— Естествено, че няма да е досадно! — протестира Изабел. — Ще има музика, танци и красиви мъже. Ще бъде забавно, а както обикновено аз ще го пропусна.

— И ти се забавляваш, Иси.

Лили взе бурканчето с руж и внимателно сложи на бледите си страни, докато Изабел завършваше прическата й.

— Не се забавлявам. Играя в театъра, връщам се вкъщи и сядам пред камината. И това се повтаря всяка вечер, докато всички излизат. Почти на осемнадесет съм. Джеймс излиза много по-често от мен — възмущаваше се Изабел, споменавайки своя близнак.

Лили се разсмя.

— На осемнадесет не си достатъчно възрастна, за да прекараш вечерта в игрален клуб.

— Като че ли може да ми се случи нещо, след като ти, Доминик и Брендън ще бъдете там.

— Може би догодина.

Изабел се нацупи и откърши три червени рози от букета на масата, за да ги закичи в косата на Лили.

— Всички казват догодина.

Лили й се усмихна, загледана във водопада от червени къдрици, в прелестния овал на лицето й, в лъчезарните й, гневно проблясващи зелени очи. Изабел беше най-малката в семейство Сен Клер, по-малка от Джеймс с половин час, и те, разбира се, трепереха над нея. Но Лили не искаше в никакъв случай сладката Иси да види какъв е светът извън семейния кръг. Не искаше да загуби тази сияйна невинност.

— Вечерта ще бъде напрегната — отбеляза Лили. — Като отидете на морски курорт следващия месец, ще се забавляваш. Не се ли радваш?

— Обичам морето — призна Изабел. — Но ми омръзнаха детските ваканции. — На края пипна още тук-там косата на Лили и се усмихна. — Ето, готово. Какво ще кажеш?

Лили обърна главата си на една страна, за да разгледа сложната творба от букли, масури, преплетени панделки и червени рози.

— Поразителна прическа, Иси. С тази кафява перушина направи чудеса.

Изабел се разсмя.

— Фризьорството е един от многото ми таланти. Но аз само се постарах красотата ти да изпъкне.

— И също така си най-нежната сестра на света.

С прическата, с лекото подчертаване на очите и диамантите, проблясващи на ушите й, изглеждаше почти красива.

И Ейдън ли ще си помисли същото, като я види? Дали въобще ще дойде тази вечер? Погрижи се той на всяка цена да получи покана, но това не означаваше, че ще дойде. Не означаваше, че не си е въобразила двусмисления му вторачен поглед, когато й помагаше да слезе от каретата. От тяхната среща изминаха много дни.

Поклати глава. Била е глупачка да се прехласва по красив мъж като него. Той е Хънтингтън, враг на нейното семейство. Щеше само да й завърти главата, а точно това не й бе необходимо. Видя как го гледаха жените в кафенето. Можеше да има всяка от тези хубави жени, които не влачеха след себе си бремето на мръсно минало, което я спъваше като железни окови.

И все пак положи по-специални грижи за външността си тази вечер. Помъчи се да прикрие следите от кошмарите и безсънните нощи, които я тормозеха, откакто й се стори, че отново го е видяла.

— Аз съм много добра сестра — засмя се Изабел. — Не го забравяй. Утре очаквам пълен отчет за вечерта. А сега да те напъхаме в роклята. Коя реши да облечеш?

* * *

След час Лили обикаляше главния салон на клуба „Прищевките на дявола“ и се вглеждаше във всеки детайл. Всеки момент вратите ще се отворят и тяхното лудо начинание ще започне.

Всичко трябваше да бъде в идеален ред. Подръпна тежките завеси, бутна до стената едно канапе със сатенена тапицерия на бели и златни райета. Масите за игра на карти бяха подредени заедно с френски столове в стил „Луи V“ също с тапицерия в бяло и жълто, на стените с копринени тапети висяха картини, изобразяващи лудуващи купидони и богини с пухкави гърди. Богата украса от свежи цветя във високи мраморни вази изпълваше въздуха с благоухание и всичко беше обляно в меката, кехлибарена светлина на газеното осветление. Обстановката изглеждаше елегантна, скъпа, подкупваща.

