Лекси Блейк
Разплата (9)

8

Бран искаше да си ходи. Шпионската работа беше отегчителна. Макар разказите на Кейс за шпионските му дни да бяха изпълнени с истории за красиви жени и свистящи куршуми и онзи път, когато бил взривен. Според Кейс, това било героично зарево на славата, струвало му счупен крак и един пикап, чиято загуба зет му още оплакваше.

Нито веднъж Кейс не бе споменал за часове, прекарани в авангардни галерии в слушане на дрънканиците на богати и невежи сноби.

За цял живот се наслуша за естетични и изчистени линии и творчески изказ. Брат му трябваше да се задейства с хаоса, така че двамата с Карли да изчезнат оттук и може би той да я съблазни. Това щеше да бъде чудесен завършек на вечерта.

Къде беше тя? Бран се промъкна покрай Патриша, която позираше за снимки, надявайки се, че не го е видяла. Изглежда, тя се опиваше от ролята си на грандамата на шоуто. Стоеше редом до художничката, докато фотограф от някаква медия я снимаше.

Патриша Кейн се различаваше от представата му за нея. Да, несъмнено беше студена, но изглежда харесваше Карли. Когато двамата разговаряха по-рано вечерта, тя сякаш наистина се интересуваше от щастието на Карли. Дали всичко беше преструвка? Бран не беше сигурен.

Отново се запита дали е подходящ за тази работа. Той често съдеше хората по външните им изяви и не желаеше да рови по-надълбоко.

Приближи се до един от малцината, с които се бе запознал тази вечер, с когото можеше да се отпусне и да води нормален разговор. Майк беше оператор и двамата обсъждаха футбола, преди мъжът да отиде да се подготви за финалните снимки.

Той навярно знаеше къде е Карли и колко дълго щяха да продължат снимките.

Защото брат му беше напълно прав за няколко неща. Бран предпочиташе да прекарва времето си, съблазнявайки момичето, вместо да се мотае около Патриша Кейн и тайфата й от противни мазници, вечно умилкващи се на влиятелните тузари.

Започваше да мисли, че желае това момиче повече от всичко на света.

— Хей, Майк. Виждал ли си Карли?

Майк кимна, лицето му имаше измъчено изражение.

— Аха, говорих с нея преди около минута. Беше заета с приготовленията за последните семейни снимки за вечерта. Смяташе да говори с Патриша, а след това щеше да отиде да помогне на Тим. Мен внезапно жестоко ме заболя главата.

— Аха, разбирам те. Цялото това място предизвиква главоболие.

— Реших да пробвам с малко кофеин. — Майк отвори червен кен с безалкохолно. — Понякога помага. Вече ми минава. Мисля, че в онази стая е прекалено горещо. Ще се радвам, когато отново се върнем към снимките в студиото. Мразя тези външни снимки. Винаги са на задушни и претъпкани места.

Никой не очакваше Патриша да снима на открито. Двамата с Карли бяха вечеряли навън. Седяха край красивата дворна масичка и коленете им от време на време се допираха. Закътаният й вътрешен двор бе малък оазис на тишина и покой.

Нещо в нея изглежда го успокояваше.

Къде беше хаосът, за който брат му говореше? Вече почти го проклинаше, защото можеше да притесни Карли. Надяваше се смяната на бодигарда на Жасмин с разпасания купонджия да е постигнала целта си. Патриша изглеждаше яко вбесена заради изпълненията на заварената си дъщеря.

— Имаш ли представа колко време ще отнеме? — Може би трябваше да докара колата и да я измъкне оттук, преди неразборията да започне. Въпреки че щеше да й се наложи да се оправя с последиците, нямаше да е директно на огневата линия.

— Мога да свърша за около петнадесет минути. Най-много двадесет, ако старецът не създаде неприятности. Той обича да е център на вниманието и понякога влиза в драматичен конфликт със съпругата си.

— Колко дълго работиш за тях?

Майк отпи щедра глътка, преди да отговори.

— Прекалено дълго, ако ме питаш. Започнах да снимам две риалити шоута за телевизионната мрежа на Кенет. Когато двамата с Патриша се ожениха, продължих да снимам „Раят на Патриша“. Очевидно ме бива да улавям ъглите, от които тя изглежда най-добре, и ето ме тук. Не е толкова лошо, ако не обръщаш внимание на отвратителните подмолни интриги и задкулисни битки. През повечето време ме игнорират и на мен това ми харесва. Докато ми плащат, ще си върша работата и ще се старая да не се набивам на очи. Карли е тази, която опира пешкира.

— Не знам. На мен ми се струва, че Патриша се отнася добре с нея. — През цялата вечер Патриша изглежда се бе държала прекрасно. Нито веднъж не бе повишила глас или помолила Карли за нещо прекалено тежко или невъзможно.

Майк завъртя очи.

— Мамка му. Трябваше да се досетя. Всичко е заради теб. Трябва да внимаваш, иначе ще паднеш в капана й.

— Капан?

— Тя обича да се заиграва с младите мъже — обясни Майк. — Тези флиртове са единственото време, когато тя се държи добре. Тя те ухажва по своя собствен откачен начин, а част от него означава да прилича на човешко същество, когато е близо до теб.

— Сигурно нещо грешиш. Аз съвсем ясно й дадох да разбере, че съм сто процента обвързан с Карли.

— Още една причина да те преследва, приятел. Това навярно е най-добрата причина. Тя не може да понесе факта, че Карли е по-добре от нея във всяко нещо, което има значение. О, тя никога няма да го признае. Сигурен съм, че ще каже, че печеленето на пари и властта струват много повече от всичко, но тя мрази зависимостта си от Карли. Ненавижда факта, че всички обичат Карли. Определено ненавижда ситуацията в стил Карли Пепеляшката и нейната зла мащеха. Макар че никога няма да промени поведението си, тя иска да бъде обичана.

