Сюзън Луис
Италианска афера (21)

Глава двадесет и първа

Най-хубавото за Лейни при завръщането й в „Банерли Крос“ беше да види как се озари лицето на баща й, когато тя влезе през вратата. Трогна се направо до сълзи, когато той я прегърна, сякаш през тези няколко ценни минути беше почти същия както преди.

— Как беше шоуто? — попита той. — Бяха ли добри?

— Отлично — увери го тя, без да има представа за какво й говори. — Щеше да ти хареса.

— Убеден съм — сияеше той. — На майка ти също ли й хареса? Къде е тя?

Тя го хвана за ръката и го поведе обратно към стола му.

— Скоро ще бъде тук. Остана за някои покупки, но децата са с мен.

— Сара и Естер? Вече почти не ги виждам.

— Всъщност те се отбиха вчера — поправи го Дафс, а върху милото й пълно лице се изписа обич.

— Така ли? — изненада се Лейни. Сестрите й почти никога не идваха.

Дафс продължи да се усмихва и поклати глава.

— Смятам, че се тревожи по-малко, ако не се чувства пренебрегнат — промърмори тя.

Без да оспорва това, Лейни попита:

— Е, как беше, татко? Изглежда, че готвенето на леля Дафс ти се е отразило добре. — В интерес на истината той изглеждаше отслабнал и леля й го потвърди.

— Изглежда, няма много апетит — довери й Дафс, докато Тиърни и Зав мъкнеха чантите си вътре.

— Дядо! — извикаха те в един глас и когато Питър объркан вдигна поглед, Тиърни се хвърли в скута му, а Зав — върху Шърман.

— Вероятно апетитът ще му се възвърне сега, когато си дойдохте — добави Дафс.

— А как беше той иначе? — попита Лейни, поглеждайки покрай леля си навън към Том, който все още разтоварваше колата, докато говореше с някого по телефона.

— Ами всъщност аз малко се притесних вчера — призна Дафс. — Изобщо не беше на себе си. Не можеше да държи чашата си или да поднесе храната към устата си. Чудехме се дали не е получил отново някой мини инсулт, нали знаеш, като този преди няколко месеца, но когато лекарят дойде, той изглеждаше много по-добре.

Загрижена, Лейни се обърна към него, но той се усмихваше щастливо на суматохата на внуците си и освен че беше позаслабнал, засега тя не можеше да види нищо тревожно.

Лейни започна да разопакова зехтина и пастата, които беше донесла за леля си, и погледна с любопитство Том, който влезе с няколко торби.

— Беше Макс — обясни той, като прилежно прегърна Дафс. — Иска да му пратиш есемес с инструкции как се прави taglia^[1], а ако мога да свържа отново неговия интернет, преди да си дойде, ще ми бъде приятел за цял живот.

Лейни не можеше да не се засмее на комичния израз на Том.

— Значи, Макс остана, така ли? — попита Дафс.

— За още една седмица — потвърди Том и започна да внася по-тежките чанти в коридора. — Ей, вие двамата — извика той на Тиърни и Зав — оставете дядо да си поеме дъх и помогнете да качим това горе.

— Може ли Моди да дойде? — попита Тиърни, като мина покрай майка си, за да вземе най-малката от чантите си.

— Щом искаш — отговори Лейни, гледайки с любопитство към Том, когато той й махна да го последва в кабинета му.

След като затвори плътно вратата, той я обгърна с ръце и я привлече към себе си.

— Какви ги вършиш! — прошепна усмихнато тя, усещайки колко е възбуден.

— През целия полет в самолета те гледах и си мислех какъв дяволски късметлия съм, че те имам.

Тя кимна в съгласие.

— Да, предполагам, че не мога да го оспоря… — подразни го Лейни. — Ала мислиш ли, че точно сега е моментът да направим нещо по въпроса?

Той поклати глава.

— Предполагам, че не е, но изглеждаш така дяволски секси в тези шорти и с този тен, че не знам дали мога да чакам.

Преди да успее да му отговори, по вратата зад тях се чу силно чукане.

— Мамо! Тук ли си? — извика Тиърни. — Таткото на Алфи е на телефона, иска да ти благодари за всичко. А ти ми каза да ти напомня да звъннеш на майката на Скай.

— Идвам — отвърна Лейни. Очите на Том все още бяха впити в нейните и когато й се усмихна, тя усети, че започва да се разтапя. — Обичам те, Том Холингсуърт — прошепна тя.

И след като го целуна продължително, отиде да се обади по телефона…