Джеймс Ролинс
Лабиринтът от кости (33)

Бележки към читателите: истина или измислица

Отново стигаме до момента, когато ще направя всичко по силите си да извлека скритата в разказа истина. Реших да използвам следващите страници, за да отговоря и на един въпрос, плашещ всеки писател: Откъде идват идеите ти? За целта ще се опитам да обясня началото на историята и ще споделя как се натъкнах на основните идеи.

Да започваме.

Първо, историята започва с разглеждане на произхода на човешкия разум и в общи линии се опитва да открие откъде сме дошли и накъде отиваме. Тази насока на търсене ме доведе до откриването на една интригуваща антропологична загадка. През изминалите 200 000 години човешкият мозък е бил с приблизително едни и същи размери и форма, но поради някаква необяснима причина преди около 50 000 години настъпва истинска експлозия в областта на изкуството и откриването на нови техники и са направени първите крачки към цивилизацията. Защо? Никой не знае. Тази загадка е получила името Големия скок напред и озадачава както антрополози, така и философи.

Защо човешкият интелект бележи такъв внезапен напредък?

Учените издигат различни теории, но досега няма постигнат консенсус. Най-разпространеното схващане е, че Големият скок напред съвпада с излизането на ранния човек от Африка, когато сме попаднали в чужди земи и сме се изправили пред уникални предизвикателства, които са стимулирали нови открития и нов светоглед.

Но ако има нещо повече? Ами ако по време на тази миграция ранният човек се е натъкнал на нещо повече от нови земи — нещо, довело до промяната на нашата ДНК? Генетиците знаят, че горе-долу по същото време ранният човек се е сблъскал с неандерталците и двата вида са започнали да се кръстосват.

Един общоприет факт в биологията е състояние, известно като хибридна жизненост, при което чифтосването на два различни вида води до поколение, което е по-силно от родителите — и това се отнася и до нивото на интелигентност. Ето един пример — мулетата са резултат от кръстосване между кобила и магаре и тестовете за интелигентност потвърждават, че мулетата са наистина по-умни от родителите си.

Но възможно ли е хибридната жизненост да се отнася и за нас? Възможно ли е кръстосването между неандерталците и съвременния човек да е довело до появата на деца с повишен интелект? Никога няма да можем да отговорим със сигурност, тъй като в момента не съществува начин да създадем чист хибрид — индивид, който е наистина 50 процента Homo sapiens и 50 процента Homo neanderthalensis (макар да не сме далеч от постигането на тази цел, което поражда куп етични въпроси). Все пак знаем, че смесването ни с неандерталци е било достатъчно благоприятно, за да носим все още тяхната ДНК в генома си.

Така разглеждането на тази възможност се превърна в семето, от което се появи този роман. Но нека се вгледаме по-отблизо в някои от фактите и да определим кое е истина и кое — измислица.

Неандерталци и други хоминиди

През последните няколко години разбирането ни за историята на ранния човек и отношенията ни с други близки видове претърпява бърза промяна. Дори докато пишех романа, трябваше да променям сюжета, за да включа най-новите открития. Знаем със сигурност, че неандерталците не са единствените, оставили следи в генома ни — същото е направил и друг изчезнал вид, известен като денисов човек, от който сме наследили важен и уникален ген, позволяващ на тибетците да живеят на големи височини. През изминалата година в нашата ДНК бе открит и друг отпечатък, който предполага наличието на трети изчезнал вид, допринесъл за нашия геном, но антрополозите все още не са го идентифицирали — макар да смятат, че видът се е срещал някъде в Далечния изток и вероятно е произлязъл от по-ранния ни прародител Homo erectus.

Това ни води към друг важен вид хоминиди — Meganthropus, който също е потомък на Homo erectus, живял е в Далечния изток и е бил съвременник на ранния човек. Възможно ли е той да е загадъчният изгубен вид, допринесъл за нашата ДНК? От фосилните останки знаем, че представителите на този вид са били наистина огромни и според някои преценки са достигали височина до 2,80 м.

Имало е и други хоминиди, които са делели планетата с нас, сред които и подобният на хобит Homo floresiensis от Индонезия и загадъчните хора от пещерата Червените елени в Китай. Така че в крайна сметка истинската история на ранния човек продължава да се разкрива.

И накрая, макар този звяр да не е хоминид, си струва да споменем изчезналия вид гигантска горила Gigantopithecus blacki, който също живял в Далечния изток и просъществувал достатъчно дълго, за да дели планетата с ранния човек. Тези зверове се извисявали на цели три метра и достигали тегло до половин тон. Някои смятат, че подобни създания може би живеят и до днес в отдалечени кътчета на Хималаите и вероятно са в основата на легендите за йети и ужасния снежен човек.

