Даниел Стийл
Апартаментът (11)

11

Алекс звънна на родителите си, за да провери какви са плановете им за Деня на благодарността. Всяка година те организираха в дома си вечеря, на която присъстваше цялото семейство и приятели.

— Бих искал да поканя някого, ако това не ви притеснява — подхвърли той на майка си и тя му припомни, че всички приятели — негови и на брат му Бен — са добре дошли. Алекс не беше канил приятел откакто бе завършил колежа, а още по-малко жена. Саша щеше да е първата, представена на семейството. Бен бе имал връзка в продължение на две години и приятелката му бе присъствала на всички семейни тържества. Но след раздялата им предишното лято той също идваше сам. Сега беше ред на Алекс да раздвижи атмосферата и бе сигурен, че родителите му ще бъдат много развълнувани, но все пак предпочиташе да го обсъди с тях предварително и чак тогава да покани Саша.

— Кого ще ни доведеш? Познаваме ли го? — не сдържа любопитството си майка му.

— Не. Това е жената, с която излизам. Казва се Саша Хартман. Тя също е лекарка в университетската болница. От Атланта е. — Отдавна не беше й предоставял толкова подробна информация.

— Звучи интересно — с нескрита радост отвърна майка му. Хелън Скот обожаваше синовете си и на драго сърце приемаше техните избраници.

— Ще може ли да пренощува у нас, мамо? — попита той, сякаш отново беше малко момче.

— Разбира се. Нали не си мислиш, че ще я пратим на хотел? Вече сте големи хора. Ако искаш, дори я покани в твоята стая. Анджела също оставаше при Бен. Това момиче ще ми липсва. — С толкова много мъже в къщата, майка му винаги бе мечтала за дъщеря, а синовете й все отлагаха женитбата. Така се бе надявала, че Бен ще предложи на приятелката си, но тя не можа да се примири с натовареното му всекидневие на ортопед и реши да сложи край на връзката. Дори майка му забелязваше, че синът й е прекалено отдаден на професията си и постоянно се ангажира с много пациенти, а това удължаваше работните му часове. Но Хелън му каза, че ще познае истинската партньорка по това, дали проявява разбиране към него, и очевидно Анджела не беше тази жена. Бен преживя трудно раздялата и дълго време бе затворен в себе си. Едва напоследък започна да излиза по срещи, но засега нямаше сериозна връзка.

Алекс едва дочака края на работното време, за да покани Саша. Бяха се уговорили отново да остане при нея в мезонета.

— Днес разговарях по телефона с майка ми — започна той, докато пътуваха към вкъщи. — Исках да проверя какви са техните планове. Ще дойдеш ли с мен у дома за Деня на благодарността? — попита я той с усмивка и побърза да добави: — Ти ще си първата жена, която ще представя на семейството си. — Тя се наведе и го целуна, развълнувана от признанието му.

А Алекс я увери, че много се гордее с нея и няма търпение да я заведе в дома си. Саша се почувства поласкана и разбра колко много означаваше тази среща за него, а също и за нея.

— Да поканя ли и Валентина? — пошегува се тя и го накара да изстене.

— Не съм сигурен, че са готови за нейното присъствие — притеснено смънка той и Саша се разсмя.

— И нашето семейство не е съвсем готово за нея, въпреки че сме роднини — отбеляза Саша. Тя нямаше намерение да се прибира за празника, затова нямаше и какво да обяснява на майка си. Не й се искаше да се разкъсва между родителите си и да прекара деня в отровна атмосфера. Нямаше общ език с втората съпруга на баща си, макар да я намираше приятна, а собствената й майка не бе организирала вечеря за Деня на благодарността от години. Предпочиташе да гостува на приятели и да си спести главоболията. Така че Саша щеше да празнува за пръв път от доста време. Предложението на Алекс да заминат двамата за Чикаго й се стори много примамливо.

— Ще се наложи да си купя някоя рокля — замислено подхвърли тя, когато влизаха в апартамента. — Май нямам подходящ тоалет.

Всъщност можеше и да вземе назаем от приятелките си. Аби беше дребничка, Валентина твърде екстравагантна, но Морган и Клер носеха нейния размер.

— И баща ми, и брат ми са лекари, така че можеш да се явиш и в болнична униформа с гумени чехли — ухили се Алекс. Чувстваше се на седмото небе, че Саша ще го придружи. Вече имаше план да й покаже любимите си места в Чикаго. Очертаваше се фантастичен уикенд. Вечерта Саша звънна на Оливър, за да го предупреди, че е настъпила промяна в плановете й и няма да присъства на вечерята у тях. Той, разбира се, беше готов да се примири, защото се радваше за нея.

Две седмици преди Деня на благодарността Джордж и Клер преживяха първата криза в отношенията си. Тя трябваше да замине с Уолтър в Орландо и се извини, че няма да придружи Джордж на официалния прием в дома на кмета.

