Питър Мейл
Марсилска афера (18)

Осемнайсета глава

— Не толкова бързо, Жо. Искаме да стигнем сухи на яхтата.

Сам избърса пръските от лицето си и си погледна часовника. Ако всичко мине добре, трябваше да са на борда на „Свободната лира“ съвсем малко след десет и половина часа, по време на сънливия период между вечерята и леглото, който, надяваше се, ще е обилно полят с вино и бренди. Погледна към Дафни. Беше застанала в профил с глава, наклонена леко назад, и със забележителната си гръд му напомни за фигура на носа на кораб. Обърна се към него.

— Какво приключение — усмихна се тя, след което доби сериозно изражение. — Мислех си за нещо, скъпи. Да предположим, че някой ни пита за името на болестта, която търсим. Какво да кажем?

— Слава богу, че ме подсети. Съжалявам — трябваше да ти кажа по-рано. Техническото название е тропическа спазматична параплегия. Попаднах на нея преди няколко години, докато бях в Африка. Наричахме я конгоанско течение и е наистина отвратителна: замаяност, треска, спазми, повръщане и смърт.

— Прекрасно — отбеляза Дафни.

— Любопитното е, че се разпространява с дишане. Ако някой заразен диша в дрехи, кърпичка или възглавничка, вирусът остава активен в продължение на няколко часа. И, разбира се, в ранните етапи е невидима. Не знаеш, че си се заразил, докато не се появят първите симптоми.

— Има ли лечение?

— Пълно телесно прочистване, но то действа само ако я хванеш в рамките на 24 часа.

Дафни кимна.

— Това ще им даде повод за размисъл, ако питат. О, виж! Не е ли красиво!

Бяха минали покрай носа на остров Ратоно и завиваха в Бе дю Гран Суфър. Там, в края на залива, беше закотвена „Свободната лира“, цялата огрята от светлини, плаващ символ на сбъднатата капиталистическа мечта. Братята Фигатели промърмориха одобрително.

— Виждаш ли хеликоптера на кърмата? — обърна се Жо към брат си. — Доста сериозна машина.

Сам се наведе напред.

— Слушай, Жо, когато се качим на борда, искам да се разположиш така, че да държиш под око хеликоптера. Ако някой поиска бързо-бързо да се измъкне, ще ползва него.

Жо кимна, изключи двигателя и лодката започна да се носи съвсем бавно, плъзвайки се по-близо до яхтата. Видяха член на екипажа, чийто силует бе очертан на фона на светлината, струяща от главната каюта. Дръпна си за последно от цигарата, преди да хвърли угарката през парапета и да се прибере вътре.

Моторната лодка леко се приближи до подвижното мостче и спря полюшваща се на вълните.

— Добре — каза Сам. — Действаме. Поздрави ги с високоговорителя.

Фло взе високоговорителя и поиска разрешение да се качат на борда. Зачакаха. Никаква реакция.

— Те очевидно не разбират френски — каза Дафни. — Нека аз се заема с това.

Тя взе високоговорителя и се изправи, като пазеше равновесие в поклащащата се лодка.

— Ехо! „Свободната лира“! Ехо! — Гласът й, мощен инструмент, отскочи от морето и отекна в стената на яхтата. — Спешен медицински случай! Повтарям, спешен медицински случай!

Една фигура се появи от врата зад главната каюта и надникна надолу към лодката.

— Вие там! Млади човече! Повтарям — това е спешен медицински случай. Сега спуснете мостчето, за да може лекарят да се качи на борда. Бързо!

Появи се втора фигура и след кратко обсъждане стъпалата бяха спуснати. Удивително пъргавата Дафни се качи на палубата, следвана от Сам и Фло Фигатели. Тя огледа от горе до долу двамата членове на екипажа и очевидно прецени, че не са достатъчно високопоставени.

— Трябва веднага да говоря с някой отговорен за лодката — заяви тя. Младежите я изгледаха с кървясали очи и разколебани. — Веднага!

