Даниел Стийл
Апартаментът (16)

16

Същата вечер Саша отново се опита да се свърже с Валентина, за да сподели за годежа си, и за пореден път й отговори гласовата поща, но тя предпочиташе да не оставя съобщение за такова важно събитие, а да й го каже лично. На следващия ден двамата с Алекс бяха дежурни в болницата и не й остана време да се обади. Всички родилки, които преносваха, започнаха да раждат точно в този ден, сякаш бяха изчакали да минат празниците.

В десет вечерта, след четиринайсетчасово дежурство, Саша най-после щеше да почива. Беше приключила с последното за деня раждане с цезарово сечение и уморена, но удовлетворена бе положила почти петкилограмовото момченце в прегръдката на майка му.

— Днес изродихме всички възможни бебета в Ню Йорк — изстена тя и Алекс взе да разтрива гърба й в лекарската стая. В този момент звънна мобилния й телефон. Изписаният номер беше непознат.

— Доктор Хартман — представи се тя, в случай че я търсеха по работа.

— Лейтенант О’Рурк, нюйоркски полицейски участък — обади се делови глас отсреща. — Сестра ви е при нас. Записана сте като лице за контакт при спешни случаи. — Сърцето на Саша се обърна, докато го изслушваше. — Тя е добре, но е ранена. Присъствала е на убийство. Жертвата е била простреляна в гърба и куршумът е преминал през тялото и се е озовал в крака на сестра ви. Минал е на косъм от артерията, но е загубила много кръв. Контактна е. Намира се в травматологията на Нюйоркската университетска болница. Може ли да се срещнем там?

— О, мили боже! Аз съм на горния етаж. Идвам веднага. — Саша затвори и погледна обезумяла Алекс.

— Какво се е случило?

— Валентина. Някой е бил убит и куршумът, който го е пронизал, е заседнал в нейния крак. В травматологията е.

— Тук ли? — Тя кимна и се втурна през вратата към рецепцията.

— Намери някого да ме замести — опита да овладее гласа си тя. — Сестра ми е била простреляна. Долу в спешното е. Ако не намериш никого, ще се върна. Нямаме повече раждания.

— Засега — отбеляза сестрата, но се шокира от новината. — За твоята сестра ли става дума?

— Не знам. Мисля, че да. Простреляна е в крака. — Саша целуна Алекс, който трябваше да се върне на работа, и хукна надолу по стълбите към първия етаж. Попита за Валентина и я откри в един от боксовете, заобиколена от полицаи, цялата оплескана в кръв от глава до пети, и в истерично състояние.

— Какво се случи? — попита я Саша. Сестра й беше смъртно бледа. Преглеждаха крака й, бяха й поставили болкоуспокоителна инжекция.

— Убиха Жан-Пиер. Днес се прибрахме. Някой го застреля, докато се любехме. Куршумът мина през тялото му и се заби в крака ми. Но той е мъртъв — хлипаше тя, видимо в пълен шок. Саша реши да изчака да подейства успокоителното и излезе от бокса, за да потърси лейтенант О’Рурк. Той я чакаше отвън. След като му се представи, лейтенантът остана загледан в нея за миг-два и после я поведе към стаята за разпити. Кевин о’Рурк беше едър ирландец, който ръководеше отдел „Тежки престъпления“ на нюйоркската полиция.

— Приятелят на сестра ви е бил търговец на оръжие — направо започна той. — Един от най-големите във Франция. Преди няколко месеца е разширил дейността си до Щатите и Карибите. Наблюдавахме го, откакто е тук. Току-що бе подписал договор за много голяма сделка във Франция. Още не знаем точно за какво става дума. Очакваме информация от Интерпол. Някой го е проследил и го е застрелял в гръб, докато… ъъъ… те… са били в леглото. Куршумът е пронизал сърцето му, минал е под ъгъл надолу и се е забил в бедрото на сестра ви. Все още е вътре. За момента това е всичко, което знам. Сестра ви не е в състояние да говори сега. Извадила е страшен късмет. Ако куршумът бе засегнал артерията, вече щеше да е мъртва — добави лейтенантът със сериозно изражение.

