Даниел Стийл
Апартаментът (10)

10

Клер живееше като в приказка и майка й веднага долови промяната в тона й. Отначало помисли, че се дължи на някакъв професионален успех. Изобщо не й дойде наум, че може да е заради мъж. Дъщеря й не излизаше по срещи, практически нямаше интимен живот и майка й не си и помисли, че може да е влюбена. Не че Клер криеше нещо, просто не й се искаше да разваля магията. Предпочиташе да пази за себе си съкровените мигове на страстната си връзка, поне на първо време. Все пак след известно колебание реши да разкаже на майка си.

— Кога започна всичко? — изненадана, но щастлива я попита майка й, когато долови трепета в гласа на Клер.

— Преди няколко седмици, почти месец.

— Къде се запознахте? — Макар че изгаряше от любопитство, тя не искаше да проявява излишна настойчивост.

— Той е шефът на Морган.

— Онзи, магьосникът на Уолстрийт ли? — Майка й не успя да скрие смайването си.

— Да.

— Тъпкан е с пари — някак замечтано продължи тя и Клер се изсмя.

— Да, така е. През уикендите ме води във Флорида, във Върмонт със самолета си. — А следващата седмица предстоеше да летят до Бостън, за да присъстват на някакъв коктейл. Обсъждаха и разни други дестинации из Европа. Имаха много планове за бъдещето.

— Звучи направо невероятно, миличка. — Сара се притесняваше за нея, но същевременно се радваше. Не й се искаше някой да разбие сърцето на момичето й. Имаше спомен, че в пресата определяха този мъж като плейбой и нищо чудно, щом е толкова млад и толкова богат. Светът бе в краката му, но дъщеря й — в ръцете му. Надяваше се да е искрен в чувствата си към нея. — Сериозно ли е? — не се стърпя да попита тя.

— Още е много рано да се каже, но така изглежда. Призна ми, че цял живот е чакал мен. — Сара неволно се усмихна, развълнувана от щастието на дъщеря си. Коя жена не би искала да чуе тези думи.

— Това ще преобърне живота ти — замислено рече тя.

— Да, предполагам — отвърна Клер.

— Ще си дойдеш ли за Деня на благодарността? — В главата й изникна една идея.

— Разбира се. — Винаги се прибираше за Деня на благодарността и за Коледа. Не искаше да разочарова родителите си, най-вече майка си. Празникът би бил потискащ без детето й, само в присъствието на депресирания й съпруг, който вече почти не разговаряше с нея.

— Защо не доведеш и Джордж?

— Не знам. Не сме го обсъждали. — Някак си не й се искаше той да вижда потиснатите й родители. Последните няколко години празниците в дома им преминаваха доста вяло, под постоянните мрачни прогнози на баща й за икономическото положение в света. Предпочиташе да не подлага Джордж на подобно изпитание точно сега, макар че все някога щеше да се наложи. Беше се подготвила да го предупреди, че ще се прибере в родния си дом за няколко дни. Щеше да й е неприятно да го остави сам, но нямаше избор.

Когато му съобщи за плановете си, той прие новината с известно облекчение.

— Не се притеснявай. Откровено не понасям празниците. Винаги ме разстройват. Мразя ги от дете. — И нищо чудно, помисли си Клер, когато си загубил родителите си толкова рано и си отраснал само с баба си. Но реши да не коментира. — Обикновено за Деня на благодарността отивам на ски в Аспен, а Коледа и Нова година прекарвам на Карибите. Върви да празнуваш с близките си и не се тревожи. — Явно никак не се разстрои, че не го покани. Не му се искаше да й отказва и да я разочарова. Получи се чудесно и за двамата. Имаше цял месец до Деня на благодарността, но Джордж остана доволен, че се изясниха. Все пак й обеща, че през някой уикенд ще отлетят до Сан Франциско без специален повод, за да се запознае с родителите й.

През повечето време Джордж и Клер не можеха да се наситят един на друг и се виждаха почти всяка вечер. Няколко пъти беше оставала да пренощува в неговия апартамент в Тръмп Тауър, а той правеше програмата за уикендите. Обичаше да ходят по купони, но беше непреклонен и не искаше да остава в апартамента й, който тя споделяше с приятелките си.

