Даниел Стийл
Апартаментът (17)

17

Два дни след като Валентина беше отведена в защитеното убежище за нейна сигурност, Аби си пишеше кротко, а Чарли дремеше в краката й, когато мобилният й телефон иззвъня. Обаждаше се Джош Кац, продуцентът, с когото се бе запознала в дома на родителите си и за когото не се бе сещала изобщо вече цял месец.

— Дойдох в Ню Йорк за Нова година — съобщи й той и добави, че след запознанството им се върнал в Ел Ей, но отскочил до Ню Йорк на гости при приятели. — Прочетох каквото ми изпрати. Силно въздействащо е. — Аби не беше сигурна дали това е добре или зле, но му благодари, че си е направил труда, и му каза, че продължава да работи по останалите глави.

— И много интересно. Имаш ли време да се видим? — попита и тя сериозно се замисли, защото беше планирала този следобед да довърши работата си.

— Разбира се. Кога?

— Какво ще кажеш за днес? Още сега? Отседнал съм в Челси и бих могъл да дойда след около половин час. Съжалявам, че не ти се обадих по-рано. Не бях сигурен кога ще се освободя. Трябваше да се срещна с хората от монтажа, за да обсъдим довършителните работи по филма.

— Няма проблем. Аз съм си тук и работя. Мога да си дам почивка. — Не беше съвсем сигурна каква ще е тази среща — делова или лична, но реши да не я отлага.

Половин час по-късно той пристигна. Беше по-висок, отколкото си го спомняше. Носеше скиорско яке и дебел пуловер. Веднага забеляза Чарли и го погали.

— Страхотно куче. — Беше от онези хора, които се харесват на кучетата.

— Той ме осинови преди няколко дни. Още се опознаваме — обясни тя на Джош и му предложи чаша вино, но той предпочете кафе и без да губи време, мина направо на въпроса. Явно не беше по празните приказки.

— Имам предложение за теб. Харесаха ми текстовете, което ми изпрати. Пишеш изключително, вярно, преобладават мрачните краски, но ми харесва сюжетът. В момента работя върху филм, който е точно в този дух. Имаме сценарий, но не ми допада особено. Затова имам нужда от човек, който да внесе друга гледна точка. Сюжетът е изграден върху една книга, която бях купил преди години. Имам я отдавна, но сега й дойде времето. И щом започнах да чета работата ти, разбрах, че си съвършеният човек за филма ми. Искам да те наема като сценарист. — Аби се облещи насреща му.

— Просто така?

— Просто така — усмихна се той. — Имам страхотен усет за хората. Ти си съвършеният сценарист за тази книга. — Каза й заглавието и тя се разсмя.

— Та това беше моята свещена книга преди пет години. Четях я всяка вечер.

— Значи съм прав — възкликна той с блеснал поглед.

— Само че не е малко мрачна. Изключително мрачна е — поправи го тя.

— Също като твоята творба, но при теб има едва доловими искрици фриволност, което много ми харесва. Прозира тънката ти самоирония.

— И какво се очаква от мен?

— Трябва да напишеш сценарий, по който да може да се работи. Ще ти покажа как. А ти сама ми каза, че писането ти става все по-кинематографско. Можем да работим заедно върху него, когато завърша монтажа на сегашния си филм. Ще ми трябваш в Ел Ей за около година, смятано от март. — Лицето й помръкна при тези думи и това не му убягна. — Можеш да се върнеш тук след това. Не е нужно да се местиш в Ел Ей завинаги. Само докато направим филма. После правиш каквото искаш, но друго си е да имаш самостоятелен сценарий в творческата си биография и ако този се окаже успешен, всичко ще се нареди добре за теб. Филмът може да ти изгради репутация и да станеш много търсена. — Джош имаше добър бизнес нюх и тя се зачуди дали пък родителите й не са го пратили. После реши, че той е прекалено силен индивидуалист, за да се хване с подобен номер. Приличаше на бунтар и точно това й харесваше най-много у него, но също така изглеждаше почтен човек.

Обясни колко ще й плати и то се оказа много повече, отколкото се бе надявала да спечели, особено на този етап в кариерата си с неиздаден роман.

— Защо ми даваш този шанс?

— Защото мисля, че си много добра, а и си неопетнена. Не си облъчена от Холивуд, още не си продала душата си. Има неподправена прямота в стила ти, която ми допада. Ще помислиш ли над предложението ми?

— Ами ако остана завинаги в Холивуд?

— Това би означавало, че ще пожънеш истински успех. Има и много по-лошо от това, мила приятелко. А между филмите можеш да живееш където си пожелаеш. Също като мен. Никак не е зле така. Нямам нищо против Ел Ей, докато работя. Всичко, от което се нуждая, е там. — В главата на Аби проехтя гласът на Иван, който крещеше „продажници“. Но какво лошо имаше да правиш независим филм с някого, който бе готов да й плаща с истински пари за работата й? При това, изглежда, наистина уважаваше творческата й дарба и искаше да запази стила й.

— Ще помисля — обеща тя и той стана да си върви. — Как са твоите момчета? — Въпросът й го накара да се усмихне.

— Благодаря ти, че си спомняш. Супер са. Прекарахме празниците заедно. Вече са по-големи и мога да ги водя навсякъде, така че пада голямо забавление. Иска ми се да имах повече деца.

