Антон Балаж
Лагерът на леките жени (11)

11.
Сама си го търсеше…

Удължиха вечерта им с един час и така имаха време да се разположат около голямата дървена маса, да погледат как старата руска дворянка реди пасианси, като говори на смешен словашки и с още по-смешен акцент им разказва историята на Татяна и Онегин, или им дава полезни съвети как най-елегантно да измъкнат валута от руските лейтенанти и моряци, когато техните кораби започнат да идват и до Прешпорк. Старицата напомняше на Рия Амала героинята от „Дама пика“. Като емигрантка и вдовица на белогвардейски генерал, тя беше преподавала в класическа гимназия руски и френски, а сега всяка сутрин я вземаха от лагера и вечер я докарваха обратно, капнала от умора. Винаги спеше около час, после се отдаваше на пасиансите си и на Пушкин. Сладкарката твърдеше, че графинята ходи да учи окръжните началници на руски. А в лагера я крият, тъй като в противен случай смершоваците^[1], които тя добре помнеше от месеците след освобождението, щяха да я отвлекат в Русия.

„Ама че работа!“ — не можеше да се начуди Рия. Преди ходеше по заведенията да се прехласва от Кармен и така и не се осмели да я заговори, а сега са заедно от сутрин до вечер. В лагерната пералня, където ги изпратиха по етапен ред от работилницата, можеше да се любува на финото й тяло, а после, когато им се удадеше случай да се оттеглят в някой ъгъл, можеше и да го докосва без усещане за срам или вина, защото Кармен сама я помоли да й прави масажи, чрез които да запази фигурата си в този ад. Рия нежно се грижеше и за пребития гръб и за насиненото задниче на танцьорката. Тя също ненавиждаше Плажак. Но вместо страха, който винаги завладяваше Кармен при мисълта за следващия разпит, вместо ужаса при представата за бича, увиващ се върху мускулестата Плажакова ръка, в нея се зараждаше някакво неразбираемо любопитство, нещо затворено в тялото й, което досега свързваше само със стеснителната си страст към конете и което започна упорито да се издига към повърхността. Преди успяваше да го притъпява с таблетките, но сега… Дали не очакваше да я извикат на нощен разпит? Да, да. Така би отвлякла вниманието от Кармен и…

Нейната прекрасна танцьорка едва ли имаше представа за тези Риини разсъждения, а когато вечерта надзирателката наистина дойде и сложи ръка на рамото й с въпроса: „Ти ли си Ейхардова?“, Кармен изплашено прошепна: „Рия, мъничка моя!“. Тогава си позволи да я прегърне дори пред надзирателката.

— Няма страшно — каза спокойно Рия и тръгна след нея.

На площада, където се провеждаше лагерната проверка, гореше голям цигански огън, отблясъците на пламъците падаха върху плетените кошове на каруците. Рия се закова намясто. Веднага усети познатата миризма на изпотените коне, долови и мириса на жребеца. Бързо го затърси с поглед. С цялото си тяло усещаше присъствието му. Широко разтвори очи, опита се да види чак зад колите, но надзирателката бе нетърпелива и й каза да не се спира. Развълнувана, Рия неохотно тръгна след нея, като непрекъснато извръщаше глава. След малко движенията й толкова започнаха да наподобяват движенията на кобилите, когато ги извеждат на открито, че дори надзирателката я изгледа учудено, после съчувствено и меко каза:

— Не се бой, момиче!

В този момент страхът от Плажак бе останал на заден план. Рия мислеше само за това колко фантастично би било, ако може да се смеси с почиващите катунари, да обикаля около огъня, да се мотае между каруците, да отиде при пасящите край оградата жребци и да ги гледа така дълго, че циганите да започнат да се безпокоят и да я гонят. Те вярваха, че жените не бива да се приближават до жребците, защото ги възбуждат и по някакъв тайнствен начин отнемат от силата им. Не беше сигурна дали това е истина, но по себе си знаеше, че след среща с тях винаги бе някак отмаляла. От циганските табори зад градските кланици или зад ресторант „Ривиера“ се връщаше изчерпана, лягаше на леглото за масаж с разтворени бедра и се боеше да докосне тялото си. Постепенно започна да различава, да осъзнава разликата в миризмата на расовите жребци, които отглеждаха за конни надбягвания, и тази на арабските, докарвани от циганите по контрабандните канали през Дунава. Задържаха ли ги няколко дни, от арабските коне се разнасяше мирис на необуздана буйност. Покриваха кобилите безразборно и без някой да ги спира, и върху им полепваха всички долнопробни миризми на обикновените селски кобили. Рия често мислеше за това и се възбуждаше до изнемога, дори сега потръпваше при този спомен.

