Лоръл Маккий
Една палава нощ (21)

Двадесета глава

Наистина беше тук отново. Не й се вярваше. Гърлото й така се беше свило, че не можеше и дума да отрони. Седеше сковано на ръба на кадифеното кресло и беше се вкопчила в позлатените странични подпори.

От години не беше идвала в дома на мадам Джозефин, не и след смъртта на майка си, и вярваше, че никога повече няма да стъпи тук. Че ще живее като спомен, някакво място, което беше само сън. Нещо, което се мъчеше да забрави. Но ето че беше тук, като че ли не беше изминало толкова време. Тук, в бардака на майка си, а Том Бомон се криеше някъде навън и тя беше същото подивяло улично дете, драпащо със зъби и нокти да оцелее.

Все пак тогава беше съвсем сама. А сега Ейдън беше с нея и в това се състоеше цялата разлика. Той не допусна да я обземе безумното отчаяние, което таеше у себе си.

Намери я в „Прищевките на дявола“, докато крачеше напред-назад и се мъчеше да реши каква да бъде следващата й стъпка, след като противният иконом на мадам Мари не я пусна да влезе. Възнамеряваше да отиде пак и да влезе насила в публичния дом, когато Ейдън се появи и настоя, че ще й помогне.

Ейдън сновеше между прозорците на малката стая, в която чакаха, и с дългите си пръсти разтваряше червените плюшени завеси, за да погледне към улицата. Беше захвърлил редингота си и финият лен на ризата му светлееше на мъждивата светлина от свещите. Жилавите мускули на гърба му и раменете бяха свити и напрегнати, като че ли беше готов за нападение.

— Стъмва се, трябва да си починем и да решим какво ще правим по-нататък — каза той. — Тук сме на сигурно място, а Мари и момичетата може да научат нещо, което да ни е полезно.

Лили се насили да се облегне и да се отпусне. Чувстваше се изморена. Но фактът, че беше тук, в дома на своето детство, я изпълваше с нервна енергия. Както и Ейдън, който непрекъснато кръстосваше стаята.

— Но ти изглежда няма да си почиваш — добави тя.

Той й хвърли усмивка през рамо.

— Наблюдавам кой ще дойде.

Лили огледа малката, но разкошна стая, креслата с тапицерия от червено кадифе, жълтеникавокафявите тапети, дебелия килим и еротичните платна на позлатени стативи. Във всеки ъгъл се изпаряваше ароматно масло, насищащо въздуха с благоухание на рози и мускус, което много напомняше парфюма на майка й. Иззад масивната врата дочуваше музика и сребристия звън на женски смях. Да, всичко беше както си го спомняше. Липсваше само свистенето на камшика, но положително и това всеки момент щеше да се чуе.

— Съмнявам се, че Мари ще остави такива като Том Бомон да обикалят около заведението й — каза Лили. — Особено ако е като майка си. Джозефин обръщаше изключително внимание на клиентелата и пазеше строго вратите си.

— О, Мари е също толкова внимателна като майка си — отговори Ейдън. — Пък и Том Бомон не е дотам глупав, че да се покаже в тази част на града. Но дори скъпи момичета, като тези на Мари, дочуват това-онова и познават разни хора. Една от тях със сигурност има новини за нас. Мари ще я попита дискретно и скоро ще дойде при нас.

— Нали именно Мари те изпрати при лодкарите — каза Лили.

Сви вежди, докато се вглеждаше в безизразното лице на Ейдън.

Изпълни я ужасното чувство, че изобщо не познава този човек, че само повърхностно се е докоснала до същността му. Знаеше, че има живот, който криеше от семейството си и от аристократичния свят. Какво не разгадаваше у него?

Лили отмести поглед от Ейдън, внезапно изплашена от копнежа си да го опознае. Обгърна здраво ръце около себе си, сякаш да го държи на разстояние. Но той вече беше се промъкнал крадешком покрай всичките нейни бдителни стражи.

— Сигурно ти е добра приятелка — продължи тя.