— Тя е нарцисист.

— Класически — съгласи се Майк. — Сигурен съм, че в нейните представи тя върши най-тежката работа, а Карли е незначителна помощница. Виж, не бива да говоря за шефката по този начин и се надявам, че всичко ще си остане между нас, но ти ми изглеждаш свястно момче. Трябва винаги да имаш едно наум. И си пази гърба.

Бран умееше да цени добрия съвет.

— Ще го пазя. Не проявявам интерес към никой друг, освен към Карли, но трябва да призная, че цялата работа е доста вълнуваща. Прилича на железопътна катастрофа, но е вълнуващо.

Устните на Майк потрепнаха насмешливо.

— Повече прилича на шибана сапунена опера.

Бран се канеше внимателно да насочи разговора към Франсин Уелс, когато мобилният му телефон завибрира. Той го извади. Имаше есемес от Карли.

Може би вече бе приключила със задълженията си. Или по-вероятно му казваше, че има нужда от повече време. По дяволите. Вече искаше да си тръгва.

— Вече се чувствам много по-добре — каза Майк.

Бран отвори есемеса.

СО.

Какво означаваше това? Той й отговори.

Имаш ли нужда от мен? СО някаква гатанка ли е? Какво ще получа, ако отгатна?

Може би тя планираше изненада. Той с радост щеше да участва. Може би вечерта нямаше да е пълна загуба на време, ако я отведеше на някое усамотено местенце.

— Тук наоколо има ли стая с табела на вратата СО? — попита Бран. Майк познаваше мястото много по-добре от него. — Карли ми е писала. СО. Идва ми наум само старши офицер.

Не му приличаше на фантазия, която Карли би могла да има.

Майк се намръщи.

— Не знам какво е имала предвид, но ми хрумна нещо. Чувствам се много по-добре, след като излязох от онази стая. Мисля, че трябва да проверим за изтичане на газ.

— Въглероден оксид? СО е химическата формула за въглероден оксид, а ти си видял Карли да отива в онази стая, където е газовата печка. Веднага се обади на 911. — Бран не си губи времето да задава повече въпроси. Хукна надолу по коридора.

Онази стая беше малка. Ако вратата е затворена, щеше много бързо да се изпълни с безцветен газ без миризма и да задуши всеки, който е вътре. Дори можеше толкова бързо да го замае, че всичко, което човекът можеше да направи, бе да изпрати кратък есемес.

— Веднага изведете всички оттук! — изкрещя той, защото ако беше прав, накрая газът щеше да проникне навсякъде. А това увеличаваше риска от запалване. — Веднага изведете всички хора!

Чуваше суматохата, надигнала се зад гърба му, ала единствената му мисъл беше как по-бързо да се добере до Карли.

Може би беше просто недоразумение и той щеше да открие, че наистина е подготвила някаква фантазия със старши офицер. Щеше да е тотално засрамен, когато полицаите пристигнат и заварят единствено възбудено момиче и тъпак с пресилена реакция.

Да, това беше. Пресилена реакция.

Тя навярно не е имала нещо сериозно предвид. Есемесът сигурно беше грешка. Той щеше да нахлуе и да я изплаши до смърт, а после двамата щяха да избухнат в смях, а той щеше да е прецакал цялата мисия, но знаете ли какво? Изобщо не му пукаше.

Беше готов на всичко, стига тя да е добре.

Би дал всичко, само тя да не лежи като счупена кукла на пода. Да не е отпусната, мъртва и студена, когато се добере до нея, когато най-после намери смелост да я докосне. Би направил всичко, стига да не се налага да погледне още едно мъртво момиче и да знае, че той е виновен, задето то никога повече няма да си поеме дъх.

— Карли! — изкрещя младият мъж обезумяло, защото видя, че някой бе затворил вратата. Зад него Майк нареждаше на всички да излязат, изтикваше ги през входната врата навън на улицата.

Той стигна до вратата, но тя отказа да помръдне. Страхът почти го парализира. Тя беше вътре. Знаеше, че е там. Беше заклещена в онази стая и колко още време й оставаше? Недостатъчно, за да може разумно да се справи с положението. Трябваше да действа веднага, макар и налудничаво.

— Бебче, ако ме чуваш, отдръпни се от вратата. Идвам. — Когато не чу отговор, Бран се помоли да не влоши още повече ситуацията. Отстъпи назад, а после се хвърли върху вратата. Прониза го остра болка, но вратата поддаде.

Отвътре изригна гореща вълна.

Бран видя Карли. Беше се свила на пода с мобилен телефон в ръката. Той закри уста с края на ризата си, защото не можеше да си позволи да загуби съзнание. Трябваше да бъде силен заради нея, да я измъкне от сградата. Вече усещаше ефекта от газа. Стомахът му се надигна и главата започна да го боли.

Нищо от това нямаше значение. Единствено Карли беше важна.

Той коленичи, вдигна я и я притисна към гърдите си. Нямаше време да разбере откъде изтича газът, нито да го спре. Имаше време единствено да тича като луд и да се моли най-лошото да не се е случило.

Карли тежеше като олово в прегръдките му. Той се измъкна в коридора и хукна към галерията.

Моля те. Моля те, Господи, не позволявай тя да умре. Нека този път да не съм закъснял.

Бран изхвърча през вратата, нощният въздух го блъсна в гърдите. Тази миризма на солен въздух беше най-прекрасното нещо на света.

