чинии и чаши в кухнята. Вместо това отидох до прозореца, до който трябва да бе стояла Гуинет, когато бе видяла Телфорд да слиза от колата си.

Снегът още не беше завалял. Оттатък през улицата Крайречният парк изглеждаше по-тъмен, отколкото когато се намирах в него, тъй като ниските лампи край алеите бяха почти напълно скрити от дърветата. Не беше най-големият парк в града, нито дори вторият по големина, ала в този момент изглеждаше като място, където човек лесно можеше да се изгуби и да попадне в територия, непозната за посетителите на парка, обрасла с дървета мутанти и трева, сива като косата на старец.

В една лятна сутрин преди две години и половина бяха открили удавена гола жена в езерото сред брокатените шарани; дрехите й бяха небрежно разхвърляни по брега, сякаш, обзета от някакъв езически импулс, се беше съблякла там, за да поплува. Оказа се, че била медицинска сестра, омъжена, майка на две деца, и живеела достатъчно близо до болницата, че да се прибере пеша от работа в ранната вечер. Не след дълго откриха тримата младежи — Оркот, Ютъркман и Сабато — които се бяха възползвали от нея, сякаш бе някаква играчка, която бяха счупили и захвърлили, след като прибързано и неубедително бяха инсценирали удавяне. Оркот имаше любящ чичо, Бентън Оркот, собственик на три цветарски магазина, от когото бяха заели вана му за доставки. Сложили стар дюшек отзад и го превърнали в „кола за мацки“, както те се изразявали. Извършвали престъпленията си в движение, като се редували — единият карал, другият държал пушката, а третият изнасилвал жената. Вербина, съпругата на Бентън Оркот, никак не харесвала племенника на мъжа си, смятала го за нехранимайко и изпаднал наркоман. Убедена, че той ще удари вана, прегледала автомобила на следващата сутрин. Не открила и драскотина, затова пък под предната седалка намерила сестринска касинка, а в нея увити чифт гащички, които единият от насилниците запазил като сувенир, който забравил да вземе на тръгване. Вербина Оркот се обадила в полицията. Два дни по-късно откриха дюшека — прибран, за да бъде използван пак в бъдеще — в една от изоставените постройки срещу сградата, в която живееше племенникът. Тримата младежи били завършили университет, но не можели да си намерят работа поради все по-западащата икономика. Защитникът им в съда ги окайваше като жертви на обществото. Името на медицинската сестра беше Клеър. Идва от латинската дума clarus, което означава чист, ярък, сияен. В признанието си Сабато заяви, че избрали нея, защото била „толкова хубавка, че сякаш сияеше“.

Не бях дошъл до прозореца, за да чакам снега или да си припомням потискащи моменти от историята на парка. Освободих резето, вдигнах долната половина и открих на перваза същите подобни на гръцки букви, изписани с черен маркер, каквито имаше и пред прозореца на спалнята. Без съмнение бяха на всеки прозоречен перваз на апартамента. Студен повей полази ръцете ми и аз отново затворих и залостих прозореца.

В малкия вестибюл надникнах през шпионката, за да съм сигурен, че никой не се мотае на стълбищната площадка. Когато отворих вратата, видях буквите с черен маркер върху прага и се спрях замислен за момент.

Тези символи — или най-вероятно думи — като че бяха предназначени да пропъдят враг или нежелан натрапник. Не бяха спрели обаче Райън Телфорд, нито пък биха задържали отвън мъже като онези тримата, убили медицинската сестра. Каквото и да беше онова, което причиняваше най-големия страх на Гуинет, то не бе родено от мъж и жена.