— Да, познавам Мари от известно време — отговори Ейдън. — Помогна ми няколко пъти и аз й заех значителна сума миналата година, когато разширяваше сградата.

Лили чу, че отиде до масата, където прислужницата беше оставила поднос с напитки и закуски. Кристалът звънна, когато наля вино.

— Любовница ли ти е? — попита тя, преди да си прехапе езика. Всъщност не я интересуваше каква му е Мари.

Той се умълча доста дълго и като го погледна, видя, че я наблюдава напрегнато и потупва гарафата с вино с дългия си показалец.

— Не, не е — отговори спокойно. — Нямам любовница. Никога не съм искал да бъда толкова… официален.

Пристъпи към нея бавно и замислено, едва ли не страхувайки се, че ще я подплаши и тя ще побегне. Всъщност тя искаше да побегне. Усети, че мускулите на цялото й тяло се свиват като за скок, но седеше вцепенена като злощастен заек, докато хищникът се промъква към него.

Подаде й едната чаша.

— Изпий го. Нищо не си яла или пила целия ден, а ни предстои изморителна нощ.

— Благодаря — прошепна тя и отпи глътка. Виното беше хубаво, френско, разбира се, най-доброто от избата на Мари.

Ейдън седна на креслото срещу нея и протегна крака. Държеше своята чаша, но не отпи, само я въртеше срещу светлината и кристалът заискри рубиненочервен.

— Тук същото ли е, както си го спомняш?

— Да — отговори Лили. — Може би мебелите са по-разкошни. Мари сигурно е използвала за ново обзавеждане част от заема. Струва ми се, че…

Замълча и поклати глава. Беше грешка да мисли по този начин. Толкова много грешки.

— Какво ти се струва, Лили? — попита нежно той.

Тя го погледна и изведнъж се почувства смъртно уморена. Уморена от тайни и от миналото, уморена да се бори срещу всичко.

— Струва ми се, че майка ми пак ще влезе през тази врата, ще я видя и ще й кажа всичко, което копнеех да й кажа през всичките тези години. Никога не съм искала да бъда като нея и да допускам нейните грешки.

Доизпи чашата си, като се надяваше силното, червено вино да я разтърси и окуражи.

— Нямаш нищо общо с майка си, Лили — каза Ейдън. — Много по-силна си, за да имаш нейната съдба. Понякога ме вбесяваш. Но не познавам друга като теб.

И Лили не беше срещала никога през живота си друг като него. Никога не си бе представяла, че на света съществува човек като Ейдън Хънтингтън. Светът ще стане ужасяващо монотонен, когато той изчезне от живота й.

Вратата се отвори и на прага се появи мадам Мари. Лили остана шокирана и застана като изпъната струна. Мари поразително приличаше на майка си Джозефин със светлочервена коса, събрана на тила й, и висока, приятно закръглена фигура, чиито извивки се подчертаваха от подкъсена рокля от сатен. Имаше същите проницателно проблясващи очи, същите сурово свити, начервени устни. Но те омекнаха, като видя Ейдън.

— Значи още преследваш онзи негодник, така ли, Ейдън, любов моя? — каза Мари, като затвори вратата и остави на килимчето една пътна чанта. — Не се отказваш.

— Никога, Мари. Знаеш го. Полицаите явно не могат да го заловят, значи някой трябва да се погрижи за тази работа.

Мари поклати глава.

— Пази се, само това ще кажа. Знам, че не мога да те спра.

— Но можеш пак да ми помогнеш — каза Ейдън. — Научи ли нещо?

— Вероятно. Жасмин се поболя от тревога, понеже дочула, че нейната сестра се е сближила с Бомон, след като се е върнал в Лондон. Да си набавя опиум, нали се досещаш. Ще говориш с Жасмин след малко, в момента е с клиент. — Изведнъж Мари се обърна към Лили. — А ти сигурно си дъщерята на Сандрин.

— Аз… да. Дъщерята на Сандрин съм — отговори Лили. Стори й се странно да произнесе на глас името на майка си, след като толкова дълго време си го беше нашепвала само наум. Мари прикова поглед върху нея и раменете й се вцепениха.