— Какво става? — властно попита Патриша.

Той не й обърна внимание, а продължи, понесъл Карли на ръце към малък затревен участък, когато чу воя на сирените. Положи я внимателно върху земята и сложи ръка върху главата й.

— Дишай. Трябва да дишаш.

— Попитах те какво става, млади човече! — прозвуча отново заповедническият глас на Патриша. — И какво не е наред с асистентката ми? Защо, за Бога, носи наметката ми? Да не би да се е напила и да е съсипала цялата вечер? Настоявам за отговори.

— А пък аз ти казвам да се отдръпнеш, ако искаш да живееш! — озъби се Бран. Единствената причина да отговори беше лекото повдигане на гърдите на Карли. Тя дишаше. Тя беше жива. Сега оставаше само да се надява, че не е била в безсъзнание прекалено дълго, за да има сериозни последствия. — Имало е изтичане на газ в скъпоценната ти галерия, което едва не уби двама от служителите ти, затова ти казвам да се разкараш или се кълна, че ще се изправя пред телевизионните камери, които неизбежно ще цъфнат, и ще им обясня, че единственото, за което ти пука, са дрехите ти. Разбра ли ме?

Очите й изпуснаха гневни пламъци, но тя се отдръпна.

— Опитвах се да не я измачкам — пророни Карли с треперещ глас. — Тези материи се мачкат от топлината и това нямаше да ги хареса. — Клепачите й потрепнаха и тя го дари с най-сладката, немощна усмивка. — Наясно си с химията.

Заля го огромна вълна на облекчение и той я притисна към гърдите си.

— Хич не ме биваше по химия, но за късмет Майк е бил отличник. Адски ме изплаши.

— Трябва да евакуираме всички — промърмори Патриша, изглежда най-после проявявайки загриженост за нещо. — Може да избухне пожар. Всички трябва да сме на безопасно разстояние, докато пожарникарите се справят със ситуацията. Карли, трябва да бъдеш закарана в болница.

— Аз ще се погрижа за нея — обеща Бран. Ако някой си мислеше, че може да го раздели от нея, значи си бе направил грешно сметката.

Патриша кимна, макар че вече не ги гледаше. Очите й шареха наоколо, сякаш търсеха нещо, което не можеше да намери.

— Добре. Аз ще се погрижа всички да бъдат изведени оттук. Брандън, смятам, че се налага да поговорим, когато нещата се успокоят. Може би трябва да ме свържеш с работодателя си.

Той само кимна, но гаденето отново се надигна в стомаха му и този път нямаше нищо общо с изтичането на газ.

Това беше хаосът, който брат му бе обещал.

Двамата с Дрю щяха да проведат един дълъг и може би кървав разговор.

* * *

Няколко часа по-късно Бран грижливо я зави в леглото. До разсъмване оставаше малко, но той си каза, че би било чудо, ако изобщо успее да заспи. Не бе разговарял с брат си. Дори и когато я внесе в апартамента, не му бе промълвил нито дума.

— Къде съм? — Очите й се отвориха, ала той не съзря в тях никакъв страх. Само любопитство. — Това не е моята спалня, Брандън Лолес. — Сега очите й се разшириха в очевидна паника. — О, господи. Изрекох името ти.

— Шшт, всичко е наред. — Той приседна до нея и приглади косата й назад. — Ти си добре и в безопасност и всичко е наред. Доведох те у дома. Намираме се в апартамента в Палм Кост, където ти ще се възстановяваш няколко дни, докато се уверя, че всичко в жилището ти е наред и няма никаква опасност.

— Смяташ, че е бил Ди Лука? Мислех, че този следобед си му платил. Господи, все още ми е страшно неудобно заради това.

Бран мислеше, че е нещо съвсем различно, но не беше сигурен дали някога щеше да каже на Карли какво смяташе, че наистина се бе случило.

— Платих му. Преведох му парите преди вечерята. Получих потвърждение, че ги е получил и той е изчистил дълга, така че няма причина да те напада. А и се съмнявам, че това е неговият стил. Смятам да разбера какво се е случило, преди отново да те пусна навън. Вече възложих на специалист да работи по въпроса. Сега си почини, а аз ще се погрижа за всичко.

— Аз съм най-лошият партньор шпионин на този свят — намръщи се тя. — Причинявам повече проблеми, отколкото разрешавам.

— Глупости. На това парти узнах неща, за които щеше да ми е нужна цяла година разследване. Сега заспивай.

Тя въздъхна и се отпусна назад. В болницата той бе успял да й издейства болнични дрехи и за тази нощ щяха да й послужат за пижама. Тя изглеждаше толкова крехка и сладка, сгушена в леглото.

— Ти къде ще бъдеш?

— Трябва да разреша някои проблеми, а после ще си легна отвън на дивана. — Както през цялата седмица. При мисълта гърбът го заболя, но поне този диван беше по-голям, отколкото онзи в дома й.

Тя се протегна и ръката й намери неговата.

— Недей да спиш на дивана. Когато свършиш, ела да спиш в леглото при мен. Само ще спим. Няма да те нападна. Чувствам се толкова слаба, че ще бъдеш в пълна безопасност от мен. Не мога да понеса мисълта, че ще се измъчваш на дивана. Моля те, ела да спиш при мен.

След всичко, което бе преживяла, нима можеше да й откаже? Дали да й обясни, че да спи до нея, без да я люби, ще му бъде много по-мъчително, отколкото на дивана? Естествено, че не. Щеше да направи всичко, за да я накара отново да се почувства в безопасност. Особено след като тъкмо проклетият, шибан план на брат му едва не я беше убил.

