Лоръл Маккий
Една палава нощ (13)

Дванадесета глава

— Къде се намираме? — попита Лили. Спря коня на върха на хълма и се загледа в панорамата пред себе си. Хълмистата бледозелена равнина се простираше на километри пред тях без всякакъв признак на живот, тучна и естествена под сивото небе. Беше толкова различна от улиците на Лондон с тълпите от хора, които виждаше всеки ден.

Пое дълбоко дъх и свежият хладен въздух изпълни дробовете й. Днес не яздиха много надалеч, минаха само по Лондонския мост и покрай Гринуич, където след старинните селца около Лондон имаше ферми и мандри. И все пак като че ли бяха попаднали в друг свят.

Ейдън спря коня до нейния и се загледа в пейзажа изпод широката периферия на шапката си.

— Казах ти, че ще те доведа на място, където ще можеш да препускаш. Харесва ли ти?

— Красиво е. Понякога забравям, че извън града има и друг свят. — Конят на Лили пристъпваше неспокойно и тя хвана по-здраво юздите. — Ако преминем без разрешение, ще ни хванат ли?

Ейдън се разсмя.

— Не. Тази земя е на баща ми, въпреки че той не стъпва тук.

— На твоето семейство ли е? — изненада се тя.

Загледа отново ливадите и тревистите склонове, пълзящи до следващото възвишение. В далечината мерна тухлен комин.

— Ако беше моя, завинаги щях да остана тук — каза тя. — Такава тишина и спокойствие!

Той отново се разсмя. Днес Ейдън явно беше в добро настроение, изглеждаше безгрижен, и Лили се почувства по същия начин.

— Ами, точно това не можем да имаме, нали? Ела, ще се надбягваме до следващия хълм.

Потегли в галоп и остави Лили да го догонва.

Копитата удряха тежко в земята, конете бяха бързоноги и се носеха като вихър. Вятърът развя воала на Лили. Подхвана смеха й и го отнесе надалеч, а сърцето й литна радостно.

Много отдавана не беше яздила истински! Да усеща силата на коня под себе си, да го контролира само с леко докосване по хълбоците. Да чувства, че няма граници пред себе си.

Знаеше, че всичко това е илюзия, че е като с окови, от които не може да се освободи. Но в този момент, препускайки по ливадите с Ейдън, всичко друго остана като в мъгла. Само мимолетното преживяване и смехът на Ейдън имаха значение.

Прилепи се до шията на коня и го пришпорваше да препуска по-бързо и по-бързо, докато не задмина Ейдън. Прескочиха една канавка и се спуснаха по един склон и после към хребета на хълма почти редом. Лили го надмина с някакви сантиметри. Обърна се назад и нададе ликуващ вик.

— Ще ми се да можех да те обвиня в измама — каза Ейдън, като едва се сдържаше да не се разсмее. — Но май ме би съвсем честно. Къде си се научила да яздиш така?

Лили се извърна и му се усмихна. Беше загубил шапката си в лудото надбягване, косата му се рошеше върху челото и лъскаше на сивата светлина, сините му очи искряха.

Изведнъж стомахът й се сви на топка. Наистина беше безобразно красив. Беше привлекателен с вечерното облекло в „Прищевките на дявола“, но тук, сред природните стихии, приличаше на келтски бог — волен и могъщ. О, тя беше в голяма беда.

Извърна се и потупа коня по шията.

— До дванадесет години не бях се качвала на кон, но родителите ми решиха, че всички ние трябва да се научим да яздим. Отначало бях абсолютно ужасена, защото конят ми се струваше грамаден и непредсказуем. Но щом се наместих на седлото, се почувствах съвсем естествено.

— В такъв случай си родена ездачка.

— Обичам да яздя, но рядко ми се случва, скучната езда по алеите в парка не се броят. Но ти сигурно яздиш, откакто си се родил.

— Горе-долу. Мисля, че татко ни е подарил понита за нашите първи рождени дни. Но брат ми е като цирков ездач. Истински факир е на коня.

Лили се разсмя.

— Ако е по-добър от теб, сигурно е кентавър.

— Готова ли си за реванш? Сигурен съм, че този път ще те надбягам.

Тя му се усмихна предизвикателно.

— Стиска ли ти да се обзаложим, лорд Ейдън?

