Даниел Стийл
Вълшебна нощ (15)

15

Когато се качи в самолета за Делхи, Бенедета нямаше идея какво да очаква. Беше пътувала от Милано до Рим рано сутринта и се качи на втория самолет малко преди обед. Беше чувала за крайната бедност в Индия, просяците и обезобразените деца из улиците, неща, които биха я шокирали, но също така бе слушала и истории за невероятната красота на страната, за светлината, цветовете, храмовете, хората, платовете, бижутата, атмосферата и вълшебството й. Сега копнееше Дарам да й покаже този приказен свят. Полетът й се стори безкраен, докато мислеше за местата, които той й бе описал. Щяха да ги посетят с неговия личен самолет — лесен, удобен и луксозен начин за пътуване.

Кацнаха в Делхи след осемчасовия полет, почти в полунощ. Дарам я чакаше, а двама местни полицаи и агент на авиолинията я преведоха през митницата. Той бе уредил това, за да облекчи пристигането й. Тя се усмихна широко, когато го видя, а той я целуна щастлив.

— Не мога да повярвам, че си тук — развълнуван каза той.

Нямаше търпение да потеглят заедно на пътешествие. Беше си освободил две седмици, за да е с нея, макар да не му се виждаха достатъчни. Първото, което Бенедета забеляза, бяха жените наоколо, облечени в сарита в цветовете на дъгата. Много от тях носеха украсени със скъпоценни камъни сандали и множество гривни по ръцете. Някои имаха червени точки на челата. Мъжете бяха в традиционните широки панталони и дълги туники. Екзотичен ефект. В който и да е европейски или американски град човек не можеше да е сигурен дали е в Париж или в Синсинати, когато кацнеше на летището. В Делхи обаче веднага попадаш в друга култура и свят. А смесицата със западната култура превръщаше пространството в платно с ярки цветове, които въодушевиха Бенедета докато вървеше към изхода. Един от служителите на Дарам носеше куфарите й. Индиецът й бе резервирал апартамент в хотел „Лейла Палас“ и потеглиха натам с тъмносиньото му бентли. Дарам представи на Бенедета шофьора като Манджит. На път към хотела минаха през дипломатическия квартал Чанакуяпури.

Портиери и носачи се втурнаха да вземат багажа й, когато бентлито спря пред хотела. Дарам я придружи, за да се увери, че с апартамента всичко е наред. Двамата управители и администраторът чинно стояха до него. За тях той беше много важен човек, затова държаха да са сигурни, че гостенката му е доволна.

Апартаментът беше великолепен. Огромна всекидневна с гледка към градините и спалня с размери, каквито Бенедета не бе виждала в друг хотел. На масата имаше шампанско, ягоди, кошница с плодове, кутия бонбони и малки кексчета. В мига, когато влязоха в апартамента, облеченият в ливрея иконом предложи да им сервира шампанско или чай. След целия този разкош човек не можеше да си представи да се върне в западняшки хотел. Навсякъде сновяха армия от служители, готови да посрещнат всяка нейна нужда.

Възнамеряваха да прекарат два дни в Делхи и Дарам остана да си побъбри с нея, докато камериерките разопаковаха и подреждаха багажа й, а после я остави да си почива.

На сутринта, когато Бенедета се събуди, времето беше прекрасно. Избра да облече сив панталон и червен кашмирен пуловер и нямаше търпение да разгледа града. Беше закусила и напълно готова, когато Дарам дойде да я вземе.

— Готова ли си? — попита той, щастлив да я види отново.

— Нямам търпение — въодушевено отговори тя.

Предстоеше й страхотно приключение, а Дарам не можеше да спре да се усмихва. Шофьорът му и бентлито ги очакваха долу.

Решиха най-напред да посетят традиционните туристически места — Лал Кила, Пурана и гробницата на Хумаюн. Разходиха се по моравите в градините Лодай, които очароваха със спокойствието и красотата си. После отидоха в Кутуб Минар, най-високото тухлено минаре в света. Бенедета веднага забеляза контрастите в града. Старото и новото, разкошът и бедността, красивите жени в елегантни сарита и просяците.