Сега бяха необходими само тълпи от гости, щастливи и весели, в настроение радостно да загубят всичките си пари.

Лили надникна в трапезарията, където имаше изобилие от изкусителни блюда на студения бюфет, а сред тях бълбукаха фонтани с шампанско.

В балната зала оркестрантите от оркестъра, разположен в ниша, настройваха инструментите си и лъскавият дансинг очакваше да му бъде вдъхнат живот. Лакеите чинно пазеха до вратите, а хубавичките момичета, които държаха банката, стояха до масите за фараон. Бяха облечени с тоалети от яркорозов сатен — мек, ефирен, привличащ погледа.

Лили приглади бухналата си пола. За разлика от момичетата носеше рокля от коприна с цвят на лавандула, бяла дантела по краищата на деколтето, семпла и благоприлична. Знаеше какви са задълженията й и те бяха да стои в сянка и да следи всичко. Доминик ще очарова гостите и ще се постарае да се забавляват до насита. Точно това умееше най-добре.

Обърна се и видя Доминик и Брендън да влизат в салона. Естествено, че ще очароват тълпата… и как не? Доминик, златисторус и засмян, с претенциозен син вечерен костюм и раирана връзка, Брендън — мургав, чернокос и мрачен, със строго черно вечерно облекло и бяла риза, лявата страна на лицето му пресечена от избледнял белег. Също като нея Брендън забелязваше и най-незначителния детайл, всеки пропуск, докато Доминик им ръкопляскаше. Нейните братя бяха като сияйното слънце и мистериозната луна.

— Лили! — повика я Доминик и се спусна да я целуне по страните. — Много е красиво. Сътворила си чудеса както обикновено. Но защо свиваш вежди?

Лили се отдръпна и пак приглади полата си.

— Страхувам се, че никой няма да дойде, а нашата лудост ще се провали, преди да е започнала. Вече похарчихме първоначалния капитал и…

Доминик поклати глава, хвана пак ръцете й и радостно я завъртя в танц из целия салон, отново и отново, докато на нея не й остана дъх от смях. Дори сериозният Брендън се подсмихна, като ги гледаше.

— Абсурд! — провикна се Доминик. — Цял Лондон ще дойде. Не обикаляме ли града от седмици да оставяме обяви за онова, което предлагаме?

— Ах, да — изрече Лили задъхано. Държеше се здраво за раменете на Доминик, докато той я въртеше. — Ресторанти, магазини, книжарници…

— Кафенета, аристократични клубове, скъпи публични домове — добави Брендън. Грабна я от ръцете на Доминик, вдигна я и я завъртя.

— Във висшето общество не се говори за нищо друго, освен за „Прищевките на дявола“ — каза Доминик. — Всички умират даже само да хвърлят един поглед.

— Но след като хвърлят поглед, дали ще дойдат пак? — изпъшка Лили. — О, пусни ме, Брендън! Ще съсипеш прическата ми и Иси ще те убие.

Малко след като Брендън я пусна да стъпи, пред парадното стълбище спря карета, внушителен екипаж с герб с коронка на пер на лъскавата черна вратичка. Лили се убеди, че е глупаво да се безпокои.

Елегантните салони бързо се напълниха до пръсване с палави, весели хора и жуженето от техния смях и оживени разговори се сливаше с потракването на рулетката, звъна на монетите и музиката. Всеки стол беше зает, бижутата проблясваха, коприната и атлазът сияеха. Уханието на скъпи френски парфюми, пудри и аромата на цветята главозамайващо се смесваха.

На Лили й се зави свят от врявата и силните миризми. Бавно се разходи из салоните, като приемаше поздравления и комплименти от посетителите, и проверяваше как е в балната зала и на масите за фараон, дали храната и шампанското са достатъчни. Братята й изчезнаха в тълпата и като че ли всички си прекарваха чудесно.