— Приготви се да загубиш, госпожице Сен Клер.

Отново запрепускаха, смеейки се, конете се носеха, прескачаха повалени дънери и профучаваха край редиците дървета. Лили изведнъж осъзна нещо смайващо… че се забавлява. Тя никога не се забавляваше, никога не се смееше от радост, никога не забравяше семейния дълг; миналото си, работата. В момента съществуваше само Ейдън.

Именно Ейдън й направи този подарък.

Спряха пред градинска порта от ковано желязо, точно когато първата грамадна, ледена капка дъжд пльосна върху тила на Лили. Тя погледна прибуленото сиво небе, все още смеейки се.

— Обявявам равен резултат — каза Ейдън.

— Само защото не искаш да признаеш, че загуби облога.

— Може би трябва да продължим дискусията вътре, преди да сме се измокрили — предложи той.

— Измо…

Преди Лили да доизрече думата, небето се раздра и дъждът рукна върху тях.

Ейдън хвана поводите на нейния кон и влязоха в празна конюшня точно зад дърветата. Щом оставиха конете, хвана ръката й и, заливайки се от смях, се затичаха под дъжда. Изкачиха стълбището и се втурнаха през входната врата в празно, кънтящо фоайе.

Лили махна мократа си шапка и я пусна на пода, оглеждайки се. Виещо се стълбище с изкусно изваян парапет се губеше нагоре към куполовидния таван, откъдето надничаше синьото небе на красива фреска. През отворените врати от двете страни се виждаха полупразни стаи, а малкото мебели бяха покрити с ленено платно и приличаха на призраци.

— Каква е тази къща? — попита тя и се усети, че шепне, като че ли ще обезпокои призраците.

— Ловна хижа — отговори Ейдън. Прекара пръсти през косата си, за да приглади назад мокрите кичури, които бяха паднали върху лицето му. Влажната от дъжда коса изглеждаше почти черна и без смекчаващото й очертание лицето му й се стори аскетично, със строги черти. — Поне някога е била ловна хижа — добави той. — Не вярвам някой да я е използвал от времето на моите баба и дядо. Горите, в които се е въдел дивечът, вече ги няма.

Лили обиколи студеното фоайе, огледа празните ниши, в които някога е имало статуи и произведения на изкуството. Ботушите й потропваха по пода.

— А ти идваш ли тук?

— Понякога — отговори Ейдън с леко предпазлива интонация. — Близо е до Лондон, но човек може да се усамоти. И брат ми идва от време на време. Близо е до града, когато иска да дойде по някаква работа.

Лили сложи ръка на резбования парапет и се загледа в сенките на горния етаж. Въпреки пълната тишина в къщата и пустотата усещаше някогашната атмосфера на приеми и веселие.

— Ако имах такава къща, никога нямаше да я напусна.

Чу бавните, колебливи крачки на Ейдън, докато прекосяваше фоайето, за да застане зад нея. Потръпна, като усети топлината на неговото тяло.

Той нежно обви ръка около талията й.

— Ела да я разгледаш.

Лили кимна и той я поведе нагоре по стълбите. Минаха покрай малки всекидневни и трапезарии, еркерни прозорци с тежки завеси, уютни кътчета за интимни разговори. Почувства защо е била построена тази къща — за да доставя удоволствие. Но по каква причина стоеше необитаема, потънала в тишина, от толкова дълго време? Защо я посещаваха за кратко само Ейдън и брат му?

Застана пред една картина в коридора. Изглежда беше единствената останала в къщата. Представляваше сцена с пикник в гората и беше много хубава. Като съдеше по дрехите и прическите с дълги коси и на мъжете, и на жените, беше рисувана през периода на Реставрацията. Светлината падаше на петна измежду сенките на дърветата върху дамите и кавалерите, които разговаряха и флиртуваха.

Лили се зачуди дали Мери Сен Клер не е изобразена как поглежда любимия си и се усмихва без страх от бъдещето. Ходила ли е Мери по тези коридори под ръка със своя съпруг? Лили потрепери и уви ръце около себе си. Притисна камшика за езда към талията си, стегната с корсет.

— Студено ти е — каза Ейдън. — Ела, ще намеря нещо да те увия и ще запаля огън.

