Даниел Стийл
Апартаментът (20)

20

Войната за плода в утробата на Морган вилня седмици наред. Макс отказваше да остава при нея в апартамента и й каза да не идва в ресторанта, докато не вземе решение. А за него съществуваше едно-единствено. Нямаше друг вариант.

Спряха да се виждат изобщо. Морган бе все така категорична, че иска аборт, но все отлагаше датата, защото осъзнаваше, че след това повече няма да види Макс. Той й го заяви недвусмислено и тя му вярваше. Обичаше го, но не и бебето му. А в неговото съзнание те бяха едно и също, нямаше средно положение, нито основателна причина за аборт. Въпросът беше съвсем ясен — да или не. Той дори й предложи да го роди и да му го даде да го гледа, но тя чувстваше, че не би могла да го направи. Звучеше й напълно неприемливо. Нямаше да роди дете и да се откаже от него. Според нея беше по-логично да се откаже, преди да се е случило, преди да е разбило живота им, макар че това вече се случваше.

Морган се опита отново да му обясни как се чувства, но Макс не желаеше да я изслуша. Единствено би искал да чуе, че е променила решението си. А тя вече имаше решение, но не предприемаше нищо.

— Трябва да направиш нещо — подкани я Саша, макар че не искаше да й влияе. — Или го оставяш, или го махаш. Вече си в третия месец и скоро няма да ти разрешат аборт и да искаш.

— Знам. Чувствам, че ще загубя и него, и бебето едновременно. — Саша не й противоречи. Макс бе разговарял с нея и не бе скрил озлоблението си, което се дължеше не само на морални и религиозни причини, а и на любовта му към Морган и желанието му да имат деца. Той усещаше, че това е шансът му — Морган никога нямаше да го допусне отново. Саша знаеше, че в това отношение е прав. Бременността бе огромна травма за нея.

Цели три седмици Морган стоя в апартамента с надежда, че Макс ще прояви разбиране и ще приеме решението й, но той отказваше да разговаря с нея. Не отговаряше дори на имейлите и на съобщенията й, с които тя се опитваше да обясни позицията си.

— Държи се като истински задник — оплака се тя на Саша.

— Изглежда, твърдо е решен. Обикновено мъжете не искат бебе, а с него е обратното.

— Готов е да се откаже от мен, но не и от бебето — добави Морган. Дори се беше свързал с адвокат, за да провери дали може да изиска съдебна забрана за аборта, защото детето е и негово, но тялото си беше нейно и съдът уважаваше този факт, не би могъл да се меси. Нейно право беше да избира. Макс не беше на себе си. Морган страшно му липсваше, но отказваше да се примири. Беше заявил ясно мнението си.

Морган вече бе станала още по-нестабилна емоционално и постоянно плачеше. Оставаха й само още няколко дни да решава и Саша се съгласи да я придружи при лекарката. Морган се разкъсваше между любовта си към Макс, когото не искаше да загуби, и решението да се отърве от бебето, в което упорстваше.

Направиха й обичайния ултразвук и на екрана се показа едно здраво бебе. Сърчицето му биеше силно и всичко си му беше наред. След като го видя, тя започна да плаче още по-силно, но продължи да обсъжда аборта с лекарката. Обеща да се обади на следващия ден да уговорят дата. Лекарката не я подтикна да промени решението си. Каза й, че би могла да я смести за следващия следобед, ако е сигурна, че решението й е окончателно.

През целия път към дома си Морган не спря да плаче. Беше убедена, че бебето ще разбие живота й. Имаше лоши спомени от детството си, с пиянството на майка й и безотговорното отношение на баща й, който я мамеше. Родителите й бяха живели нещастно до ранната си смърт и никога не се бяха радвали на децата си, затова и нищо не можаха да им дадат от себе си. Тя не желаеше да участва в такъв кошмар и дори триизмерното изображение не можа да я убеди в обратното.

Легна си веднага щом се прибраха, но не преди да повърне за пореден път. Постоянно й беше лошо напоследък, но според Саша беше така, защото не се хранеше и беше в постоянен стрес, което влошаваше положението. Беше й се стоварило какво ли не през изминалите три месеца.

Преди да тръгне на работа, Саша се отби в стаята й, за да провери как е. Морган просто лежеше и плачеше.

— Откровено казано, мисля, че не трябва да ражда това дете — сподели Саша с Алекс. — Много е травмирана. Всеки, който отхвърля така истерично идеята за деца, не трябва да ги има.

— Тогава защо не направи аборт?

