Лекси Блейк
Разплата (21)

20

Университетска болница, Лос Анджелис

Три дни по-късно

Бран погледна към Карли и се намръщи.

— Повече не искам желе, нито каквито и да било воднисти буламачи. Имам нужда от месо. Донеси ми една голяма говежда пържола, бебче. Тук, под чаршафите, има нещо за теб.

Карли завъртя прекрасните си очи и поклати глава.

— Да, мога да си представя.

Хей, нали не го бяха простреляли там долу. Всичко се нареждаше чудесно.

— Ела. Досега не сме го правили в болница. Може да е забавно.

Годеницата му го възнагради с поглед, който той вече добре познаваше.

— Когато лекарят каже, че можеш да приемаш твърда храна, аз ще бъда първата, която ще ти я донесе. Дотогава си на бистър бульон и желе.

— Ти ядеш истинска храна.

— На мен не са ми махнали далака — напомни му тя. — И никой не е отрязал част от белия ми дроб. Моето нараняване беше по-леко, не са засегнати никакви вътрешни органи.

Не беше съвсем вярно. Тя бе лошо простреляна в лявата ръка, но вече беше на крака и се движеше. Според брат му, Бран е бил в операционната десет часа и лекарите не са давали гаранция за живота му.

Въпреки това той се възстановяваше забележително добре за човек, който едва не бе умрял, и всичко беше заради нея.

— Добре, ще сключим сделка. Аз ще изпълнявам стриктно всички заповеди на лекаря, но в минутата, в която той обяви, че мога да се движа, ти цялата ще бъдеш моя, бебче. Отиваме във Вегас.

Устните й се извиха.

— Няма да стане. Знам какво се опитваш да направиш.

— Не му позволявай да те убеди — рече Мия, когато влезе в стаята, понесла букет жизнерадостно разцъфнали цветя. Явно не беше сама. Беше довела съпруга си, а Райли и Ели ги последваха. — Ще ти каже, че отивате заради секса, храната и забавленията, а после ще те напие и преди да се усетиш, ще се озовеш пред олтара с него, в бяла рокля, обкръжена с петнадесет шаферки и фалшив Елвис.

Кейс се бе ухилил до уши, докато плътно следваше жена си.

— Абсолютно вярно, братко. Това е начинът да се действа в такива случаи.

Бран не се опитваше да шикалкави. Наистина копнееше час по-скоро да надене пръстен на пръста й. Особено след като очевидно някаква откачалка от миналото на баща им искаше да ги види всичките мъртви.

— Мислех, че можем да отскочим до там и да приключим с формалностите. Ако предпочиташ благоприлична сватба в съдебната палата, можем да го уредим. Сватбата на Райли и Ели беше много хубава.

Райли се нацупи.

— Ще ми се да не го беше казал.

Ели се намръщи.

— Нашата сватба стана набързо и целта беше да не вляза в затвора. И макар да бях щастлива, че не съм се озовала в някоя килия, не бях мечтала точно за такъв сватбен ден.

— Аха, е, нито пък аз бях мечтал точно за такава първа брачна нощ — додаде Райли и се ухили. — Но ние я наваксахме, при това много бързо.

Ели направо сияеше, когато позволи на Райли да я привлече по-близо.

— Е, меденият месец беше страхотен.

Бран погледна към Карли.

— Виждаш ли, и ние трябва да го направим.

— Не, някой в това семейство трябва да има голяма старомодна сватба и тъй като не смятам, че това ще бъде Дрю, значи ще си ти. — Сестра му сложи цветята в една ваза. Цялата стая бе пълна с цветя и подаръци с пожелания за скорошно оздравяване, включително от Иън Тагарт, който му бе изпратил бронежилетка и картичка, върху която пишеше: Следващия път носи това.

Ели погледна към Карли.

— Съгласна съм. Време е това семейство да се събере, за да отпразнува нещо, което няма да завърши с престрелка. Освен това се обзалагам, че Карли има една от онези големи книги с всякакви планове за сватбата й.

