Александра Маринина
Ангелите не оцеляват на леда (18)

17

На оперативните работници им разрешиха да се „отчетат“ за задържането на Владимир Власов и Филип Орехов в понеделник, като в неделя им дадоха законна почивка.

— Рядък случай е почивката ти да се падне в почивен ден — доволно каза Улянцев. — Зарязвам всичко, утре нищо няма да правя, ще посветя този ден изцяло на жена си и семейството.

— Утре, а — измърмори Антон. — Бива си го това „утре“. Вече се разсъмва.

Беше минало доста време, докато дочакаха следователя, разпитаха всички присъствали, направиха оглед на местопроизшествието и иззеха веществените доказателства. Откараха задържаните. Сега можеха с чиста съвест да се прибират по домовете си.

— Добре си е Каменская — със завист каза Дзюба и се качи в колата на Антон. — Щом всичко приключи, веднага си тръгна. Вече сигурно сънува десети сън.

— Е, и ти не си зле — мъдро забеляза Антон. — Сега ще се прибереш, майчето ти е сготвило вечеря, която ще излапаш вместо закуска, ще си легнеш, ще се събудиш сред семейството си, всички те обичат, всички те жалят. И няма нужда да ходиш на работа. Какво му е лошото? Аз съм много по-зле: вкъщи няма никого, няма ядене, никой няма да ми сервира на масата, няма да ме пожали, да ме сложи в леглото…

— Каменская стреля страхотно — възхитено въздъхна Роман. — Аз не мога да се науча така.

— За да се научиш, трябва да имаш много свободно време, а откъде време при оперативен работник?

— И това си е вярно — съгласи се Дзюба. — Ама аз все забравям да ти кажа: Баглаев колекционирал филологически гафове, знаеш, разните там неправилности от гледна точка на руския език и здравия смисъл.

— И какво? — равнодушно попита Антон.

— Каменская ми каза. И ми подари една-две такива фрази от своята практика. Така де, в случай че нещо не ми върви с Баглаев. Да го предразположа.

— И какво, успя ли?

— Ами не, някак нямах случай. И изобщо не обичам да се подмазвам на следовател, ако съм сигурен, че съм прав. Ти просто го имай предвид за всеки случай: ако ти потрябват добри отношения с Баглаев, имам резерви.

— Добре — отговори Антон, — ще запомня. А може и да се възползвам някой път, не съм нежен като тебе. Моето самолюбие доста е изстрадало и е цялото в белези от тежките служебни условия.

Двамата уморено се разсмяха.

— Тоха, все исках да те попитам за Ефимова… Ти реши ли нещо за Шокин?

— Ами и аз като Улянцев реших да зарежа всичко. Ефимова е убита от Журихин, той си призна всичко, дава показания. Има ли значение кой го е подкрепял морално и е одобрявал действията му? Сам да си решава. Ако предаде Шокин — тъй да бъде. Не го ли предаде, значи това ще е. Няма да си слагам грях на душата.

Ромка мълчаливо кимна и Антон не разбра дали старши лейтенантът подкрепя решението му, или не.

Закара Роман до самия блок и потегли към своя. Чудо не стана: завари жилището си пусто и неразтребено — цяла седмица Антон не бе намерил време да се заеме с него. И храна не се бе появила отникъде.

Само преди половин час му се струваше, че е гладен като вълк. Но още щом престъпи прага на дома си, Антон разбра, че най-много от всичко на света иска да спи. Ужасно се бе уморил през последните няколко седмици. И ако организмът му имаше поне някакви сили, най-смисленото щеше да бъде да ги употреби за събличане, душ и просване в леглото.

Антон Сташис спа до обяд, а когато се събуди, навън валеше проливен дъжд и бушуваше буря. Ако си бяха вкъщи, децата сега вече щяха да искат баща им да стане и да се включи в развлекателната част от неделната програма. Макар че какви ти развлечения в такова време?

Той се обърна на другата страна, зави се презглава и отново потъна в сън.

А когато се събуди вече окончателно, намери в телефона си съобщение:

Обещала съм на Степан и Василиса да се полюлеем заедно на люлките. Можете да определите час за следващите почивни дни. Ако сте зает — вашето присъствие не е задължително.

Олга Виторт

Ама разбира се, че ще бъде зает. Кой не знае, че ако на един оперативен работник са дали почивен ден в неделя, според теорията на вероятностите в близко време свободните му дни ще се падат само в делници. Но дали присъствието му не е задължително — ще видим ние тая работа!