— Радвам се, че те виждам отново и че изглеждаш толкова добре — каза Мари. — Научих за теб от Ейдън. Явно си нещо специално.

Лили хвърли поглед на Ейдън и той й се усмихна накриво.

— В случая нищо не знам — отвърна тя.

Мери изсумтя съвсем неподобаващо за една дама.

— Всеки, който преследва такива като Том Бомон, е специален. Смел или глупав, или едното, или другото. Пък и никога не съм чувала Ейдън да говори за жена, както говори за теб. Ето — подхвърли тя чантата на Лили. — Дрехи да се преоблечеш. Не можеш да скиташ из Уайтчапъл цялата в коприна, нали?

— Благодаря — прошепна Лили. Беше разсеяна, защото все още се чудеше какво по-точно е казал Ейдън за нея.

— Трябва да тръгвам — каза Мари. — Не бива да оставяме такива като Бомон да си разиграват коня и да пречат на бизнеса. Някой скоро ще те отведе при Жасмин. — Прекоси стаята сред облак от сладостно люляково благоухание, хвана Ейдън за раменете и го целуна звучно по устните. — Бъди внимателен, любими. Чу ли? Момичетата ми ще ридаят и ще стенат, ако нещо ти се случи, а това определено ще бъде лошо за бизнеса.

— Ще внимавам, Мари — отговори той.

Мари го потупа по страната, усмихна се на Лили и вихрено се изнесе от стаята. Отвън нахлу вълна от смях, когато отвори вратата. После тишината отново ги обгърна.

— Любими? — повтори Лили, наблюдавайки Ейдън, докато той избърсваше червилото от брадичката си.

— Казах ти — умърлуши се той. — Стари приятели сме.

— Така изглежда.

Лили отвори чантата и прерови дрехите. Не бяха от фин сатен, каквито носеха Мари и нейните момичета, а каквито носеха проститутките на пристанището. Протрити ботуши, пола на избелели червени райета, долна риза с набрано деколте и черен корсаж с връзки отпред. Артистичната страна на Лили, която й подсказваше как да влезе в някоя роля, одобри костюма.

— Имаш ли нужда от помощ? — поинтересува се Ейдън.

Лили бавно разкопча копчетата от черен кехлибар на жакета си.

— Бива те за ролята на камериерка, доколкото си спомням.

— О, бива ме за много, много неща — промърмори той.

Това тя си спомняше твърде добре. Независимо от опасността, пред която бяха изправени, и от факта, че се намираха в публичен дом, почувства по кожата си топла тръпка, докато той я гледаше. Остави жакета си и се обърна с гръб към него да разкопчае копчетата на роклята й.

Пръстите му бяха сръчни и бързи, докато я разкопчаваше и смъкваше ръкавите й. Роклята падна на пода с копринено прошумоляване и той се приближи да развърже корсета й. Щом премахна преградите, тя почувства как прекара пръсти по вдлъбнатината на гръбначния й стълб и топлината на милувката я прониза през фината коприна на ризата, която той й бе подарил.

— Лили — прошепна и наведе глава, за да я целуне по нежния, уязвим тил. Устните му бяха разтворени, горещи, когато ги впи в нея, сякаш опитваше каква е на вкус. Лили потрепери и той пусна корсета на пода. Обви ръце около кръста й и я притисна към себе си. Тя се изви до него и извика, когато той лекичко ухапа голото й рамо.

— Вярваш ли ми, Лили? — попита и дъхът му парна кожата й. — Вярваш ли ми, че ще те избавя?

— Вярвам ти, Ейдън — отвърна и за неин ужас осъзна, че това бе самата истина. Вярваше му, с него се чувстваше в безопасност. Дори тук вече не се страхуваше. — А ти на мен вярваш ли? Вярваш ли ми, че ще бъда до теб, докато не намерим Бомон?

— Да — отговори той. — Би трябвало да те заключа тук и да не те пускам навън, докато негодникът не умре. Но, бог да ми е на помощ, няма човек, който бих искал да е до мен в каквато и да е битка, повече от теб. Моя пламенна богиньо воин.