— Ще има ли проблеми с властите? — глухо попита Саша.

— Не мисля. Наблюдаваме и нея от месеци. Може да ни помогне, като идентифицира няколко лица. Но такива големи риби не споделят информация с жените си. С нас едва ли ще има проблеми, но може да има с убийците. Възможно е да е видяла стрелеца. Ако е така, заплашва я сериозна опасност. Жан-Пиер не беше случаен търговец — продавал е и ядрено оръжие на страни от Близкия изток, и на хора от различни националности. Френските власти го наблюдаваха от дълго време.

— Какво ще предприемете за сигурността на сестра ми? — попита Саша с нескрита паника, че Валентина може да бъде подведена под отговорност по някакъв начин.

— Преди десет минути мислех, че имаме да решаваме един проблем. Сега разбирам, че са два. Не знаех, че тя има еднояйчна близначка — уточни навъсено Кевин о’Рурк. — Можем да й помогнем да изчезне за малко.

— Аз не мога да изчезна като нея — категорично отсече Саша. — Лекарка съм в родилното отделение. Не мога да напусна работа, докато издирвате убиеца.

— Може би ще се наложи — мрачно изтъкна той.

— Не мога — заинати се Саша. Нямаше да опропасти целия си труд заради Валентина. Беше положила толкова усилия.

— Вашият живот също е в опасност.

— Никой няма основание да ни свързва. Тя се движи в елитни кръгове по целия свят. А аз съм постоянно тук, в болницата, израждам бебета.

— Ще го обсъдим — тактично отвърна лейтенантът и се оттегли, за да даде възможност на хирурга да поговори със Саша.

Предстоеше операция за изваждане на куршума. Колегата обясни, че Валентина е загубила много кръв, но жизнените й показатели са стабилни и предстои кръвопреливане. Саша отново отиде да я види. Сестра й беше замаяна от успокоителното, което й бяха инжектирали. Целуна я и я увери, че всичко ще е наред, след това я откараха с носилката. Саша не влезе в операционната с нея и след няколко минути Алекс се появи. Беше намерил кой да го замества за малко. Тя му разказа за случилото се и предаде сведенията на лейтенанта за Жан-Пиер. Положението изглеждаше доста сериозно, особено след като разбраха какъв е рискът за Валентина, ако стрелецът тръгне да я търси.

— Вътрешното чувство ми подсказваше, че има нещо гнило в този човек. Усетих го още в първия миг, когато се запознахме. Просто не разбирам откъде ги намира все такива. Но този беше върхът — отчаяно промълви Саша.

— Може би това ще й даде добър урок — каза Алекс. Саша се надяваше на същото, но си даваше сметка, че от тук нататък животът на Валентина никога няма да е същият, особено ако трябваше да се крие. Самата тя беше решила, че никога няма да се съгласи на подобен вариант. Премълча пред Алекс, че самата тя е в риск, защото не искаше да го тревожи.

Два часа по-късно Валентина бе настанена в отделна стая в хирургичното отделение, охранявана от двама полицаи пред вратата, а до нея стоеше сестра, за да я наблюдава да не се възобнови кървенето. Саша остана няколко минути, но сестра й спеше, замаяна от упойката и болкоуспокояващите. На излизане от стаята се сблъска с лейтенанта.

— Как е тя? — попита той.

— Още не е излязла от упойката. Иначе е в стабилно състояние. — Хирургът също беше изтъкнал какъв късмет е извадила сестра й. Можеше да бъде много по-зле — да си загуби крака или да умре. Това беше най-сериозното доказателство, че животът на сестра й е извън контрол.

— Казвала ли ви е нещо за приятеля си? — попита О’Рурк.

