Даниел Стийл
Вълшебна нощ (8)

8

Преди Шантал да замине за Хонконг, Ксавие оставаше всяка вечер в дома й. Тя говори веднъж с Жан-Филип, но не се видяха, тъй като и двамата бяха много заети, а и той й каза, че при тях нищо не се е променило. Двамата с Валери почти не си говореха. Той се надяваше отношенията им да се оправят, когато заминат за Мейн при семейството й, както правеха всяко лято. Шантал му разказа за пътуването до Корсика и той искрено се зарадва за нея. Каза й, че иска да се запознае с Ксавие, когато се приберат от Мейн. Пожела й приятно прекарване в Хонконг с Шарлът.

Ксавие я откара до летището, заедно с два куфара. Банкерката Шарлът водеше сериозен живот и очакваше майка й да е добре облечена, когато й гостуваше. Не можеше да носи джинси и маратонки, които тя презрително наричаше „хипарски“. В живота на Шарлът нямаше нищо изненадващо, беше типичната консервативна банкерка.

Ксавие целуна Шантал, когато се сбогуваха на летището, и се прибра в дома си. Обичаше да е в апартамента й и да се буди до нея всяка сутрин, както в Корсика. На следващия ден заминаваше за Лондон за среща с клиенти, а после за Женева. Щеше да е зает докато нея я нямаше, а после щеше да се върне в Корсика за няколко дни. Шантал му завиждаше за това, но бе приятно развълнувана от предстоящата среща с дъщеря си. Не я беше виждала от Коледа и съжаляваше, че бяха заедно само два пъти годишно. Шантал я посещаваше всяко лято в Хонконг, а Шарлът се прибираше у дома за Коледа. Въпреки че двете бяха съвсем различни, Шантал обичаше дъщеря си. Шарлът не демонстрираше чувствата си и бе много въздържана още като дете. Приличаше на баба си, която бе строга и неприветлива жена. Очевидно гените бяха много силни.

Шантал кацна на международното летище в Хонконг след дългия дванайсетчасов полет, по време на който успя да поспи. Дъщеря й беше на събрание и бе оставила ключовете от апартамента си при портиера. Прислужницата й щеше да помогне на Шантал да се настани. Шарлът имаше нов апартамент на четирийсетия етаж в чисто нов небостъргач в район „Връх Виктория“, съвсем близо до административната част на града. Шантал беше възхитена от мястото и гледката, която се разкриваше от прозорците. Апартаментът беше доста скъп, но Шарлът можеше да си го позволи. Беше обзаведен с тежки мебели и множество английски антики. Приличаше повече на жилище в Лондон или Ню Йорк, но британското влияние в Хонконг все още силно се усещаше. Жилището не беше топло и уютно, а официално и традиционно като самата Шарлът.

Шантал я чакаше нетърпеливо, а дъщеря й изглеждаше щастлива да я види и бързо й наля чаша вино. Беше прекарала целия следобед в заседание и с гордост съобщи, че очаква повишение. Интересуваше се само от работата си и мечтата й бе някой ден да оглави банката. Тя беше най-амбициозното от децата на Шантал и бе готова да се труди усърдно, за да постигне целите си.

Приготвиха си вечеря в кухнята и Шарлът й съобщи голямата новина, докато се хранеха. На външен вид тя приличаше учудващо на майка си — същите сини очи и руса коса, но характерът й бе съвсем различен. Независимо от всичко Шантал винаги се радваше да я види. Беше единствената й дъщеря и тя упорито се опитваше да намери път към нея.

— Е, каква е голямата новина? — усмихната попита Шантал.

— Сгодена съм.

Сърцето на Шантал се сви. Радваше се за нея, но знаеше, че ако Шарлът се омъжи в Хонконг, никога вече няма да се върне във Франция. И сега това бе сигурно.

— Той е англичанин, от Лондон, но живее тук от години, по-отдавна от мен. Инвестиционен банкер в конкурентна фирма — усмихна се Шарлът. — На трийсет и четири години е. Учил е в Итън и Оксфорд. Типичен англичанин. Казва се Рупърт Макдоналд и ще се оженим тук през май. Държа да дойдеш на сватбата, разбира се. Дори искам ти да я организираш, макар да не планираме нещо разточително. Традицията тук е големи сватби, но ние ще поканим само стотина човека. И трябва да си намеря рокля. Приемът ще бъде в клуб „Хонконг“. Рупърт ми направи предложението преди две седмици, но реших да ти кажа, когато дойдеш тук.

