Мария Шандуркова
Мария Шандуркова

Мария Шандуркова е родена на 20 ноември 1941 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град, Учителски институт в гр. Велико Търново и българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ — София. Работи е като учителка, редактор, драматург, методист в Дом за литература и изкуства за деца и юноши — София, осем години ръководи литературно — творчески занимания с деца и юноши в Народно читалище „Димитър Динев“ — София, и издава сборник с техни творби „Пролетни гласове“, 1987 година.

Стихове пише от ученичка и първите й публикации са във вестника на гимназията „Млад Априловец“. Поетичните й изяви продължават в различни вестници и списания, както и в антология „Лирично ято“ 1975, сборник „От Лудогорието до Родопа“ 1975, в книгите й „Лирични откровения“, 2004; „Етъра — поетичен пътеводител“, 2005; „Болката любов“, 2020, „Сърдечно огнище“, 2020; „Слънчеви пискюли“ 2020 г. — стихове за деца.

Превежда активно поезия от руски език. Осем са издадените й книги с преводи на руски поети от XVІІІ, XІX и XX век, между които Гавриил Державин, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Н. В. Гогол, Фьодор Тютчев, Константин Балмонт, Иван Бунин, Александър Блок, Сергей Есенин, Николай Гумильов, Марина Цветаева, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Борис Пастернак и други. Превежда и съвременни руски поети. „Люлчини песни“ („Колыбельные песни“) на Олга Малцева-Арзиани е двуезична книга със стихове за деца.

По нейни стихове има композирани песни.

Публикува стихове и преводи в различни български сайтове и руския сайт Стихи Ру.

Поддържа профил и литературна страница във Фейсбук.