Това е може би петата книга от Даниел Стийл, която чета. И за пореден път се чудя защо си го причинявам. Надявах се, след като е писана през 2016 г., да е малко по-раздвижена, но не. Отново едни безкрайни описания на маловажни елементи (като подредбата на стаите в нечия къща), и претупване на съществени моменти ката сватби, влюбвания и т.н. Докато четях, не можах да изпитам никаква емоция. Не е моята авторка, хиляди пъти предпочитам Нора Робъртс.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.