— Скоро ще се върна. Ти поспи. Лекарят каза, че ще се оправиш, но няколко дни трябва да си почиваш. Аз вече казах на Патриша, че до понеделник няма да се връщаш на работа.

— Не мога да отсъствам — поклати глава Карли. — Не можеш да говориш такива неща на Патриша. Тя не приема заповеди.

Той се наведе и я целуна по челото.

— Напротив, мога. Всичко е уредено. Както ти казах, ти си почивай, а всичко останало остави на мен.

Бран се изправи и се запъти към вратата.

— Бран?

— Да?

— Планът сработи ли?

Младият мъж затвори очи за миг, въпросът заплашваше да го накара да изгуби контрол. Тя не звучеше ядосана. Просто проверяваше дали си бяха свършили работата.

— Сработи. Тя иска да се срещне с Тагарт. Мисля, че поради някаква причина случилото се тази вечер я изплаши. Определено я извади от равновесие.

— Добре. — Очите й отново се затвориха.

Той излезе от стаята, като успя да затвори тихо вратата зад себе си, макар че му се щеше да я тресне с все сила. Закрачи надолу по коридора. Време беше хубавичко да си поговори с брат си. Естествено, Дрю го очакваше.

— Защо не ми обясни какво се е случило и защо не отговори на обажданията и есемесите ми през последните пет часа, Бран? Получих един-единствен кратък есемес, че идваш насам и аз трябва да опразня голямата спалня. Смяташ ли, че това е приемливо? — Дрю стоеше във всекидневната. Само Хач присъстваше на тази късна, среднощна среща. Предишната сутрин Ели и Райли бяха отлетели обратно за Ню Йорк, а преди няколко часа Кейс и Мия бяха потеглили за Далас. — Имаш ли някаква представа какво ни накара да преживеем?

Бран знаеше, че е най-добре този разговор да се проведе лично. И с минимум думи. Дрю се тревожеше за това, което бе преживял?

Той отиде право при този негодник брат му и го фрасна с все сила в лицето. Ръката му сякаш изпука и го прониза остра болка, но това бе само нищожно допълнение към страданията и мъките, които бе изтърпял тази нощ.

— Ти си шибан негодник, Дрю, и се кълна, че ако още веднъж я изложиш на подобна опасност, ще отида право в офиса на Патриша Кейн и ще й разкажа всичко. Разбра ли ме?

Дрю политна назад, ръката му се стрелна към лицето, а очите му гневно блеснаха.

— За какво, мамка му, говориш, Бран?

Хач се спусна между тях и вдигна ръце, за да ги разтърве.

— Всички да се успокоят. Очевидно тук има някакво недоразумение.

Разбира се, че Хач щеше да вземе страната на Дрю.

— Няма никакво недоразумение. Тази вечер Карли едва не умря. Наложи се да разбия онази врата с тялото си, Дрю. Как можа? Как можа да ти хрумне, че това, което си направил, е допустимо? Не ми каза какво си замислил, защото си искал да реагирам естествено? Е, ето я моята реакция, братко. Тя повече няма да участва в този план и ако се опиташ да ме спреш, ще изпълня заканата си.

Дрю се втренчи в него, сякаш се опитваше да осъзнае чутото.

— Ти мислиш, че аз съм направил това? Смяташ, че съм способен да причиня изтичането на газ в сграда, в която се намира брат ми? Където може да пострада? Ти изобщо познаваш ли ме? Знаеш ли през какво съм преминал, за да се уверя, че си в безопасност?

В безопасност? Дрю е мислил, че той е бил в безопасност? Импулсът отново да удари брат си се надигна като гигантски чук, изправи гръбнака му, накара юмруците му да запулсират. В съзнанието му препуснаха образи за безопасността, осигурена му в детството.

Как се кри два дни в мръсния дрешник, защото приемният му баща беше пиян и заплашваше да го пребие до смърт. Два дни без храна и вода. Два дни без да може да отиде до тоалетната.

В безопасност? Никога в скапания си живот не се е чувствал в безопасност. Не и след онази нощ, когато Райли го бе събудил и чудовището бе започнало да го преследва.

Хач пристъпи пред него.

— Бран, недей. Погледни ме. Ти си тук с мен. Разбираш ли?

Единствено ръцете на Хач, обгърнали лицето му, гласът му, който го зовеше да се върне, го накараха да се овладее. Бран ненавиждаше тази слабост, ненавиждаше как толкова неочаквано го сграбчваше в лапите си. Вече не беше дете, но явно завинаги щеше да остане заключен в онази противна къща. Без значение колко пари щеше да му даде Дрю, той винаги щеше да бъде детето, което никой не искаше. Изтика мислите от главата си. Това не беше терапевтичен сеанс. Ставаше дума за Карли.

— Разбирам, че брат ми е безмилостно копеле, което не го е грижа за никого, освен за самия него.

Хач отстъпи назад, цялата нежност бе изчезнала от лицето му.

— Веднага престани и говори направо. Да не би да се опитваш да кажеш, че Дрю има нещо общо с изтичането на онзи газ?

— Откъде знаеш, че е имало изтичане на газ, след като не е твое дело? Ти искаше да причиниш известен хаос. Е, успя. — Но още докато изричаше думите, усети как вулканичният му гняв започва да стихва.

— Аз бях там, Бран. Бях на отсрещната страна на улицата и чаках агентката, която наех да протестира срещу някогашната политика на „Кейн Корпорейшън“ да малтретира животни. Тя трябваше да се спусне към Патриша, да я изплаши и да устрои скандал. Исках да изчакам до края на вечерта заради безопасността на Карли. Мислех, че така ще е по-лесно за нея. Това беше хаосът, който смятах да причиня. — Дрю отиде в кухнята и отвори хладилника. — Вместо това се наложи да стоя настрани и да се гърча от притеснение, когато разбрах, че сградата може да експлодира, а малкото ми братче все още е вътре.