— Нима можеш да палиш огън? — подразни го Лили, за да притъпи тревожното предчувствие, че из къщата броди призрак.

— И аз като теб имам скрити таланти. Научих много неща по принуда.

Заведе я в една от спалните. Не беше просторна, но беше удобна и уютна, с голям прозорец, който гледаше към занемарения, буренясал двор. Старинното легло беше с избелял, червен балдахин и бродирана кувертюра. Освен него имаше само още скрин с дърворезба, два стола с високи облегалки пред камината и купчина дърва между тях. Ейдън съблече мократа си дреха и коленичи до камината.

Лили го наблюдаваше хипнотизирана. Мократа риза залепна за гърба и раменете му, очертавайки всяко потрепване на мускулите. Ейдън имаше красиво тяло — елегантно, при все това силно. Също надарено. Не можеше да не си спомни усещането от това тяло върху нейното, изпълвайки безумството й с удоволствие.

Остави на скрина ръкавиците и камшика, за да разкопчее копченцата отпред на роклята за езда. Беше й трудно заради мокрия вълнен плат и вкочанените си пръсти. Това, плюс съзнанието, че Ейдън е кажи-речи полугол само на няколко крачки от нея, я изнерви.

— Нека да ти помогна — предложи той и когато Лили се извърна сепнато, видя, че е застанал точно зад нея. Дървата в камината пращяха и огънят се разгаряше. Той беше съблякъл ризата и тя се взря в широките гърди и рамене с опъната, лъскава, златиста кожа.

Защо не е блед и отпуснат, както повечето мъже с неговото положение, които бездействат — смътно й мина през ума. Той изглеждаше почти нереален, бог на чувствеността, слязъл на земята, за да отклонява смъртните жени от правия път.

Но от друга страна не му липсваше енергия. Яздеше, хвърляше се в кръчмарски разпри.

Погледът й попадна на тънкия, бял белег ниско на гърдите му, дори още по-ниско, стигащ до явно възбудените му слабини. С въздушно лека милувка той прекара ръка по раменете й. Наведе се и притисна устни до слепоочието й.

— Нека да ти помогна — повтори с дрезгав и много съблазнителен глас.

Лили отпусна ръце и затвори очи. Почувства ръцете му до високата яка на роклята, после той сръчно разкопча останалите копченца. Потрепери от студения въздух, примесен с дима от камината, докато той сваляше дрехите й една по една.

Ейдън пресипнало се задъха и тя отвори очи. Той се взираше в голото й тяло, очите му бяха потъмнели като среднощно небе. Дългите му мигли хвърляха сянка върху страните му, косата му беше паднала върху челото. Заприлича на момче, но същевременно се долавяше и нещо драматично в жеста му.

— Носиш лилавото бельо — каза той.

Лили се усмихна. Мислеше си за него тази сутрин, когато избираше бельото си от прелестната колекция, която й беше изпратил. Спря се на комплект с цвят на лавандула, с тънки като паяжина панделки с цвят на слонова кост, чиято мека коприна галеше кожата.

— Имаш превъзходен вкус за мъж. Харесва ли ти?

Вместо да отговори, той простена, хвана я през талията и притисна до себе си. Целуна я по шията и лекичко захапа кожата, после брадичката, страната, преди да вземе в шепи лицето й и да я загледа внимателно с потъмнели, премрежени очи. Поглади с палци устните й и тя целуна единия от тях.

Лицето му се изопна, докато впиваше поглед в устните й. Желанието у нея се разпали и тя се задъха. Почувства се дива, свободна… силна.

Още й се искаше да се смее както при бясното препускане. Отдръпна се от него, хихикайки. Никога не хихикаше… това беше още един знак колко нереален е този следобед с Ейдън в странната, празна къща. Лили направо не приличаше на себе си.

Или пък беше точно такава. Може би проявяваше склонности, каквито винаги беше отричала, че притежава.

Ейдън протегна ръка да я хване, но тя се разсмя и му се изплъзна. Взе от земята струпаните на пода дрехи и ги остави върху скрина. Там беше оставила и камшика за езда.

Докосна дръжката от слонова кост и се почувства увлечена от някакъв хаос от спомени и желание.