Най-после се поотпусна и си намери кътче, да си почине за малко, отвори ветрилото и започна да си вее. Да, нещата се развиваха наистина добре… но Ейдън Хънтингтън не се появи.

Взе чаша шампанско от подноса на минаващ лакей и отпи, оглеждайки отново салона. Стори й се още по-претъпкан, смехът по-висок и по-дързък. Зърна Доминик, застанал до маса за фараон с ръка около талията на червенокоса дама с рокля от зелена тафта. Дамата шепнеше в ухото му и той се заливаше от смях.

Лили се усмихна и изпи последната глътка шампанско. Поне всички се забавляваха.

Тогава зърна на вратата някаква компания, която току-що пристигна. Не беше сигурна дали изобщо има място за още хора, но се усмихна гостоприемно и пристъпи живо към тях.

Само че замръзна на място, като видя кой стои там. Ейдън.

Остана така за малко, докато го наблюдаваше как оглежда салона. Носеше строго вечерно облекло — черно с няколко бели акцента и само сапфирената игла на връзката внасяше някакъв цвят в тоалета. Сините му очи бяха леко присвити, усмихваше се едва забележимо и по нищо не личеше какво му минава през ума, докато преценяваше обстановката. Беше аристократ до мозъка на костите си.

С крайчеца на очите си Лили видя, че раменете на Доминик се сковаха и той се обърна към Брендън. Проклятие, само това липсваше — боен турнир Сен Клер срещу Хънтингтън! Не и когато работата вървеше толкова добре. Не и когато Ейдън най-после беше тук, след като цяла вечер се опитваше да не мисли за него.

Грабна две чаши шампанско от един поднос и се запъти към него през струпаните около него хора.

— Лорд Ейдън. Добре дошли в „Прищевките на дявола“ — поздрави го тя и му подаде чашата с усмивка. — Надявам се, че дойдохте, изгарящ от желание за удоволствия.

Той се обърна към нея, усмихна се още по-широко, въпреки че очите му останаха леко притворени и загадъчни, а изразът му все така непроницаем. Взе чашата от ръката й и пръстите му се плъзнаха съвсем леко по ръкавицата й от шевро. С другата ръка хвана нейната и я поднесе до устните си. Погледите им се срещнаха и за миг Лили си представи как притиска устни до голата й, бурно пулсираща китка. Как се наслаждава на допира и…

Но той се отдръпна и я заслепи с още една мигновена усмивка, при което се образува трапчинка на едната му страна. Отпи голяма глътка шампанско, а тя не откъсваше поглед от шията му, докато Ейдън преглъщаше.

— Госпожо Никълс — отвърна той, — дойдох тук, изгарящ от желание да ви видя отново. Мислех често за вас, откакто се срещнахме, и вие сте толкова прелестна, колкото си спомням.

Лили се засмя и се извърна, за да избегне изпитателния поглед на тези неземни очи. Изпи глътка и силното френско шампанско й даде кураж. Не искаше да признае колко много й въздействаше този лек флирт… дори пред себе си. Познаваше мъжете твърде добре, за да се поддаде.

— А вие сте очарователен ласкател, лорд Ейдън — каза тя. Огледа се, но не видя къде са братята й. Това не беше добър знак… предпочиташе да са пред очите й, когато някой Хънтингтън е наблизо.

— Просто съм искрен, госпожо Никълс.

Тя почувства очите му, тези топли, ясносини очи като лятно небе, как опипват тялото й, и той като че ли усети колко е напрегната. Докато пиеше, разглеждаше салона.

— Имам братовчед, който обмисля дали да инвестира в този клуб.

Ах, бизнес. Лили можеше с лекота да говори за бизнес, дори когато стройното, атлетично тяло на Ейдън Хънтингтън е притиснато до нейното в блъсканицата.

— Нима?

— Сър Уилям Мередит.

— Познавам го. — Уилям Мередит беше глупав мързеливец, който често пълнеше джобовете на братята й, като губеше огромни суми на игралната маса, но тя не беше от онези, които биха отказали инвестиции. — За да го посъветвате ли дойдохте?

