Сюзън Луис
Италианска афера (10)

Глава десета

— Благодаря — каза Тиърни и взе телефона си от него. Седна в аудито, едва затваряйки вратата след себе си. — Надявам се нямаш нищо против, че се наложи да го донесеш.

— Защо, та нали това ми дава възможност да те видя отново? — отвърна той с усмивка.

Да не би той да си мисли, че нарочно го е оставила в апартамента? Не беше така, тя смяташе, че е в чантата й, когато се върна у Скай около единадесет тази сутрин. Сега наближаваше пет и й отне цялото това време, за да го открие, а след това той да се върне в апартамента, за да го вземе.

— Добре ли си? — попита той, изглеждайки искрено загрижен.

Тиърни небрежно отметна косата си.

— Да, да, добре съм — увери го със слаба усмивка.

Той хвана с пръсти брадичката й и я обърна с лице към него.

— Ти беше страхотна снощи, знаеш ли? — прошепна.

Очите му бяха невероятни, втренчени в нейните, сякаш можеше да види всичко, което тя си мислеше. Надяваше се, че не може, защото не се беше чувствала страхотно, или поне не през цялото време. Но се усети малко по-добре, като си помисли, че желанието му към нея все пак не е отслабнало.

Той сложи ръка на крака й и на нея й се стори малко странно, че тялото й може да изпитва едно, а съзнанието й — друго. Сякаш го искаше, но не го искаше…

— Е, как се чувстваш като жена? — рече той тихо.

Беше я попитал това снощи и тази сутрин, а тя все още не знаеше какво да отговори. Истината беше, че всъщност нямаше разлика, освен усещането за охлузвания на необичайни места и спомените за всичко, което беше правил с нея. Някои бяха невероятни, а други… Е, тя наистина не искаше да мисли за тях, защото определено не й хареса толкова, колкото би трябвало.

— Апартаментът все още е свободен, ако не бързаш да се върнеш — прошепна той.

Очите й бяха приковани към вратите пред къщата на Скай. Тя искаше да отиде с него, но и не го искаше. Всичко беше толкова объркващо.

— Те ме чакат — каза тя с глух глас. — Майката на Скай и доведеният й баща ще ни водят на вечеря.

— Разбирам. Тогава не трябва да ги разочароваш.

Тиърни наведе глава, като скри лице с косата си.

— Ще ти се обадя, става ли? — попита той нежно.

Тя неловко кимна.

— Тръгвай сега. — И като се наведе през нея, той й отвори вратата да слезе.

Тя полу ходеше, полу тичаше обратно към дома на Скай. Когато стигна портите, се обърна да види дали той все още е там. Беше там и когато й махна, тя се усмихна. Наистина го обичаше и определено искаше да го види отново, но не можеше да не си мисли, че й беше по-лесно по скайп.

— Как мина? — притисна я веднага Скай, когато Тиърни се втурна в общата им спалня.

— Добре — отговори Тиърни и бързо затвори вратата.

— Е, кога ще го видиш отново?

Сърцето на Тиърни странно се сви.

— Не съм сигурна. Той ще ми се обади. Предполагам, че зависи кога ще може да се измъкне.

Чувствайки се изведнъж нещастна, тя се отпусна на един стол.

— Какво има? — изгледа я подозрително Скай. — Мислех, че ще се почувстваш по-добре, като го видиш отново.

Тиърни сви рамене.

— Така е. Искам да кажа, така е, но в същото време… — Тя си пое дъх, докато се мъчеше да разбере чувствата си.

— Както ти казах по-рано — опита се да обясни тя — донякъде е фантастично и не съжалявам за случилото се или нещо друго, но… — Тя сви неловко рамене, не знаейки как точно да опише чувствата си с думи.

Скай седна, насочила цялото си внимание към нея.

— Слушай, първия път винаги е малко странно, а след това се чувстваш някак празна, но това не значи, че той не иска да знае за теб. Казал ти е, че ще се обади, и се обзалагам на всичко, че ще го направи.