Шарлът протегна ръка и й показа красив пръстен със сапфир, заобиколен с малки диаманти. Приличаше на бижу на английската кралица. Шантал знаеше, че дъщеря й и Рупърт бяха заедно от по-малко от година, но Шарлът изглеждаше напълно сигурна в решението си.

— Тук ли планирате да останете или някой ден ще заминеш за Англия с него?

В Англия поне щяха да са по-близо до нея и щеше да вижда внуците си по-често. Хонконг беше ужасно далеч. Шарлът обаче поклати глава отрицателно.

— Тук ни харесва. Никой от двамата не може да си представи отново да живее в Европа. Не бих имала нищо против да живея в Шанхай, но сме щастливи в Хонконг, особено ако получа повишението, а и Рупърт е партньор в неговата фирма.

Ясно, нямаше да заминат никъде.

— Кога ще се запозная с него? — спокойно попита Шантал.

— Утре. Имаме покана за вечеря в „Капри“ в хотел „Четири сезона“. Ресторантът е с три звезди. Рупърт искаше да ни даде възможност да се видим на спокойствие първата вечер.

Шарлът се усмихна щастливо. Изглеждаше по-нежна от когато и да било преди.

— Наистина го обичам, мамо. Той е много добър и мил с мен.

Шантал прегърна дъщеря си.

— Така и трябва да бъде. Страшно се радвам за теб, миличка.

Шантал си помисли, че е изгубила дъщеря си завинаги, но ако беше щастлива с мъжа, когото обича, значи си струваше. А и Шарлът бе по-различна, оживено бъбреше за сватбата и плановете си. Надяваше се да си намери рокля в Париж, когато се върне за Коледа, и искаше двете да отидат на пазар. Шантал обеща, че ще й помогне с удоволствие и няма търпение да поскитат заедно по магазините.

Звънна на Ксавие от стаята си. Разказа му за годежа и сватбата. Замисли се дали двамата щяха още да са заедно тогава. Ако бяха, щеше да го покани на сватбата, ако дъщеря й нямаше нищо против. Но нямаше смисъл да мисли за това сега. Дотогава имаше почти цяла година и можеха да се случат много неща. Шантал не обичаше да прибързва. Побъбриха си още малко, после тя заспа.

На следващия ден, когато се събуди, Шарлът вече бе заминала за работа. Шантал реши да посети музея „Хонконг“, после се разходи из търговския район в „Коузуей Бей“. Беше пълен със същите магазини, които познаваше добре от Европа. „Прада“, „Гучи“, „Ерме“, „Бърбери“, „Шанел“. Имаше и много бижутерски магазини, и по-малки магазинчета, където продаваха фалшиви дизайнерски стоки на ниски цени, които ощастливяваха посетителите, търсещи добра сделка. Едно от любимите й места беше вечерният пазар на улица „Темпъл“, който отваряше в четири следобед. Във всяко отношение Хонконг беше търговската мека на света. Първия път, когато го посети, и тя стана жертва на хитрите продавачи. Сега вече се сдържаше, но все още обичаше да скита по магазините. Прибра се в апартамента на дъщеря си в края на деня. Беше страшно горещо, но през август винаги бе така.

Срещата им с Рупърт бе в осем часа направо в ресторанта. Шарлът се прибра у дома в седем, а Шантал вече бе в семпла рокля от черна коприна, която я караше да се чувства като собствената си баба, но знаеше, че дъщеря й очаква подобен тоалет от нея, а и не искаше да я притеснява пред бъдещия й съпруг. Рупърт бе такъв типичен англичанин, че Шантал едва сдържа смеха си, когато го видя. Изискан, скован, изглеждаше невероятно стар за годините си. Епитимията на английски банкер. Тя се разочарова задето Шарлът бе избрала мъж с толкова малко въображение, но дъщеря й го гледаше с обожание и сияеше. Той бе всичко, което Шарлът искаше. Шантал не можеше да си представи да прекара цял живот с мъж като него, но той отговаряше на представата на дъщеря й за чаровен принц, макар чувството му за хумор да бе толкова сухо и скучно, че бе почти болезнено да слушаш шегите му. Шантал изпита облекчение, когато вечерята приключи. По-късно през нощта Шарлът влезе в спалнята на майка си по нощница.