— Стар съм вече за такива преживявания, за нощи сред всичките ти съквартирантки. — Не обичаше да вади на показ личния си живот, държеше на комфорта и предпочиташе да спи в собственото си луксозно легло, по възможност с Клер. Беше й казал, че може да остава при него винаги, когато й се иска. Дори й отдели място в гардероба си, но тя все още не беше се възползвала. Струваше й се прекалено рано. Обикновено си вземаше малка чанта с лични вещи и дрехи за преобличане, после си ги връщаше обратно. Не желаеше да изглежда самонадеяна и да започне да се пренася. Уважаваше личното му пространство. Той беше свикнал да живее сам и Клер усещаше, че не бива да се натрапва и да нарушава стереотипа му. Иконом и домашна помощница се грижеха за дома му. Тя все още изпитваше неудобство, когато сутрин й сервираха закуската, но започна да свиква, защото се държаха много мило с нея. А той демонстративно показваше, че тя ще се задържи там за дълго, може би завинаги. Не споменаваше нищо за брак, а тя и не очакваше, нито настояваше, но Джордж не пропускаше случай да й спомене, че тя е жената, за която е мечтал и чакал да срещне цял живот. Дори един ден, докато се разхождаха, я попита колко деца би искала да има и тя откровено му призна.

— Николко. — Отговорът го изненада. — Всъщност никога не съм мислила да имам деца. Струват ми се прекалено голям ангажимент. — Спомените й от детството не бяха особено щастливи. В съзнанието й се бе запечатал образът на вечно недоволния й баща, който бе оставил у нея чувството, че е нежелана. — Предпочитам да наблегна на кариерата си.

— Може да съчетаваш и двете — мило й подсказа той.

— Не съм сигурна дали ще се справя, а не искам да карам децата ми да страдат.

— Едва ли е трудно да гледаш деца, когато имаш средства — напомни й той. — Бихме могли да наемем гледачка. Откровено казано, аз също никога не съм мислил за деца, но откакто те срещнах, съм склонен да се променя. Ако изобщо се реша на такава стъпка, не си представям по-съвършена майка за децата си от теб. — Главата й се замая от това признание. Не можеше да очаква по-голям комплимент. Всичко се случваше толкова бързо, и то по негово настояване. Клер имаше чувството, че са заедно от година-две, а не едва от месец. Никой не й беше признавал, че я обича, толкова бързо. Понякога я завладяваше паника и тя опитваше да се отдръпне от него, за да не губи почва под краката си. Но всеки път той отгатваше намеренията й и правеше всичко възможно да я привлече бързо към себе си.

Разбираше притесненията й да не пострада кариерата й, ако се обвърже с него, но я уверяваше, че няма да й пречи. Независимо от страховете си тя обожаваше всяка негова дума. Коя жена не би се чувствала така? По няколко пъти на ден й пращаше съобщения и й звънеше по телефона. Уолтър се вбесяваше от това и й поръча с остър тон да предаде на гаджето си да го кара по-кротко. Шефът й бе станал неописуемо груб към нея, особено след като прочете за връзката им във вестниците. Изглежда, не можеше да се примири със случващото се в живота й, не пропускаше случай да подхвърли нещо неприятно по адрес на любимия й и започна да й отправя обвинения, че не се интересува достатъчно от работата си. Тя внимаваше да не влиза в конфликт с него, обясняваше му, че не е прав, защото се издържаше сама и се нуждаеше от парите. Но атмосферата започна да става все по-нетърпима. Джордж правеше всичко възможно през уикендите да я накара да забрави за Уолтър Адамс и старомодните му скучни обувки.

Клер бе пуснала още няколко имейла до различни фирми, но все още не бе получила нито едно предложение за работа, така че си оставаше зависима от неприятния си шеф. Спасяваше я единствено любовта на Джордж. Двамата изживяваха нещо като меден месец. Всичко им изглеждаше съвършено и гледаха на живота през розови очила. До този момент не бяха имали никакъв повод за неразбирателство или конфликт и тя се надяваше винаги да е така.