Предстоеше първото изпитание на дегизировката на Сам. Той намести маската и очилата си и си напомни, че не разбира английски, докато дребна като джудже фигура, присвила очи в полумрака, се приближи по палубата към него.

— Какво става? — Рей Прендъргаст не беше никак доволен. За да намери разтуха от все по-тягостната обстановка на яхтата, той си беше пуснал да гледа любим стар филм, класика, в която Джон Уейн сам-самичък превзема Иво Джима. А сега това. Кимна с глава към Сам. — Кой, по дяволите, сте вие? И какво правите тук?

Сам погледна към Дафни и сви рамене, олицетворение на неразбирането. Тя пристъпи една крачка към Прендъргаст и го изгледа отвисоко.

— Този господин е доктор Жину. За съжаление не говори нито дума английски, но аз ще му превеждам. Опасявам се, че имаме много неприятни и тревожни новини. — Тя се обърна към Сам и на скорострелен френски повтори онова, което току-що бе казала. Сам кимна и й махна да продължи. — Има огромна вероятност двама от матросите на кораб, който пристигна наскоро от Кот д’Ивоар, да са заразени с тропическа спазматична параплегия. Това е вирусно заболяване, което приключва с бавна и мъчителна смърт, ако не бъде открито и лекувано на ранен етап. Освен това е изключително заразно.

Дафни замълча, за да прецени въздействието, което думите й са оказали върху Рей Прендъргаст. Обнадежди се, като видя, че войнственото му изражение бе заменено от намръщена физиономия, и продължи:

— Службата по карантината в пристанището възприема това като спешен случай и даде указания на нас и на още няколко медицински екипа да инспектираме всички плавателни съдове, пристигнали наскоро от пристанища извън Франция.

Войнственото изражение на Прендъргаст се завърна.

— Почакайте малко. Тази лодка идва от Англия. Не сме били близо до проклетия Кот д’Ивоар.

— Съжалявам, но властите са абсолютно категорични по този въпрос. Възможно е някой от вашия екипаж да е влязъл в контакт с екипажа на заразения кораб. Можете ли да гарантирате, че не се е случило такова сближаване?

Прендъргаст запази мълчание.

— Разбира се, че не можете — заяви Дафни. — Ето защо, боя се, трябва да инспектираме всяка каюта за следи от заразяване. За щастие това може да бъде направено доста бързо от доктор Жину. Сега, ако може да започнем с каютата на собственика и да продължим нататък, мисля, че ще ви обезпокоим възможно най-малко.

Прендъргаст спря да дъвчи устната си.

— Трябва да говоря със собственика.

Той се върна в главната каюта, оставяйки ги на палубата.

Дафни улови погледа на Сам и му намигна.

— Дотук добре, скъпи — прошепна тя.

Фло, който безмълвно кръстосваше палубата, дойде да пита дали да ги придружи, докато обикалят каютите.

— Да, на всяка цена — отвърна Сам. — Когато намерим Елена, ще имаме нужда от теб и от оръжието ти.

Петте минути станаха десет, докато Прендъргаст се завърне, този път с лорд Уепинг, облечен в кафяв копринен халат, с чаша бренди в ръка. Той хвърли бърз поглед на Сам и Фло, преди да насочи вниманието си към Дафни.

— Вие сте тази, която говори английски, нали? — Дафни кимна. — Нека бъдем разумни — предложи Уепинг. — Сигурен съм, че не трябва да изкарваме никого от леглото по това време. С радост ще подпиша нещо, на което пише, че сте извършили инспекцията, и после всички можем да дремнем.

Той отпи от брендито, като наблюдаваше Дафни над ръба на чашата си.

— Много съжалявам, но това не е възможно. Нашите указания са…

— Да, да, знам всичко за указанията. Рей ми каза. Но знаете как е устроен светът: услуга тук, услуга там — аз съм щедър човек, разбирате ли какво имам предвид?