— Не е ли чудесен, мамо? — попита тя с блеснали очи. — Идеален е.

Шантал кимна. Искаше дъщеря й да е щастлива, каквото и да означаваше това за нея. Беше готова да забрави за собствените си чувства, за да уважи тези на Шарлът.

Дъщеря й говори въодушевено за него в продължение на половин час, после отиде да си легне. Шантал звънна на Ксавие и му разказа за вечерята, за това колко скучен и скован бе бъдещият й зет, напълно лишен от чувство за хумор и направо неприятен.

— Никой не може да обясни вкусовете на хората — въздъхна тя, а Ксавие попита:

— Каза ли й честно какво мислиш за него?

— Разбира се, че не. Той не е банков обирджия, нито наркоман, не е лежал в затвора, не я бие, дори няма десетина незаконни деца, не е педофил. Какво да й кажа? Да й спомена факта, че е скучен, скован или прекалено консервативен? Тя търси точно това. А и какво право имам да й налагам моите разбирания и мечти? Всяка жена си има различен принц Чаровен. Аз няма да се омъжвам за него, а тя. Той просто е кошмарно отегчителен за мен, но Шарлът е съвсем различна.

— Ти си забележителна майка, Шантал — възхитено каза той. — Иска ми се и моята да беше като теб. Непрестанно ми повтаря за каква жена би трябвало да се оженя, затова реших, че никога няма да го направя. Тя иска жената да е като нея, а аз определено не желая да се женя за майка ми или за избрана от нея хубавица. Добре щеше да е, ако повече родители бяха като теб. Моите очакваха с Матю да се оженим за жени, които приличат на тях, а те бяха изключително студени и сурови хора. Матю последва сърцето си и се ожени за Аник, която е топла, забавна и идеална за него. Аз пък реших, че бракът не е за мен.

— Искам само Шарлът да е щастлива, каквото и да означава това за нея. Сватбата ще е адски досадна — отбеляза тя унило. — Надявам се да ме придружиш.

— И аз също — сериозно каза той.

Всяка вечер през следващата седмица двете говореха за сватбата и обсъждаха подробностите. Вечеряха заедно с Рупърт отново в ресторант „Амбър“ в хотел „Мандарин Ориентал“. Шантал им избра великолепен подарък за годежа от магазин, който откри съвсем случайно, и Шарлът беше трогната. Сребърна статуетка с два лебеда, която означаваше много, тъй като лебедите се събираха по двойки до живот, а дъщеря й и Рупърт бяха традиционна двойка. Двамата прекарваха повечето си нощи заедно, но Рупърт бе запазил апартамента си, защото така му се струваше по-прилично, а и Шарлът го предпочиташе.

Седмицата отлетя и Шарлът изглеждаше тъжна, когато закара майка си до летището. По пътя бъбриха за сватбената рокля и Шантал обеща да разгледа тоалетите в „Диор“ и „Нина Ричи“. През цялата седмица не спомена и дума за Ксавие. Бяха говорили само за Шарлът и сватбата. Дъщеря й не я попита как живее. А Шантал реши, че просто не е подходящо да подметне новината небрежно. Нещо като: „А, между другото, имам ново гадже. Двайсет години по-млад от мен, но съм сигурна, че ще го харесаш“.

А и Пол скоро щеше да се запознае с Ксавие и несъмнено щеше да разкаже на сестра си за него. Шантал не искаше да придава ненужна важност на новината, като я съобщеше прибързано, но винаги се впечатляваше колко малко дъщеря й знаеше и се интересуваше за живота й. Никога не й задаваше въпроси. Беше съсредоточена само в себе си, а с предстоящата сватба нещата само щяха да се влошат. Булките обикновено не се вълнуваха от другите хора, а дъщеря й бездруго си беше егоистка.