За обяд Дарам я заведе в бар-ресторант „Олив“, а после — в мол „Кресънт“, за да разгледат типични индийски дрехи, от които Бенедета бе впечатлена. След това се прибраха в хотела и пиха чай в градината.

— Как върви засега? — попита Дарам, преди да си тръгне.

Гордееше се със страната и града си, а и на нея й харесваше тук. Още не беше видяла всичко, а вече се влюбваше в града. Той я остави към седем часа и обеща да се върне в осем и половина за вечеря в „Смоукхаус рум“, за който й бе разказал докато бяха в Сардиния. От ресторанта се разкриваше страхотна гледка към Кутуб Минар, заведението беше впечатляващо, а вечерята — великолепна. Дарам поръча няколко ястия и й обясни за всяко от тях, докато група келнери ги обслужваха. Вече бе омагьосана от Индия, само за един ден. Всичко надминаваше очакванията й, а това бе само началото. Предстоеше незабравимо пътешествие, а Дарам се бе погрижил за всичко.

След вечеря той я целуна отново и я остави в хотела. Още не можеше да повярва, че тя бе тук, в Индия. Непрестанно й благодареше за това, а тя му благодареше за всичко, което бе направил за нея. Обеща да я вземе от хотела сутринта и да й покаже още много интересни места.

На сутринта, когато Дарам пристигна, Бенедета бе вече готова. Разгледаха старата част на Делхи. Посетиха храм Лотус, Дили Хаат и Националния музей, а в края на деня тя се върна в хотела за масаж и да поплува в басейна.

Вечеряха в „Ле Сирк“ в хотела й. Решиха да си легнат рано, защото плануваха призори да започнат поредното пътешествие. Бенедета искаше да се запознае и с децата му, но синът му бе заминал, за да участва в мач по поло, и нямаше да се върне преди отпътуването й, а дъщеря му живееше в Джайпур, едно от местата, които щяха да посетят.

В Каджурахо разгледаха дузина храмове с богата дърворезба — божества, богини, воини, музиканти. Бенедета направи безброй снимки с фотоапарата си. По-късно вечеряха в хотела и Дарам я изпрати до апартамента й.

На сутринта отлетяха до Агра, за да видят Тадж Махал. Нищо не можеше да я подготви за зашеметяващата красота. Наистина бе най-фантастичното нещо, което някога беше виждала. Разходиха се, направиха снимки, после се настаниха в хотел „Оберой Амарвилас“ — великолепен палат, вдъхновен от маврите и монголските завоеватели, в съседство с Тадж Махал. Прекрасни тераси, фонтани, басейни, градини, а стаите бяха зашеметяващи. Паркет от различни видове дърво, вплетени едно в друго, мрамор, тежки копринени завеси, а от всеки прозорец се виждаше Тадж Махал. Дарам бе поръчал да напълнят ваната й с розов цвят, когато Бенедета се прибере след вечеря. Беше помислил за всичко.

След нощта в Агра посетиха националния парк Рантамбор и отседнаха в хотел „Ванявилас“, който се състоеше от суперлуксозни вили. Навсякъде Дарам имаше стая или апартамент до нейния. Искаше да е наблизо и се радваше на компанията й. Не спираха да си бъбрят по цял ден и той неуморно й разказваше за всяко място, което посещаваха.

После заминаха за Джайпур, където видяха астрономическата обсерватория Джантар Мантар, Хауа Махал — палат от осемнайсети век, Градския палат и палата Чандра Махал. Най-вълнуващото за Бенедета бе, че вечеряха с дъщеря му, Рама, в нейния великолепен дом. Бенедета се запозна и с трите й деца, които бяха безукорно възпитани. Съпругът й отсъстваше, но Рама бе невероятна домакиня и бе устроила истински пир за вечеря. Тримата седяха и си говориха с часове. Двете жени се разбираха чудесно, а Дарам изглеждаше щастлив и доволен.