— Но това е абсурдно — кипна той, докато вечеряха в „Ла Бернадин“, най-изискания рибен ресторант в Ню Йорк и поредната негова находка. — Кажи му, че си заета. Не мога да обясня на кмета, че ще присъствам сам, защото ти трябва да продаваш обувки във Флорида. — Тонът му бе презрителен, като че ставаше дума за марокански битпазар.

— Аз пък не мога да кажа на Уолтър да върви да продава сам грозните си обувки, защото съм поканена на вечеря в дома на кмета.

— Тати дори не харесваш обувките, които продавате.

— Точно така, не ги харесвам, но това е работата ми. — Джордж за пръв път налагаше мнението си, явно вечерята беше много важна за него. Кметът и съпругата му бяха негови клиенти и той не желаеше да се почувстват засегнати. Само че Клер нямаше никакво намерение да си създава проблеми с шефа си. И без това отношенията им бяха обтегнати, само оставаше да си измисля извинения, а после той да научи истината от вестниците. Постоянно дебнеше дали ще я споменат, за да има мотив да я обвини, че не гледа достатъчно сериозно на работата си. Нямаше да налива допълнително масло в огъня, като му откаже да го придружи на важно търговско изложение, независимо колко незначително изглеждаше то в очите на Джордж.

— Нали не харесваш работата си — напомни й той. — И без това се каниш да напускаш.

— Така е, но не искам да бъда уволнена. Колко и нищожни да ти се виждат, парите ми трябват. Държа да си гледам задълженията.

— Не съм казал такова нещо. Просто ми се вижда смешно да се съобразяваш с онзи дръвник. Остави го сам да продава скапаните си обувки в Орландо.

— Нали затова ми плаща. — Очевидно спорът отиваше в задънена улица и й беше ясно, че всичко ще си дойде на мястото, ако отиде с Джордж, само че не можеше да го направи. Точно това я беше притеснявало от самото начало — че щеше да дойде момент, когато той ще настоява да напусне работата си и тогава щеше да стане напълно зависима от него. А тя бе твърдо решена да не допуска това на толкова ранен етап от връзката им, дори никога. Държеше сама да печели парите си, без значение дали на него му харесва или не. Естествено, предпочиташе да го придружи на приема, но не и с цената на уволнението си, така че нямаше особен избор. Надяваше се в скоро време да си намери по-добра работа, но това нямаше шанс да се случи, ако я уволнят от „Артър Адамс“. Джордж бе наясно с плановете й, просто не му допадаше нейното решение. Не беше свикнал да му отказват.

След като мълчаливо довършиха вечерята си, той я откара с ферарито до Хеле Кичън и веднага си тръгна. Никога не беше оставал в апартамента й, но и не я покани да отиде с него в жилището му. Беше бесен заради упорството й. На следващия ден Клер се чувстваше потисната заради конфликта им. Седеше на бюрото си, потънала в мрачни мисли, когато на вратата почука куриер и достави огромен букет рози и картичка с надпис: „Съжалявам, че се държах като глупак снощи. Иди в Орландо. Обичам те, Дж.“. Усмивка озари лицето й и веднага му звънна, за да му благодари за разбирането.

— Съжалявам, Клер. Просто бях разочарован. Исках да си с мен, да се изфукам.

— Да знаеш само колко бих искала да съм с теб вместо в Орландо — призна тя и в този миг забеляза, че Уолтър стои на врата и слухти. Клер каза, че трябва да затваря. Нямаше нужда от допълнителни разправии.

— Е, идваш ли в Орландо, или не? — сопнато попита шефът й.

— Идвам, разбира се.

— Тогава защо са тия цветя?

— Защото ме обича — не се сдържа тя.

— Като гледам, ще вземеш да се омъжиш и ще напуснеш — кисело обобщи той.

— Никъде не съм тръгнала — твърдо заяви тя, — освен към Орландо с теб.

— Хубаво — изръмжа той и излезе от кабинета й. Клер разбираше, че повече от всякога ходи по тънък лед с Уолтър, но по-добре с него, отколкото с Джордж. Олекна й, че бяха преодолели първия си конфликт и че той не я притискаше да изпълнява желанията му.

Вечерта Джордж й каза, че е подготвил изненада за уикенда. Поръча й да си вземе летни дрехи и успя да разпали любопитството й. Той умееше да пази тайни и чак в събота сутринта, когато се качиха на самолета, тя разбра, че заминават за Търкс и Кайкос. Беше наел самостоятелна вила с басейн в най-живописното кътче на острова. Искаше да й се реваншира заради конфликта, който бе предизвикал. Не й се наложи да облича дори летните дрехи, които си бе взела. Прекараха почти целия уикенд голи, повечето време в леглото, излежаваха се край басейна, любиха се в него, после вечеряха в усамотение на верандата.