— Моята майка, рождената ми майка, беше проститутка във „френски“ публичен дом, специализиран в бичуване — каза тя със странно спокоен глас. Не беше изричала на глас подобно нещо от много години, всъщност откакто отиде да живее в дома на Сен Клер и разказа на Катрин цялата тъжна история. Нейната рождена майка вече беше само далечен спомен, едно красиво лице и трагична съдба.

Но този спомен изведнъж оживя. Като че ли, ако затвори очи, ще се озове в стаята с червени тапети, ще подуши сладникавия мирис на опиум, от който й се повдига, френския парфюм, дъхтящ на мускус, рози и секс. Ще чуе плющенето на бича и виковете от забраненото удоволствие.

Ейдън беше притихнал зад нея. Долавяше напрегнатото му внимание, но не се отдръпна. Не я отблъсна с отвращение. Само промълви:

— Нима?

— О, да. Беше най-търсената жена в дома на мадам Джозефин. Всъщност беше французойка и беше много красива. Имаше черна коса и много черни очи, но беше с много бледа кожа. Като призрак. А с бича бе цяло чудо. Знаеше точно къде да удари, колко силно, докога. Знаеше да изрича мръсни думи с нейния прелестен френски акцент. — Лили взе бича и прекара пръсти по него. — Владееше до съвършенство този уред.

— Какво се случи с нея?

— Опиумът я вкара в гроба. Не можеше без него. — Лили замахна във въздуха с бича, китката й беше съхранила спомена за онова леко перване накрая. Обърна се и погледна Ейдън, който напрегнато се взираше в нея. — Ходил ли си в заведение като това на мадам Джозефин, Ейдън?

Той присви очи и тя се разсмя.

— Разбира се, че си ходил. Бил си навсякъде. Тогава знаеш какво е. Какво се случва там.

— Не е съвсем по моя вкус — тихо каза той.

— Не е ли? Тогава значи не си попаднал на подходящото момиче. Повечето от тях не са така умели като моята майка. Или може би предпочиташ ти да въртиш бича? И това правят. Удовлетворяват всяко желание на клиента.

Ейдън не отговори и Лили бавно кимна. Да, той предпочиташе да контролира, да режисира събитията, да изтласква жената до онази деликатна граница между удоволствието и болката. Потрепери, като си го представи. Но майка й знаеше каква е обратната страна на тази сила, беше научила и Лили как да се възползва от нея. Това беше перверзното й наследство от нейната майка.

Прекара кожения връх на камшика по рамото му. Почувства издутината на мускула, но Ейдън не помръдна. Усещането, че е силна, нарасна у нея и тя осъзна, че твърде дълго се е чувствала безпомощна. Много, много дълго.

С Ейдън беше свободна.

— След смъртта на майка ми — продължи тя като спусна камшика по линията на белега — мадам Джозефин искаше да заема мястото й. Бях много малка, но някои мъже обичат точно това, пък и майка ми ме беше обучила. Не желаех да живея като нея, да свърша като нея и избягах. Но си спомням някои неща.

Взе да се приближава към него, стъпка по стъпка, докато опря тялото си до неговото. Усещаше неговата примитивна сила, вдъхваше мириса на сол и дъжд, излъчващ се от топлата му кожа. Ноздрите му се разшириха, докато я гледаше.

Тя плъзна ръцете си зад гърба му и хвана двата края на камшика, за да го привлече още по-плътно до себе си. Притисна силно отдолу задните му части.

— Искаш ли да видиш какво си спомням? — прошепна тя.

— Лили — изръмжа той. — Подлудяваш ме.

И той я подлудяваше, караше я да се чувства все едно е друга личност, да си спомня тайни чувствени удоволствия, да копнее за тях. Възбуждаше у нея желание да му достави наслада, да го повлече със себе си към този друг свят. Усмихна му се и отпусна камшика. Лекичко го удари отзад по бедрото. Почувства дълбоко задоволство, когато възбудата му нарасна и дъхът му стана още по-дрезгав.

— Не бих направила това с друг, освен с теб, Ейдън — каза тя.

— А пък аз не бих разрешил на друга, освен на теб, Лили. Когато съм с теб, се побърквам.

Отстъпи назад и без да сваля поглед от нея, разкопча панталона си. Събу ботушите, панталона, бельото и остана съвсем гол.