— О, аз съм последният човек, към когото някой би се обърнал за съвет по подобен въпрос, госпожо Никълс.

А по какви въпроси би давал съвет? За очарователни жени ли? Или как влиза навсякъде, все едно е у дома си? Все едно мястото му е точно там, където е попаднал в момента? Не можа да не изпита завист заради това. Тя не се чувстваше никъде на мястото си.

— Ами, както виждате, неговата инвестиция ще бъде разумна. Явно имаме голям успех.

Лили долови за миг нечий поглед и като се обърна, видя Доминик с неговата дама от другата страна на салона.

— Явно така е — каза той със същата неразгадаема усмивка. — Но още е рано.

— И модата е непостоянна, това ли намеквате, лорд Ейдън? Самата истина е. Но аз и близките ми знаем как да се адаптираме към модата. — Някакъв подтик я накара да докосне ръката му под прикритието на диплите на полата й. — Знаем какво искат хората.

Ейдън се разсмя и дълбокият мек звук сякаш се разля на вълнички по цялото й тяло. Той намери ръката й и преплете пръстите си с нейните.

— И как да им го дадете ли?

Лили сви рамене и се отдръпна от него. Чувстваше се много странно тази вечер. Не приличаше на себе си, защото обикновено беше внимателна и предпазлива. Подаде празните чаши на един лакей и хвана Ейдън под ръка.

— Ние всички трябва да живеем по някакъв начин, лорд Ейдън. Хайде, елате да ви покажа нашето заведение. Ще видите, че инвестицията си струва.

Изгледа Доминик намръщено, безмълвно намеквайки му да се отдръпне, тази вечер да не се втурва през глава в неприятности. Той се обърна и изчезна с неговата червенокоса дама. Лили поведе Ейдън през тълпата. Той тръгна охотно, телата им се притискаха в блъсканицата. Тя усети гъвкавите и силни мускули, цялото му калено тяло под фината тъкан. Само с един лек жест би опряла чело до гърдите му. Би вдъхнала дълбоко неговия прекрасен мирис — на мъжка плът и скъп одеколон, на колосан лен и вълна. Би обвила ръце около него…

— Нали виждате, предлагаме по нещо за всеки — обясняваше тя с несигурен глас. — Фараон, рулетка, лантурлу, пикет, вист. А пък ако някой не се интересува от карти, може да хапне, да потанцува. Има тихи стаи за разговор.

Той сведе поглед към нея и тя усети топлия му дъх върху косата си.

— Тих разговор ли?

Тя се взря в него. Той вече не се усмихваше. Наблюдаваше я внимателно, като че ли очакваше какво ще направи по-нататък.

Това търпеливо очакване й се стори някак по-ужасно от каквато и да е заплаха.

Лили поклати глава. Изведнъж й стана много горещо, почти й призля. Множеството, така желано заради успеха на клуба, като че ли я задушаваше с парфюмираната топлина. Изпи шампанското на празен стомах, оттам беше всичко. Нямаше нищо общо с близостта на Ейдън Хънтингтън.

Олюля се, главата й се завъртя и той веднага я прихвана през кръста.

— Пих много — прошепна тя.

Ейдън се подсмихна и я прегърна още по-здраво.

— Дали да не намерим някоя от тихите стаи, за да отдъхнем за момент.

Лили ясно съзнаваше, че точно това не биваше да прави в неговата компания. Но салонът се завъртя отново и тя се задържа да не падне единствено благодарение на неговата прегръдка.

— Само за момент.

Изведе го от претъпкания салон, той все така я придържаше, докато шумът от бурното веселие остана зад тях и ги обгърна тишина. Заизкачваха се по тясното стълбище към третия етаж. Пътят им се осветяваше от потрепващите, съскащи пламъчета на газените аплици.

Чуваше само звукът от техните стъпки по дървеното стълбище, шумоленето на копринената рокля и тюлената фуста, неговото дишане. Тишината беше едва ли не оглушителна след безумната врява на приема.

