Дийн Кунц
Невинност (21)

20.

Осемнайсет години по-рано, през втората ми седмица в града, през нощта, когато видях яснолик в синьо болнично облекло да върви по висок перваз…

По-късно, след като се прибрахме в дома си дълбоко под земята и продуктите бяха поставени по местата им, баща ми запари билков чай с портокалов аромат, а аз нарязах кекс с кокосова глазура и седнахме до малката си маса, То и Синът на То, като си бъбрехме за това и онова, докато той изяде кекса си и остави вилицата, за да подхване тема, която чувстваше, че е по-важна от нашето бъбрене: ясноликите и мъгливите.

Той никога не ги наричаше така. Не им беше дал имена и ако имаше теория какво представляват, не беше склонен да я обсъжда. Но пък имаше мнение какво трябва да правим, като се срещнем с тях.

Инстинктът му като моя му подсказваше, че от мъгливите не може да се очаква нищо добро, макар че как точно биха ни навредили, не бе готов да каже. Дори думата „зли“ според него не била достатъчна да ги опише. Във всеки случай мъгливите трябваше да се избягват. Никога не биваше да ги доближаваме, то се знае, но от друга страна, вероятно не беше разумно да се бяга от тях — също както да побегнеш от ядосано куче означава да го приканиш да те нападне. Престореното безразличие към мъгливите беше служило добре на баща ми и на неговия баща и той настоятелно ме посъветва неизменно да се придържам към тяхното поведение.

После се наведе над масата, понижи глас, сякаш дори толкова дълбоко под града, затрупани под планина от бетон, можеше да бъде чут, и каза:

— Колкото до другите, онези, които наричаш яснолики, те не са зли като мъгливите, но по някакъв начин са още по-ужасни. Преструвай се на безразличен и към тях. Старай се никога да не ги поглеждаш в очите и ако се окажеш в близост до тях, отвърни се незабавно.

Озадачен от предупреждението му, казах:

— Но на мен те не ми изглеждат ужасни.

— Защото си много млад.

— Виждат ми се прекрасни.

— Мислиш ли, че бих те измамил?

— Не, татко. Знам, че никога не би го сторил.

— Когато пораснеш, ще разбереш.

Не пожела да каже повече. Отряза си още едно парче кекс.