Лили впи жаден поглед в него, изследвайки всеки сантиметър от тялото му — атлетичните гърди с къдрави, кестеняви косъмчета, тесните хълбоци, дългите крака. Възбуденият пенис.

Сякаш у него класическата красота беше оживяла. Изпитваше болезнено желание да го докосне, да го усети.

Ейдън й се захили, като че ли четеше мислите й, този безочлив мъж. След това бавно се обърна с лице към леглото. Подпря се с длани в края му, излагайки гърба си към нея. Светлината от огъня в камината проблясваше върху кожата му.

— Правил си го и преди — промърмори Лили.

Той й хвърли поглед през рамо.

— Вече ти казах, любопитен човек съм.

— И надарен с таланти.

Все още с ботуши и с красивото ново бельо Лили се приближи до него. Изучи всеки съблазнителен сантиметър от тялото му, без да й се вярва, че е тук с него. Че й се предлага по този начин.

Но всъщност донякъде се опасяваше, че в действителност тя ще му се подчини. Че тя ще изпадне в умопомрачение, когато приключи със сеанса.

Сложи ръка на тила му. Косата му, накъдрените от влагата кичурчета, я докоснаха като нежна ласка. Той стоеше притихнал и тя бавно го погали по гърба от горе до долу, по хълбоците, наслаждавайки се на стаената у него сила. Подразни с пръст извивката на задните му части и се подсмихна, когато той изръмжа някаква ругатня.

— Покажи ми, Лили — заповяда той. — Веднага. Покажи ми какво си научила толкова добре.

Лили се отдръпна и изпъна назад ръце. Остави се на старите инстинкти, на старите спомени и китката й подскочи леко. Камшикът удари бедрото със силата на въздушна целувка. Той се стегна отзад, а тя продължи да замахва пак и пак, по-силно и по-силно, нанасяйки внимателно премерени удари.

— Лили! — изкрещя той и през тялото му премина тръпка.

След това се хвана по-здраво за леглото и се усмири.

— Пак!

Тя замахна, камшикът тихо изсвистя и звукът прониза въздуха. Абсолютната неподвижност на Ейдън я възбуждаше и тя безумно го пожела.

Беше съвсем мокра под бельото и разтреперана от желание се питаше какво ще се случи, когато той престане да обуздава силата си.

Появиха се слаби резки по лъщящата му потна кожа и тя долови мускуса на неговата възбуда и на своята. Захвърли камшика, прегърна го през кръста и започна да целува белезите по кожата му.

Езикът й опипваше резките една след друга. Плъзна пръстите си по корема му към възбудения член и той подскочи от милувката й. Ейдън изстена, докато тя го галеше. Беше с изопната кожа, горещ и много твърд. Тя взе капчицата, насъбрана отгоре му, и отново го загали дълго и бавно.

— О, божичко, Лили, да, точно така — простена той и тя едва позна гласа му. Тялото му се изви като дъга и тя почувства, че този мъж е на ръба да изгуби контрол.

Именно тя го доведе до това състояние, тя и никоя друга.

Осъзна, че и на нея й се изплъзва контрола, че пропада в бездната на страстното желание. Той се претърколи по гръб, хвана ръцете й, дръпна я върху себе си и впи устни в нейните. Целувката му беше дълбока, пламенна, езикът му търсеше нейния. Опипваше раменете й, гърба през тънката коприна.

Тя омекна в прегръдката му. Можеше само да се подпре на раменете му и да се държи, докато я обсипваше с целувки.

Изведнъж той я отблъсна. Надигна се и седна в края на леглото, след това я прегърна през талията и я привлече между краката си. Замаяна наблюдаваше как развързва корсета й. Оправяше се много сръчно с панделките, което й напомни, че навярно е развързвал корсетите на много жени.

Очите му пламтяха, когато вдигаше поглед към нея. Вече знаеше какво означава това. Желаеше я. Корсетът й се свлече и тя пое дълбоко дъх.

— Съблечи и останалото бельо — каза той и се изтегна на леглото да я гледа. Сложи ръце под главата си и изглеждаше така ленив, така спокоен. Отне й властта да го подчинява просто така, без изобщо да се напряга.

Зрелище ли искаше? Тогава ще го има. Това беше още нещо, което бе научила от майка си и от другите момичета при мадам Джозефин.