— Не иска да загуби Макс, а това е неизбежно, ако махне бебето. Той й предложи да вземе детето, ако Морган го роди, но тя не е съгласна.

— Това е пълна лудост — огорчен и заради двамата каза Алекс.

— Така е. За някои хора раждането на дете е нищо и никакво решение. За други се превръща във фикс идея. Около една бременност възникват много проблеми. Страхотно е, когато всичко е нормално и ясно, но този път е различно. — Може би дори беше най-сложният случай, който беше срещала. Морган отчаяно се мяташе между двете възможности и Саша се страхуваше, че това бе самоубийствено поведение. Приятелката й се бе озовала в задънена улица. Саша се опита да обясни това на Макс, когато намина на кафе при него в началото на седмицата, но той не искаше и да чуе.

— Не е толкова просто — каза му тя.

— За мен е просто. — И с това сложи край на разговора им.

Последната възможност за аборт беше следващият понеделник, а през двата почивни дни преди него Саша и Алекс трябваше да заминат за Атланта, за да се срещнат с родителите й. Тя с нетърпение очакваше този момент, макар че би предпочела да остане вкъщи, за да прави компания на Морган. Срещата обаче не можеше да бъде отменена, тъй като скоро нямаше да имат два почивни дни, а сватбата наближаваше. И така в петък вечерта отлетяха за Атланта. Баща й ги бе поканил да гостуват у тях, но те предпочетоха да отседнат в хотел, за да не нагнетяват напрежение.

Вечеряха в любим ресторант на майка й. Тя изучаваше Алекс като ценна вещ, която се канеше да купува, и му зададе безброй въпроси за родителите му и специално за юридическата практика на майка му. Беше я проверила в интернет и бе останала впечатлена, но не го призна.

— Сигурно вече знаеш, че не вярвам в брачната институция? — попита го Мюриел и той потвърди. Алекс беше доста объркан от нея и в неговите очи тя изглеждаше като най-упоритото човешко същество, което бе виждал — мъж или жена.

— Да, знам това, госпожо Хартман — учтиво отвърна той.

— Мюриел. Шейсет процента от днешните бракове приключват с развод, а статистическите данни се повишават. Защо човек да се притеснява? Губите имоти, губите доходи, плащате издръжка. Неудачна инвестиция. Ще загубите по-малко пари, ако играете на блекджек в Лас Вегас. Там поне имате някакъв шанс, ако ви дойде ръка. В брака, дори да ви дойде добра ръка, всичко се скапва рано или късно. Или единият, или и двамата мамят. После надебеляват, остаряват и оглупяват. Дори не можете да разговаряте един с друг. Започвате да се мразите. Прекратявате секса. В началото всичко изглежда вълнуващо и романтично, но не трае дълго. А ако продължи, ви се иска да не се е случвало. Послушайте съвета ми — поживейте заедно, не правете общ бюджет и не си хвърляйте парите на вятъра по сватби. Направо ще си изхвърлите живота през прозореца. И повярвайте, някой ден ще ми благодарите за страхотния съвет, който ви давам. Всеки ден чета за поредния лош епизод.

— Може би защото добрите епизоди не се озовават пред адвокат по разводите — не й се даде Алекс. — Моите родители имат отлични взаимоотношения, а са женени вече от трийсет и осем години.

— Това е изключение. Като при близнаците. Не се случва често. А може би не знаете истинската история. Много родители крият истината от децата си.

— Не го вярвам. Мисля, че двамата истински се обичат. — И се надяваше на същите отношения със Саша. Мюриел Хартман само сви рамене и им даде да разберат, че не вярва в такива истории. Беше физически привлекателна жена, но имаше суров вид и най-студените, гневни очи, които бе виждал някога и които заедно с изсечените черти на лицето създаваха отблъскващо впечатление.

Саша се постара да ги измъкне от ресторанта възможно най-бързо и предложи брънч в неделя преди полета им. Майка й напомни, че играе голф с две колежки и няма да може да дойде.

— Предполагам, че ще се срещате с баща ти и вятърничавата му жена утре — хладно попита тя.

— Да, така е — потвърди Саша през стиснати зъби.

— Забавлявайте се — саркастично им пожела тя. — Ще се видим на сватбата — обърна се към Алекс, после прегърна сковано дъщеря си без следа от чувство, качи се на ягуара си и замина. Алекс изглеждаше сякаш всеки момент ще припадне на тротоара.

— На това му се вика сурова жена — погледна той към Саша. — Как си израснала с нея?