Бяха отседнали в лъскавия хотел „Раджвилас“ и след вечеря седнаха на терасата да пийнат. Хотелът разполагаше със сто и трийсет хиляди квадратни метра градини и навсякъде из въздуха се носеше ухание на жасмин.

— Съжалявам, че не се запозна със зет ми — каза Дарам. — Той е очарователен младеж. Семейството му е едно от най-влиятелните в Индия.

Самият Дарам също бе важен човек тук, но в същото време бе много скромен. След всички чудеса, които й показа, Бенедета се впечатли най-силно от отношението му към нея, от нежността и изискаността му.

Незабравимите дни, прекарани с него, сякаш отлитаха. Искаше й се това да продължи завинаги.

— Иска ми се да можех да спра времето, за да разгледам повече неща и да гравирам всяка подробност в мозъка си.

— Сигурен съм, че бездруго ще запомниш всичко — усмихна се той и тя се съгласи.

Как бе възможно да забравиш всичко това? Всяка гледка, храм, постройка и преживяване бяха уникални и все пак типични за Индия. А всеки миг бе специален и нежен, когато Дарам споделяше красотата на страната си с нея.

След като се разделиха с Рама, те отлетяха до Удайпур и посетиха Градския палат, а после и пазара. Бенедета искаше да разгледа платовете. Взе мостри, за да се опита да възпроизведе някои от по-простите стилове.

Дарам едва успя да я накара да напусне пазара. Беше въодушевена от всичко, което видя. Искаше да вземе колкото се може повече със себе си. Тръгнаха си отрупани с платове и подаръци за приятелките й.

На следващия ден разгледаха храмовете Еклинджи и Нагда, които бяха сред най-красивите в света, после се върнаха в хотела да си починат. Планираха да прекарат последните няколко дни кротко в Удайпур, преди да се върнат в Делхи. Разходиха се из тесните улички и магазинчета, където Бенедета откри още съкровища. Не можеше да се насити на звуците, ароматите и гледките и искаше да отнесе всеки спомен за тях у дома.

— Е, Бенедета, доволна ли си, че дойде в Индия? — попита Дарам.

Пътешествието почти бе приключило. След два дни се прибираше у дома. Успяха да разгледат впечатляващ брой забележителности, исторически места, градове и храмове, а културата на страната ги погълна като вълшебство. Бенедета бе очарована и благодарна на Дарам за времето, което прекараха заедно. Не само бе разгледала страната му, но и бе опознала самия него. Срещите им в Италия и Париж не бяха достатъчни, за да усети добротата и човечността му. Той бе възпитан в традициите на индийската култура, нейната мекота и красота, а срещата с дъщеря му й показа и друга негова страна, която будеше възхищение. И макар да бе невъзможно да ги сравнява, тя осъзна колко различни бяха с Грегорио, какъв егоист беше той и колко малко държеше на нея. Дарам притежаваше богата душевност, каквато досега не бе срещала у никой мъж. Бенедета се влюби в традициите, митовете, историите, които й разказваше. Единствената му цел през последните две седмици бе да я направи щастлива и да й покаже страната си, живота тук и културата.

Вечерта, докато седяха и обсъждаха всичко видяно, той сложи на ръката й гривната, която тя бе харесала в Палата на бижутата в Джайпур. Широка и масивна, с вградени индийски диаманти, които бяха невероятно красиви. Бенедета не можа да скрие изненадата си.

— Дарам, не!

Беше зашеметяващо скъп подарък и вероятно не би трябвало да го приеме, но тя страшно хареса гривната. Знаеше, че Дарам ще бъде обиден, ако откаже подаръка, затова се наведе, целуна го по бузата и му благодари.

— Искам да имаш нещо, което да ти напомня за пътешествието ни. И се надявам то да е първото от многото ти гостувания тук. Тази страна предлага великолепни възможности за проучване. Следващия път ще го караме по-бавно, но сега исках да видиш колкото се може повече. Нещо като преглед. Ще разглеждаме по-подробно, когато се върнеш тук отново.