Тези думи означаваха за Лили повече от всичко друго. Те си вярваха; бяха заедно в тази беда. Поне още малко време нямаше да бъде сама.

Наведе се, хвана края на ризата, съблече я и пусна тънката коприна да се разпростре върху креслото. Взе онази от грубо платно и бързо я облече, преди да се подаде на изкушението и да се извърне към него, да сплете пръсти в косата на Ейдън и да притисне устните му до голите си гърди.

Подаде му черния корсаж и остави Ейдън да го нагласи около талията й. Той мълчаливо пристегна връзките.

Докато се преоблече и разпусна косата си на объркани къдрици, прислужницата се появи.

— Мадам заръча веднага да ви заведа при Жасмин — съобщи тя с реверанс, така учтив, все едно прислужваше на кралицата. Излязоха от гостната и тя ги поведе по таен пасаж, замаскиран зад главните коридори.

— Почакайте тук, моля — каза прислужницата, като ги въведе в малка стая. — Жасмин ще свърши след няколко минути.

Лили влезе в стаята, Ейдън я последва и затвори вратата. Беше още по-малка от гостната, пространство без прозорци, осветено само от свещите в един аплик. Докато премигваше, за да адаптира очите си към полумрака, забеляза тесен отвор с решетка по средата на една от стените, откъдето идваше по-силна светлина. Иззад този отвор чу как някакъв мъж викаше от удоволствие и плясъкът на камшик по гола плът.

Явно стаята беше предназначена за онези, които обичат да гледат. Лили видя железни халки, завинтени към стената с висящи от тях вериги. На масата в единия ъгъл имаше куп зловещи на вид инструменти, а в другия — кресло с метната върху него скъпа кожа.

Облегна се на стената и се вгледа в цялата тази обстановка. Помисли си за балните салони, за всички онези благовъзпитани и морални на вид хора, надянали маски на почтеност, за да пазят своето положение в двора на кралицата. Кой от тях ще припадне, ако знае, че съществува подобно място? И кой от тях тайно идва тук, плащайки на Мари огромна цена за върховния момент на тайно задоволство?

Едва не се разсмя, като си го представи. Но тогава си спомни великолепното, голо тяло на Ейдън, проснато под нея, и смехът й се превърна в задушаваща кашлица.

Ейдън се приближи до малкия прозорец, надникна в съседната стая и се усмихна кисело.

— Не мисля, че Жасмин скоро ще дойде — каза той. — Засега е доста заета.

Лили застана до него, повдигна се на пръсти и погледна през прозорчето. Клиентът на Жасмин, едър, червендалест господин, беше наведен над брокатена отоманка със задни части във въздуха. Кожата беше вече порозовяла, но Жасмин — висока брюнетка, облечена с изискана черна кадифена бална рокля, още размахваше камшика над него.

— Беше много непослушен — изрече тя строго. — Мисля, че наказанието ти не е достатъчно. Струва ми се, че не се разкайваш искрено.

— Разкайвам се! Наистина се разкайвам — взе да плещи мъжът.

— Недостатъчно.

И камшикът отново изплющя във въздуха.

— Много е добра — отбеляза мрачно Лили.

— Не колкото теб.

Ейдън плъзна ръка около талията й и завъртя Лили с гръб към стената. Улови я като в капан с ръце, подпрени от двете й страни, притискайки тялото си към нейното. Наведе глава и мързеливо плъзна устните си по шията й.

— Какво да правим, за да запълним времето, докато чакаме.

През ума й минаха няколко неща, включващи тези вълнуващи инструменти, така услужливо оставени под ръка. И тогава той с устни очерта извивката на рамото й, като нежно дразнеше със зъби кожата й, и всяка мисъл излетя от главата й. Знаеше, че трябва да го отблъсне. И да се съсредоточат върху тяхната цел… да открият Том Бомон. Но устните на Ейдън, неговата близост… той й вдъхна желание да забрави. Да повярва, че на света съществува само той. И опасността, която ги дебнеше, само я изпълни с още по-пламенно желание.