Въпреки че на Тиърни й харесваше как звучи това, все пак то не я ободри особено много.

— Смятам, че трябва да прочетем още от книгата — предложи Скай. — Страхотно възбуждащо е, а и с всички неща, които каза, че той е правил снощи…

— Знаеш ли кое е странното? — рече Тиърни, като гледаше как Скай прелиства книгата. — Когато четеш, е супер страхотно и всичко, но когато ти се случва в действителност… — Тя прекъсна, като се разтрепери отново от чувството за безпомощност и страх, което бе изпитала през миналата нощ. — Той постоянно казваше, че ще започне да ми харесва — призна тя — просто трябвало да си дам време.

— Сигурно е прав — отговори мъдро Скай. — Не забравяй, че никога не си правила нищо подобно до снощи, така че може би ти е дошло малко повече за първи път. Знам, че аз ще пощурея, ако Макс би направил всичко това. Чудя се как да го убедя да прочете книгата…

Изпитвайки силно съмнение, че ще стане, Тиърни внезапно си спомни за телефона. Измъкна го от тоалетката, където го беше пуснала, и бързо го включи.

— О, боже мой — промърмори тя, когато той започна да издава звуци като пощурял. — Трябва да се обадя на нашите, изглежда, са луднали, опитвайки се да се свържат с мен… — И като намери номера на майка си, тя натисна копчето.

— Тиърни, слава богу — извика Лейни, отговаряйки при първото позвъняване. — Наистина много се притеснихме. Защо не се обади по-рано?

Поглеждайки Скай, Тиърни бързо заговори:

— Съжалявам, снощи забравих телефона си при един приятел на Скай и току-що си го взех обратно.

— Е, поне си добре. Къде си сега?

— Със Скай сме. И така, за какво е цялата тази врява? Защо си ме търсила?

Гласът на майка й прозвуча сърдито:

— Обикновено се обаждаш, когато отидеш някъде, а сега дори не отговаряше на телефона…

— Е, добре съм. И не е нужно да продължаваш да ме проверяваш.

Майка й замълча и Тиърни веднага се почувства ужасно, че й се беше сопнала.

— Как сте там всички? — попита тя, опитвайки се да звучи малко по-дружелюбно.

— Добре сме, благодаря — отговори Лейни. — Надя се отби току-що. Донесе ти подарък.

— О, боже — промърмори Тиърни.

С тон, който показваше на дъщеря й, че Надя е наблизо, Лейни каза:

— Да, нали е прекрасно? Искаш ли да говориш с нея?

Не! Определено не искаше.

— Наистина бих искала — отговори тя набързо — но родителите на Скай ще ни водят на вечеря и вече са в колата.

— Е, добре… — въздъхна Лейни. — Всъщност чудех се дали искаш да поканиш Скай в Италия с нас? Или може би предпочиташ да попиташ Моди?

Тиърни се поколеба. Тя изобщо не искаше да отива в Италия, или поне по-рано беше така, но сега всъщност си помисли, че може би й се ще… Особено ако и Скай можеше да дойде.

Но какво да каже на Моди? Щеше да изглежда малко подло да предпочете Скай пред нея.

— Зав е поканил Алфи — каза майка й.

Страхотно, две идиотчета да се пръскат в басейна и да късат нервите на всички.

— Ще ти кажа после — отвърна тя, като реши, че трябва да го обмисли.

— Е, добре… Кога ще си дойдеш?

Тиърни сви рамене и погледна Скай.

— Не знам точно. Сигурно утре. Татко върна ли се вече?

— Беше тук, но трябваше да замине отново. Опитваше се да се свърже с теб.

— Къде отиде?

— В Херефърд.

— Защо? Какво има там? Някакво проучване ли прави? Моля те, кажи ми, че сте се сдобрили вече.