— Едва успях да го удържа — заяви Хач и поклати глава.

— Ако още веднъж ми причиниш подобно нещо, кълна се, че ще ти отнема всичко — закани се Дрю, сочейки към Хач.

— Аха, наслушах се на това през цялата вечер. — Хач изпухтя шумно, докато отиваше към бара, за да си налее питие. — Какво, по дяволите, щеше да постигнеш, освен да прецакаш всичко? Наистина ли вярваш, че той щеше да си тръгне с теб? Той нямаше да се успокои, докато не измъкне онова момиче навън.

— Не смятах да му дам този шанс — тросна се Дрю.

Мамка му. От онзи момент, когато бе осъзнал, че Карли е в опасност, той мислеше единствено как да накара някого да си плати за това. Вярваше във всяка своя дума, която бе изрекъл. Възнамеряваше да изтегли Карли от операцията, а последствията да вървят по дяволите. Разбира се, не беше говорил с нея за решението си, а тя навярно щеше да има свое мнение по въпроса.

— Извинявай. — Защо бе допуснал най-лошото? Защо винаги правеше така? Изглежда, така бе устроен. В мига, в който се случеше нещо гадно, той търсеше възможно най-ужасното обяснение. — Помислих, че си бил ти. По дяволите, Карли ме попита дали планът е сработил. И наистина сработи. Патриша помоли за среща с моя шеф.

— Карли мисли, че аз съм я поставил в подобна опасност? — попита Дрю със скован глас.

— Не. — Не можеше да позволи на Дрю да си го мисли. Изглежда, Карли беше по-умна от него. Или навярно бе по-малко обременена и гледаше по-оптимистично на света. — Тя изглежда смята, че има нещо общо с дълга й към мафията, но е достатъчно умна, за да знае, че случилото се ще изнерви и разгневи Патриша.

Дрю притисна торбичката с лед към лявата си буза.

— Поне един от вас ми има доверие.

— Още веднъж извинявай. Беше тежка нощ.

Хач се отпусна върху дивана с чаша с уиски в ръка.

— Тя наистина ли е добре? Как така само тя трябваше да отиде в болницата? Не мисля, че разбирам какво се е случило.

— Щях да узная много повече, ако ме бе оставил да вляза — оплака се Дрю.

Тогава щеше да настане истински хаос.

— Хач е постъпил правилно, като те е задържал. Трябваше да изведем хората от сградата, а не да ги пускаме да влизат. А и тя не беше единствената пострадала. Операторът е бил в същата стая за няколко минути и когато излезе, се оплакваше от силно главоболие.

— Да се върнем в началото. — Дрю седна до Хач. — Защо, за бога, отоплението е било пуснато? Не е толкова студено.

Бран набързо описа изложбата и знаковата творба. Успя да го стори без гневни и критични забележки, като реши, че това е много професионално от негова страна.

— Изглежда, по някое време е започнало изтичането на газа. По-рано вечерта двамата с Карли бяхме в стаята и нямаше нищо нередно. По-късно Майк отишъл, за да нагласи камерата, и когато излезе, се оплакваше от силно главоболие. Карли е влязла след него за финалните приготовления с Тим.

Когото Бран изобщо не бе видял. Ако Тим също е бил в стаята, защо бе намерил Карли сама? Защо не бе видял Тим да тича по коридора или да се мотае наоколо след това? Той бе разговарял с Майк и още неколцина служители, но нямаше и следа от Тим.

— Значи просто е бил някакъв инцидент? — попита Хач. — Мислиш, че са повредили печката, докато са нагласявали всички онези камери?

Не, Бран започваше да мисли, че ставаше нещо далеч по-зловещо. Струваше му се логично, когато мислеше, че е бил брат му. Макар че дори в този случай явно не бе мислил разумно. Сега, когато гледаше на случилото се отстрани, в главата му изникнаха няколко въпроса.

— Карли беше заключена.

Дрю се изправи, челюстта му се стегна.

— Била е заключена в стая, където е имало изтичане на газ?

Бран все още помнеше ужаса, който бе почувствал, когато не можа да отвори вратата.

— Да, вратата беше заключена, но нямах време да разбера как. Строших я и я изнесох оттам. Тя беше заключена отвън. Уверявам те, че се е опитала да излезе. Когато се свести, ми каза, че се опитала да отвори вратата, а после била прекалено замаяна, за да се движи. Едва успяла да ми изпрати есемеса.

Ако не го бе сторила, той щеше да стои там и да разговаря с Майк, докато тя вдишваше отровата. Щеше да умре, докато той говореше за футбол или някаква подобна глупост. Щеше да я намери мъртва на пода. Още едно момиче, което не бе успял да спаси.

— Хей, тя е успяла и вече е добре — каза Дрю. — Сигурен ли си, че вратата просто не е заяла? Онази галерия се помещава в една от старите градски сгради. Понякога вратите заяждат.

Бран се замисли, опитвайки се да си припомни всяка подробност.

— Натиснах дръжката. Тя се завъртя, но вратата не се отвори. Затова се хвърлих с всичка сила отгоре й и успях да вляза. Въпросът е защо изобщо вратата е била затворена. Камерата беше монтирана, но Карли бе сама в стаята. Тим, помощник-операторът, е трябвало да чака там за последните снимки, но никъде не можахме да го открием.