Двете жени се целунаха и прегърнаха искрено на летището. Шарлът обичаше майка си, но тя трябваше да отговаря напълно на нейните представи. Нямаше място за самата нея и Шарлът никога не бе я опознала като човек, а вероятно и не искаше. Ксавие бе част от това. Една от непознатите подробности в живота на майка й.

Ксавие дойде в дома на Шантал веднага след дългия полет от Хонконг. Нямаше търпение да я види. Липсваше му ужасно цяла седмица. Той беше се прибрал от Корсика предишната вечер, загорял и отпочинал и изглеждаше великолепно. Шантал се радваше, че си е у дома, а Ксавие беше с нея. Този път срещата с дъщеря й беше минала добре, но бе изтощително вечно да играеш роля. Ролята на идеалната майка, която никога не прави нищо глупаво, никога не се облича младежки, няма гаджета и живее сама. Беше й писнало да е тази жена и след всички изминали години, в които се мъчеше да посрещне нуждите на децата си и да се издигне до високите им стандарти, чувстваше, че си е спечелила правото да е самата себе си, да допуска грешки и да е такава, каквато иска, както правеха самите те. Досега майчинството бе еднопосочна улица, но това не беше справедливо.

Любовта й към Ксавие я освободи от притесненията й и сега тя бе по-спокойна и щастлива от когато и да е.

Двамата прекараха седмицата в Париж заедно. Наваксаха си с работата, проектите и един с друг. Шантал правеше проучвания за сценария, за да може да го завърши, а Ксавие трябваше да се види с клиенти в кантората. В четвъртък вечер събраха багажа и в петък потеглиха. Отлетяха до Сан Франциско и прекараха два дни в националния парк „Йосемити“. Разхождаха се и разглеждаха водопадите, а после се върнаха в Сан Франциско и поеха на юг по крайбрежието. Отбиха се на няколко места по пътя. Прекараха една нощ в Биг Сър и друга в Санта Барбара. Минаха през Малибу и се насладиха на залеза, после пристигнаха в Ел Ей. Шантал беше резервирала бунгало в хотел „Бевърли Хилс“ в цялото му холивудско великолепие от петдесетте години. Бунгалото си имаше собствен басейн и Ксавие веднага реши да го пробва. Шантал звънна на сина си. Пол беше на снимки в Долината и й каза, че той и Рейчъл ще се видят с нея в „Поло Лаундж“ в хотела й в девет часа. Там се събираха всички актьори, продуценти и шефове на студия, за да сключват сделки и да се покажат.

Шантал напомни на сина си, че е с приятел и той каза учудено:

— Забравих. Кой беше?

Пол никога не обръщаше много внимание на думите на майка си.

— Приятел от Париж. Забавлявахме се чудесно докато шофирахме насам от Северна Калифорния.

Фактът, че майка му беше с приятел, му се стори доста странен, но по някаква причина бе приел, че става дума за жена и не я разпита. Шантал знаеше колко изненадан щеше да бъде довечера.

Двамата с Ксавие се помотаха около басейна известно време, после се разходиха из Бевърли Хилс. На него страшно му хареса, а тя се забавляваше чудесно.

— Винаги съм искал да живея тук — призна той.

— Упадъчно и невинно едновременно. Дисниленд за възрастни.

На нея също й харесваше, но знаеше, че животът тук щеше да й дойде в повече. Синът й обаче никога не се отегчаваше. След тринайсет години тук, той обичаше Ел Ей повече и от преди. А и Рейчъл беше от тук. Беше израснала в Долината, преместила се в Бевърли Хилс в тийнейджърските си години и завършила гимназия там, а после бе учила в Калифорнийския университет. Беше типичното момиче от Долината. Шантал винаги се учудваше на връзката им, но двамата бяха заедно от седем години, откакто тя бе на двайсет и една, а той на двайсет и четири. Рейчъл не беше жената, която Шантал би избрала за сина си, но отдавна се бе отказала от надеждата, че той ще си намери друга. Тя подхождаше на новия човек, в който се бе превърнал синът й в Ел Ей. Самият той приличаше на момче от Долината и никой не би помислил, че е французин, роден в Париж.

