Скот Хокинс
Библиотеката на Въглен връх (62)

I

Входът на аптеката беше на ониксовия етаж на Библиотеката, между каталозите на лечението и милостта. Карълайн рядко слизаше нататък. И сигурно за добро — беше загубила много мъртъвци в нощта, когато проецира Библиотеката в обикновеното пространство и нямаше кой да върши домакинската работа. Бяха минали вече към два месеца, откакто някой беше чистил тук, и лавиците на Дженифър бяха покрити с паяжини. В праха след Карълайн оставаха следи от стъпки.

В стаята си държеше по-малка торба с цярове, подобна на тази на Дженифър, пригодена към специфичните й нужди. Медицината никога нямаше да й стане любим предмет, но пушеше като комин червено марлборо от шестнайсетгодишна и това започваше да й се отразява. Дженифър на два пъти й отстранява зараждащи се карциноми, а преди няколко седмици сама си излекува емфизема. Днес обаче си имаше работа с нещо малко по-сериозно от рак и щяха да са й нужни и още припаси.

— Отвори се.

Подът под нея се продъни и се пренареди в стъпала. Долу в коридора лампите светнаха и придадоха особено сияние на бронзовите стени. Щом видя това, Карълайн трепна. Това сияние тя свързваше с Дженифър. На клетъчно ниво Карълайн не остаряваше, но вземаните от нея решения започваха да дълбаят бръчки по лицето й.

Бръчката, която очерта това трепване, се вряза дълбоко.

Аптеката на Дженифър беше доста обширна дори и според критериите на Библиотеката — ширеше се на около десетина акра площ. Когато Карълайн отвори вратата, я обгърна облак от миризми — на куче грозде, етилов етер, лъх на пържени миди и други неща. Макар и неохотно, на лицето й се изписа лека носталгична усмивка. Веднъж, късно през нощта, бе отишла при Дженифър за аспирин и я завари, напушена до несвяст, да пържи миди на газова горелка. Беше толкова напушена, че не можеше и един глагол да върже, та камо ли да изнамери аспирин. След като неумишлено разиграха няколко фарсови сценки, тя успя най-сетне някак си да изрази, че според нея тревата сигурно ще помогне за главоболието на Карълайн. Карълайн, отчаяна, отстъпи и си дръпна два-три пъти. Помогна, за нейна изненада. Освен това мидите й се видяха фантастично вкусни. „Хубава вечер беше — помисли си тя. — Те не бяха чак такива гадове. Не всичките.“

Аптеката представляваше малък лабиринт, пълен с екзотика. Сигурно в него имаше някаква система, по-различна от „объркай ги“, но Карълайн не можеше да се оправи без карта. За щастие, тя висеше пред очите й над писалището на Дженифър в далечния ъгъл на помещението. Докато вървеше нататък, Карълайн докосваше с пръсти на минаване всичко покрай себе си — мънички дървени чекмеджета, пълни с изсушени корени, висока две стъпки бронзова сфера, гравирана с руни за спойка, бебе стегозавър в аквариум, пълен с течност. Когато го подмина, стегозавърът примигна срещу нея.

Покрай писалището на Дженифър бяха струпани купчини от бележници, които аха-аха щяха да рухнат. За окото на Карълайн тук беше толкова разхвърляно, че да те заболи чак. При все това тази гледка я накара да се поусмихне. За Дженифър, също както за Бащата, канцеларските материали бяха някакъв фетиш. На бюрото й лежеше разтворен бележник „Микелриъс“ със спирала. Карълайн го взе и издуха праха, като се удържа да не се разкиха.

В онази утрин, когато Карълайн установи рейссака, Дженифър бе работила по анатомична рисунка. Бележникът бе отворен на страницата с полузавършена диаграма на нещо като милиононожка с тяло на слонче с разкрита мускулатура. Не беше познато на Карълайн. „Далечното бъдеще? Далечното минало? Кой знае“ — сви рамене тя. Каквото и да беше това, според бележката в полето притежаваше „хипертрофирани ингвинални млечни жлези“.

Каквото и да беше това.

Тя остави бележника, затвори го и положи длан върху корицата.

— Надявам се… — заговори и гласът й секна. „Какво, Карълайн? Какво точно се надяваш? Че където и да се намира Дженифър сега, мидите са вкусни?“ А после изведнъж се вбеси. „Дръж го за себе си! Нямаш право!“

В допълнение към собствената си аптечка за първа помощ тя държеше горе и доста добре окомплектован набор за възкресяване — беше се отказала да връща Стийв към живота, ала сегиз-тогиз с мъртъвците ставаха злополуки. Днес щяха да й трябват и други неща. Откачи картата от стената и като я използваше за пътеводител, се понесе из тъмната аптека да събира материали — бутилка на Клайн, пълна с кръв от анаконда, кристалната пепел от рядка психоза, две унции стрит арсенид на галий-67. Отне й около час. Щом приключи с това, тя изтича горе и все пак се удържа да не се разплаче.

Етажът се затвори зад гърба й с леко въздушно свистене. Тя изпусна въздишка и отметна глава назад. Високо горе сиянието на млечния път я огря и опари. Вече наближаваше обяд. „Може би ще се кача там горе.“ Можеше да нареди трапеза за пикник и…

„Не.“

„Това се нарича прокрастинация.“

Вместо това се повлече към рубинения етаж, лъч 7, шестнайсети ред.

Останките му лежаха там, където се бе строполил.

Дъсченият под бе почернял от течностите на разложението, но тялото му се бе мумифицирало доста добре. За щастие, миризмата се беше разсеяла. Вчера, или когато ще да е, беше докарала тук количка с буренце дестилирана вода, два галона амоняк, храна, която стигаше за седмица-две, и една яка торба амфетамини. Тази работа сигурно щеше да й отнеме доста време.

Изражението на лицето й, когато си свали раницата, беше по-скоро на човек, който нарамва товар, отколкото на такъв, който сваля товара от гърба си. Това възкресение щеше да е си е жива мъка дори и за Дженифър, ала Карълайн смяташе, че все някак ще го докара. Винаги успяваше.

Тя отново въздъхна, седна до трупа и се залови за работа.

Отне й повече време, отколкото си мислеше — по-скоро към три седмици. А може би и повече? Бе загубила представа за времето — напоследък много често й се случваше, но водата беше свършила до капка и амфетамините почти й бяха свършили, преди да получи сърцебиене. След известно количество проби и грешки за около три дни успя да го върне към нормална мозъчна дейност. Не след дълго той захърка.

Гърбът я болеше, колената я боляха, чак и пръстите я боляха. Мина половин дузина рафтове по-назад и надяна една невзрачна на вид, ала дивно смъртоносна ръкавица, извадена от арсенала на Дейвид. Клечеше там с намерението да го държи под око, докато се увери, че всичко между тях е наред. Вместо това почти начаса пропадна в състояние, което според реакциите й на стимули се намираше някъде между дълбокия сън и леката кома. По някое време постепенно до съзнанието й достигна, че някой я дърпа за крака.

— Прждсвай се.

Но вместо да се пръждоса, той задърпа още по-силно. Карълайн си спомни, скочи будна и вдигна ръката с ръкавицата пред себе си като щит.

Той спря да дърпа крака й, отстъпи половин крачка назад и й подаде чаша, от която се вдигаше пара.

— Здравей, Карълайн.

Тя подуши. Кафе? Отново му метна предпазлив поглед, а после спусна ръкавицата.

— Здравей, мой Баща.