Отношенията между Саша и Алекс също вървяха добре. Прекарваха заедно всяка свободна минута. Пробваха да разместват графиците си, за да съвпадат смените и почивките им. Понякога успяваха и тогава бяха най-щастливи. Ходеха на концерти в центъра „Линкълн“, срещаха се с приятели и излизаха на вечеря с тях. Един уикенд Алекс нае малка платноходка и плаваха до Лонг Айланд. После отидоха на битака в Хеле Кичън и на открития пазар на Юнион Скуеър, откъдето купиха тикви за болницата по случай Хелоуин и се заеха да правят фенери. Две оставиха в сестринската стая на родилното отделение, а няколко наредиха в педиатрията, за да зарадват малчуганите. Тогава Алекс й напомни, че вече са стигнали до двайсетата си среща. И макар че вече нямаше нужда да ги броят, все още не им се бе удала възможност да прекарат някоя нощ заедно. Подобно на Джордж, и той се чувстваше неудобно да остава в нейния мезонет, когато са там и другите момичета, особено за първата им интимна нощ. А неговото студио бе в пълен безпорядък и изключително малко дори за него, а какво остава за двама. Веднъж Валентина попита сестра си как е сексът с Алекс и когато Саша й каза, че още не са стигнали до този момент, тя направо онемя. Похвали се, че двамата с Жан-Пиер правели секс постоянно, на всяко възможно място, дори в самолета му. Беше убедена, че има някакъв проблем във връзката на сестра й — или Алекс е гей, или не може да го вдига, което Саша прие като грубост и подчерта, че са в пълна хармония с любимия й и нямат никакво намерение да насилват нещата. И тогава, точно преди Хелоуин, на Алекс му хрумна една идея.

— Защо не отскочим до някое приятно местенце в Кънектикът или Масачузетс тези дни? И двамата ще сме в почивка през уикенда и бихме могли да се измъкнем от града. — Предложението й се стори примамливо и той побърза да резервира хотел в Олд Сейбрук, по специална препоръка на негов колега, който прекарал там медения си месец.

В петък към полунощ двамата излязоха заедно от болницата и в девет часа на другата сутрин вече се носеха с колата му по магистралата към Кънектикът. Пристигнаха пред малък кокетен хотел на самия бряг. Наоколо се носеше свежото ухание на соления морски въздух, а през прозореца на стаята им долитаха крясъците на чайките. В близост имаше няколко приятни заведения, които решиха да посетят. Хотелчето се управляваше от възрастна двойка, а за почистването викаха на помощ племенницата си. След като се регистрираха, Алекс качи малкия куфар на Саша и излязоха да се поразходят по брега. Когато се прибраха, той страстно я целуна по устните. Вече повече от месец караха само на целувки и сега, намерили усамотение на това романтично място, не криеха намеренията си. Беше се чудил дали ще я притесни с прибързаното си желание, но тя му се усмихна закачливо и се залови да разкопчава копчетата на ризата му, после свали ципа на панталоните му, а той се зае с нейните дрехи. Достатъчно дълго се бяха държали благоразумно и вече си бяха достатъчно близки — помежду им нямаше тайни, загадки, скрити намерения. Знаеха всичко един за друг, само не познаваха телата си. Бе настъпил моментът, в който Саша искаше да стигне докрай. Без да чакат нито миг повече, двамата се хвърлиха в леглото, което се разскърца издайнически и ги разсмя, но моментално забравиха притеснението си и се отприщи такава страст, която озадачи самите тях. После останаха да лежат задъхани, щастливи и да се наслаждават на телата си. Погледите им се срещаха, усмихваха се и устните им се сливаха в ненаситна целувка.

— Обичам те — нежно промълви той. За пръв път го изричаше с думи, макар че много пъти откакто излизаха заедно, го бе изразявал с поведението си.

— И аз те обичам — засия тя насреща му. Чувстваше, че си принадлежат. Бяха прекосили и последния мост помежду си. — Според сестра ми сме напълно луди да чакаме толкова време, но се радвам, че го направихме.

Дълго останаха да лежат в обятията си. После взеха по един душ, облякоха се и излязоха да обиколят малкото градче. Разходиха се по брега, хванати за ръце, върнаха се в хотела и отново се любиха. По-късно отидоха да вечерят на свещи в близкото романтично, кокетно ресторантче. Имаха чувството, че изживяват най-щастливия възможен меден месец. Прекараха два дни в съвършено блаженство.

На връщане пътуваха смълчани, всеки унесен в собствените си мисли за случилото се този уикенд. От радиото се носеше приятна музика, Саша се наведе и го целуна, а той й отвърна с мила усмивка и му мина през ум, че никога преди не се е чувствал толкова щастлив и спокоен.