Обхвана главата му и сплете пръсти на тила му. Той започна да я целува по-надолу, с езика си галеше нежната извивка на гърдите, повдигнати от стегнатия корсет.

Тя затвори очи и се остави само на усещанията. Той обхвана ханша й и я притегли до себе си, за да почувства ерекцията му. Чуваше свистенето на камшика от съседната стая и виковете на мъжа, изпаднал в екстаз.

— Страхувам се, че и аз бях много, много непослушен — прошепна мрачно Ейдън. Хвана полата й и бавно започна да я вдига над краката й, докато не разголи бедрата й, за да погали голата кожа над чорапите. Преди да успее да докосне нейната влажна, жадуваща най-интимна сърцевина, тя го отблъсна смеейки се. Той отстъпи, впивайки в нея изгарящ поглед. Нещо се случи с нея, когато усети как я гледа с това безумно желание в очите, от което кожата й пламваше. Нещо хем непреодолимо силно, хем безкрайно необходимо, толкова великолепно след чувството на безпомощност от перспективата да срещне отново Том Бомон. Ейдън, този красив, силен и секси мъж, я желаеше. Това като че ли й даде сили, каквито дори не подозираше, че притежава.

Плъзна ръце по гърдите му и развърза връзката му, като същевременно го принуждаваше да отстъпва назад към стената. Когато той се облегна, все така впил поглед в Лили, тя бързо разкопча ризата му и откри гърдите му. Цялото му тяло се изопна и тя пак долови, че начинът, по който се взираше в една жена така съсредоточено, беше в съответствие с нейното желание, което той преценяваше и на което откликваше с устните си, с ръцете, с пениса си. Като че ли прозираше точно от какво се нуждае една жена, само като я гледа.

„Нищо чудно, че толкова много жени го обичат“ — мислеше си Лили, докато прекарваше пръсти по голите му гърди. Нищо чудно, че тя го желаеше, след като толкова дълго беше отблъсквала и отричала своите желания, своята природа.

Кожата му беше гладка и топла, леко влажна от пот, мускулите — здрави. Прекара пръсти по плоския му корем, по хълбоците, сваляйки панталона му. Когато освободи пениса му, той подскочи възбуден докрай и с върха на пръстите си тя погали перлената капчица на неговия връх.

Ейдън простена и посегна съм нея, но тя го хвана за китките и го притисна до стената. Вдигна ръцете му и уви пръстите му с веригата, която висеше там. На челюстта му потрепна мускулче и за миг тя си помисли, че той ще се отскубне. Но после се хвана по-здраво за веригите и тя се подсмихна.

Облегна се върху него и сложи длани на силните му рамене. Усети напрежението в мускулите му, докато се държеше.

— Беше много палав — прошепна тя и пое със зъби едното му зърно.

Ейдън изохка, когато тя леко го захапа и засмука. Продължи да го обсипва със същите ласки по гърдите и надолу до тесния кръст. Плъзна дланите си към извивката на задните му части, като го дразнеше с нокти и притискаше върха на пръстите си към отвърстието му, преди да пренесе милувките си към окосмената горна част на бедрата.

— Как да те накажа? — погледна го тя замислено.

— Едно хубаво, здраво… ще свърши работа — отвърна той дрезгаво.

Лили се разсмя.

— Това не ми прилича на наказание, тъй де. Предполагам, че ще трябва да размахам камшика като Жасмин, но си спомням, че и това доста ти хареса. — Вдигна се на пръсти, за да прошепне в ухото му: — Мисля, че знам какво друго ти харесва…

Веригите издрънчаха, когато той стисна юмруци.

— Лили — изрече със заплашителен тон.

— Шшш.

Тя го целуна по шията и пощипна с устни извивката към рамото. Спусна се по тялото му, докато не падна на колене пред него. Отметна косата си и погледна нагоре към него. Очите му бяха премрежени, аристократичното лице — напрегнато, докато се взираше в нея. Вените на ръцете му изпъкнаха, когато уви още по-здраво веригите около юмруците си. Тя му се усмихна и плъзна разтворените си устни върху превъзбудения му член.