Дафни се обърна към Сам и изля порой на френски. Когато свърши, Сам не каза нищо. Неговият показалец, който махаше енергично напред-назад, и категоричното клатене на глава бяха достатъчно красноречив отговор.

Гласът на Дафни беше леден.

— Ако последват опити да се възпрепятства тази инспекция, ще бъдат докладвани на съответните власти. А сега, ако нямате нищо против, ще започнем с вашата каюта.

— Губите си времето, дявол да го вземе.

Уепинг се върна в каютата си, последван от останалите. Сам бръкна в чантата си и сложи светломера в джоба си.

Когато отвориха вратата на огромната и пищно декорирана каюта на Уепинг, бяха посрещнати от следната гледка: Анабел Сайкс, облечена в прасковен пеньоар, седеше на тоалетката и си разресваше косата. При вида на младия Фло в униформа остави едната презрамка да се плъзне няколко сантиметра надолу по загорилото й от слънцето рамо.

— Какво става? — попита, пърхайки с мигли. — Надявам се, че няма да бъда арестувана.

Видимо бе разочарована, като й казаха, че не предстои арест, и екипът се приближи към двойното легло, докато Дафни обясняваше каква е процедурата. Беше много просто. Доктор Жину щеше да прокара устройството си — нещо като гайгеров брояч за вируси, както го описа Дафни — по възглавниците и хавлиите в банята. Ако има признаци за заразяване, на миниатюрния екран ще да се появи отчитане.

Наблюдаван от намръщения лорд Уепинг и нацупената Анабел, Сам включи светломера си и започна да го прокарва по повърхността на възглавниците. Светломерът издаваше впечатляващо цъкане и всеки път, когато се променяше плътността на светлината, задоволително проблясваха светлинки. Три минути по-късно възглавниците бяха проверени. Сам и Дафни отидоха в банята, далеч от погледите на зрителите.

— C’est bon? Pas de réaction negative?^[1] — чуха да пита Дафни.

Тя се усмихваше, когато се върнаха в каютата.

— Ето че не боли, нали? — ведро попита тя. — А сега вероятно можем да продължим с останалите каюти.

Уепинг стоеше на вратата на каютата, стиснал чашата с бренди, и ги проследи как продължават по главната пътека към частта от лодката, където спяха простосмъртните.

Първата им спирка беше каютата на Рей Прендъргаст, където на ниска маса се мъдреха следи от двете му страсти. Скорошни броеве на „Рейсинг поуст“, британската библия на конните надбягвания, поделяха място с подробен списък на продуктите в „Джефрис“ в Антиб (тази седмица на промоция беше мармалад).

Прендъргаст, преливащ от враждебна подозрителност, наблюдаваше зорко, докато Сам изпълнява задълженията си, прокарвайки светломера нагоре-надолу по койката и над възглавниците. Когато Сам отиде в малката баня, Прендъргаст наруши мълчанието.

— Нали няма да правите тази глупост из цялата лодка?

— Опасявам се, че ще минем през всички каюти — отвърна Дафни. — После идват кухнята, пералното помещение, складът, дори машинното. Доктор Жину е извънредно прецизен. Всъщност ще ни е много полезно, ако ни предоставите план на лодката, за да сме сигурни, че няма да пропуснем някое помещение.

Прендъргаст не отговори. Беше зает да претегля рисковете и възможностите и веднага щом инспектиращият екип напусна каютата му, се отправи към апартамента на лорд Уепинг, но по пътя срещна Негова Светлост.

— Били, трябва да направим нещо.

— Адски си прав.

Качиха се на палубата за слънчеви бани, където можеха да говорят далеч от любопитни уши.

— Тя е в долния край, нали? В каютата за гости.

Уепинг кимна.

— При скоростта, с която се движат, имаме около петнайсет минути да я изкараме. Ако я намерят, всичко е свършено. За щастие тази вечер момчетата й удариха още една инжекция, така че няма да създава проблеми. Но къде, по дяволите, можем да я скрием? Намери Брайън и Дейв.