На третия етаж имаше склад и канцеларии. Външни лица не влизаха. Лили поведе Ейдън към най-тъмния край на коридора и бавно отвори една врата.

Там беше нейното убежище и същевременно кабинет, където можеше да се усамоти и да си върши работата, без постоянно да я прекъсват. На никого не се разрешаваше да влиза, дори на братята й. Но ето че се озова тук с Ейдън.

Покани го да влезе и запали лампа на писалището. Той се облегна на вратата. Пламъкът хвърляше мека светлина върху писалището, стола с изтъркана кожена тапицерия, шезлонг с куп възглавнички, малка камина. Книги имаше навсякъде — на рафтовете покрай стените, на купчинки по земята, на перваза на прозореца. Това бяха нейните съкровища.

Тя наблюдаваше лицето на Ейдън, докато той проучваше обстановката. „Ако наистина може да разгадае моите тайни с тези красиви очи — помисли си Лили, — ще разкрия какво тая в сърцето си и ще му го отдам.“ Това беше нейната стая, тайното убежище на улично момиче, израснало неграмотно и невежо, жадуващо сега за всички чудеса, които книгите даряваха.

Защо изобщо се реши да му го покаже? Но нали той веднъж спомена, че пише пиеси. Може би ще разбере нейната необходимост да избяга, необходимост от една друга реалност.

— Чия е тази стая? — тихо попита Ейдън.

Лили опря длани на хладната повърхност на издрасканото писалище и пое дълбоко дъх.

— Моят кабинет.

Той пристъпи към един от рафтовете с котешка грация.

— Софокъл, Платон, Милтън, Байрон, Шекспир, разбира се — изреждаше той, прекарвайки пръст по гръбчетата на книгите с овехтели кожени подвързии. — Имаш голяма и разностранна библиотека, Лили.

— В такъв случай навярно съм образована — каза тя небрежно. Но всъщност трябваше да се овладее, защото във въображението й изникна картина, в която тези пръсти ласкаво очертаваха извивките на нейния гол гръб чак до заоблените задни части. — Не станах актриса, вместо това чета пиеси. Нищо повече.

Ейдън поклати глава. Обърна се към нея, тялото му се оказа съвсем до нейното в тясното пространство и посегна към лицето й, точно както си го представяше. Прекара пръст спираловидно покрай една изплъзнала се къдрица точно до шията й — дълга и бавна милувка, от която се разтрепери.

— Изглежда, че си жена с много таланти.

Лили едва дишаше. Кожата й пламваше, където той я докосваше, пулсиращи, кипящи пристъпи, които нахлуваха дълбоко в нея. Изпълваше я само едно желание — отново да я докосва, да опознае ласките му още повече. Подпря се на библиотечния рафт, за да се задържи права, и хвана ръцете му. Държеше ги здраво и се взираше в очите му, като се мъчеше да проникне в мислите му. Но тези очи бяха все така тайнствени, докато той гледаше втренчено ръцете им. Бавно преплете пръсти с нейните.

— Каквито и да са талантите ми — прошепна тя, — сигурна съм, че не могат да се сравняват с твоите, Ейдън.

— О, аз съм абсолютно безполезен. Попитай семейството ми — отвърна той с груб тон. Втренченият поглед на сините като небето очи се плъзна от ръцете им към дантеленото деколте и набъбналите над него гърди. Белотата на кожата й светлееше в полумрака. Жадният му поглед беше като физическо докосване — страстно и така желано.

Лили не можеше да се владее. Повдигна се на пръсти, обхвана лицето му с длани, очерта линията на скулите му, на веждите. С нежна ласка го накара да затвори очите си, после ги целуна.

Никога не беше копняла толкова силно за целувка. Ейдън имаше вкус на шампанско и мента, от него се излъчваше онзи тайнствена, извираща от най-дълбоката му същност мъжественост, и това беше той, само той. Тя прекара езика си по деликатната му и чувствена долна устна, замаяна от желание. Той проникна в разтворените й устни и преплете езика си с нейния. Но целувката не беше колеблива, нежно търсеща. Ейдън се нахвърли с неутолимо желание, обсипа я с целувки, искаше я, искаше да бъде негова. И тя изгаряше за ласките му. Вкусът му като че ли я опияняваше и нещо нажежено до бяло избухна в нея. Почувства как я притиска и повдига до тялото си.