Веригите пак издрънчаха и ханшът му се изтласка към нея. Тя го задържа към себе си, като обхвана с ръце задните му части. Прекара езика си по дължината на пениса, вдъхвайки сладкия мускусен дъх на неговото желание. Неговото желание към нея.

Тя се плъзгаше, бавно, обхванала с една ръка основата на пениса му, докато не опря до гърлото й, и тя преглътна.

— О, боже мой, Лили — изстена той. — Засмучи го. Точно така.

Тя се отдръпваше, докато устните й не докоснаха чувствителния връх.

— Толкова си палав — каза тя и облиза отново цялата му дължина още по-възбуждащо. Взе в шепа натежалите му тестиси и почувства колко напрегнати са от неистовото му желание. След това пак го пое и го засмука.

Самообладанието на Ейдън рухна. С вик, същият като от съседната стая, освободи ръцете си от веригите и я хвана за раменете. Вдигна я, взе я на ръце и я отнесе до канапето в ъгъла. Докато я носеше, тя усети, че опипом търси нещо, но след това я положи да легне и падна между разперените й крака. Светът изчезна и остана само той.

— Какво правиш с мен, Лили? — промърмори Ейдън, докато целуваше шията й с разтворени устни — горещи и влажни. Грубо запретна полата и дръпна надолу бельото й, за да пъхне два пръста в мокрите гънки. Разтвори ги и докосна леко онова местенце, което я караше да вика от удоволствие.

Когато тя посегна към него, той хвана китките й със свободната си ръка и ги притисна върху възглавничките над главата й. Отдръпна другата си ръка, макар че тя запротестира и се загърчи да се освободи от него. Виковете й станаха по-гръмки, когато усети на китките си хладния метал на белезниците.

— Ейдън! — възмути се тя.

Той й се захили.

— Не само аз съм палав, нали?

— Ейдън.

Помъчи се да помести свързаните си ръце, но веригата беше прикрепена към нещо и тя беше просната пред Ейдън. Беше в негова власт. Това би трябвало да я паникьоса, да се разкрещи… и да се страхува. Но някак, загледана в очите му, се почувства сигурна. Сигурна и изпълнена с прилив на дръзко, горещо желание.

Изви се към него с безмълвна, гореща молба, и усмивката му грейна от задоволство. Пъхна ръка между бедрата й и ги разтвори още повече. Пак мушна един пръст в нея, после още един, и още един, възхитително грапави до чувствителната й кожа. Затвори очи и се отдаде на усещанията от неговата ласка. Той наведе глава и устните му очертаха скулите й до пулсиращото слепоочие.

— Мисля, че в другата стая почти приключват — каза той.

Лили се заслуша и долови, че виковете на мъжа са преминали в скимтене.

— Тогава няма ли да побързаш?

Той се подсмихна.

— Ах, колко тъжно. Предпочитам да те държа вързана тук напълно в моя власт.

— Бъди послушен и може да ти разреша да го направиш отново.

— Не съм ли винаги послушен, Лили? — Отдръпна ръката си, коленичи между краката й и тя почувства върха на пениса му, когато започна да се плъзга в нея постепенно и бавно, сантиметър по сантиметър. — Много, много послушен.

Лили изстена. Той влезе по-дълбоко и още малко по-дълбоко, докато ненадейно се отдръпна и после се изтласка вътре докрай. Въртеше ханша си, влизайки даже по-дълбоко, отколкото тя си мислеше, че е възможно.

— Точно сега си много послушен — потвърди тя. Копнееше да го докосне, да прекара пръсти през косата му, по изопнатите мускули на гърба му, но беше вързана. Можеше само да се извива към него, повече и по-близо, докато престана да усеща къде свършва той и къде започва тя. Бяха като едно същество.

— Люби ме, Ейдън, люби ме — шепнеше и той забърза своя ритъм. Тя посрещаше всеки негов тласък, напрежението у нея растеше все по-бурно и диво, докато не се изплаши, че ще се пръсне заедно с него. Изкрещя несвързано, изви ханша си под неговия, докато удоволствието й не стигна до екстаз. Изкрещя името на Ейдън.