— Тогава, преди развода, не беше толкова зле. Бяха нещастни много отдавна, но се владееха. После баща ни я напусна и тя се превърна във вещицата със зеленото лице от „Вълшебникът от Оз“. Слава богу, че по това време вече не живеех с тях. Не спира да го хули. Явно егото й не можа да преглътне този удар. А след като той се ожени за Шарлот, направо обезумя от гняв. Никога не можа да му прости, че е започнал нов живот и е щастлив с друга жена. И още по-лошото е, че Шарлот е много по-млада и красива, и му роди още деца. Сега майка ми мрази целия свят. Недоумявам как я търпят клиентите й. Трябва страшно да ненавиждаш човека, с когото се развеждаш, за да я наемеш. Тя направо го разкъсва. Сестра ми настоява, че някога и тя е имала човешки облик. Откровено казано, не го помня. Двете с Валентина се разбират по-добре — обясни му Саша, напълно изтощена, и Алекс я прегърна през раменете. — Видя ли колко по-различни са от твоите родители? Животът им прилича на семейна телевизионна програма или филм на ужасите в сравнение с този на вашите. Вече гледам да се връщам колкото е възможно по-рядко. Не мога да понасям тази атмосфера. А пък Валентина е настроена срещу баща ми. Уверена е, че мама се е превърнала в тази озлобена жена, след като я е напуснал. Мрази втората му съпруга, но все пак има чувства към татко. Баща ни се опита да зарови томахавката, но мама няма да го допусне. Мюриел Хартман се гневи на целия свят.

— Така сама си създава още по-големи трудности — отбеляза Алекс и двамата тръгнаха към хотела си. Атланта беше приятен град, но нямаха време да го разгледат. Саша все идваше набързо, дори отдавна не бе се обаждала на старите си приятелки. Това отчуждение дължеше на майка си.

На следващия ден се срещнаха с баща й за обяд в неговия клуб. Стив Хартман беше красив мъж и човек трудно си го представяше до Мюриел дори за ден, а какво остава за двайсет и шест години брак. Той не беше нито интелектуалец, нито академична личност, но бе интелигентен бизнесмен, който се справяше твърде добре. Не беше толкова проницателен, колкото бившата си жена, но изглеждаше мил, сърдечен човек и Алекс го хареса.

След като приключиха с обяда, той ги заведе в дома си в Бъкхед, най-скъпия квартал на Атланта. Притежаваше огромна къща, която приличаше по-скоро на имение, с тенис корт и басейн с олимпийски размери, красиви стари дървета се редяха от двете страни на алеята. Всичко бе в типичния южняшки стил, а на поляната пред сградата ги очакваше боса прекрасна млада жена с двете си малки момиченца. Щом ги съзря отдалеч, започна да маха. Стив излезе въодушевен от колата, отиде при тях и започна да подхвърля децата във въздуха, после целуна жена си. Щом бъдещите младоженци слязоха от наетата си кола, Саша веднага съзря проблем на хоризонта, и то голям проблем. Шарлот беше отново бременна. Баща й бе пропуснал да го спомене по време на обяда, а Мюриел щеше да побеснее на сватбата. Тя не бе се съгласила на повече деца след близначките въпреки силното желание на съпруга си. Е, сега той изграждаше семейството, за което бе мечтал. Мюриел никога нямаше да преглътне щастието му, постигнато без нея.

— Поздравления! — Саша прегърна Шарлот и посочи заобленото й коремче, което издуваше издайнически лятната й рокля. — Вълнуваща новина.

— Така е — потвърди баща й сияещ. Втората му съпруга бе трийсетгодишна — с две по-млада от Саша, което никой от предишното семейство не можа да подмине. Саша вече не се притесняваше от този факт, но Валентина го намираше за отвратително. Тя обаче на свой ред не се посвени да се хване с Бърт, който беше по-млад от нея, макар и не чак толкова неприлично. Но за любовта граници няма, така че…

— Кога го очаквате? — попита Саша с тайната надежда да е преди сватбата им.

— През август — отвърна Шарлот с провлечения си южняшки акцент, който вбесяваше Валентина. А това означаваше, че на сватбата щеше да е в седмия месец, и Саша едва не изстена, като си представи разцъфтялата бъдеща майка, облегната на ръката на баща й.

— Ще бъдеш ли в състояние да дойдеш на сватбата в Ню Йорк? — попита Саша с фалшива любезност.

— Лекарят ми твърди, че мога да пътувам до осмия месец. Предишните две бременности преносвах. — Саша кимна и сърцето й замря. Още един повод за притеснение за сватбата. Елвис Чапъл, пристигаме, помисли си тя.