— Единствено, че е прекрасен и се отнасял с нея като с принцеса. Срещала съм го веднъж и ми се стори малко стряскащ. Но пък сестра ми има слабост към лошите момчета.

— Е, този път е ударила голямата печалба — отбеляза лейтенантът, сякаш прочел мислите й. — Утре ще обсъдим с нея как да я скрием за известно време. Искаме да знаем дали би могла да разпознае стрелеца. С вас също трябва да поговорим.

— Казах ви вече, никъде не отивам. Имам сериозна работа тук, пък и аз не съм имала нищо общо с него.

— Може би не, но сте съвършено копие на сестра си. Ако не ни позволите да ви защитаваме, ще се наложи да направите някои съществени промени във външния си вид. Бихме могли да ви съдействаме и за това. Но няма да позволим да се разхождате наоколо в този си вид, защото като нищо може да се натъкнете на убиеца и тогава с вас ще е свършено. Тези хора не се шегуват.

— И къде ще я изпратите?

— На някое сигурно място, извън града. Имаме такива възможности. Но тя трябва да ни съдейства. А вие трябва да направите всичко възможно да промените външността си, ако не искате да привлечете убиеца. Не бихме желали тези хора да ви наранят — любезно добави той. Тя беше неволна, косвена жертва, за разлика от Валентина, която бе поела риска да контактува с престъпници. Жан-Пиер очевидно не е бил обикновен бизнесмен и едва ли е било толкова трудно да се досети. Същата вечер бяха задържали самолета му и след обиска бяха открили нелегално оръжие. — Тази вечер дежурна ли сте? — попита той.

— Да, до шест сутринта — потвърди тя.

— Ще изпратя двама от хората си да ви охраняват горе и после да ви придружат до дома ви. Ще се движите с постоянна охрана до второ нареждане. Ще заловим убиеца.

— Възможно ли е полицаите да са с цивилни дрехи? — попита тя, О’Рурк помисли за момент и кимна. — Добре. Нека облекат болнични униформи, докато са тук. Няма да допусна да ме одумва персоналът, че съм обект на наблюдение от полицията.

— Благодарете за това на сестра си — сопна се той и Саша не можеше да му се сърди.

Лейтенантът изпрати двама полицаи при нея и им каза да облекат сини хирургични екипи, преди да се качат горе. Оръжията им издуваха тънките дрехи и Саша ги накара да наметнат бели лекарски престилки. Прикриха се добре и лейтенантът не можа да сдържи смеха си, като ги видя.

— Също като по филмите — пошегува се той. — Внимавайте да не ви осъдят за лекарска грешка — полицейският участък няма пари да плаща.

Мъжете тръгнаха нагоре по стълбите след Саша. Като по чудо нямаше родилки в този момент. Двамата полицаи я следваха неотлъчно и се настаниха в докторската стая, докато тя подремваше. Когато Алекс влезе, скочиха в бойна готовност. Той я отведе в един ъгъл на стаята, за да говорят.

— Защо полицаите са с тези екипи?

— Тук са, за да ме охраняват — прошепна тя. — Налага се за известно време. — Тогава се сети, че трябва да иска разрешение от ръководителя на стажантската програма. Сестра й хубаво я беше подредила. В шест часа смяната й свърши и двамата с Алекс си тръгнаха, следвани по петите от двамата охранители. Те се разположиха до вратата на апартамента. Тя ги покани в кухнята на кафе. Немският дог повдигна гигантската си глава, поразгледа ги с интерес и продължи да спи. Алекс и Саша им пожелаха лека нощ и се оттеглиха в стаята й. Алекс никак не харесваше случващото се.

— Какво не ми казваш? — притисна я той. Саша не искаше да го лъже.

— Страхуват се, че убиецът може да издирва Валентина, за да не го разпознае.

— Мамка му. А ти си нейно копие.