Карли се изчерви.

— Не е за мен. Просто съм писала доста статии за списания за сватби и украси.

Явно Бран нямаше да отиде във Вегас.

— Е, в такъв случай го направете по-бързо. Струва ми се, че ако се събереш с Мия и Ели, трите ще организирате всичко.

Можеше да приеме традиционна сватба в църква със стотици гости, но нямаше да чака дълго. Искаше час по-скоро да направи тази жена своя съпруга.

На вратата се почука кратко и влезе Дрю с мрачно изражение. Опита се да се усмихне, когато видя Бран, но нещо се въртеше в главата на брат му.

— Как е пациентът днес? — попита Дрю.

— Заядлив — отвърна Карли с усмивка. — Значи се възстановява.

— Брат ми никога не е заядлив — възрази Дрю и поклати глава. — Обикновено той е най-сговорчивият и добър мъж на земята, но в твое присъствие става твърдоглав.

Защото Карли нямаше да го изостави. Вече знаеше, че повече не бива да приема с готовност това, което животът му подхвърляше. Той трябваше да се цени. Тя го бе научила на това.

— Или може би прекарвам прекалено много време в компанията на големите си братя. Като заговорихме за твърдоглавие, как вървят нещата с Шелби?

Лицето на Дрю доби непроницаемо изражение.

— Казах й, че съм размислил. Тя може да напише историята си или да не я напише. Няма да я спра, но няма и да й помогна. От сега нататък тя е сама. Казах ти, че се отказвам. Мисля, че така е най-добре, ако това, което Карли ни разказа, е вярно.

Карли бе споделила, че Франсин Уелс бе заплашила всички тях. А като се прибавеше и фактът, че Кейс бе открил тялото на Патриша Кейн, когато бе отишъл да провери Карли, Бран напълно й вярваше.

Освен това тя му бе казала, че Франсин е заявила, че е имала любовна връзка с баща му. Но не беше толкова сигурен дали да й вярва за това.

— Вчера прекарах доста време с полицията на Лос Анджелис. — Карли се настани на стола до леглото. — Те ще довършат портрета на жената, който им помогнах да направят и ще разпространят описанието й в полицейския бюлетин. Тя няма да се измъкне безнаказано и няма да има възможност отново да ни навреди.

— Аз предадох цялата информация на Иън и екипа му — обясни Дрю. — Оттук нататък те ще се погрижат за всичко.

— Ще я открием — обеща Кейс.

Поговориха още малко и си тръгнаха. Мия и Кейс отидоха на вечеря с Райли и Ели, а Дрю се отправи към апартамента, който бе наел за тях.

Сам.

Бран се надяваше, че брат му нямаше винаги да бъде сам.

Карли седна и сложи ръка върху неговата.

— Знаеш ли, може би ще е забавно да планирам сватбата.

Той поднесе ръката й до устните си и я целуна.

— Разкажи ми за сватбата на мечтите ти.

Щеше да бъде щастлив да я сбъдне.

* * *

Дрю зарея поглед към великолепния тихоокеански залез.

В далечината се виждаше осветения кей. Светлината и енергията, които струяха оттам, го изпълваха с желание да бъде някъде другаде. Той не принадлежеше на това място. Не принадлежеше на слънцето. Някак си в Остин успяваше напълно да го избегне. Денят му започваше преди изгрев и свършваше дълго след като слънцето бе залязло.

 

 

Аз съм истинско калифорнийско момиче. Обичам да усещам слънцето върху лицето си.

 

 

Беше му го написала преди по-малко от три часа. Той й бе изпратил имейл, в който обясняваше, че повече нямаше да работи върху случая, но нямаше да й попречи тя да продължи. Извинил й се бе за действията си. Беше добавил, че ако някога отиде в Остин, биха могли да се срещнат на по питие. Беше се пошегувал за тексаската жега. Беше вежлив и й бе обяснил, че е направил всички гадни неща, за да защити семейството си. Накрая я бе поканил на вечеря в знак на разкаяние, задето бе пуснал федералните по петите й.

