Даниел Стийл
Наградата (20)

19

В деня, когато Доминик пристигна от Ню Йорк, Гаел облече бебето в бяла нощничка и розов пуловер и го сложи в кошчето. Двуседмичната Дафни приличаше на ангелче. Бяха се прибрали от клиниката преди седмица. Гаел все още не бе напълно възстановена, но се чувстваше добре, както и бебето. Кристоф правеше всичко възможно, за да й помогне. За първи път в живота си нямаше желание да ходи в студиото. Искаше да си е у дома при тях. Беше лудо влюбен в съпругата си и в дъщеря си.

Гаел нямаше търпение Доминик да види сестра си, а тя да прегърне по-голямата си дъщеря. Очакваше с радост да прекарат Коледа заедно, макар че заради бебето в къщата цареше суматоха. С Кристоф украсиха елхата. Чувстваше се добре и развълнувана от появата на Дафни.

Доминик дълго стоя до кошчето и гледа сестра си, после предпазливо я докосна по бузката. Бебето имаше големи сини очи, кожа като кадифе и малка розова устица. Беше красиво дете.

— Много е хубава — небрежно отбеляза Доминик.

Все още не чувстваше връзка с малката си сестричка. Доминик беше елегантна, красива и много пораснала през втората година в Радклиф. Изглеждаше по-голяма от осемнайсетгодишна. Гаел си помисли колко вълнуващо бе да започне всичко отново, с ново бебе. Доминик вече беше жена със собствен живот и бъдеще. А Дафни щеше да е при тях още дълго време, въпреки че годините отлитаха бързо.

— Искаш ли да я подържиш? — предложи й Гаел, но Доминик поклати глава отрицателно.

— Уморена съм. Мисля да си лягам.

След миг тя се скри в стаята си, а Гаел се захвана да кърми бебето в компанията на Кристоф. Той ги беше оставил сами, за да могат да поговорят.

— Как мина?

Кристоф знаеше колко отчаяно Гаел копнееше да се сдобри с дъщеря си и да я почувства отново близка.

— Стори ми се обезсърчаващо, но кой знае? — отвърна Гаел с надежда.

Според нея, никой не можеше да устои на новородено бебе, особено толкова чаровно и прекрасно като дъщеричката им. Тя бе лудо влюбена в нея, а също и Кристоф. Седяха и я наблюдаваха с часове. И беше сигурна, че Доминик също ще се влюби в нея, преди да си замине.

— Подържа ли я? — попита Кристоф.

— Не. Но я погали по бузата — усмихна се Гаел.

За нея това бе добър знак. Кристоф обаче не беше убеден.

На следващата сутрин Доминик излезе да се види със старите си приятели и се върна следобед. Гаел кърмеше бебето, когато тя влезе. Доминик излезе от стаята и се върна след час. Не обърна внимание на спящото бебе и заговори с майка си за училище. Харесваше Кеймбридж и все още се вълнуваше, че учи там. Спомена, че през пролетната ваканция ще гостува на приятелка в Аржентина. Париж вече не беше на картата й като туристическа дестинация. Гаел знаеше, че това поведение е типично за колежаните, а и Доминик имаше невероятни възможности да пътува с приятелите си. Вече бе излетяла от гнездото и поела по широкия свят. Гаел се радваше, че все пак дъщеря й пристигна в Париж за Коледа. От думите й разбра, че няма да я види чак до юли в Саутхамптън. С Кристоф планираха да вземат и бебето със себе си. Доминик очевидно не се интересуваше от това, но на Гаел й стана тъжно — щеше да вижда дъщеря си само по Коледа и през юли.

Този път Доминик беше учтива с Кристоф, но се отнасяше с него с безразличие. Държеше се така, сякаш той бе гост, а когато улучеше и тримата заедно, напускаше стаята. Вероятно видът на щастливото семейство беше прекалено болезнен за нея, въпреки опитите на майка й да я приобщи и да я накара да се почувства обичана. Доминик пренебрегваше усилията й и повече не се доближи до бебето.

— Знаеш, че те обичам не по-малко от преди, нали? — нежно попита Гаел, когато Доминик понечи да излезе от стаята, за да я остави да кърми на спокойствие. — Имам място в сърцето си и за двете ви, и за Кристоф — добави тя.

Дъщеря й кимна и напусна стаята, без да проговори. Нищо не се промени. Доминик бе дори по-отчуждена и от преди и негодуваше срещу майка си. А бебето не беше добре дошло допълнение. Сега поне нямаше избухвания и крясъци. И независимо какво правеше или казваше Гаел, дъщеря й държеше да й покаже, че не се чувства част от семейството.