Ксавие и Шантал влязоха в „Поло Лаундж“ преди Пол и Рейчъл и ги отведоха до маса в градината. Тя бе добавила високи токчета и лъскава блуза към джинсите си — идеалната визия за Ел Ей. Шарлът със сигурност щеше да припадне, ако я бе видяла в този вид в Хонконг. Шантал все още бе слаба, със стегнато тяло и изглеждаше секси в тесните си джинси. Ксавие беше в бели джинси и риза и носеше мокасини без чорапи.

Младата двойка пристигна след малко и Шантал едва сдържа смеха си, когато видя изненадата в очите на сина си. Тя им представи Ксавие и Рейчъл го поздрави на ужасен френски, а после Шантал я прегърна. Вече бяха стари приятелки. Шантал прегърна и целуна сина си, огледа го внимателно и остана доволна. Изглеждаше щастлив, здрав и в отлична физическа форма, а косата му бе по-дълга, отколкото преди шест месеца. В началото разговорът им бе малко неудобен, докато Пол се опитваше да разбере какъв точно бе Ксавие.

— Вие двамата сигурно работите по някой филм заедно, нали? — попита Пол, решил, че Ксавие прилича на режисьор или оператор.

Шантал се засмя.

— Не. Ксавие е адвокат. Специализира по международно авторско право. Запознахме се на вечеря през юни.

Бяха минали само два месеца оттогава, но всеки би могъл да забележи близостта между тях.

— Приятели ли сте? — учуди се Пол.

— Да — отговори Ксавие. — Майка ти говореше за „Бялата нощ“. Били ли сте някога на нея?

Двамата поклатиха глави отрицателно. Шантал си помисли, че Ксавие бе едва седем години по-възрастен от сина й, но бе много по-зрял от него. Беше сериозен човек, а Пол приличаше на хлапе. Може би заради баскетболните маратонки, дългата коса и тениската с любима музикална група. Рейчъл бе на двайсет и осем, но можеше да мине за шестнайсетгодишна с късата блузка, която разкриваше корема й, лъскавите обувчици модел „Мери Джейн“ и дългата си руса коса. Приличаше на малко момиченце.

Ксавие им разказа за „Бялата нощ“ и те го изслушаха с вълнение.

— Трябва да направят същото и тук — отбеляза Рейчъл.

Шантал им каза за китайските фенери, които Ксавие бе донесъл на вечерята, и спомена, че се запознали покрай тях.

— Мисля, че се опитаха да копират вечерята и в други градове, но не било същото — обясни тя.

— Не знаех, че си падаш по такива неща, мамо — изненада се Пол.

След като поръчаха Шантал му съобщи, че сестра му е сгодена и ще се омъжи през май. Нито Рейчъл, нито Пол изглеждаха достатъчни възрастни, за да пият алкохол, и им поискаха документи за самоличност, когато поръчаха вино. Пол изглеждаше по-млад дори от малкия си брат.

— През май? — попита Пол многозначително и двамата с Рейчъл се спогледаха усмихнати.

Шантал се зачуди дали и те двамата не бяха сгодени след всичките тези години, но тайната не излезе на бял свят чак до десерта.

— Ще имаме бебе, мамо — гордо заяви Пол. — През март.

Той обясни, че Рейчъл била във втория месец и тъкмо научили за това. Рейчъл пък спомена, че е решила да роди под вода у дома с помощта на акушерка, което сериозно притесни Шантал. Раждането не беше така лесно и безпроблемно, както хората си го представяха.

— Може да помислите за това още известно време, в случай че се появят някакви проблеми. Рейчъл и бебето ще са в безопасност в болница, дори и раждането да е естествено и с акушерка. Например, когато ти се роди, пъпната връв бе усукана около врата ти. Случват се подобни неща, а у дома могат да са истинска трагедия. Но все пак, поздравления и за двама ви.

Нужна й бе около минута, за да осмисли новината. Щеше да стане баба и погледна Ксавие засрамена. Опита се да си придаде щастлив вид, но бе повече от изненадана.

— Възнамерявате ли да се ожените? — попита тя.

Опита се да говори небрежно, за да не прозвучи така, сякаш ги съди. Беше забелязала, че Рейчъл отпи само малка глътка вино от учтивост, а тя самата искаше да изпие на екс цялата бутилка, когато се замисли за перспективата, че след седем месеца щеше да стане баба. Ксавие забеляза изненадата й и се помъчи да не избухне в смях, после поздрави младата двойка.