— Ако искаш, изпишкай се тук — реагира на видимата тръпка на тялото й надзирателката.

Рия само поклати глава.

Плажак пак беше запретнал ръкавите на военната си риза, мускулестите му ръце почиваха върху плота на масата, сега блеснал от светлината на запалената нощна лампа. Каза на надзирателката, че е свободна, и предложи на Рия може би същото онова столче, на което бе седяла Кармен, а сигурно преди нея много други лагеристи, мъже и жени. После започна да прелиства документите й.

Рия не се страхуваше, ясно съзнаваше, че тайната на подобен разпит е в страха от боя и мъченията, от физическата болка, а може би от това, че болката принуждава човек да изрича неща, които завинаги ще го лишат от илюзията за самия него. Дали това бе станало и с Кармен?

Плажак бавно вдигна поглед.

— Ти си Рия Амала Ейхардова, нали? Неомъжена, двайсет и осем годишна. Масажистка със самостоятелен козметичен салон на улица „Седларска“ 6. Така ли е? Разпределителната комисия е установила, че не използваш редовно салона си, за сметка на това с голямо удоволствие се посвещаваш на конете. По цели дни прекарваш в букмейкърския пункт, където залагаш на расовите коне по пет хиляди крони наведнъж. Стигнали са до заключението, че си непоправима комарджийка и като цяло нравствено разложена особа, печелеща парите си по асоциален път. Осъдена си на двайсет и четири месеца. Комисията е предложила на Народния съвет да ти отнемат и разрешителното за квартирата. Но това засега не бива да те тревожи. Докато се върнеш в града, тези неморални занаяти вече ще са ликвидирани.

С гримаса на отвращение Плажак отмести Рииното досие настрани. После за пръв път погледна Рия право в очите. Погледът му бе леко воднист.

— Ти май си влюбена в конете, а?

— Така е. Обичам ги повече от хората. Те са по-интелигентни и затова повече ме вълнуват.

— Затова ли залагаш толкова големи суми на тях? В тайните заложни пунктове.

— За тайни ги обявихте вие.

— Кои ние?

— Знаеш кои.

— Виж ти, говориш ми на „ти“.

— Можем да си говорим и на „ви“, макар това да е, както казват, буржоазен предразсъдък. Вече ни информираха по този въпрос по време на десетминутките.

Припомнянето на десетминутките леко разконцентрира Плажак. Той отново придърпа досието й и надникна в него. Рия почувства, че я обзема възбуда.

— Често са те виждали и на улица „Щукова“. В кръчмата и в танцовата зала „При партизанина“. Заради югославските моряци ли ходеше там?

— Ходех там заради една танцьорка.

— Кармен Хойчикова ли?

— Да, заради нея. Чудесно танцува испански танци и има сензационно тяло. Мускулеста е като младо жребче, с дълги, макар и малко нервни крака, с малки стегнати гърди, които при танца не се тресат, с вълнуващ задник. Малко е ексхибиционистка, като всички танцьорки, балерини, моделки и актриси. Когато нямах възможност да гледам коне, ходех да гледам съвършени женски тела.

— Ах, ти, безсрамнице! — смаяно, задавено и възбудено възкликна Плажак. — Сигурно в този твой салон си ги вършила едни…

— Известни неща може да се вършат само от определен тип хора, не е ли така?

— Какво имаш предвид? — попита Плажак.

— Ти знаеш какво имам предвид — бавно каза Рия и усети, че сега трябва да погледне Плажак в очите и да не отмества поглед.

Така и направи. След малко Плажак сведе очи към някаква неопределена точка върху масата. Рия усети колко силно са напрегнати бедрата й, вътрешните им страни се докосваха по цялото си протежение, което бе белег за върховна възбуда. Възбуждаше я и това, че се чувстваше обзета от хазартна смелост.

Плажак се посмути и грубо, но неуверено отсече:

— Значи, добре познаваш Титовата агентка Кармен. Отговаряй!

Рия високо и предизвикателно се засмя.

— С това ли си я уплашил? Не можах да разбера в какво си я обвинил — че е Титова агентка или агентка на тайните служби.

— Ти си знаела, че е агентка и… вече не можеш да го скриеш! — доста нелогично рече Плажак, положи голямата си тежка ръка върху досието й и с насилена усмивка добави: — И това ще бъде отразено в протокола.

После погледна Рия, за да види как са й подействали думите му. Срещна подигравателния й поглед.