Но се съмняваше, че с техните размътени от опиума глави някога са се чувствали по този начин. Толкова тръпнещи от горещо желание. То беше толкова естествено в този момент, с този мъж. Знаеше, че ще изтлее, щом се отдръпнат един от друг, и тя ще си спомни кой е той и коя е тя. Ще си спомни колко неверни са тези чувства. Но точно в този миг просто го искаше, искаше и той да изпитва същото желание.

Отдръпна се назад и му се усмихна закачливо, докато опипваше с поглед тялото му, проснато така съблазнително на леглото. О, да, желаеше я, ако жестоката му ерекция беше симптом.

Обхвана сам члена си, погали го надолу-нагоре и Лили потрепери като си представи, че там вместо неговата е нейната ръка.

— Хайде, Лили — подкани я той със спокоен и властен тон. Трябваше да се подчини.

Тя се обърна с гръб към него и прибра косата си върху едното рамо, после подхвана края на ризата си. Започна да вдига леката като въздишка тъкан сантиметър по сантиметър. Съблече я през глава и я пусна на пода до корсета, преди да развърже панделките на гащите.

Събу ботушите и бавно плъзна бельото през ханша и краката, докато не застана само с нейните бели копринени чорапи. Чу, че Ейдън простена, а като го погледна през рамо, видя страстното желание в очите му.

— Достатъчно — каза той, взирайки се в нея с онези искрящи очи. — Ела в леглото, Лили.

— Настояваш ли? — попита тя. Завъртя се към него и спусна ръка по тялото си, по гърдите, по копнеещите зърна, по тръпнещия корем, по влажния венерин хълм.

Внезапно Ейдън скочи, грабна я през талията и я повлече към леглото.

Лили се разсмя, когато паднаха върху пухените завивки. Той се претърколи върху нея, притисна слабините си към разтворените й бедра и започна да целува и да хапе шията й. Смехът й заглъхна и обви с ръце раменете му, с крака обхвана кръста му.

— Много си хубава, Лили — промълви той до рамото й. — Много. Какво направи с мен?

— Какво съм направила? — ахна тя. Той плъзна тялото си малко по-надолу, обходи с език гърдите й, преди да остави влажна следа около пъпа й.

— Подлудяваш ме — отвърна, лекичко хапейки бедрото й. — Не мога да мисля за нищо друго, освен за теб — как изглеждаш, какъв е мирисът ти. Викът, който надаваш, когато правя това…

Тя изкрещя, когато езикът му потъна в нея.

Обви ръцете си около бедрата й ги разтвори още повече.

— Да, точно така, Лили. Кажи ми колко много ти харесва това.

Вдигна краката й на раменете си и нежно, с разтворени устни целуна интимното й място и същевременно я подразни с пръст.

Лили прехапа устната си и извърна глава настрана. Затвори очи и зарови ръце в косите му. О, харесваше й, а той знаеше много умело как да я подлуди. Чувстваше лекия допир на косата му върху чувствителната кожа на бедрото си, докато той дразнеше онова сгорещено снопче нерви.

Мушна още един пръст в нея и тя пак изкрещя. Почувства горещината да набъбва в нея, да се разпростира в цялото й тяло. Зад затворените й клепачи избухнаха бели светлини, зелени, сини, припламващи като фойерверки.

— Ейдън! — изкрещя, когато експлодира. Преди дори да започне да се уталожва възбудата, той се отдръпна от нея. Целуна треперещия й крак и коленичи.

Лили премигна, отвори очи и като го погледна, видя, че я наблюдава с искрящи очи.

— Искаш ли ме, Лили? — попита. Никога не беше чувала гласът му да звучи по този начин… така необуздано.

Тя преглътна и кимна. Искаше го с изпепеляващо отчаяние, каквото никога преди не беше изпитвала. Легна и разпери крака още по-широко, за да му се отдаде.

Той се притисна към нея, впи устни в нейните, езикът му проникна в устата й и заличи всяка нейна мисъл, останаха само усещанията. Почувства твърдия му пенис до стомаха си и го взе с двете си ръце, за да почувства влажната му кожа. Мускулите му потрепнаха от ласката й. Всичко около нея се сгорещи и загуби ясни очертания, пропадаше все по-дълбоко и по-дълбоко.