— Добре. Ще ни е нужно повече от едно име. — Хач извади телефона си и започна да пише. — Ще осведомя Кейс за случилото се. Този Тим от служителите ли е?

— Така мисля. Карли сигурно ще знае повече. — Той нямаше намерение да я буди сега, но на сутринта можеха да седнат и да преговорят всички събития от вечерта. — Кажи на Кейс, че трябва да се срещнем с брат му. Не мисля, че Патриша ще приеме да разговаря с някой друг, освен с Иън. Освен това искам да видя всички доклади за изтичането на газа веднага щом е възможно.

— Аз вече възложих на един мой приятел да проучи този въпрос. От противопожарната служба ще разследват. Веднага след като научат нещо, ние също ще разполагаме с информацията. — Дрю отново погледна към спалнята. — Тя наистина ли е добре? Не изглеждаше така, когато я внесе в апартамента.

— Парамедиците й дадоха кислород. Не е прекарала в онази стая повече от няколко минути. — Мислите му бясно препускаха. — Ами ако някой е бърникал инсталацията? Ако е било замислено като бавно изтичане? Въглеродният оксид е безцветен газ, без миризма. Карли е оцеляла, защото много бързо й е подействал и тя е паднала на пода.

— Когато има бавно изтичане, понякога човек не осъзнава, че е отровен — подхвана Хач мисълта му. — Ако бяха затворили вратата по време на онези снимки, нещата можеха да се развият много зле. Особено, ако са били заключени отвън. Постепенно всички са щели да се почувстват зле, без да знаят защо и без да имат възможност да разберат. А и с повече хора в стаята е щяло да има по-малко кислород.

— Предполагаше се, че последните снимки ще бъдат в тесен семеен кръг. Никой нямаше да бъде допуснат в онази стая в продължение на двадесет или може би тридесет минути. — Сега като се замислеше за това, всички ужасяващи теории добиваха смисъл. — Имало е повече от достатъчно време, за да се убие цяла група хора. Нашият приятел Тим е трябвало само да отвори отново вратата и цялата трагедия е щяла да се приеме като злощастен инцидент.

— Това са само предположения — намеси се Дрю. — Не можеш да го знаеш със сигурност. Най-вероятно е било инцидент. В противен случаи защо само Карли е била заключена вътре? Кой би искал да я нарани?

Имаше нещо в начина, по който бе реагирала Патриша, което накара Бран да се замисли.

— Не мисля, че мишената е била Карли. Тя носеше нещо, което принадлежи на Патриша. Една специална наметка, която видях Патриша да носи и която тя трябваше да представи по време на последните снимки за вечерта. Карли ми спомена за това, докато отивахме към галерията. Аз я попитах какви ще са задълженията й тази вечер и тя се пошегува, че една от задачите й е да се погрижи осветлението да свали поне десет години от лицето на шефката й, и добави, че глупавата наметка на дизайнера щяла да изглежда бяла, а не кремава върху екрана. Операторът би трябвало да го знае.

— Ти смяташ, че този тип Тим се е опитал да убие Патриша? — подсвирна Хач. — Е, не бих го винил. През годините аз самият съм искал да я убия поне няколко пъти.

— Освен това трябва да потърсим една жена, на име Франсин Уелс. — Вечерта не беше пълна издънка. Бран бе открил някои неща. — Името познато ли ти е, Хач?

Хач кимна след кратък размисъл.

— Според заварения син на Патриша, Франсин била първата Карли на Патриша.

Хач отново кимна.

— Да, винаги съм се чудел за това. Пати, която аз познавам, не знаеше дори да кипне вода. О, тя винаги е искала да направи нещата да изглеждат колкото се може по-изискани, но не беше това, което бих нарекъл домакиня. Наемаше декоратори и доставчици на храна. Не съм изненадан да чуя, че някой друг е стоял зад нея.

— Очевидно Франсин е починала преди няколко години или двете са се скарали — обясни Бран. — Оттогава тя използва идеите на Карли, като ги представя за свои. Затова се е постарала да намери подмолен начин да принуди Карли да работи за нея и точно заради това се страхувам, че ако не се задействаме, след две години тя ще направи нещо още по-лошо, за да запази статуквото.

— Пати, която познавам, не би оставила нещо хубаво да й се изплъзне — съгласи се Хач. — Не и ако има някакъв начин да го задържи. Тя ще открие нещо друго, с което да изнудва Карли, след като вече няма да може да я заплашва със сестра й. Гарантирам ти го. Вече го планира. Затова тази жена има толкова много врагове.

— Врагове, които са готови да наранят много хора, за да се доберат до нея. Мисля, че този тип Тим е бил нает да свърши тази работа. Смятам, че мишената е била Патриша и той е помислил Карли за нея, когато е влязла. Може би е трябвало да изчака, докато всички се съберат вътре или може би просто се е паникьосал, но определено не смятам, че случилото се е било инцидент.

— Не можем да го знаем със сигурност, докато не получим докладите. — Дрю потръпна, докато отдръпваше торбичката с лед. — По дяволите, Бран, кога се научи да удряш толкова силно?

По някое време, след като осъзна, че няма кой друг да го спаси.

— Съжалявам. Не разсъждавах трезво. Ако го бях направил, щях да знам, че не си бил ти.

— Никога не бих те изложил на подобна опасност. Ненавиждам факта, че ти изобщо си замесен в цялата история — призна Дрю.

— Те бяха и мои родители. — Можеше да го убеждава до безкрайност, но знаеше, че всички думи на този свят нямаше да променят мнението на брат му. Според Дрю, сега той бе главата на семейството, а останалите все още бяха деца. По-добре да не се отклоняват от темата. — Настоявам да видя онези доклади и искам да ме уведомиш кога Патриша ще може да се срещне с Тагарт. След като това се уреди, ще чакаме, докато заминем за Калифорния. Ще се сдобием с информацията, която ни е нужна, и сме вън от играта.