— Не ставай смешен. Знаеш, че Кармен е точно толкова голяма шпионка на бившите тайни служби, колкото ти имаш голям морков в гащите. Жените, които предварително си обработил по твоя начин, после не струват много в леглото. Освен това би трябвало да разбереш, че Кармен не е жена по твой вкус, тя е по-скоро за гледане. По-добре се опитай да получиш мене.

— Млък, гнусна пачавро! — изрева Плажак, скочи от стола и се приближи към прозореца, сякаш да се предпази от поредния удар.

Рия се изправи бавно, бедрата й се залюляха.

— Искаш ли да погледнеш бедрата ми? Когато правех масажи, моите клиенти страхотно се възбуждаха само като ги погледнеха. Искаш ли да опиташ и ти малко масаж? Ще ти направя, стига само да ме помолиш. Или не смееш, Плажачик?

Плажак още повече се отдръпна, замръзна намясто и се загледа в ръцете й, прекрасно оформените й ръце на опитна масажистка. Лицето му придоби някакво тъпо, отнесено изражение. Рия чувстваше, че е започнала да провокира звяра — и в него, и в себе си. Но не му разреши да се пробуди, за да не я заболи, за да не я върне към годините на онова усилващо се вътрешно налягане, което я бе довело до лекарствата, но и до чудесната страст към състезателните коне. Осъзна, че сега би могла да открие своята тайна, че в този миг може да освободи тялото си от нея. Пъхна едната си ръка под ластика на гащите си, с меката част на пръстите си докосна гладкото си коремче, после се спусна надолу, където започваха къдравите косъмчета, опипа овлажняващия триъгълник и… Олюля се. Спря ръката си, погледна Плажак. Изпитваше смес от страх и непоносимо любопитство. С пресеклив глас каза:

— Защо ли обличат всякакви импотенти в униформа?

— Не! — изрева изведнъж Плажак. — Няма да обиждаш безнаказано нашата Държавна сигурност, мръсница такава!

Плажак се спусна към чекмеджето на масата, бързо го отвори и напипа приготвения бич. Рия бавно се обърна.

— Ела насам, това повече ще ти хареса — пророни и бавно започна да сваля гащичките си. Плажак се готвеше да замахне. — Не така. По-силно, по-силно. Така удоволствието ще е по-голямо… Хайде — възбуждаше го Рия с дрезгав глас и пред Плажак изплуваха красиво закръглените й бедра, опънатите на задника й тесни бели гащички със синя дантела, останали й от масажисткия период.

— Ах, ти, мръснице — изхриптя Плажак и се олюля. Бичът се изплъзна от ръката му. За кратко и двамата бяха като в несвяст. Рия изпитваше нужда да се опре на могъщото му тяло. Но по стълбите се чуха нечии стъпки.

— По дяволите — каза Плажак и понеже Рия нямаше намерение да бърза, спусна се към нея и започна да й вдига гащите, с разтреперани ръце ги задърпа нагоре по широките й бедра.

Рия усещаше ръчищата му върху тялото си, остави се да я обуе и да я бутне на столчето. Чу се кратко почукване, вратата зад гърба й се отвори и някакъв глас попита:

— Още ли работиш? Извинявай тогава!

Плажак рухна на стола.

— Значи, ти искаше да ме компрометираш! Това ли измислихте, курви такива? Такива ли са вашите курвенски номера? Така сте развратили милиони мъже, цяла армия от достойни бащи на семейства. Ще ми платите за това!

Лицето на Плажак бе зачервено, сякаш беше изял сума ти плесници.

— Можеш да си вървиш. Но изчакай при вратата смяната на часовите.

Рия седеше в недоумение на стола. Обзе я учудване.

— Изчезвай, изчезвай! — извика Плажак, сграбчи я и я изхвърли в коридора, където Рия се просна на мръсния хлъзгав под.

Остана да лежи за малко, всичко й бе като насън. После бавно се изправи.