Два дни след завръщането им тя замина с Уолтър за Орландо. Летяха в икономична класа и отседнаха в „Холидей Ин“, а междувременно Джордж отиде сам на приема на кмета. Клер му звънна веднага щом се настани в хотела.

— Знаеш ли как си ме разглезил? — оплака се тя. — Не мога да ти опиша какво е да пътуваш с най-евтината класа и да спиш в претъпкан хотел след невероятния уикенд, който ми подари. Чувствам се като Пепеляшка след бала. — Сравнението го разсмя, но той не пропусна да се пошегува, че така й се пада, като го е оставила сам. После мило й зашепна колко му липсва и че едва ще изтърпи два дни без нея.

Изложението мина отегчително и изтощително, както винаги, и веднага щом кацнаха, Джордж я заведе на вечеря в „При Макс“. Разказа й за приема, където го сложили да седне между съпругата на кмета и Лейди Гага. Добави, че нищо не можело да замени нейното присъствие, и Клер бе истински поласкана предвид известните личности, които бяха присъствали. Нямаше и следа от предишното му раздразнение, беше щастлив, че отново е с него в Ню Йорк. След около седмица предстоеше той да замине на ски в Аспен, а тя да лети до Сан Франциско при родителите си за Деня на благодарността. Мисълта, че скоро пак ще трябва да се разделят, макар и за кратко, не й даваше мира. Но пък знаеше, че Джордж няма да бъде самотен и ще се забавлява сред приятели. Ходеше в този ски курорт няколко пъти в годината и беше опитен скиор. Със сигурност щеше да прекара празника много по-приятно от нея.

Във вторника преди Деня на благодарността Джордж организира извънредна празнична вечеря само за тях двамата в апартамента му, за която бе наел кетъринг от „Клуб 21“. Храната, която им сервираха, беше вкусна и много по-добре приготвена от повечето вечери за Деня на благодарността. Пуйката беше сочна, плънката ароматна, гарнитурата бе желе от червени боровинки, картофено пюре, задушени зеленчуци и тиква, за десерт имаше ябълков пай с бита сметана.

— Реших, че ще е добре да си организираме отделно празненство, след като няма да можем да бъдем заедно — мило обясни той на Клер. — Съжалявам, че съм толкова необщителен по празници. Винаги ме разстройват, на Коледа е още по-зле. За мен това е най-неприятният ден в годината. Пробужда всички лоши спомени. Затова предпочитам да го пропусна и да си скъсам задника от каране на ски в Аспен. Но ти много ще ми липсваш — продължи той и я целуна.

След вечеря се озоваха в леглото. Бяха се договорили, че тя няма да остава през нощта при него, защото той тръгваше прекалено рано на следващата сутрин. Щеше да стане към пет, за да може да излезе преди шест. Но не искаше да се разделят, без да се любят.

— Искам да ти дам нещо за спомен, докато си в Сан Франциско — пошегува се той и се постара тя да запомни тази нощ за дълго. Любиха се така страстно, както първия път. Беше изкусен любовник, който имаше на какво да я научи. Беше търпелив и нежен, изучаваше всеки милиметър от тялото й, знаеше как да й достави най-голямо удоволствие, а на моменти се разпалваше от страст, почти до грубост, но с всичко, което правеше, я караше да жадува постоянно ласките му. Любиха се два пъти и след втория път той я погледна в очите и направи едно от най-вълнуващите признания:

— Искам да имам деца от теб някой ден, Клер. Моля те, обещай ми, че ти ще бъдеш майка на децата ми. — Изрече го толкова сериозно, че през ум не й мина да му откаже. За пръв път през живота си категорично и искрено прие тази идея. Когато му каза „да“, той я сграбчи в обятията си и се вкопчи в нея като удавник. — Толкова те обичам — прошепна.

За съжаление и на двама им трябваше да се разделят. Джордж я откара до дома й и страстно я целуна пред входа.

— Ще ми липсваш. Добре се грижи за себе си. Ще се видим в неделя.

Тя влезе в сградата и сякаш летеше нагоре по стълбите на крилете на щастието, породено от признанието му. Вече беше два нощес, така че му оставаха само три часа сън. Сигурно щеше да поспи по време на полета до Колорадо. Нейният самолет излиташе в десет и тя също трябваше да стане рано.

Вълненията от вечерта — изисканата вечеря, страстният секс, спонтанната му изповед, не й позволиха да заспи. Не беше й предложил брак, но желанието му да има деца от нея я изненада и разтърси, и разбра, че за пръв път в живота си беше готова на тази стъпка. Знаеше, че би искала този мъж да бъде баща на децата й и че животът й ще бъде свързан с него. Вярваше, че я очаква красиво бъдеще. Джордж беше нейната сбъдната мечта.