Дарам копнееше да му гостува често в Индия, ясно беше й го показал. Очите й се замъглиха за миг. Тя докосна красивата гривна и го погледна. Все още се притесняваше от факта, че живееха толкова далеч един от друг.

— Как ще се справим? — меко попита тя. — Ти живееш тук, а аз — в Милано. И за никого от нас не е лесно да се измъкне от работата.

Дарам грижливо бе планирал времето си и бе забравил за професионалните си задължения за тези две седмици. Сега щеше да му се наложи да работи още по-усърдно, а също и тя, когато се върнеше в Милано, за да си навакса за пропуснатото време. И двамата имаха сериозен бизнес, много хора, които зависеха от тях, и безброй отговорности. Бенедета не виждаше как могат да са заедно, освен като романтично забавление от време на време, макар да знаеше, че той често посещава Европа. Но животът му бе тук, а нейният — в Италия. Тя се натъжи, когато се замисли.

— Можем да правим всичко, което искаме — нежно каза той. — Ако искаме да се случи, ще се случи. Зависи от нас, Бенедета. От усилията, които сме склонни да положим. Не очаквам да се откажеш от живота си в Италия. А аз имам задължения и семейство тук. Но твърдо вярвам, че можем да имаме и двете. Няма да сме заедно всеки миг, но предпочитам да имам част от теб, отколкото нищо. Никога не съм срещал жена като теб, която работи усърдно и има такъв поглед върху живота. Ти си гениална в работата си.

Знаеше също, че е нежна, обичлива и разумна.

— Ти си същият — усмихна му се тя и го целуна.

Беше скромна като него. Бе приписвала всички заслуги на Грегорио, но тя бе съзидателната сила зад трона. Сега светът признаваше таланта й и Дарам се радваше за нея.

— Гениите водят необичаен живот. Няма да закусваме заедно всяка сутрин, но можем да съчетаем двата си свята, да слеем двама души, светове и кариери. А най-вече — да осигурим щастието си. Ти нямаш деца, а моите са възрастни хора. Обичам да се виждам с тях, но вече не се нуждаят от мен ежедневно. Преди петнайсет години това можеше и да не стане. Но сега няма пречки, ако си съгласна да предприемеш едно от най-великите приключения в живота заедно с мен.

Той й протегна ръка, а тя я пое безмълвно и го погледна.

— Обичам те, Бенедета. Влюбих се в теб още в нощта, когато се запознахме. Когато те видях и се заговорихме, не можех да повярвам на лошия си късмет, че си омъжена. А после, без предупреждение, той изчезна и видях болката в очите ти. Исках да те прегърна и да те отведа у дома с мен, но не можех да направя нищо. А сега си тук с мен. Искам да се грижа за теб и те обичам. Няма да позволя никой да те нарани. Предлагам ти сърцето и живота си.

Бенедета се трогна от думите му. Не бяха любовници, само се бяха целували. Беше й трудно след болката, която й причини Грегорио. Но Дарам бе напълно различен, мил и нежен, обичлив и щедър. С него беше в безопасност.

— Аз също те обичам — отговори тя искрено.

— Ще тръгнеш ли с мен по пътеката, отредена ни от боговете?

Когато чу думите му, Бенедета си представи Тадж Махал, създаден заради любов, която не можеше да се опише. Тя кимна, а Дарам я целуна и прегърна здраво. Заля я вълна на спокойствие и щастие. Никога преди не бе преживявала подобно нещо. Любовта на добър човек.

После се качиха горе и той спря пред апартамента й, както правеше всяка вечер. Но този път Бенедета отвори вратата за него, а също и сърцето си. Мечтите им се осъществиха тази нощ. Не знаеха какво ще стане, нито как точно щяха да се развият отношенията им, но когато заспа в прегръдките му, след като се любиха, Бенедета знаеше, че ще са заедно. Съдбата й бе подарила този прекрасен човек. Животът й бе направил безценен подарък.