Полата й се разпростря като пяна, когато с все сила обви краката си около стройните му хълбоци. Отдаде се напълно на ненаситните му целувки. Свали дрехата от раменете му и впи нокти в плътта през ленената тъкан.

— Лили — изохка той. Откъсна устни от нейните и тя възмутено изкрещя, но после простена, когато устните му се плъзнаха по извивката на шията й, докосвайки с език кожата. Лекичко я захапваше и галеше, докато тя не отпусна глава назад и не зарови пръсти в къдриците на косата му, за да го притегли до себе си. Той захапа малко по-силно чувствителното място между шията и рамото.

— Ейдън — изкрещя и се изви към него. През своето копринено бельо и тъканта на неговия панталон почувства безумната му ерекция. От вътрешната страна на бедрото й се процеди влага — явно доказателство за умопомрачителното й желание.

Разтвори още по-широко крака и заби петите си в неговата стегната задница. Даде воля на страстта си и се залюля, прилепена до възбудения му член.

— По дяволите, убиваш ме — изстена той и Лили се изсмя на дълбокото, дрезгаво стенание. Поне лудостта не беше помрачила само нейния разсъдък.

Стисна очи, докато устните му следваха меките извивки на гърдите й. Разголи деколтето й и с езика си погали нежната кожа между тях. Зърната й се възбудиха и тя закопня да почувства горещия му дъх върху тях.

— Ейдън, моля те — прошепна тя.

Той я придържаше между рафта и себе си, плъзна дългата си изящна ръка по стегнатото в корсет тяло до талията й и повдигна полата й още повече.

— Какво искаш, Лили? — попита той с устни върху гърдите й. — Искаш ли да те милвам? Да те целувам?

— Да.

Силно дръпна корсета, докато не разголи гърдите й. Притисна горещите си, разтворени устни до бялата кожа, бавно и нежно започна да дразни възбудените до болка зърна, после леко се отдръпна и тогава тя се вкопчи в косата му и го наруга.

Ейдън грубо се изсмя.

— Каква неприлична уста — каза той, пое зърното й със зъби и го засмука. В същия момент пъхна ръка между краката й и притисна длан до влажното й бельо.

Лили дрезгаво извика и гласът й сякаш не беше нейният. Никога досега не беше изпитвала нещо подобно, потъна в такава забрава от удоволствие, че не съществуваше друго, освен този миг.

— Толкова топла и мокра си — промълви и гласът му прозвуча, сякаш изпитва болка. — Проклятие, Лили, искам да притисна устни между краката ти, да видя дали си така нежна както навсякъде. Искам да проникна дълбоко в теб, да усетя как се стягаш около мен, как ме притегляш все повече в себе си, докато не мога да разгранича къде съм аз и къде ти. Каква магия ми направи?

Лили завъртя глава като обезумяла. Не, тя не беше омагьосала него, а той нея. Въображението й рисуваше едни и същи картини: Ейдън коленичил между краката й и я целува, Ейдън влиза с тласък в нея, докато тя обгръща с крака кръста му. Главата й се отмята назад, очите й са затворени от удоволствие, докато той се изтласква в нея отново и отново.

Ейдън проснат по лице върху леглото й и тя стои над него с камшик и…

Тази последна картина, толкова жива и ясна, беше като студена струя вода, която охлади страстта й.

Не! Не беше като майка си. Не искаше, не можеше да бъде същата.

И все пак ето че се намираше в своя кабинет с увито около Ейдън Хънтингтън тяло. А той я подлудяваше с целувките си, с думите си. Сякаш беше обладана от магия. Той отприщи нещо дълбоко в нея, което се мъчеше да забрави от години. Не биваше да се отпуска сега. Не биваше отново да се самоунищожава.

