Мария Шандуркова
Препинателни знаци

Препинателните знаци

важни са във Писмената,

както в пътищата наши

те показват правилата.

 

Те не са като шофьорски

пътни знаци — по̀ са лесни —

мънички са и са прости,

сбират се във двете шепи.

 

Тире (—), точка (.), запетайка (,),

удивителната (!) горда,

въпросителна (?) всезнайка,

обясняващата скоба (),

 

двоеточие (:), кавички (" "),

многоточието (…) в края

и ще бъдат вече всички —

с точката и запетая (;).

 

Всеки знак си има място —

трябва да се знае.

Щом се изразяваш ясно,

точката е в края.

 

Думичките щом изреждаш,

запетайката ти трябва,

в разговор тирето често

път на разговора дава.

 

Щом от нещо се вълнуваш,

удивителната слагай,

„чуденка“ е име друго —

важни чувства не отлагай!

 

Въпросителната в края

на въпроса се поставя,

а пък, който отговаря,

знаем, той ще се прославя.

 

Чужда реч в кавички слагай,

в скобите добавяй,

а след точка запетая

допълнения се правят.

 

Двоеточието значи —

да прибавяш, поясняваш,

да изреждаш думи важни,

в документ пред име слагаш.

 

Щом четеш и спазваш знаци,

знай гласът ти тон избира —

не е тонът еднозначен —

ту снишава се, ту вдига.

 

Всеки знак е много важен

наш́та реч да се разбира.

В писмената ще покажем

колко хубост, мъдрост има.