Тя му бе отговорила. Нямала нищо против жегата. Може би биха могли да се срещнат.

Мамка му. Той се изчервяваше като шибан тийнейджър и мислеше какво да й пише.

Нищо. Нямаше да й пише нищо. Ако тя някога дойдеше в Остин, щеше да я изведе на вечеря, може би щеше да я отведе в леглото и толкова. Той не беше от мъжете, които изпращат закачливи есемеси до великолепни палави червенокоски.

Незнайно как тя бе пробила бронята му. Накарала го беше да изпитва чувства.

Но той не искаше да изпитва чувства.

Сега, когато Бран беше добре, а Мия и Райли бяха уредили живота си, беше време и той да се замисли какво иска да прави.

Бедата беше, че нямаше никаква представа. Освен да я види. А това наистина беше лоша идея.

Вратата зад него се отвори и Хач влезе, препъвайки се в стаята.

Дрю въздъхна.

— Дълга нощ?

Хач се втренчи в него за миг.

— Има неща, които не знаеш. Неща, които не ми се искаше да ти казвам.

Затова ли го нямаше четири дни? Хач бе изчезнал, след като се увери, че операцията на Бран е приключила успешно. Дрю се бе учудил, но понякога Хач ставаше потаен. Беше решил, че когато се бе извинил на Бран, задето ги е изоставил, Хач беше изживял своеобразен катарзис и вече можеше да продължи напред, освободен от тежестта на вината, но изглежда той отново се бе хванал за бутилката.

— Тогава не ми ги казвай. — За него беше толкова просто.

Когато се свлече на дивана, Хач сякаш се бе състарил с години.

— Ти сериозно ли смяташ да сложиш край на отмъщението?

Дрю не бе сигурен как иначе да постъпи. Беше обещал на Бран. Беше предал всичко свързано с Франсин Уелс на „Маккей-Тагарт“. Трябваше да приключи, а и нямаше голям избор. Патриша Кейн беше намерена мъртва от свръхдоза наркотици. Полицията търсеше мъжа, с когото е била видяна да влиза в спалнята си, но Дрю знаеше, че няма да го открият. Накрая щяха да заключат, че Патриша сама е взела наркотиците и случаят щеше да бъде обявен за инцидент.

Франсин очевидно умееше да прикрива следите си.

— Обещах на Бран, че ще се откажа. Вчера предадох всичко на „Маккей-Тагарт“ — обясни Дрю. — Макар да се предполага, че ще получа полицейската скица на Франсин. Освен това поръчах на Адам Майлс да провери записите от камерата на Карли. Не мисля, че тя е подозирала, че камерата е продължила да снима.

— Брат ти знае ли, че е направил порно? — Хач прозвуча почти развеселено.

Дрю поклати глава.

— Ние никога няма да му го кажем. Той сигурно ще иска да го гледа, но Карли ще се притесни и разстрои. Аз самият не съм го гледал по тази причина. Майлс ще ми го изпрати и ще изтрие записа от компютъра си, когато приключи. Карли ще умре, ако реши, че е в архивите на „Маккей-Тагарт“. Аз ще го запазя в моя компютър, в случай че ни потрябва. Камерата е снимала само от два ъгъла. Роклята е била на пода доста дълго, а по някое време от безкрайния им сексмаратон — думите са на Майлс, не мои — Карли я е преметнала върху облегалката на стола. Има няколко кадъра с Франсин, но той трябва да изчисти образа. Ще ги изпрати по-късно тази вечер.

Хач отново се умълча.

— Заради това, което Карли каза ли си такъв? Или заради портрета на майка ми в салона на Патриша? — Не беше тайна, че Хач с бил влюбен в майка му. Той бе повярвал на Хач, когато възрастният мъж го бе уверил, че нищо не се е случило между тях двамата. Освен това смяташе, че Хач и до ден-днешен оплакваше майка му.

Хач се облегна назад с въздишка.

— Нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат на едно дете. Човек може да оплеска живота си и пак да бъде добър баща.

Аха.

— Значи той наистина е имал любовна връзка с Франсин?

— Да — призна Хач. — Продължила е около година, до деня на смъртта му. Той ми бе споделил, че майка ти е изстинала към него. Че двамата много се карали, но и аз не знам всичко. Говореше, че обмисля да се разведе. Имаш ли някаква представа колко много съжалявах, че не го направи?

Защото това е щяло да спаси живота на майка му. Телефонът в джоба му завибрира.

— Това вече няма значение. Аз дадох дума на Бран и ще я удържа. Обещах му, че самият аз няма да преследвам Франсин.

Дрю сведе поглед към екрана. Ето я. Полицейската скица. Не можеше да я види на телефона си. Настани се пред лаптопа.

— Не мога да си избия този портрет от главата, Дрю. Има нещо сбъркано в него — рече Хач.

— Е, знаеш, че Франсин е заявила на Карли, че Патриша е била влюбена в майка ни. — Последните няколко дни бяха доста тежки. Дрю знаеше, че бракът на родителите му не е бил идеален. Той беше по-голям от братята и сестра си. Помнеше кавгите, които избухваха между родителите му. Спомняше си как майка му натякваше на баща му, че ролята на съпруга и майка й е отнела всичко в живота.

Беше късно през една нощ и той не можеше да заспи. Още си спомняше студения й глас. Изобщо не приличаше на обичайния глас на майка му. Тя казваше, че има юридическо образование, а баща му никога не се вслушвал в съветите й.

Дрю се опита да изтласка мислите от главата си. Не се бе сдобил с файла и той навярно вече беше изтрит. „Маккей-Тагарт“ бяха добри, но не можеха да възстановят това, което е унищожено.

Така че постъпи като братята и сестра си и продължи напред. Бъди мъж. Покани Шелби на среща. Покани я и виж как ще се развият нещата.

— Тогава защо я е убила? — Хач отново го върна към темата на разговора им. — Ако Пати я е обичала, защо я е убила?

— Заради пари, разбира се. — Изглежда Майлс също бе свършил възложената му работа. Имаше имейл от него с три прикачени файла. Очевидно беше успял да отдели три добри снимки на убийцата.

Докато полицейската скица се зареждаше на лаптопа му, той използва таблета, за да свали снимките от Майлс.

— Не ми харесва това, че Патриша имаше неин портрет в дома си. Айрис никога не е позирала за проклетия портрет. А и на него изглежда по-възрастна, отколкото беше — оплака се Хач. — Сякаш я е състарила. Сякаш тя все още е била жива.

По гърба на Дрю пробягаха ледени тръпки, когато снимката се появи на екрана.

Това бе жената, която бе нападнала Карли и едва не бе убила брат му.

Отново.

Какво не беше наред с очите му? Екранът се размаза. Той разтърка очи, за да фокусира погледа си и в същия миг стомахът му се преобърна.

Щеше да познае тези очи навсякъде. Изумруденозелени очи, а камерата бе уловила и кичур лъскава черна коса. Същата като на Бран.

Зад него Хач ахна.

— Какво, дяволите да го вземат, е това?

Възрастният мъж сочеше към екрана на лаптопа. Върху него се виждаше полицейската скица. Карли я бе пресъздала идеално, от елегантния нос до високите скули. Те се шегуваха, че вместо да учи право, е трябвало да стане модел.

— Това е моята майка.

Хач поклати глава.

— Не.

— Това е Айрис Лолес. — Той никога повече нямаше да я нарече своя майка. Не и след това, което бе направила.

Хач се строполи на колене.

Но Дрю остана прав, предателството втвърди сърцето му, както никога досега.

Беше обещал на Бран, че няма да преследва Франсин Уелс. Не беше казал нищо за Айрис Лолес.

Време беше да покаже на майка си какво бе научил в нейно отсъствие.

 

 

Историята продължава в следващия роман на Лекси Блейк „Отмъщение“.