Тялото му се изопна върху нейното и той престана изведнъж да движи ханша си.

— Лили — прошепна, точно преди да свърши бурно разтреперан. Отпусна се до нея и посегна да разкопчее белезниците.

Лили въздъхна, извърна лице и се загледа в червените стени. Внезапно се почувства толкова уязвима, толкова… тъжна, без да съзнава защо. Той взе ръката й и тя почувства лекото, нежно докосване на устните му върху бледите, червеникави белези на китката й. Изпита ненадейно желание да дръпне ръката си, да се свие на кълбо и да се разплаче.

Но нямаше време да разгадае защо се чувства така. Стаята до тяхната утихна.

Ейдън се изтърколи от канапето и тя чу, че събира дрехите си и се облича. Бавно се надигна, придърпа полата върху краката си и се огледа за бельото си. Вратата се отвори и Жасмин застана на прага.

Усмихна се, докато наблюдаваше Лили и Ейдън.

— Виж, ти. Изглежда не сте скучали. Мари ми каза, че искате да откриете сестра ми.

* * *

Ейдън държеше Лили за ръка, докато вървяха по тясната уличка. От двете страни се издигаха груби каменни стени, смрадта на гниещ боклук и на острия мирис от близката река бяха силни, но беше странно тихо. Вратите и прозорците бяха залостени.

Лили също беше тиха. Едва ли бе промълвила и дума, откакто излязоха от дома на мадам Мари, просто вървеше с него и го оставяше да я води, докато търсеха адреса, на който Жасмин каза, че сестра й обикновено може да бъде намерена. Лицето й изглеждаше невъзмутимо и спокойно под диплите на шала и всичките й емоции бяха тайна за него. Твърде много ли й дойде грубият секс в публичния дом на Мари?

— Добре ли си? — попита тихо.

Тя кимна.

— Чувствам се отлично.

Не каза нищо повече и Ейдън реши да не смущава мислите й… засега. Имаха задача в момента. Но нямаше да се примирява твърде дълго с нейното мълчание.

— Мисля, че е тук — посочи той къщата в края на уличката. Изглеждаше съвсем като другите, тъмна и недодялана, със затворени прозорци, но олющената черна врата беше белязана с тайнствени, бели, ориенталски символи. Няколко каменни стъпала водеха надолу към друга врата на нивото на сутерена.

Слязоха по стълбите, ботушите им чаткаха по изронения камък. Ейдън почука на вратата и Лили се притисна до него, все така мълчалива и бдителна.

Дребничка старица със сбръчкано лице и разрошена посивяла коса открехна едва-едва вратата и надникна навън.

— Жасмин ни изпрати да намерим Руби — каза Ейдън. Старицата се опита да затръшне вратата, но той мушна крак в пролуката. — Ти не искаш да ни отпратиш — продължи със строг, мрачен тон.

Жената промърмори нещо на някакъв език — може би руски или полски. Взря се свирепо в него с малките си черни очички, но отвори вратата.

— Всички ли правят, каквото пожелаеш? — прошепна Лили в ухото му.

— Щом разберат какво е по-добре за тях.

Старицата ги поведе по тъмен, тесен коридор и в края му стигнаха до някаква отворена стая. Като че ли се озоваха направо в ада — тъмно, замъглено пространство, където светлееха само червено-оранжевите кръгове на маслени лампи. Припламваха искри, когато се палеха лулите, и после угасваха. Плътен, лепкаво сладникав облак обгръщаше всичко.

Лили конвулсивно впи пръсти в ръкава на Ейдън и той й хвърли загрижен поглед. Тя се взираше в обстановката леко смръщена и той си спомни какво му бе казала… че майка й е била пристрастена към опиума.

Била ли е Сандрин една от тези фигури, проснати върху мръсните дюшеци на пода, вдишващи парата от лулите и смъкващи се със затворени очи във вцепенение? Гледала ли е Лили всеки ден тази сцена, вдишвайки тежкия дим на опиума, все едно е парфюмът на майка й?