Изглежда Ейдън долови, че нещо не е наред. Докосна коляното й и вдигна поглед към нея. Очите му светеха в мрачината. Тя потрепери и стисна очи, за да не го вижда.

— Лили, какво има? Нараних ли те? Много съжалявам, забравих…

Тя завъртя глава. Не отвори очи, докато той бавно я спусна на пода и полата й се разля около тялото й. Не я беше наранил… беше й доставил сетивно удоволствие, каквото не предполагаше, че е възможно, но трепереше като застигната от зимна виелица. Извърна се и притисна длани до пламналите си страни.

— Твърде дълго отсъствах — каза тя.

— Разбира се. Ще те придружа до салона.

Лили оправи косата си и деколтето. Хвърли поглед в стъклото на прозореца и за нейна изненада изглеждаше почти както преди, ако някой не се загледаше в прекалено светналите й очи и подпухнали устни.

Докосна петънцето на шията си, където Ейдън я захапа, като се надяваше, че не е останал белег. Братята й веднага щяха да разберат какво се е случило, а тя не искаше да се разрази скандал. И без друго чувствата й бяха объркани.

Пое дълбоко дъх и бавно се обърна към Ейдън, който стоеше в полусянка. Косата му беше разрошена и той завързваше връзката си, без да сваля поглед от нея. Смръщи се, като че ли случилото между тях му беше въздействало странно.

Лили едва не се разсмя при тази мисъл. Ейдън сигурно всеки ден преживяваше нещо подобно. Може би се чудеше защо го спря, преди да й даде всичко, което тя така очевидно искаше.

— Извини ме, Лили — каза той. — Обикновено не съм толкова необуздан.

Лили поклати глава.

— Няма за какво да се извиняваш, Ейдън. Целувахме се. Нищо повече.

Не само се целуваха, случи се много повече от това. А тя искаше още повече, искаше го вътре в себе си, да проникне дълбоко, докато почувства, че я изпълва цялата. Но това щеше да бъде огромна глупост. Отвори вратата и излезе в коридора. Ейдън вървеше плътно зад нея, без да отронва дума. Докато отиваха към салона, шумът се усилваше, светлините ставаха по-ярки. Преди да влязат, тя се обърна към него и се усмихна, като се надяваше, че изглежда спокойна, а не разтреперана и несъзнаваща света около себе си.

— Може би трябва да вляза сама — каза тя.

Ейдън бавно кимна и се намръщи, както преди малко.

— Кога ще те видя?

Зададе й същия въпрос, когато излизаха от кафенето, и отново не беше въпросът, който очакваше. Той искаше да я види пак! Той, красивият син на богат херцог! Това беше поразително.

А тя искаше ли да го види отново? Опасяваше се, че иска много повече, отколкото беше добре за нея. Знаеше, че трябва да го отблъсне, но й беше невъзможно.

— Ще очаквам в скоро време писмо — отговори тя.

По-късно, когато пред нея е писмото, а не самият той с неговия чар и непреодолима привлекателност, ще бъде в състояние да помисли разумно.

Той я хвана за ръката, и я поднесе до устните си, за да я целуне. Устните му пареха дори през ръкавицата.

— Не можеш да избягаш от мен толкова лесно, Лили — прошепна. След това я пусна и тя влезе в салона.

— Госпожо Никълс! — извика един задъхан лакей. — Нещо се е случило в балната зала и трябва веднага да отидете…

До края на вечерта Лили се занимава с една или друга малка криза, предизвикана от гостите им, които се напиваха и ставаха груби, като междувременно се стараеше да не се засича с братята си и да забрави какво направи с Ейдън.

Но гласът му, дълбок, дрезгав, съблазнителен, все й нашепваше: „Няма да избягаш от мен…“

Към следващата част или към съдържанието

Лоръл Маккий Една палава нощ (5)

Метаданни

Данни

Една палава нощ

Информация

История

Сваляне / Връзки

Четвърта глава

Лоръл Маккий
Една палава нощ (5)