Той като че ли се чувстваше по същия начин. С дрезгаво стенание се отдръпна и сложи дланите си от двете страни на главата й.

— Този път трябва да те видя — каза той. — Трябва да гледам лицето ти.

Лили кимна. Този беше единственият начин, по който съпругът й упражняваше брачните си права — нейното уязвимо тяло под неговото масивно, след като запретнеше нощницата й и влезеше в нея. За щастие, винаги свършваше много бързо, иначе щеше да се разкрещи от ужас, защото се чувстваше като прикована. На никой друг повече не разреши да я обладае по този начин. Винаги само отзад или тя отгоре.

Но с Ейдън беше съвсем различно. Не изпитваше задушаващото чувство, че се дави. Чувстваше се сигурна. Обградена от неговата топлота и сила.

Той стегна бедрата си и с един силен тласък проникна дълбоко в нея.

— Ейдън — прошепна тя.

— Лили, Лили — повтори той името й като смирена молитва. Бавно, много бавно се отдръпна от нея и после с един тласък проникна докрай.

Тя отново сплете крака около кръста му и пръсти в косата му, а той я целуваше ненаситно. Прегърна я, притисна я до себе си. Движеше се по-бързо, влизаше по-дълбоко, телата им се плъзгаха едно до друго, горещи и потни.

— Още, моля те. Моля — умоляваше тя и той се изтласкваше все по-силно и по-силно. Провря ръката си между телата им и с върха на пръста започна да гали онова малко чувствително място, докато тя не избухна пак.

Изведнъж той застина вътре в нея. Изви главата си назад, тя отвори очи и видя, че шията му е изопната, очите затворени. Изкрещя името й и тя впи пръсти в задните му части, а той още по-здраво се вкопчи в нея.

— По дяволите, Лили — изруга пресипнало и се срути до нея.

Главата му остана върху корема й, докато той потръпваше с последните вълни на екстаза, краката им се сплетоха сред бъркотията на леглото. Лили приглади косата му назад и продължи с милувката ритмично, докато почувства, че той се отпуска. Дълбокото му равномерно дишане й подсказа, че е заспал. Самата тя потъваше в сън, когато си спомни. Ейдън. Във върховния момент Ейдън не се отдръпна от нея.

* * *

Лили спеше с глава върху рамото на Ейдън. Дишаше леко и неравномерно. Сънят й в началото беше неспокоен, въртеше се, свиваше вежди, като че ли преследвана от кошмар. Но след като той нежно я погали и й нашепна успокоителни думи, постепенно се успокои.

Огънят в камината догаряше, светлината от пламъците играеше върху голата й кожа. С лека милувка очерта линията на рамото й и зарови лице в къдрите на косата й, за да вдъхне аромата на теменужки и дъжд, нейния аромат. Беше опияняващ и събуди у него желание да потъне в нея, в тази тайнствена, сложна, удивителна жена.

Тази вечер нещо у нея беше освободено, нещо, което той чувстваше, че дълго е потискала в душата си. Но тя се откри, когато сам той й се отдаде, когато тя почувства неговата сила, и тогава изразът на лицето й пробуди нещо и в неговата душа. В леглото винаги е имал авантюристични наклонности, беше готов да изпробва почти всичко, за да види как ще се почувства, но през живота си не беше изпитвал нещо подобно като внезапната връзка с Лили Сен Клер.

Чувството, което го обземаше, когато проникваше в нея и я гледаше в очите, беше несравнимо.

Ейдън уви около юмрука си дълъг кичур от косата й и тя промърмори в съня си. Не искаше да усеща тази връзка. Беше по-дълбока, по-загадъчна от всичко, което си бе представял извън своите творби, беше нещо, което си мислеше, че сполетява другите хора, не и него. Искаше му се да изкрещи, да я отблъсне, да я нарани.

Същевременно му се искаше никога да не я пуска. Да я завърже за това легло, за да не може да си отиде.

Надигна се и се подпря на лакът, за да погледне спящото й лице. Усети внезапна болка на гърба, като се размърда, което му напомни какво бяха правили. Косата й се стелеше върху възглавниците, лъскава и тъмна. Махна я от лицето й и тя престана да се мръщи, успокоена от ласката му.