— Не е нужно да се женим, мамо — отговори Пол, а Рейчъл кимна. — Никой вече не се жени.

С изключение на сестра му, която бе адски старомодна, и още по-консервативния й годеник.

— Не е необходимо. Това е просто украса — небрежно добави Пол.

— Мислиш ли, че ще може да дойдете на сватбата на Шарлът? Тя иска ти да я отведеш до олтара — каза Шантал.

— Разбира се. Бебето вече ще е на два месеца. Може да дойдем с него в Хонконг. Ще бъде много забавно.

Шантал не бе убедена, че „забавно“ е подходящата дума за пътуване с двумесечно бебе, а и не бе сигурна как Шарлът щеше да реагира на новината, че двамата имат бебе, без да са женени, особено като се имаше предвид присъствието на консервативните родители на съпруга й. Шантал дори леко се притесни, когато си помисли за това. Попита Рейчъл как се чувства, а тя отговори, че е в отлична форма и няма проблеми. Все още ходела на аеробика и възнамерявала да го прави през цялата бременност, както и да посещава курсове по „Ламаз“, когато напредне. Шантал се почувства на сто години докато слушаше плановете й за всичко, което възнамеряват да правят за бебето. Да му говорят нежно, докато е в корема й, да му пускат специална музика и какво ли не още. След два месеца щяха да ходят на специална сонограма и да научат пола на детето. Шантал се чувстваше замаяна и изтощена, когато двамата с Ксавие се прибраха в бунгалото. Той затвори вратата и избухна в смях.

— Мили боже — изстена Шантал, като се отпусна на стола. — Как отгледах такива откачени деца? Чувствам се напълно изкукуригала. Шарлът ще се омъжва за човек, който прилича на директор на английско училище от стар филм, и двамата смятат, че всичко трябва да е ултраконсервативно. Пол пък ще има бебе без брак, което ще се роди у дома под вода. Аз ли съм лудата? А ако останеш с мен, през март ще спиш с баба, за бога.

— Мисля, че ще го преживея — ухили се той. — Просто си възпитала свободомислещи хора и всеки от тях иска да е такъв, какъвто е.

— Може би ги възпитах прекалено независими — каза тя.

— Наистина ли ти пука дали ще се оженят или не? — полюбопитства той.

— Всъщност не — замислено отговори тя. — Никога не съм харесвала Рейчъл достатъчно, за да искам Пол да се ожени за нея. А сега тя ще е майката на първия ми внук, ако не го удавят по време на раждането. Колко абсурдна е тази идея? Аз пушех, пиех по малко вино и правех каквото си исках, когато бях бременна, а те оцеляха. Нещата сега са различни, но ми звучат абсолютно смахнати с модерните си идеи. И на всичкото отгоре ще пускат на неродено бебе любимата си музика. Дано поне да не е рап.

Ксавие се засмя гръмко. Е, поне новината бе попречила на сина й да задава прекалено много въпроси за него. До следващата сутрин, когато Пол звънна на майка си, за да се разберат за вечерта.

— Каква е историята с Ксавие, мамо? Гадже или само приятел?

Шантал се поколеба за миг, после реши да бъде откровена.

— И двете. Забавляваме се чудесно.

— Той не е ли на моята възраст? — шокиран попита Пол.

— Не, по-голям е от теб. На трийсет и осем е.

— Можеш да си му майка — неодобрително каза той.

Това прозвуча доста странно от неговата уста. Ако го беше казала Шарлът, щеше да я разбере, но не и Пол.

— Вярно е, но не съм. А и на него не му пречи.

— Какво цели? — подозрително попита синът й.

За щастие, Ксавие беше в басейна и не чу разговора.

— Нищо. Просто се радваме един на друг. Изненадана съм, че си разстроен от това. Вие с Рейчъл ще имате бебе без брак, което е доста нетрадиционно, и не мога да си представя, че те притеснява това с кого се виждам. Какво като е по-млад от мен? Стига той да няма нищо против, защо ти ще възразяваш? — директно попита тя.

— Не възразявам. Просто съм изненадан. Възнамеряваш ли да се омъжиш за него?