И тогава повече нямаше да има причина да бъде близо до Карли. Можеше да се върне в Остин и да се заеме с обичайната си работа, със стриптийзьорките и пиячката и нямаше да дава и пет пари дали щеше да се събуди на следващия ден.

Но тя щеше да е вън от опасност. Сега, след като беше почти сигурен, че някой е нарочил шефката й, Бран искаше тя да е в безопасност.

— Май трябва да си лягам — изрече Дрю с дълга въздишка. — Ако Големия Таг ще пристигне тук скоро, имам нужда да си почина добре. Кълна се, че той е най-саркастичното копеле, което някога съм срещал. Умът ми не го побира защо Мия избра да се забърка със семейство от наемници.

Той беше почти сигурен, че това имаше нещо общо с начина, по който сестра му се усмихваше, когато нейният личен Тагарт влезеше в стаята.

— Аз също отивам в леглото.

Хач се взря слисано в него.

— Толкова далеч ли сте стигнали? За последно чух, че спиш на дивана.

— И все още е така. — Защо почувства как по кожата му плъзва червенина? Той беше възрастен мъж. Не беше длъжен да обяснява къде и с кого спи. По дяволите, никога не го бе правил. Навремето бе преспал със стриптийзьорките на няколко стриптийз клуба. Защо с Карли се чувстваше различно? Защо ломотеше смутено и се опитваше да обясни? — Тя е изплашена. Тази вечер бе наранена, озова се в непозната обстановка и не желае да остава сама. Изобщо не става дума за това, което си мислиш.

О, точно за това ставаше дума, но той нямаше да следва инстинктите си. Прекалено много бе загрижен за Карли, за да я подложи на това, което неизбежно щеше да се случи. Накрая щеше да си тръгне, защото не беше подходяща компания за когото и да било за по-дълго време.

По дяволите, истината беше, че се страхуваше да спи с нея. Имаше ужасни сънища, но щеше да легне в леглото до нея и да я прегърне. По някое време сигурно щеше да задреме.

— Ти сериозно ли не спиш с нея? — попита Дрю и се намръщи.

— Мислех, че ще бъдеш във възторг. — Не разбираше защо брат му не подскачаше от радост при новината. — Казах ти. Харесвам я. Искам да я защитя.

— Освен това я желаеш — възрази Дрю.

— Точно заради това той не спи с нея. — Хач изпи на един дъх останалото уиски в чашата.

— Той спи с всички останали. Да не би това да е още едно от онези емоционални неща, които не разбирам?

Понякога гениалният му брат не беше съвсем в час.

— Няма нищо за разбиране.

Хач очевидно не смяташе да се отказва.

— Обясних ти за Бран. Той си е втълпил, че е увреден. Спи с дадена жена само когато е сигурен, че може да й даде това, от което тя се нуждае.

— Той й даде един милион долара — изтъкна Дрю, следвайки обичайната си логика.

Хач изпъшка.

— Тя не е проститутка. Не всичко на този свят е пари, робот такъв. Той я харесва, но си мисли, че не я заслужава. Бран смята, че не заслужава нищо, но и аз не съм сигурен защо, тъй като той е един затворен кучи син, който не говори с никого.

— Той говори насън. — Очите на Дрю срещнаха неговите. — Говори за Манди. Досега не съм се намесвал, защото искам да ми имаш достатъчно доверие, за да ми разкажеш, но започвам да мисля, че се налага да те притисна.

— Не ми се бъркай в живота, Андрю. Тогава ти не беше до мен и сега не се налага да ме поправяш, сякаш съм счупена играчка. Ако не ме харесваш такъв, какъвто съм, просто ми кажи да си вървя. — Мразеше да се чувства притиснат до стената и със сигурност нямаше намерение да провежда терапевтичен сеанс с брат си. Нямаше нужда никой да знае за случилото се. Това бе само негово бреме. Неговата тайна. Единствено негова.

Обърна се и се запъти към вратата на спалнята. Отровата го разяждаше. Не искаше да влиза вътре. Искаше да се метне на колата, да намери някой бар и да направи това, което умееше най-добре. Да потъне в забрава.

— Тя ще се нуждае от нова работа — изрече Дрю с безизразен глас, сякаш не желаеше да предизвиква нов спор. — Ще е лесно да й намерим. Ти я харесваш. Няма причина да не завържете връзка с нея.

— Да излизам с нея, а, големи братко? — Понякога можеше да бъде такъв лицемер. Не че самият Дрю търсеше истинската и вечна любов. — Струва ми се, че прекарваш цялото си време в заговорничене и планиране. Не ме включвай в тези планове. Ако не искаш да си тръгна, остави ме да се справя с Карли така, както намеря за добре.

Преди брат му да изрече още нещо, Бран отвори вратата и влезе в спалнята. Затвори след себе си и се спря, поемайки дълбоко дъх. Мамка му. Какво щеше да прави, ако тя дойдеше в Остин? И тук едва успяваше да държи ръцете си далеч от нея.

Тя бе оставила лампата да свети. Отдясно бе тъмната баня, а вляво къс коридор с два дрешника от двете страни. В по-малкия дрешник имаше мъжки дрехи, а по-големият беше пълен с най-различни дамски тоалети и аксесоари. Приятели на Кейс отсядаха тук по време на почивките си. Не можеше да спомни имената им, но щастливият им брак бе оставил своя отпечатък върху това място. Върху стените в коридора бяха окачени снимки от сватбения им ден, а също и на малкото им момче, играещо на плажа.