В този роман основах създаването на хибриди на страшната комбинация между мегантроп и гигантопитек.

За повече информация за неандерталците ви препоръчвам книгата на Сванте Паабо Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes.

Нехоминидни примати

В романа има много информация за горилите, тяхната интелигентност и как могат да възприемат самите себе си, включително и факта, че способните да общуват чрез знаци горили учат себеподобните си на този език и обичат да дават имена на предмети, хора и други горили. До голяма степен тази интелигентност и самосъзнание се срещат и у други човекоподобни маймуни (шимпанзета, орангутани и т.н.) и са представени в героя ми Баако. Има все повече призиви за признаване на правата на приматите. Европейският съюз, Австралия, Япония и Нова Зеландия вече забраниха или силно ограничиха използването на човекоподобни маймуни като опитни животни. В Съединените щати няма подобни ограничения и горилите и шимпанзетата продължават да се използват за проекти с доста ограничен контрол. Може би е крайно време да преразгледаме тази политика.

Китай

Докато правех проучвания за книгата си прекарах известно време в Китай и видях колко чудесни са тамошните хора, но в страната си остават сериозни въпроси, предимно около секретните дейности на правителството и шпионажа. Посетих зоологическата градина в Пекин и състоянието й е наистина ужасяващо. Правителството продължава да намеква за промени и планове да премести зоопарка извън града при по-модерни условия. Да се надяваме, че след като го взривих, наистина ще направят нещо за осъществяване на тези планове.

Романът разглежда и продължаващите действия на китайското правителство в хакерството, шпионажа и инфилтрациите. Сякаш не минава и месец без нови съобщения за подобни атаки. По същия начин влизането на чужденци в американски колежи — много от които се издържат от американските данъкоплатци чрез стипендии и финансова помощ — става все по-голяма заплаха за националната ни сигурност, да не говорим за изтичането на интелектуалния ни капитал зад граница.

Освен това, докато пишех за безпардонната готовност на Китай да манипулира човешки ембриони, в новинарския ми канал започнаха да постъпват съобщения за група китайски учени, целящи да променят човешкия геном на ниво стволови клетки, което е първата крачка към овладяването на човешката еволюция. И според една статия в „Ню Сайънтист“ поне една група американски учени и още няколко в Китай продължават тази работа върху човешки ембриони. Така че колко далеч от истината е моята история? И колко сме далеч от осъществяването й?

Излиза, че това са вчерашни новини.

Отец Атанасий Кирхер

Споменах този католически свещеник в началото на романа — човек, известен като Леонардо да Винчи на ордена на йезуитите. Почти всички подробности от живота му в романа ми са точни — от многобройните му практични и причудливи трудове до собствените му приключения, сред които било спускането в кратера на Везувий преди изригването на вулкана. Намерих неговата странна смес от научни интереси и вяра за завладяваща. Със сигурност бих се радвал да седна с него на вечеря — както и с приятеля му палеонтолог Николас Стено.

Историята с връзката на Кирхер със светилището Менторела също е вярна, включително фактът, че сърцето му е погребано там. И макар че добавих „историята на езиците“ върху стените на параклиса и тайната зала под него, не е зле да спомена, че Кирхер е бил изобретателен инженер и е създал какви ли не механични играчки и автомати. Станфордският университет е реконструирал няколко негови устройства, сред които магнитния му часовник. В Лос Анджелис има цял музей, посветен на неговите трудове — Музеят на юрската технология.

И накрая, далеч не съм първият, който е забелязал, че картата на Кирхер на Атлантида в Mundus Subterraneus (карта, за която той твърди, че се основава на древноегипетски източници) поразително напомня на Южна Америка.

Така че нека мина на тази възможност.

Атлантида и отец Креспи

Описанието на колекцията артефакти на Креспи (състояща се от над 70 000 предмета) е точно, но продължава да бъде забулено в тайна. Със сигурност е известно, че отец Креспи твърдо е вярвал, че артефактите са неоспоримо доказателство за изгубена цивилизация в Еквадор, която е поддържала връзки с целия свят. Повечето археолози отхвърлят това твърдение и смятат, че подаръците на местните са били фалшификати. Но с пръскането на колекцията му из различни музеи, както държавни, така и частни, никой не може да я оцени подобаващо. За мен лично изглежда крайно нелогично местните жители да изработват подобни фалшификати от злато и скъпоценни камъни. А и самият Креспи изобщо не е бил лековерен глупак. Той е имал множество докторски степени, живял е в района повече от пет десетилетия и е познавал земята и жителите много по-добре от всеки археолог.