Старицата посочи една кушетка в ъгъла.

— Госпожица Руби — каза тя и изчезна в мрака.

Ейдън прегърна Лили през рамене, сякаш да я защити.

— Искаш ли да почакаш тук? — попита тихо. — Ще говоря с нея, ще разбера, каквото ни е необходимо, после ще си тръгнем.

Лили се облегна на него и поклати глава.

— Тя няма да иска да говори. Не е тук, а в някакъв свой свят. Зная как да изтръгна сведения от човек, когато е под въздействието на опиума.

— Намирала ли си майка си на места като това?

— Тя никога не ходеше в бордеите. Не пушеше опиума. Пиеше го с вино, работата при мадам Джозефин имаше и своите привилегии… доставяха й виното лично. — Усмихна се с горчивина. — Беше безсилна.

Побърза към кушетката с изопнати рамена и високо вдигната глава, като че ли храбро слизаше в ада съвсем сама. Ейдън я застигна и двамата коленичиха до жена, излегнала се на една страна. На масата до нея имаше принадлежности за пушене на опиум — лула, маслена лампа и малко, лепкаво топче в един съд.

Жената приличаше много на Жасмин — висока и тъмнокоса, но беше кльощава и бледа като ефимерен призрак. Косата й висеше сплъстена върху раменете, разголени от разхлабения корсаж. Загледа ги втренчено с мътен, безизразен поглед. Поглаждаше лулата с костеливи пръсти.

— Кои сте вие? — попита.

— Твоята сестра Жасмин ни изпрати — отговори Лили. Стисна устни, докато се вглеждаше в похабената жена. Ейдън видя, че не е единственият, който може да накара хората да го слушат.

— Тя знае ли? Знае ли, че не искам да си тръгна оттук? — Руби се изсмя дрезгаво и най-накрая се закашля. — Все се мъчи да ме спасява.

— Не и този път — каза Ейдън. — Прати ни при теб да те попитаме нещо.

— За какво?

— За местонахождението на Том Бомон.

Сънливостта на Руби изчезна и тя присви очи. Опита се да се надигне и да седне, но не успя.

— Ако знаех къде е този боклук, щях да бягам надалеч. Никога повече не искам да го виждам. — Обърна глава, за да им покаже дълъг, тънък белег на челюстта и отрязаната, долна част на ухото, а горната приличаше на пихтия. — Той ме обезобрази.

— Не си единствената, която иска да се отърве от него — каза Лили. — Точно това се опитваме да постигнем. Но ни е необходима помощта ти.

Руби тихичко изсумтя.

— Необходимо ви е повече от това, да заловите такъв като Бомон. Но ви желая успех.

Ейдън я хвана за ръка, за да не се изтърколи от кушетката.

— Кога за последен път го видя?

Руби затвори очи, като че ли изпадаше отново в ступор. Ръката й увисна безжизнена в неговата и той я пусна. Но Лили се наведе, хвана я за раменете и я разтърси силно.

— Къде е той? — попита.

— Не знам — отвърна Руби. — Но познавам една жена, която може и да ви каже. Моята приятелка Сара в Дяволското свърталище. Не ще да се разкара от него, тъпата повлекана.

— Къде живее? — попита Лили.

Щом се сдобиха с адреса, оставиха Руби да потъне отново в нейните опиумни сънища. Улицата беше така пуста, както и преди, но небето беше започнало да просветлява и от реката се затъркаля мъгла. Нощта се изнизваше.

Лили се облегна на рамото на Ейдън, той сведе поглед към нея и видя колко бледо и изтощено е лицето й.

— Къде е семейството ти, Лили? — попита той.

— Днес има премиера — отвърна тя. — Известно време няма да им липсвам.

— Тогава да вървим — предложи той и я прегърна през талията. — Ще отидем в моя дом за няколко часа.

— Не бихме ли…

— Не — твърдо рече той. — Имаме нужда от почивка и храна, преди да тръгнем да търсим Бомон, пък и ти изглеждаш като че ли всеки момент ще припаднеш. Хайде, ще поспим малко в моето легло…