— Искаш ли да останеш да преспиш в апартамента ми? — предложи Саша, когато наближиха Ню Йорк. Той се поколеба за момент, но не му се искаше да остава без нея след онова, което преживяха последните два дни.

— Да, искам. — Искаше и нещо друго, но първо трябваше да го обсъди с родителите си.

Извадиха късмет да намерят място за паркиране точно пред сградата и се качиха до четвъртия етаж. Когато влязоха вътре, завариха и трите момичета, Макс, който вече бе приготвил вечерята, Оливър и Грег. Изведнъж потънаха в сърдечната, приятелска атмосфера и им се стори, че се прибират от медения си месец при любящото си семейство. Двамата не бяха вечеряли и добре им дойде онова, което Макс бе заделил за тях. Сипа им и по чаша вино. Морган и Клер все още седяха на масата, а на канапето Аби бе потънала в разговор с Грег. Джордж също бе вечерял с тях, но вече си бе тръгнал, защото на следващия ден му предстоеше важна среща. Тъкмо затова и Клер бе решила да си остане в апартамента, за да му даде възможност да се наспи след вълнуващия уикенд, който бяха прекарали заедно. Бяха отскочили до Бермуда със самолета му и пренощуваха на яхта, която той бе наел.

— Къде скитахте двамата цял уикенд? — поинтересува се Макс, докато те се нахвърляха върху печеното. Всички бяха останали възхитени от майсторлъка му. Това ястие бе по стара рецепта на майка му, към което бе добавил картофено пюре и спанак със сметана, а за десерт имаше шоколадово суфле с английски крем.

— Бяхме в Кънектикът — отвърна Алекс с пълна уста и отправи заговорническа усмивка към Саша. Всички разбраха намека и бяха доволни заради тях. В групата нямаше тайни.

По стара традиция останаха дълго да приказват и когато свещите на масата взеха да догарят, всички се чувстваха сити и доволни. Саша помогна да вдигнат съдовете и после двамата с Алекс се оттеглиха в стаята й. След като се любиха, той й призна колко я обича и тя, прималяла от щастие, се притисна към него и го целуна го по бузата.

— И аз те обичам, Алекс — нежно прошепна и само след миг замърка като котка, сгушена в обятията му. Алармата прекъсна блаженството им в шест на следващата сутрин. Двамата бяха в една смяна този ден. Саша взе набързо душ и отиде да приготви закуска. Когато Алекс се появи в кухнята, всичко бе сервирано на масата. Останалите още спяха, но те двамата трябваше да бъдат в болницата в седем и щяха да се освободят чак в десет вечерта.

— Благодаря ти, мила — усмихна й се той. Радваше се, че остана в апартамента, всичко се получи много по-добре, отколкото бе очаквал. Другите приеха присъствието му като нещо естествено, сякаш мястото му бе точно там. Макс също бе останал. Имаше място за всички, особено ако работните им графици се разминаваха. Саша делеше една баня с Аби, но тя ставаше чак към обяд. — Ти ме върна в колежа.

— Понякога и аз имам това усещане. Мисля си, че бих се чувствала много самотна, ако си наема самостоятелна квартира.

Към седем без петнайсет тихо излязоха от апартамента. Алекс я закара до болницата и паркира в гаража. Двамата влязоха през главния вход, целунаха се и си пожелаха хубав ден. Когато влезе в сестринската стая, Саша се приближи до черната дъска на стената, за да провери има ли започнало раждане, коя пациентка вече е родила, кога и колко общо се намират в отделението.

— Пълна къща — шеговито подхвърли тя на сестрите.

— Точно казано. На Хелоуин имахме шест раждания — две с цезарово сечение и четири нормални. Цяла нощ тук вря и кипя. Извади късмет, че имаше свободен ден. — Тя се усмихна и кимна многозначително. Наистина беше извадила късмет, и то какъв. Истинско сватбено пътешествие. Грабна най-горния картон и тръгна да провери жените, родили предишната нощ.

Тъкмо прегледа и четирите и Алекс се появи, донесе й капучино и веднага се върна в своето отделение.

— Интересно, с какво ли си го заслужила? — закачливо подметна една от сестрите. Беше ги виждала двамата и преди, и нямаше съмнение, че Алекс е захласнат от любов.

— Не ти и трябва да знаеш — отвърна Саша, гузно усмихната, и всички прихнаха.