В лагера вече беше нощ. Чуваше щурците и пукота на сухите треви под краката си. И после — пръхтенето на кон. Звукът идваше от тъмнината. Рия тръгна към него. Видя циганския катун, големият огън бе утихнал и хвърляше къси отблясъци върху колелата на каруците. Около тях седяха смълчани силуети на прегърбени, може би дремещи фигури с шапки. Конят отново неспокойно изпръхтя. „Плашат го лагерните кучета“ — досети се Рия. Бавно заобиколи площада, сухата трева все така пукаше под нозете й, щурците замлъкваха, но когато Рия отминеше, отново пронизително се разсвирваха. Задните части на каруците бяха като черни, тайнствени ями с мирис на опушено. Конете на циганите стояха в сляпата тъмнина, до която светлината на прожекторите от кулата не достигаше. Вече не изпускаха толкова натрапчива миризма, а и повечето от тях бяха впрегатни и уморени кобили. Но Рия и така се вълнуваше, когато ги приближи. Пристъпи към тях, тихо им заговори, докосна рунтавите остри гриви, отпочиващите им влажни слабини. Ново пръхтене й помогна да намери жребеца в тъмнината. Лъскаво голямо око, тесен оглавник, вече разпознаваше цялата изтънчена, удължена глава, късия перчем между ушите, буйната грива върху изящната дъга на шията, този лък, на който можеш да увиснеш, да се притиснеш с цялото си рамо и както в доскорошните й спомени да усетиш допира на овлажняващото подкоремие, на кадифената кожа на жребеца. Рия знаеше, че днес отново ще го направи, ще склони към себе си главата му, ще се докосне до влажните му меки ноздри, ще му шепне какви ли не безсмислени слова чак докато слабините му започнат да се напрягат и тялото му започне да реагира. Ето, вече се започва, чувстваше набъбването на гърдите си под нараняващия допир на грубата материя на затворническата блуза. Удължаваше изчакването на момента, когато наистина ще се докосне до жребеца. Под нейния настойчив поглед той отново ще запръхти неспокойно, ще пристъпи, цялото му тяло ще се развълнува и ще излъчи остра топла миризма. Рия протегна ръка.

— Я, шукайла!

Някой отзад грубо я сграбчи за ръката. Рия рязко се дръпна, искаше да се обърне, но яките ръце, които я държаха отзад, стискаха гърдите й. После учудено се отдръпнаха.

— О, това била женска!

И когато Рия се обърна, видя отблизо учудени очи в почти невидимо широко лице.

Поиска да каже нещо, но ръката, вече не толкова груба, запуши устата й. Циганинът бързо каза нещо, зад него се появиха други ръце, Рия не успя да ги отблъсне, когато обхванаха краката й, към корема й се притисна тежка космата глава, ръцете леко я вдигнаха и я понесоха нанякъде. Първият циганин, изглежда, разбра, че затворничката няма да посмее да вика, престана да запушва устата й, леко мазните му ръце започнаха да разгръщат блузата и да опипват гърдите й. Това продължи много кратко. Циганите я вдигнаха високо, пъхнаха я под платнището на някаква кола, двама я бутнаха върху сламата на дъното и когато разбраха, че Рия не се брани и не се опитва да избяга, единият се отдръпна от нея. Другият веднага започна да й сваля дрехите, да я опипва с ръце по бедрата и да я гали между краката. Рия усети как бедрата й настръхват от възбуда. Повдигна задник, изпъна крака и остави циганинът да й свали гащичките. Изглежда, че и той самият бе свалил панталона си, защото над лицето й премина полъх на дим. В непрогледната тъмнина Рия не виждаше нищо, само усети как твърдият член на циганина разтваря долните й устни, прониква дълбоко в нея и започна да се движи, мазен като стисналите гърдите й ръце. Не стигна докрай, излезе от нея, започна енергично да се трие в корема й, после обля гърдите й с топла лепкава течност. Циганинът рязко въздъхна, отдръпна се от нея, а когато Рия се опита да се надигне, усети на гърдите си допира на друг, още по-могъщ член. Отначало започна да го отблъсква от себе си, но гладката пулсираща кожа я подтикваше страстно да го поеме, така че циганинът извика, падна отгоре й и също проникна в нея. Грубите му ръце притискаха задника й, разтваряха го с нокти, след малко започнаха да търсят друга нейна цепнатина. Рия искаше да се обърне на хълбок, но тогава настъпи кулминацията и тя престана да се брани от ръката на циганина. Бедрата й още се люлееха от отзвучаващия оргазъм, когато нещо се приближи към устата й. Сега би го приела и в устата, но това бе нещо твърдо и студено. Разбра, че е гърлото на манерка. В устата й се заизлива хладна парлива течност, която й даде сили. Ръцете на циганина започнаха да я докосват отново, макар и вече не така страстно, и тя скоро усети възобновяващото се желание на всички възбудими части на тялото си, после и желанието на циганите, заедно с щипещата пот и недалече пръхтящия жребец, докато най-накрая изпита дълбоко, удовлетворяващо облекчение. По бедрата й се разля такава умора, че се почувства неспособна да стане и да напусне колата. Каза си, че мъничко ще си полежи между отпуснатите цигански тела, без да си дава сметка, че това „мъничко“ се удължаваше, че междувременно каруцата под нея се е задвижила. В сластната отмала усети, че неуморимите цигани отново започват да се движат в нея, а тя не може, не иска да им се съпротивлява.