— Да, говорим си — потвърди Лейни. — Е, в колко часа да те очакваме утре?

— Не знам. Ще ти пратя есемес, когато съм във влака.

И двете замълчаха.

— Добре ли си? — попита Лейни.

— Да, екстра съм — тихо отвърна Тиърни. — Трябва да тръгвам.

— Е, хайде, ще предам поздрави на Надя.

Тиърни затвори очи, представяйки си отново онова, което беше позволила на съпруга на Надя да прави снощи с нея.

И усети, че сериозно й прилошава.

— Ще се видим утре — каза тя и преди майка й да може да попита отново дали е добре, бързо затвори…

 

 

Лейни помаха на Надя за довиждане и когато колата изчезна зад ъгъла на къщата, остана загледана в градината, чудейки се дали някога пак ще й се наслаждават като едно щастливо семейство. Чу, че телефонът звъни, и влезе обратно вътре.

— Аз съм — обяви Том, когато тя отговори. — Какво по-точно си казала на Тиърни?

Лейни настръхна.

— Не съм й казала нищо, защо?

— Тя току-що ме обвини, че имам връзка — каза той напрегнато. — А това може да го чуе само от теб.

— Не ставай смешен. Тя има собствено въображение и не й трябва много, за да стигне до това заключение, след като отсъстваш толкова дълго. Изплашена е и това е нейният начин да те изпита. А ти какво й каза?

— Че това е глупост, разбира се. Какво мислиш, че ще й кажа?

— Е, надявам се, че няма да й го съобщиш по телефона, но явно ще трябва да й обясниш…

— Разбира се. Надявах се, че можем да го направим заедно.

Лейни вече усещаше, че й се завива свят при тази мисъл.

— Ако се съглася с това, то ще бъде заради Тиърни, не заради теб — каза му тя.

Мълчанието му беше студено като страха в сърцето й.

— Ще ти се обадя кога ще дойда — отвърна той и с това линията прекъсна.

Тя седна на масата и притисна ръце към главата си. Не знаеше какво да прави със себе си, към кого да се обърне или с кого да говори. Стейси скоро щеше да дойде, но точно в този момент чувстваше силен копнеж по майка си. Помисли, че сигурно полудява.

— Жената е болна от рак, Лейни — сякаш можеше да я чуе как казва тя. — И какво очакваш от него да направи, просто да я изостави?

Със сигурност Кърстен имаше семейство, което можеше да се грижи за нея, но дори и да беше така, нямаше да е същото и за Джулия, както ако баща й бъде до нея. Как би се чувствала тя, знаейки, че Джулия се опитва да се справи сама? По-скоро момичето имаше нужда и от нейната помощ, но тя желаеше само Том…

— Сигурна ли си, че искаш мъж, който очевидно ти е изневерявал през целия ви брачен живот? — можеше да чуе гласа на майка си.

Мъж, който никога не ти казва, че те обича, добави тя от себе си? Смяташе, че сега разбира защо не го е правил и толкова много я заболя от истината, че не можеше да издържи да не рухне. Как щеше да понесе да го загуби? Тя дори не можеше да си представи живота си без него…

Внезапно Лейни осъзна, че Шърман лаеше, стегна се и отиде да види баща си.

Намери го да стои до прозореца на спалнята си, загледан в здрача. Прегърна го и опря глава на рамото му.

— Добре ли си? — прошепна тя. — Тревожи ли те нещо?

Мина известно време, преди да й отговори, но не беше лесно да разбере какво казваше. Нямаше значение, той беше спокоен и тя също се успокояваше просто да бъде с него.

— Знаеш ли къде е мама? — промълви той тихо. — Можеш ли да я видиш, Лейни?

Дори и само да докаже, че невъзможното може да се случи, Лейни отрони:

— Иска ми се да можех, татко. Ти можеш ли?

Той не отговори.

Опря глава до нейната и я потупа по ръката…