В каютата на Тайни де Салис екипът на Дафни и Сам отново се натъкна на следи от интересите на обитателя й: списанието на Итън, издавано всеки Архангеловден, и дивиди, озаглавено „Горещи мацки — сочни и цвърчащи!“. Освен това имаше впечатляващи запаси от марихуана в отворена кутия за пури на нощното шкафче. Нямаше обаче и помен от самия Де Салис.

Събитията на пътеката започнаха да придобиват облика на фарс — Брайън и Дейв влизаха и излизаха от различни врати, докато стигнаха до каютата, проверявана от Дафни и Сам. Вратата беше открехната. Брайън я затвори внимателно и я заключи с шперц. След това двамата с Дейв забързаха към каютата за гости.

Минаха поне пет минути, докато Брайън се върне и откликне на чукането по вратата. Започна да се извинява на Дафни още докато отключваше.

— Съжалявам, понякога механизмът за автоматично заключване се поврежда. Ама че проклета досада, трябва да се оправи.

— Какъв е проблемът? — Рей Прендъргаст, за пръв път добронамерен, се присъедини към тях на пътеката.

Брайън обясни какво се е случило, Прендъргаст се извини отново, попита дали може да направи нещо и настоя да ги придружи, докато проверяват останалата част от лодката.

— За всеки случай, ако пак възникнат затруднения с вратите.

Канеха се да започнат със следваща каюта, когато телефонът на Дафни звънна.

— Ало?

— Жо е. Трябва да говоря със Сам.

Дафни видя, че Прендъргаст е приковал поглед в телефона.

— C’est l’hôpital — каза тя на Сам. — Обаждат се от болницата — обясни на Прендъргаст. — Мисля, че е най-добре доктор Жину да проведе разговора насаме.

Тя хвана Сам за ръката, отведе го в душ-кабината на каютата и затвори вратата след него.

— Знаете какви са французите с телефоните — каза на Прендъргаст. — Докато разговарят, винаги искат да са в малкия си уединен ъгъл.

Преди да заговори, Сам завъртя кранчето на душа, за да заглуши гласа си.

— Какво има, Жо?

— Двама мъже са на палубата точно над мен. Не ги виждам, но чувам гласовете им. Мисля, че натоварват нещо в хеликоптера.

Рей Прендъргаст дълго щеше да си спомня следващите няколко секунди. Лекарят французин изхвърча от душ-кабината и заговори отличен английски на полицая, който стоеше край вратата.

— Фло, ти остани с него. — Той кимна към изумения Прендъргаст. — Ако се опита да говори по телефона, му счупи ръката. А ако се опита да напусне каютата, го събори и го вържи, ясно? Дафни, ти оставаш тук — ще си в безопасност с Фло. Мисля, че се опитват да се измъкнат с Елена.

Сам излезе от каютата, втурна се по пътеката, мина през главната каюта и излезе на палубата. Хеликоптерът беше бяла маса в далечния край на лодката. С облекчение видя, че перките са неподвижни. Като се движеше вече по-предпазливо и се придържаше, колкото може, към сенките, той се приближи на няколко метра от хеликоптера. Нямаше жива душа. Беше достатъчно близо да докосне машината. Пресегна се да отвори вратата.

— Какво си мислиш, че правиш?

Обърна се и видя Тайни де Салис, който беше дошъл от другата страна на хеликоптера. Той се приближи.

— Глух ли си? Какво правиш?

По природа Сам не беше склонен към насилие и с искрено съжаление изрита Де Салис в тестисите и запрати гърчещото му се тяло зад борда. Без да дочака да чуе плясъка, отвори вратата на хеликоптера. И там на една от задните седалки беше изпадналата в безсъзнание Елена, която дишаше леко. Сам си свали маската, покатери се в кабината, погали я по лицето и я прегърна силно.

— Вече си в безопасност, момичето ми. Ще си у дома, преди да се събудиш.