— Може би някой ден и това ще стане — мило добави тя. Всъщност не беше чак толкова стар.

— С моята работа, едва ли. Тя докара бившата ми жена до лудост. Сега съм малко по-уравновесен. Обичам да отделям време за момчетата си, но иначе съм посветен на работата си изцяло.

— Аз също — усмихна му се тя. Беше щастлива, че пише онова, което иска, а не както някога — да достави удоволствие на Иван.

— Тогава ела да работиш за моя филм. Ще го направим наш филм — убедително настоя той и я накара да се засмее.

— Ще помисля и ще ти се обадя. — Сумата, която щеше да получи, бе достатъчно примамлива, но по-важното бе, че обичаше книгата, по която щеше да пише сценарий. Не беше сигурна дали трябва да приема. Не искаше да напуска Ню Йорк, но независимият филм беше страхотна възможност да се реализира, нещо, за което само бе мечтала преди. Ако филмът щеше да се прави в Ню Йорк, би се съгласила на мига. Тя сподели притесненията си.

— Винаги можеш да се върнеш — напомни й Джош, преди да си тръгне.

Тя дълго мисли над предложението му. Галеше кучето, а то вдигаше питащ поглед, сякаш знаеше, че нещо важно предстои да се случи.

— Искаш ли да се преместим в Ел Ей? — попита го и Чарли помаха с опашка и положи глава на пода, сякаш бе прекалено уморен да се занимава с този въпрос и благородно оставя на нея да го реши. — Е, много ти благодаря — шеговито се възмути тя. — Какво искаш да кажеш? Сама да си решавам проблемите? Ако аз се преместя, местиш се и ти, така че по-добре се стегни и помисли. В Ел Ей е горещо и досадно. — А нима не беше така и в Ню Йорк? Джош обаче беше прав — винаги можеше да се върне, особено със самостоятелен сценарий в джоба. Вече беше на двайсет и девет и може би беше време да се заеме с нещо по-сериозно, да понаправи пари, а не само да си приказва и да пише за собствено удоволствие. Предстоеше й да вземе важно решение. Това можеше да се окаже начало на мечтана кариера.

На следващия ден беше Нова година и Грег и Оливър дойдоха да вземат Клер и Аби, за да отидат пеша до Таймс Скуеър. Беше се събрала огромна тълпа и навред цареше празнична атмосфера. Обратното броене започна и всички закрещяха възторжено, когато огромното светещо кълбо се спусна и отбеляза началото на новата година, отразявано от световните телевизионни канали. Четиримата се поздравиха и поеха към ресторанта на Макс, където имаха запазена маса, а двамата с Морган се присъединиха към компанията в един часа. Какво по-хубаво от това да празнуваш с най-близките си приятели.

Пиха шампанско и към два си тръгнаха леко зашеметени. Когато Аби се прибра, завари Чарли да похърква в леглото й. Тя внимателно го избута настрани, гушна се до него и се отнесе в мисли за филма, който Джош й бе предложил да направят заедно. Малко преди да потъне в безпаметен сън, тя вече знаеше отговора. Шампанското бе свършило добра работа. Отваряше й се изключителен шанс и не биваше да го пропуска. Това бе идеалната възможност да получи финансова независимост и да си изгради име. Какво повече би могла да иска? Време беше да порасне. Годините с Иван бяха аматьорска грешка, каквото не можеше повече да си позволи. Трябваше да се захване с този проект и да види как ще се справи в реалния живот. Съдбата й пращаше изключителен шанс. А когато завършеше филма след година, можеше да се върне в Ню Йорк. Макар че нямаше за какво да го прави. Трябваше да върви напред. Пък и имаше достатъчно време до март. Щеше да споделя този апартамент с приятелките си още два месеца, после да се премести в Ел Ей за година. Само за една година. Усещаше, че би могла да научи много от Джош. Преди да заспи, си обеща, че ако на сутринта се събуди със същото чувство, ще му се обади.

В девет часа Чарли започна да я бута с муцуна. Искаше да излиза навън и хич не го интересуваше колко й тежи главата. Тя го изведе, върна се и веднага грабна телефона. Джош вдигна на първото позвъняване и звучеше не по-свежо от нея.

— Извинявай, че ти се обаждам толкова рано — измрънка тя.

— Няма проблем — изхриптя той с дрезгав глас, вероятно от многото текили предишната нощ. Въпреки това долови, че му предстои да чуе нещо важно. Почувства го в мига, в който звънна телефонът. Същото усещане се бе появило и когато прочете материала на Аби. Нещо съдбоносно предстоеше да се случи и на двама им.

— Приемам — плахо каза тя. — Искам да го направя. Наистина. А после винаги мога да се върна.

— Разбира се. Заминавам утре. Искаш ли да се срещнем да вечеряме днес и да го обсъдим.

— Чудесно. Защо не наминеш насам? Ще се събираме всички в седем часа — с моите съквартирантки в моя апартамент.

— С удоволствие. И, Аби, за твое сведение, невероятна писателка си. Двамата с теб ще направим фантастичен филм.

— Знам. Затова казах „да“.

— Доскоро — приключи разговора той. Вече знаеше къде да я намери. Това бе само началото. Предстояха велики дела. След като затвори, не сдържа усмивката си. Знаеше, че току-що е направил най-важната сделка в живота си.