Седнаха край басейна. Една прислужница в униформа им сервира домашна лимонада, студен чай и лимонови бисквити, а баща й предложи на Алекс джулеп с мента и коктейл, но той отказа и се задоволи с вкусната лимонада. Момиченцата весело писукаха и скачаха в басейна, след малко пристигна гувернантката, за да ги завие с хавлии. Някога майка им също бе наемала помощници за отглеждането им с Валентина, но то беше инцидентно, когато предстояха изпити в юридическия факултет. Тогава идваха местни млади жени, колежанки или чужденки по програмата „О пер“. Детегледачките на Стив и Шарлот бяха англичанки, специално обучени, мили, което се отразяваше и на децата. А те веднага наскачаха и се хвърлиха да прегръщат Саша. Обичаха я като по-голяма сестра и тя започна да си играе с тях и да ги гони по поляната. Животът им изглеждаше истинска идилия. Шарлот не работеше. Беше слязла от модния подиум след женитбата си за Стив и не помисли да се връща. Прекарваше дните си в обикаляне по магазините, правене на маникюр, малко благотворителна дейност и обеди с приятелки.

Баща й взе да разпитва Алекс за стажантската му програма. Поговориха, докато стана време за вечеря, която беше сервирана под шатрата на ливадата. Към осем часа Алекс и Саша си тръгнаха и тя с нетърпение очакваше да се прибере в Ню Йорк. Пътуването до Атланта не можеше да се сравнява с прекрасното прекарване със семейството на Алекс в Чикаго, където имаха толкова общи теми за разговор, бяха се забавлявали истински, а майка му бе най-милата жена, която познаваше.

— Благодаря ти за подкрепата. Срещите с родителите ми винаги са крайно изтощителни. — Тя се отпусна смазана от емоции назад на седалката, докато стигнаха до хотела.

— Баща ти е приятен човек — изтъкна той, но по отношение на майка й бяха единодушни. Животът на Стив и Шарлот й се струваше нереалистично сладникав като южняшки роман. Всички персонажи бяха винаги жизнерадостни, безупречно чисти и издокарани, никога не таяха лоши чувства, нито обсъждаха проблеми, което не й се виждаше съвсем нормално.

— Майка ми ще получи апоплектичен удар, като види на сватбата Шарлот отново бременна, въпреки че са разделени вече осем години. Няма да се примири до последния си дъх, макар че едва ли би искала и да се върне при него. Едва ли е забравила колко беше нещастна.

— А може би е просто честолюбие. Пък и красотата на Шарлот много не помага в това отношение, да не говорим за възрастта й — логично заключи Алекс.

— Така е — въздъхна Саша.

Вече беше прекалено късно да хванат полет до Ню Йорк, но успяха да сменят билетите си за по-ранен час на следващата сутрин. Напуснаха хотела в осем и в един на обяд бяха в Ню Йорк. На нея й се прииска да коленичи и да целуне земята под краката си.

— Е, приключихме с тази задача — бодро заяви тя, когато се качиха в таксито. — Няма да се налага да ги виждаме чак до сватбата. Да не би да си се отказал вече? — погледна го изпитателно и той се разсмя.

— Не, разбира се. Просто се моля да не ме оставяш насаме с майка ти. Плаши ме до смърт.

— Няма страшно. Никога няма да го допусна. Обещавам. Ти също не ме оставяй сама с нея.

Отидоха до апартамента да оставят багажа си. Всички бяха излезли, дори Морган, която напоследък не си подаваше носа навън. Саша се надяваше това да е добър знак.

В същия момент Морган седеше край реката и премисляше бъдещето си. Не искаше бебето, но не беше безотговорна. То нямаше никаква вина. И тя взе решение. Щеше да го роди. Но напускаше Макс. Фактът, че беше готов да се откаже от нея, ако не роди бебето му, й беше достатъчен да разбере каквото трябва. Тя не искаше да му е нужна само за да му роди дете. А щом не желаеше да застане твърдо до нея, независимо от решението й, значи не я обичаше истински. Щеше да му даде възможност да се възползва от правото си да вижда бебето, дори бе готова да поделят попечителството, ако иска. Но нямаше да има нея. Самият той бе сложил точката.

Написа му писмо и го пусна в пощенската му кутия. Нямаше да ходи повече в ресторанта и не искаше да го вижда. Всичко бе приключило. Щеше да го уведоми за раждането на детето, което се очакваше през октомври, щом това бе главното, което го интересуваше. И пое на дълга самотна разходка.