След седмица Доминик замина на ски във Вал д’Изер със старите си приятели. И дори не й дойде на ум да поиска разрешение от майка си. Вече взимаше решения самостоятелно и разполагаше с парите да го прави, но Гаел отново беше разочарована. Посещението й не беше така топло, както се беше надявала. Доминик се държеше студено през цялото време, а накрая заяви, че заминава за Ню Йорк от Женева. Седмицата отлетя прекалено бързо. Доминик целуна майка си, но не проговори на Кристоф и не погледна бебето, преди да замине. Той не каза и дума за това, но веднага забеляза тъгата на Гаел. Беше съсипана. Бебето не само не ги бе сближило, но дори ги бе отчуждило още повече.

— Тя не иска да си оправим отношенията, нито да е част от семейството ни — сподели Гаел с Кристоф.

Доминик признаваше Гаел за своя майка, но не искаше да има нищо общо със съпруга или детето й. Гаел й подари много красива гривна за Коледа, а дъщеря й й беше купила копринен шал от „Ерме“. Доминик нито веднъж не попита майка си за работата й в музея. Струваше й се тъпо и безсмислено да ремонтираш дома на хора, загинали преди повече от двайсет години. Не се интересуваше от идеята, нито от семейство Щраус или другите като тях, които означаваха толкова много за майка й. Войната беше без значение за Доминик, също като новото семейство на Гаел. Не бе привързана към никого и нищо, освен към парите. Държеше само на себе си. И Гаел го разбра. Ставаше й все по-трудно да оправдава дъщеря си. Доминик просто нямаше желание да възобновят връзката си.

Гаел се върна на работа през февруари. Вече почти бе възстановила фигурата си, макар все още да имаше няколко килограма отгоре, които според Кристоф й отиваха. Водеше бебето със себе си и го кърмеше в службата. Стажантката се занимаваше с Дафни, когато майка й имаше интервю или важен разговор. Бебето спеше в кошче в ъгъла на кабинета й. Докато един ден наблюдаваше дъщеря си, Гаел си припомни бебетата, които беше транспортирала през войната. Все още не можеше да разбере как майките им бяха успели да се разделят с тях. Беше върховна саможертва да се лишиш от детето си, за да го изпратиш на безопасно място при напълно непознати.

През март заминаха с приятели на Кристоф за уикенда. Мъжът беше известен филмов продуцент, с когото той работеше, и двамата заговориха за нов проект с американско киностудио. Кристоф вече се радваше на голяма популярност във Франция и Гаел страшно се гордееше с него.

Все още живееха в същия апартамент и не виждаха причина да се местят. Разполагаха с предостатъчно място, а играчките на Дафни бяха навсякъде. Във всяка стая имаше бебешко легло. Наслаждаваха се на щастлив дом. Гаел най-после нае гувернантка, за да може да работи по цял ден и оставяше бебето вкъщи.

През април разбра, че отново е бременна. Бебето щеше да се роди през ноември, точно след четиресет и втория й рожден ден.

— Аз ще съм най-старата майка в училището на децата — оплака се тя на Кристоф.

Гаел копнееше този път да роди момче, искаше да бъдат идеалното семейство. Няколко дни по-късно кръстиха Дафни. Кръстница беше Амандин, а двамата й малки главорези бяха влюбени в братовчедка си и настояваха да я подържат всеки път, когато я видеха. Гаел вече се чувстваше част от семейството на Кристоф, искрено харесваше сестра му и се бе сближила с нея. Понякога дори й споделяше за Доминик и колко трудна беше връзката й с нея.

— Тя е много затворена, сякаш е лишена от емоции — опита се да обясни Гаел, — а нещата се влошиха още повече, когато порасна.

Амандин обаче виждаше нещата по-простичко.

— Сигурна съм, че ревнува от бебето и новото ти семейство. Чувства се изолирана.

— Тя сама се изолира — каза Гаел тъжно. — Смята, че предадох баща й, защото се омъжих повторно. Мисля, че той щеше да ме разбере много по-добре от нея.

Доминик вече бе на деветнайсет и се справяше отлично в университета.

— Съобщи ли й за новото бебе? — попита сестрата на Кристоф.

Гаел поклати глава отрицателно, обзета от чувство за вина.

— Реших да изчакам докато се видим през лятото.

Подозираше, че новото бебе щеше съвсем да съсипе отношенията им.