Щастливи, нормални хора. Хора, които навярно никога не бяха имали нито един гаден ден в живота си. Хора, на които не им се бе налагало да се борят, за да оцелеят. Те живееха в красиви места и водеха красив живот. Какъвто Карли заслужаваше.

Той не биваше да влиза тук, не биваше да се мушва в леглото до нея. Това щеше да доведе до неизбежното, защото брат му беше прав. Той бе пожелал Карли в мига, в който я бе зърнал. Копнееше за топлината й и онази сладка обич, която тя таеше в себе си, очакваща да избликне навън като бистър ручей. Тя щеше щедро да дари с нея правилния мъж.

Той не беше правилният мъж.

Той беше отровен вулкан, чакащ да изригне, който щеше да унищожи нейния свят.

— Бран?

Той се опита да потуши яростта и напрежението и влезе в спалнята. Не можеше да отиде при нея. Не и след всичко, което бе преживяла.

— Тук съм. Трябваше вече да си заспала.

Тя седна в леглото.

— Беше ми малко горещо и нито секунда повече не можах да изтърпя болничните дрехи. Открих една тениска в дрешника. Нали няма нищо лошо, задето я взех назаем?

Не беше тениска. Беше шибано потниче и подчертаваше всичките й извивки.

— Мисля, че всичко е наред. Сигурна ли си, че искаш да остана тук с теб?

— Освен ако ти не желаеш. — Гласът й се снижи. — Мислех, че всичко е наред. Ако това те притеснява…

Бран изрита обувките и изхлузи тениската презглава. Щом тя се чувстваше удобно, и той щеше да се отпусне. Събу панталона си и остана по боксерки. И като допълнение пусна вентилатора на тавана. Студ. Студът бе негов приятел.

— Всичко е наред, скъпа. Уверявам те, че нищо не ме притеснява да спя до теб.

Освен онази част, в която той я покриваше с тялото си, докато разтваряше краката й и проникваше в нея, сякаш се завръщаше у дома. Само тази част го притесняваше.

По дяволите. Започваше да се възбужда. Той угаси лампата.

— Сигурен ли си? — Гласът й прозвуча треперлив и боязлив и това едва не го уби.

Кой я бе накарал да се чувства по този начин? Съпругът й? Хора в миналото й?

— Дали съм сигурен, че предпочитам да спя до една прекрасна жена в удобно легло, вместо да се свивам на дивана? Абсолютно съм сигурен за това. — Той се плъзна в другия край на леглото. — Освен това ние на практика ще живеем заедно през следващия месец и нещо. Трябва да свикваме с това.

Тя се обърна настрани. Въпреки че бе угасил светлината, Бран все още виждаше очертанията на тялото й в полумрака.

— Добре, защото изглежда глупаво да спиш на дивана, когато тук ще ти е по-удобно. Аз по-добре ще се сместя на дивана.

Това никога нямаше да го бъде. Никога нямаше да й позволи да спи на дивана и да се чувства некомфортно, когато можеше да направи поне това за нея. Претърколи се на една страна, наслаждавайки се на интимното усещане да бъде сам с нея.

— Нека бъдем практични и да спим заедно. Макар че съм длъжен да те предупредя. Аз не спя с никого. Сънувам кошмари.

Ръката й се протегна и погали бузата му.

— Мога да се справя с кошмарите. Бран, аз прекалено дълго бях сама. Тази вечер беше доста тежка. Бих се радвала да спя в прегръдките ти. Знам, че това не означава нищо.

Това беше моментът, когато той трябваше да каже нещо, но Бран се придвижи толкова дяволски бързо, че нямаше време за логични и благоразумни думи. Той се намести, обви ръце около нея, а главата й се отпусна върху гърдите му.

— Вече всичко е наред. Обещавам, че няма да позволя нищо да ти се случи. Ако искаш, мога да те измъкна от всичко това.

Ръката й се плъзна по гърдите му и тя се сгуши по-близо.

— Добре съм. Това, което се случи тази нощ, беше ужасно, но занапред ще бъда много по-внимателна. Искам да изпълним плана си. Нуждая се от това. Трябва да направя нещо добро. През последните няколко години се държах като отвратителна страхливка.

Тя бе защитавала себе си и сестра си. Нямаше нищо страхливо в това, но той нямаше да я притиска да се откаже. Това щеше да я нарани. Просто трябваше да бъде по-внимателен с Карли. Те щяха да се нуждаят от нея, за да отвлече вниманието на Патриша по време на приема в Калифорния, докато търсят флашката, където би могла да се съхранява нужната им информация. След това Карли щеше да е свободна. Тя също щеше да спечели от осъществяването на плана им.

Можеше да отиде при Кени Джоунс и той щеше да се постарае да я направи звезда. Щеше да има добър живот и някъде по пътя си щеше да срещне мъжа, който да я обича по начина, по който тя заслужаваше да бъде обичана.

Бран обви по-здраво ръце около нея и я притегли по-близо. Изпита наслада от топлината, която внезапно го изпълни. Винаги му беше толкова студено, но нейната близост някак си го бе успокоила.

— Заедно ще се справим.

Тя се притисна към него, главата й се потърка в гърдите му.

— Заедно. Това звучи чудесно. Тази вечер беше страхотен, Бран. Казах ли ти го?

Дишането й стана равно и тя заспа.

Бе го чакала. Беше изплашена и бе преживяла най-гадната си нощ, но го бе чакала да дойде в леглото, за да заспи.

Той я прегърна силно и за пръв път от години намери малко покой.