— Но той не го знае. Никой от тяхното съсловие не ни е виждал заедно. Срещала съм Жан-Пиер веднъж. Никой не би трябвало да се интересува от мен. Просто вземат мерки да не би стрелецът да попадне случайно на мен и да ме сбърка.

— И какво ще предприемат? — мрачно попита Алекс.

— Ще я скрият, докато намерят убиеца, може би с помощта на информатор. А аз им обясних, че няма да се крия, затова може да се наложи да променят външния ми вид за известно време.

— Как? С клоунски нос ли? — подхвърли той, но никак не му беше забавно.

— Не знам. Утре ще ми кажат.

— Каква бъркотия — притеснен до умопомрачение, въздъхна Алекс, прегърнал я в леглото. — Направо ми иде аз да убия сестра ти.

— Дано да й е за урок. Има нужда да слезе на земята. Надявам се това да беше последният негодник в живота й.

Двамата продължиха да лежат, завладени от мрачни мисли, докато накрая заспаха, а полицаите останаха да пазят в кухнята.

В осем вечерта Саша тихо стана, за да се обади на родителите си в Атланта и да ги уведоми за случилото се. Майка им прие вестта хладнокръвно, макар Саша да долови притеснението й, а баща им изпадна в паника и предложи да вземе самолет до Ню Йорк. Тя го убеди да не бърза, защото беше сигурна, че Валентина скоро ще бъде отведена в защитено убежище.

По-късно звънна да чуе сестра си. Тя беше в ужасно състояние въпреки успокоителните и не спираше да плаче за Жан-Пиер.

— Този човек е продавал ядрено оръжие — не сдържа гнева си Саша.

— Но се държеше прекрасно с мен — изплака Валентина.

— Убивал е други хора. Трябва да дойдеш на себе си. Можеха да убият и теб.

— Знам — тъжно отвърна тя. — Почти успяха. Докторът каза, че ако бе уцелена артерията, край с мен.

— Точно така. Видя ли стрелеца?

— Не. В този момент се любехме. Бях със затворени очи и само усетих как Жан-Пиер се строполи отгоре ми, облян в кръв. Нищо не виждах. Какво ще прави полицията с мен сега?

— Мисля, че ще те отведат в защитено място.

— От агенцията ми ще побеснеят — притесни се тя. — Следващата седмица имам насрочени две фотосесии за „Базаар“.

— Аз пък ще съм още по-бясна, ако те убият — напомни й Саша и обеща да я посети по-късно, ако полицаите разрешат.

Беше застъпила нова смяна полицаи и когато Алекс се събуди два часа по-късно, завари в кухнята Саша да разговаря с лейтенанта и трима тайни агенти, специалисти по смяна на самоличността. Оглеждаха я внимателно — телосложение, коса, очи. Отне им цял час да решат какво да предприемат. Накрая направиха някои препоръки, които Саша изслуша със свито сърце.

Дългата й коса трябваше да бъде подстригана много късо и боядисана кестенява. Трябваше да носи контактни лещи, които да променят цвета на очите й от зелени на сини. Също така да носи ниски обувки и широки дрехи, нищо прилепнало и сексапилно. Тя и без това не носеше такива. Не искаха да изглежда висока като Валентина, която винаги ходеше на високи токчета. Според тях тези промени щяха да свършат работа. Не можеха да направят кой знае какво. Важното беше да изглежда невзрачна, а не да привлича погледите като сестра си, макар че Саша щеше да си остане все така хубава. После взеха да обсъждат кафяви контактни лещи вместо сини.

Докато режеха косата й и я боядисваха кестенява, Саша плака през цялото време. Подстригаха я късо като момче, което всъщност много й отиваше, но Алекс се разстрои от вида й, защото обичаше дългата й коса.