— Доминик отново ще трябва да дойде тук за Коледа. Пак няма да мога да пътувам.

Гаел беше наясно, че дъщеря й никак нямаше да се зарадва. През цялото време докато бе с тях след раждането на Дафни тя нямаше търпение да си тръгне. Бебетата очевидно я караха да се чувства неудобно, а и винаги бе твърдяла, че самата тя няма да има деца. Единственото, което искаше, бе шеметна кариера. Учеше усърдно, имаше отлични оценки и рядко излизаше по срещи. Единствената й страст беше бизнесът. Майка и дъщеря вече се чуваха съвсем рядко. Разговорите им бяха кратки и повърхностни. Доминик беше заета с училището и приятелите си, а Гаел — разкъсвана между Кристоф, бебето и работата си. А скоро щеше да е още по-заета с новото бебе. Никога преди не бе изпитвала такова щастие, двамата с Кристоф бяха лудо влюбени, но Гаел тъгуваше за Доминик, за стената между тях двете.

През юли, когато пристигнаха в Саутхамптън, Гаел бе в напреднала бременност. Когато Доминик видя бременната си майка със седеммесечната Дафни в ръцете, не можа да повярва на очите си.

— Не мислиш ли, че е прекалено да раждаш всяка година на твоята възраст? — направо изтърси тя преди дори да я поздрави. — Какво се опитваш да докажеш? Вече си на четиресет и една. Колко бебета още планираш?

Тя не направи опит да прегърне майка си, но Гаел все пак я привлече към себе си.

— На моята възраст не мога да чакам. Сигурна съм, че това ще е последното ми дете.

— Станала си фабрика за бебета — отвратено каза Доминик.

Спомняше си времето, когато майка й беше бляскава и елегантна. Двамата с баща й излизаха много, а тя носеше шикозни тоалети. Сега бе облечена в джинси и тениски, ботуши и маратонки, и вечно с бебе в корема или в ръцете си. Стилът на Кристоф беше бохемски. Косата му бе дълга и рошава и като повечето мъже на неговата възраст, особено в музикалния бизнес, рядко се бръснеше, за разлика от Робърт, който винаги беше безукорен. За Доминик това само доказваше колко ниско бе паднала майка й.

Гаел пък намираше Доминик за още по-студена, високомерна и надута. Беше си купила скъп стар модел ягуар, който според майка й бе прекалено парвенюшки. Доминик смяташе, че всичко се промени, когато майка й се върна във Франция. Вече не беше онази елегантна нюйоркчанка, а в семейството й нямаше място за голямата й дъщеря. Доминик обвиняваше Кристоф за това. Гледаше пренебрежително и на стремежите на майка си. Интересуваше я само собствената й кариера. Нямаше търпение да отиде в Харвард след две години. Чувстваше се страхотно във фирмата на баща си, където работеше през лятото. Там се отнасяха с нея като с принцеса, а и научаваше безброй неща. За нея Уол Стрийт бе центърът на света.

Кристоф никога не се оплакваше. Знаеше, че за съпругата му е важно да се види с голямата си дъщеря, макар да не му бе никак приятно да е нагрубяван от разглезена млада госпожица. Още повече да гледа как Гаел се мъчи безуспешно да спаси отношенията си с Доминик, която просто не се интересуваше от нея. Беше прекалено болезнено за него да наблюдава всичко това и изпитваше неимоверно облекчение, когато си тръгваха от Саутхамптън.

През месеца, прекаран в Саутхамптън, Кристоф често ходеше до Ню Йорк, за да се види с познатите си от музикалния бизнес. Връщаше се с нови, свежи идеи, които обсъждаше със съпругата си.

След Саутхамптън заминаха за Южна Франция. Бяха наели вила в Сен Жан Кап Фера, където посрещаха приятели, прекарваха време заедно с Дафни и се забавляваха. Гаел, разбира се, покани и Доминик, но тя отказа. Предпочиташе да остане в Щатите с приятели.

В края на лятото Гаел отново беше доста наедряла и много заета в службата. Бяха завършили друга стая в музея и се радваха на успеха. За Гаел това, което правеше в почит на паметта на загиналите в Холокоста, беше много важно и получи признание и похвали от всички музеи в Европа.

Тя навърши четиресет и две седмица преди датата за раждане. Заради претоварения си график и грижите по Дафни се чувстваше изтощена.

Една вечер, когато бяха на ресторант с Андре и Женевиев, контракциите й започнаха. Кристоф искаше да потеглят направо към клиниката, но според нея бе излишно, защото още нямаше силни болки. Предпочиташе да се прибере у дома, да се изкъпе и да изчака.

