Даниел Стийл
Апартаментът (22)

22

С напредването на май Прунела ставаше все по-активна и успя напълно да подлуди Саша. Поканите вече бяха отпечатани по дизайн на „Картие“ — много семпли и елегантни. Бяха избрали и менюто след организираното посещение в апартамента. Опитаха и пет различни вида сватбени торти от трима различни сватбени сладкари. А виното и шампанското щяха да са сватбен подарък от Макс.

По настояване на Прунела наеха фотограф и оператор, препоръчани от самата нея. Тя поръча дантелени покривки и ленени салфетки по желание на Саша, към тях щеше да добави и нейните си канделабри, а кетъринг фирмата осигуряваше кристални, сребърни и порцеланови съдове. Обиколиха квартала около Пето авеню, където се намираше апартаментът, и откриха малка църква, в която се съгласиха да ги венчаят в шест часа вечерта. Приемът беше насрочен за осем. Всичко това Саша успя да избере и поръча в кратките паузи на натоварения си работен график, тъй като след пътуването до Атланта през март не бяха имали почивен ден.

Рокля си избра съвсем случайно от списание, което четеше в лекарската стая. Беше от бял сатен с изчистени форми, покрита с дантела с шлейф, който можеше да се свали за приема, и дантелен воал. Беше толкова заета, че се наложи да изпрати Валентина да я пробва вместо нея и когато я видя на селфито, изпратено й по телефона, Саша направо се влюби в тоалета.

— Защо не избра нещо по-секси, с деколте и изрязан гръб? — упрекна я Валентина. Но според Саша роклята беше самото съвършенство. Роклите на шаферките щяха да са в топъл бежов нюанс, семпли, без презрамки, макар че според Валентина щяха да изглеждат по-ефектно в червено. Всичко, което Саша избра, се отличаваше с изискан вкус и стил. Букетчетата на шаферките щяха да са от бежови орхидеи, а булчинският на Саша от момини сълзи. Обмисляше вариант малките й сестри да ръсят цветни венчелистчета, но прецени, че това щеше да предизвика военен конфликт с майка й, и се отказа.

Мъжете щяха да са с черни вратовръзки, само Алекс щеше да е с бяла вратовръзка и смокинг. Хелън Скот сподели, че за себе си е избрала тоалет в морскосиньо. Мюриел още се колебаеше между смарагдовозелена рокля, която бе привлякла вниманието й, и златиста.

Най-удивителното бе, че всичко вървеше по предписание и Прунела се оказа наистина изключително организиран и добър професионалист, както й бе обяснил Оливър. Саша не можеше да я понася, но нямаше как да отрече, че си разбираше от работата. Въпреки подкрепата, която получаваше, все пак се притесняваше за всички детайли в този важен ден. Толкова много неща можеха да се объркат. Хелън постоянно й предлагаше помощта си, но Прунела здраво държеше положението под контрол.

Месец преди сватбата съквартирантките на Саша решиха да й организират моминско парти. Не можеше да разчита на свободен уикенд, но една вечер звучеше реалистично. Аби обеща да дойде от Ел Ей, майката на Клер също беше поканена. Щяха да го организират в „Сохо Хаус“. Саша дори имаше подготвен тоалет за случая — къса, сексапилна черна рокля за генералната репетиция, която родителите на Алекс организираха вечерта преди сватбата в „Метрополитен Клъб“, който бе побратимен с техния клуб в Чикаго.

Русата й коса отново бе израснала, макар да беше още къса. Валентина й препоръча своята фризьорка, която да й направи прическата за сватбата. Същата вечер Алекс щеше да участва в ергенското си парти в зала в нощен клуб в центъра.

Моминското парти мина успешно. Аби остана в апартамента с приятелките си. Клер се бе постарала да освободи стаята от кутиите за обувки. Вечерта Аби сподели, че излиза с Джош, че е щастлива с него и обича малките му синове. Морган не спираше да говори за бебето. Вече си търсеха апартамент, за да се преместят през лятото, преди да е станала огромна и да не може да мърда. Саша и Алекс също си търсеха жилище, но им трябваше нещо за кратък период, тъй като планираха да се преместят в Чикаго след приключването на стажа им. Допадаше й идеята да е близо до семейството му.

Обсъждаха плановете си, съдбовните промени, настъпили в живота им, очакванията и надеждите си.

Всички се забавляваха и изглеждаха щастливи, а когато се прибраха в апартамента, Клер погледна тъжно майка си:

— Изглежда, ще останем само ние с теб в този апартамент. Всички заминават нанякъде. — Тя още не можеше да свикне с тази мисъл. Майка й замълча за минутка. Другите, с изключение на Морган, бяха пийнали повечко шампанско и си легнаха. Сара седна на канапето до дъщеря си, хвана ръката й и каза:

— Аз също имам планове. Вече нямаш особена нужда от мен тук. Справяш се и сама. Бизнесът потръгна. Клодия ще ти помага. Моята роля беше да раздвижа блатото и да те подкрепя с каквото мога в началото. И ще продължавам да го правя, но мисля, че е време да се прибирам у дома.

— В Сан Франциско ли? — смая се Клер. — Мислех, че тук ти харесва повече.

— Така е. Прекарах пет фантастични месеца. Това бе едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота, освен твоето раждане. С баща ти постоянно си говорим. Той наистина се опита да се промени. От два месеца вече не пие, планира да попътуваме и да правим нещо заедно. Може да не е съвършен, но аз го обичам такъв, какъвто е, и сме решени да опитаме да оправим живота си. — Клер я гледаше едновременно щастлива и натъжена. Толкова й харесваше майка й да е наблизо край нея. Даде й невероятен шанс в живота, за което едва ли щеше да може да й се отблагодари някога. Но сега й предстоеше да остане сама в огромния мезонет. Изведнъж това й стори някак твърде самотно.

— Кога си тръгваш? — предпазливо попита Клер. Майка й я прегърна.

— Мисля, че ще е добре да тръгна веднага след сватбата. След месец. — Клер кимна. В главата й нахлуха хиляди мисли, но видя, че майка й бе взела отдавна решението си. Забеляза как блеснаха очите й, когато заговори за Джим. А и знаеше, че не може вечно да е до майка си. Изминалите пет месеца бяха излекували донякъде раните от тежките удари, които понесе.

— Знаеш ли, мисля си, че ти също трябва да започнеш да излизаш малко по-често. — И двете бяха наясно какво има предвид, но Клер все обясняваше, че не е готова. Бяха изминали шест месеца след драматичния край на връзката й с Джордж и още не се бе възстановила. Според майка й трябваше да си наложи да опита. Клер мислеше единствено за работата си, както правеше преди да срещне Джордж, а сега още повече бе обсебена от нея. Но щом като баща й можеше да се промени, значи и Клер би успяла. Струваше си да помисли.

Майка и дъщеря си легнаха в общото легло, както всяка вечер през последните месеци, и Клер с тъга си помисли колко трудно ще преживее раздялата им. Обърна се към майка си и видя, че Сара също е будна.

— Ще ми липсваш, мамо — мило промълви тя. — Благодаря ти за всичко. Никога не бих се справила без теб. Всичко така се беше объркало, а ти изведнъж го оправи като с магическа пръчка.

— Нали за това са майките — отвърна Сара и я целуна по бузата. Двете се унесоха в сън, хванати за ръце. Клер отново се почувства като малко момиченце, закриляно от майка си, в безопасност, каквато отдавна не бе усещала.