— Разбира се, че не. Не съм бременна.

— О, господи — ужаси се Пол. — Можеш ли да… имам предвид… още ли можеш…

Подобна перспектива го накара да подскочи.

— Не е твоя работа — решително каза Шантал. — Но дори и да мога, на моята възраст съм достатъчно разумна, за да не допусна подобно нещо.

— Разстроена ли си заради бебето? — внезапно се разтревожи той, а Шантал въздъхна.

— Бебетата са сериозна работа, Пол. Завинаги са с теб и не остават бебетата. Не е лесно да имаш деца. Сериозно обвързване е. Чувстваш ли се готов за това?

— Разбира се — отговори той без колебание.

— Младите хора в наши дни не искат да се обвързват с брак, но са готови да се обвържат с деца без женитба. А бракът е много по-лесен — можеш да се измъкнеш от него, ако допуснеш грешка. Децата са завинаги. Няма по-сериозно нещо от тях. И ще бъдеш вързан за Рейчъл през целия си живот. Всяко решение за детето трябва да бъде взимано, с нейното съгласие, така че трябва да сте напълно сигурни, че се обичате. В противен случай по-късно животът ти ще се превърне в ад и вечно ще се карате.

— Съгласни сме за всичко относно детето — каза той сериозно, но майка му не беше убедена.

— Няма винаги да сте съгласни, а и не е нужно, но ще се налага да правите разумни компромиси в името на детето.

— Знам го. Значи не планираш да се омъжиш за Ксавие?

— Не, няма да се омъжвам.

— Защо не ми каза за него?

— Няма много за разказване. Излизаме заедно, забавляваме се и това е. Ако стане по-сериозно, ще те уведомя.

Пол все още бе шокиран. Никога не беше мислил за майка си като за жена.

— Вие вече пораснахте. Ти ще имаш дете, Шарлът ще се омъжва. Няма причина и аз да не водя свой собствен живот.

— Защо трябва да си с мъж? Защо се нуждаеш от това? — попита той, сякаш се опитваше да си обясни нещо нелогично.

— Ти защо се нуждаеш от Рейчъл?

— Не е същото, мамо. Разбира се, че се нуждая от Рейчъл — отвърна той едва ли не възмутено.

— Точно така. А Шарлът се нуждае от Рупърт и Ерик си има Анализе. Защо аз трябва да съм сама? Само защото съм ви майка ли? Не оспорвам изборите ви — дали да се ожените или не, дали да имате бебе или с кого да сте. Защо същите правила да не се отнасят и до мен?

— Защото ти си нашата майка — незабавно отговори той.

— Може би трябва да помислиш върху думите си. Да разбереш докъде води ролята на родител за хора на твоята възраст. Винаги съм до вас и винаги се опитвам да ви помогна. Но защо трябва да съм сама докато вие си живеете живота някъде по света? А аз какво да правя?

Пол никога не беше мислил по този въпрос, но след няколко часа звънна на сестра си и й разказа за Ксавие. Шарлът се обади на майка си незабавно.

— Имаш гадже? — изврещя тя по телефона.

— Новините бързо се разпространяват — спокойно отговори Шантал. — Да, срещам се с един човек. Но няма да се омъжвам за него.

— Пол каза, че може да ти бъде син.

— Не съвсем, но почти. Това проблем ли е? — попита тя сериозно, готова да реши нещата веднъж завинаги. — Не е твоя работа, нито на брат ти с кого излизам и на колко години е той. Ксавие е интелигентен, има чудесна работа и се държи мило с мен. Не разбирам какво лошо има в това.

— Можеше поне да ни кажеш.

Шарлът звучеше наранена задето майка й не й бе съобщила по-рано.

— Кой знае дали ще се виждам с него след един месец? Защо да се тревожиш?

— Трябваше да ми кажеш, когато беше в Хонконг, мамо — повтори Шарлът.

— Ти въобще не ме попита нищичко за самата мен. Говорихме само за сватбата ти.

— Защо не го доведе?

— Исках да съм само с теб.

— Ще го доведеш ли на сватбата?

— Нямам представа дали още ще се виждам с него след девет месеца. Има много време дотогава. Няма смисъл да го обмисляме сега. А ако реша да го доведа, ще те уведомя. Но не възнамерявам да направя нищо, с което да те разстроя или засрамя.