Ейдън докосна леко следата, останала върху страната й и нежната извивка на долната й устна. В съня си Лили изглеждаше толкова млада, толкова уязвима и открита. Иначе винаги беше предпазлива и внимателна. В любовния акт все едно ги помиташе буря. Тук, в този спокоен момент, бяха само те двамата в техния тих, идеален свят.

Наведе се и притисна устни до рамото й. Ухаеше на дъжд, нежно и чисто. Прекара език по деликатните гърди, които се подаваха от завивката. Тя се размърда и той почувства пръстите й в косата си.

— Ейдън — промърмори.

— Ш-ш-ш — успокои я той. Мигът щеше да изчезне, така нетраен беше, като ледена висулка на слънцето, и той не искаше да го наруши. Никога не беше чувствал нещо подобно.

Тя преметна ръка върху раменете му и се притисна до него, докато той я целуваше. Внимателно издърпа чаршафа, за да я погледне. По кожата й играеха светлините от огъня, зърната й бяха възбудени и тъмнорозови от любовната игра, и много красиви. Изпита силен импулс само да я съзерцава, след което отново я пожела страстно, непреодолимо. Сякаш желанието никога нямаше да бъде удовлетворено.

Бялата й кожа беше леко ожулена от брадата му и той я целуна ласкаво. Лили потръпна и се вкопчи в раменете му. Той обгради едното й зърно с леки милувки и едва когато тя изхлипа името му, пое зърното с устни. Погали го с език, докато дразнеше другото. Тя се изви към него.

Ейдън бавно плъзна ръка по тялото й, наслаждавайки се на всеки сантиметър, усещайки всяка извивка, всяка трапчинка. Устните му последваха ръката и той вдъхна мириса на дъжд, полепнал по хладната й кожа, после очертаха извивката на талията, ханша, на стройните бедра. Искаше да запомни всяка извивка на тялото й.

Прекара пръст до възбуденото снопче от нерви и тя се разхлипа.

— Ейдън — изрече на пресекулки и сплете ръце в косата му, за да го притегли върху себе си.

Устните му срещнаха нейните — разтворени и бленуващи. Той усети как тя увива крака около кръста му и го притегля към себе си. Проникваше в нея бавно, докато не влезе дълбоко и телата им не се прилепиха — нежните й гърди, слабините й до неговите. Той престана да се движи, преплете пръсти с нейните и задържа ръцете й върху леглото. Надигна се и се загледа в очите й. Тя също и само за миг те бяха напълно отдадени един на друг. Напълно свързани. Като че ли се намираха в центъра на бушуваща буря, в онзи момент на абсолютно затишие насред шумотевицата на света.

След това Лили затвори очи, изви главата си и мигът на пълна тишина отлетя. Ейдън отново се отдръпна и влезе в нея, после почти напълно излезе, преди да се изтласка дълбоко в нея. Лили извика, когато той пак подразни чувствителната точка, започна да се движи все по-бързо и по-дълбоко.

Тя още държеше ръцете му и той ги притисна над главата й. Тялото й беше цялото проснато под него. Двамата се движеха ритмично, въздухът около тях натежа, понесоха се викове и несвързани думи.

Ейдън отметна глава, като усети познатото изтръпване в основата на гръбнака, свиването и втвърдяването на тестисите. Цялото му тяло се изопна, изкрещя името й, когато настъпи върховният миг. Насладата, която изпита, беше по-силна от всякога. За миг му притъмня и долавяше само нейния глас, когато крещеше името му, изживявайки своя върховен момент.

Бавно се отпусна върху нея с глава върху гърдите й. Опитваше се да успокои дишането и сърцебиенето си. Телата им бяха хлъзгави от пот и той усети леката й милувка върху гърба си.

Бавно започна да възприема и останалия свят — потрепването на дъжда по стъклото на прозореца, пращенето на огъня в камината, нежното докосване на косата й върху лицето си.

Претърколи се до нея, но продължи да я прегръща през кръста. Не искаше да я пусне.

Тя се обърна на една страна и опря гърба си до гърдите му. Преплете ръката си с неговата, притисна се цялата до него и заспивайки, тялото й се отпусна.

Но Ейдън не можа да заспи часове наред.