— Ще порасне отново — успокои го тя и после започна да се учи как да си слага лещите. Последно се спряха на сини и останаха поразени от разликата, която постигнаха с тях. Тя наистина изглеждаше съвсем друг човек и вече не приличаше нито на Валентина, нито на себе си. Когато Аби и Морган слязоха за закуска, останаха поразени от вида й и тя им разказа какво се бе случило. Лейтенант О’Рурк си тръгна малко по-късно заедно с екипа си. В апартамента останаха двама полицаи в цивилни дрехи — джинси и тениски, и бейзболни якета, за да скриват пистолетите им. Саша имаше чувството, че животът й се обърна с главата надолу. Лейтенантът й обясни, че не може да посещава сестра си — не биваше да привличат внимание. А Валентина щеше да бъде преместена от болницата преди обяд в защитено място, докато открият убиеца на Жан-Пиер.

Трите жени и Алекс седяха около кухненската маса и обсъждаха положението, а двамата полицаи се бяха оттеглили в един ъгъл и се занимаваха с кучето. Саша трябваше да се срещне с директора на програмата за стажанти, за да му обясни ситуацията, преди да застъпи нощна смяна.

Морган замина да помага в ресторанта, Алекс излезе да глътне свеж въздух и да си вземе дрехи от жилището. Решиха той да остане при Саша в апартамента до залавянето на убиеца. Върна се по-късно следобед и излезе да разходи кучето, като остави Саша да поспи, а Аби да работи на компютъра.

В пет Клер се върна от Сан Франциско и остана напълно объркана от онова, което завари. В кухнята се мотаеха двама непознати, Саша не изглеждаше като себе си, а на канапето лежеше нещо между куче и кон.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита тя Алекс, който гледаше отчаяно.

— Добър въпрос. Миналата нощ Валентина разби живота ни на пух и прах и едва не загина. — Саша разказа всичко на смаяната Клер. Историята й се стори потресаваща. Като осмисли чутото и се успокои, обърна повече внимание на кучето. Вярно, че размерът му беше стряскащ, но според нея беше сладур. И той дружелюбно й подаде лапа, после облиза ръката й и Клер избухна в смях.

— Е, поне не скучаем тук — заключи тя и развесели групата.

— Никога не може да се каже такова нещо за това място.

Саша й съобщи, че са се сгодили, и Клер ги поздрави. Малко след това Валентина звънна от болницата, за да се сбогуват.

В седем вечерта Саша отиде да се срещне с ръководителя на програмата, който никак не се зарадва на ситуацията, но се съгласи да я остави на работа, защото щеше да е постоянно с охрана под прикритие. Специално я предупреди, че не иска проблеми с персонала, нито с пациентите, и тя му обеща, че няма да допусне такива. Искаше единствено да си върши работата.

В осем часа се срещна с другите в ресторанта на Макс и малко отпуснаха душите си с приятна вечеря под зоркото наблюдение на двамата полицаи на съседната маса. Клер им разказа за новата идея за фирмата за обувки, която щеше да основе с майка си, и всички я приветстваха възторжено. Саша и Алекс бяха сменили графиците си, за да са заедно вечерта, и изпитаха истинско облекчение, че могат да се държат като нормални хора. Всички решиха, че това е най-лудешкият месец, в който преживяха годеж, убийство и осиновяване на куче-кон. Не трябваше да се пропуска и разбитото сърце на Клер, уволнението й и новото бизнес начинание.

— А какво ще правим за Нова година? — попита Оливър, когато с Грег се появиха за десерта. Никой нямаше идеи.

— Ние сме на работа — заявиха в един глас Алекс и Саша. Морган щеше да помага в ресторанта, както винаги, което означаваше, че Клер и Аби оставаха сами и без планове. Грег им предложи четиримата да отидат на Таймс Скуеър и после да се отбият в ресторанта, за да вечерят с Морган и Макс, когато клиентите се разотидат.

— Звучи ми като добър план — усмихна се Оливър на двете жени.

— Да се надяваме да е и добро начало на добра година — добави Макс и всички вдигнаха чаши за поздрав на годениците.