Шарлът изпита облекчение, когато чу думите й. Но пък Ксавие бе прекалено млад, за да го представи като гаджето на майка си.

— Пол го представи едва ли не като четиринайсетгодишен — засмя се Шарлът, Шантал също.

— Брат ти и приятелката му изглеждат като тийнейджъри, а не Ксавие. Приличат на лагеруващи хлапета. Ксавие е възрастен човек. Адвокат. Надявам се да го харесаш, когато се запознаете.

Това бе най-зрелият разговор, който бяха водили досега, и Шантал се зарадва, че можеше да сложи картите на масата и да говори прямо.

— Просто се шокирах, когато Пол ми звънна — призна Шарлът.

— Разбирам, но не е нужно да се тревожиш за това.

Майка й беше разумен човек, но Шарлът все още бе изненадана. Това бе съвсем ново за нея. А и майка й беше права — никога не я разпитваха за живота й. Дори не се сещаха. Но това щеше да се промени отсега нататък, за да избегнат подобни изненади. Е, поне Пол бе споменал, че Ксавие е симпатяга.

— Какво мислиш за бебето на Пол и Рейчъл? — попита Шарлът и Шантал се поколеба.

— Мисля, че е чудесно, ако успеят да се справят. Брат ти няма редовни доходи и аз още му помагам, а родителите на Рейчъл я издържат. Да си зависим от други хора не ми звучи като идеалния начин да гледаш дете. Но не мисля, че някой от двамата въобще е помислил за това.

Шантал обаче бе размишлявала доста предишната вечер. Все още подпомагаше сина си. Дали сега щеше да й се наложи да издържа и детето му? Това не беше решение на възрастни хора, но не искаше да го разпитва и да го засрами пред Рейчъл. Предстоеше да поговорят по темата преди раждането. Деца, които имат деца. Рейчъл беше на двайсет и осем, а Пол на трийсет и една. Беше странно и безотговорно да зависиш от родителите си на тази възраст и да забременееш, без да помислиш.

— Сигурна съм, че родителите й ще ги издържат. Те са богати.

Рейчъл беше единствено дете и родителите й я бяха разглезили ужасно. Но Шантал не желаеше синът й и внукът й да бъдат издържани от родителите на Рейчъл. Трябваше да го посъветва да си намери друга работа. Сега щеше да му се наложи да изкарва заплата, с която семейството му да живее.

— Рупърт и аз не искаме деца през първите няколко години — добави Шарлът.

Шантал изпита облекчение, когато чу това, макар че те можеха да си го позволят. А и този план бе много по-разумен от раждането под вода у дома на извънбрачно бебе от двама души с нестабилни доходи.

— Звучи разумно — одобри плана й Шантал.

Малко по-рано се беше чула и с Ерик. Пол му писал за бебето и според Ерик брат му и Рейчъл бяха луди.

Побъбриха си още няколко минути, но не говориха повече за Ксавие. Изненада, но не и проблем. Тя нямаше да се омъжва, говореше небрежно за него и Шарлът се успокои, а Пол реши, че наистина го харесва. Излизаха заедно на ресторант почти всяка вечер и посещаваха любимите места на Пол и Рейчъл. Една вечер си направиха барбекю в къщата им в Западен Холивуд. Щеше да им се наложи да се преместят в по-просторно жилище, когато бебето се роди. Рейчъл се опитваше да го убеди да отидат в Долината, но Пол искаше да остане в града. Предстояха им безброй решения, много повече, отколкото можеха да си представят.

Когато с Ксавие отлетяха обратно за Париж, Шантал почти се бе примирила с факта, че ще става баба. Почти, но не съвсем. Срещата с Пол обаче бе чудесна. Поканиха я да присъства на раждането, но тя отговори, че ще почака и вероятно ще види внука си в Хонконг на сватбата на Шарлът през май, когато бебето щеше да е на два месеца. Цялата идея бе все още шокираща за нея. Синът й щеше да има бебе. За него пък бе не по-малко изненадващо, че майка му имаше гадже на трийсет и осем години. Нов свят за всички тях. Но този път поне улицата бе двупосочна.