За повече подробности около колекцията му ви препоръчвам Atlantis in the Amazon: Lost Technologies and the Secrets of the Crespi Treasure от Ричард Уингейт.

Колкото до връзката на Петронио Харамило и Нийл Армстронг с откритията на Креспи, Стан Хол, който е бил свидетел, е написал подробна и завладяваща история, много вълнуващо и провокиращо четиво. В неговата книга открих разказа на Харамило за пътуването му до изгубената библиотека. Въз основа на тази история измислих пътуването на нашите герои от градината със скулптурите до златния скелет върху кристалния подиум. Разбира се, дадох доста голяма свобода на въображението си. Ето я и самата книга: Tayos Gold: The Archives of Atlantis от Стан Хол.

Древни цивилизации

В романа се говори надълго и нашироко за възможността да е съществувала някаква изгубена цивилизация на древни учители — независимо дали ще ги наречете Наблюдатели, атланти, Братството на светците или просто неизвестни строители на мегалити. Подробностите около загадките на мегалитния ярд и връзката му с обиколката на планетата са такива, каквито са описани в книгата. Но тук аз едва засегнах истинската история на това откритие. За по-точна и подробна информация ви препоръчвам да прочетете книгата на Кристофър Найт и Алън Бътлър Civilization One: The World Is Not as You Taught It Was.

Авторите се спират и върху важността на числото 366 по отношение на Земята, Слънцето и Луната. Така че нека минем на този въпрос.

Загадките на Луната

Добре, признавам, че никога не се бях запитвал за странното съвпадение, че по време на пълно слънчево затъмнение лунният диск идеално закрива слънчевия. Но това е наистина странно. Явлението се дължи на факта, че Луната е 400 пъти по-малка от Слънцето и се намира на 1/400 от разстоянието между Земята и Слънцето. Айзък Азимов описва това странно подреждане като „най-невероятното съвпадение, което може да си представи човек“.

Другите отношения и движения, описани в книгата, са също точни и са взети от шокиращата книга на Кристофър Найт и Алън Бътлър Who Built the Moon?

Ето едно от тези „съвпадения“, описано математически и разкриващо магията на числото 366.

Обиколка на Земята при екватора: 40 008 км х 100 = 366%.

Обиколка на Луната: 10 917 км.

Какво друго можем да направим с числа?

Числото 37

В книгата си Найт и Бътлър получават числото 366, като разделят дъговата минута от обиколката на планетата ни на 6 секунди. Доста се учудих на това решение, погледнах часовника си и реших да разделя дъговата минута на обичайните 60 секунди. Така получих числото 36,6, което пак демонстрира магията на този фундаментален планетарен код, но ако го закръглите, ще получите 37.

Направих го просто напосоки, но след това си дадох сметка, че бях чел статия в „Ню Сайънтист“, озаглавена „37: отговорът на въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало?“ В статията се представят доказателства, че простото число 37 е скрито в генетичния ни код. Същото число се повтаря отново и отново не само в кода ни, но и в аминокиселините, произведени от него.

В кабалистичната нумерология, известна като гематрия, можем да открием същото число, скрито в първия стих на Библията (наред с числото пи). А ако го съчетаете с огледалното му просто число 73, ще получите странни форми на шестолъчни звезди.

И накрая — да, средната температура на човешкото тяло също е 37 градуса по Целзий.

Какво означава всичко това? Дали е доказателство за някакво скрито послание, знак за Божията ръка или просто съвпадение? Малък повод за размисъл — вероятността това число да се появи случайно само в генетичния ни код е изчислена на 1 на 300 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000. Така че ще ви оставя да преценявате сами, но определено не бих си купил билет от лотарията, ако шансовете ми за печалба бяха такива.

Онези, които искат да научат повече за това как вселената е уникално, почти невъзможно настроена за живот, могат да погледнат книгата на космолога Пол Дейвис от университета на Аризона The Goldilocks Enigma: Why Is the Universe Just Right for Life?

Заключителни мисли

Не зная дали в тази синхронност на отношения, откривани в генетичния ни код и в симфонията на звездите, се крие някакво послание. Може би това е просто загадка, която ни кара да се питаме и да уважаваме онова, което ни заобикаля, независимо в какво вярваме. Може би това е призив да пазим планетата си и нейните видове, тази градина на живота; да уважаваме съпричастността и разума около нас във всичките му безброй форми; да не забравяме, че обичта може да не е единствено човешка черта.

Или може би просто поглеждаме към луната и се питаме кои сме и накъде сме тръгнали. Това е въпросът, с който започва този роман — и може би е подходящ и за края му.