— Едва не роди Дафни в таксито — напомни й Кристоф.

— Да, защото ти беше със слушалки на ушите в студиото и не можех да се свържа с теб — засмя се тя.

Час по-късно, когато се прибраха у дома, болките се усилиха. Раждането беше започнало и Кристоф едва я занесе до колата. Отново бе подценила времето. Съпругът й шофираше бързо, а тя стискаше ръката му с ужасен поглед.

— Този път е много по-лошо — прошепна тя с дрезгав глас.

Беше много по-болезнено отколкото си спомняше. Най-после се добраха до клиниката и сестрите бързо я откараха до стаята й.

— Не мога да се справя — каза тя на една от сестрите, когато я съблякоха. — Имам нужда от лекарства — изохка тя. — Ужасно е.

Стисна Кристоф здраво за ръката и се напъна с всички сили.

— Кристоф, не мога! — изкрещя тя и бебето се появи на бял свят.

Бяха в клиниката едва от десетина минути, а тя се усмихваше през сълзи. Бебето приличаше много на Дафни, с ореол от светлоруса коса, същинско ангелче. В мига, когато акушерката го сложи в ръцете на майка му, поиска да суче. Беше едро и силно бебе, с мощен глас. След като го накърми, то заспа и Гаел го подаде на баща му.

— Няма да имаме повече деца — решително заяви Кристоф, когато прегърна сина си и го целуна нежно. — Следващия път няма да успееш дори да излезеш от ресторанта, а аз ще трябва да те израждам.

Всички в стаята се засмяха. Гаел също се съгласи, че две деца им бяха достатъчни. Кръстиха бебето Пиер, на покойния баща на Кристоф, а второто му име решиха да е Рафаел, на нейния баща.

Гаел се обади на Доминик, за да й съобщи новината, но не успя да се свърже, затова й изпрати телеграма. Дъщеря й отговори лаконично след няколко часа. „Поздравления. С обич, Д.“ Това беше всичко.

Седмица по-късно, когато отведоха бебето у дома, откриха, че има невероятен апетит и постоянно беше гладно. Дафни тъкмо бе проходила и Гаел бе много заета с двете деца. По Коледа, когато Доминик пристигна, майка й й се стори изтощена и изнервена. Гувернантката беше напуснала. Кристоф завършваше музиката за нов филм, работеше по телевизионен сериал и не му оставаше много време да й помага. Доминик се ужаси от хаоса в живота на майка си. Новородено, малко дете, почти никаква помощ и куп работа.

Гаел се опита да отдели повече време на голямата си дъщеря, но имаше много грижи по децата, а Доминик изглеждаше отегчена и нямаше търпение да си тръгне.

— Мамо, някога правиш ли нещо друго, освен да сменяш пелени и да кърмиш? — попита тя.

Чувстваше се още по-отчуждена от майка си и от преди, а Кристоф смяташе за голям досадник.

— Ще пораснат, обещавам ти — извини се Гаел, но знаеше, че Доминик не желае да прояви търпение.

Според дъщеря й Кристоф вероятно трудно понасял всичко това и заради това оставал в студиото до два сутринта.

— Работи по телевизионен сериал и завършва филм — обясни Гаел, но не добави, че освен това съпругът й избягваше Доминик.

Въпреки мнението на дъщеря й, Кристоф и Гаел бяха щастливи и влюбени един в друг и в децата си. Посещението на Доминик по Коледа бе кратко, а само след пет дни замина за Лондон с приятели. Гаел й се извини заради суматохата в къщата. Децата обръщаха всичко наопаки. Доминик обаче смяташе, че апартаментът прилича на кошмарна детска градина и беше истински щастлива, че си тръгва.

— Надявам се това да е последното ти бебе — каза тя многозначително, когато майка й я целуна за довиждане.

Очите на Гаел се насълзиха и Кристоф се опита да я успокои.

— Изгубих дъщеря си — тъжно изплака тя.

Да, имаше две малки деца, но бе загубила голямата си дъщеря.

— Може би никога не си я имала. Вие двете сте много различни — нежно каза той, но Гаел не искаше да повярва.

Беше се надявала, че някой ден щяха да се сближат, но дори срещите им ставаха все по-редки. Кристоф я прегърна нежно. Надяваше се, че децата им няма да приличат на Доминик и един ден ще й дадат любовта и уважението, които заслужава. Доминик не беше го направила досега и той подозираше, че и никога няма да го направи.