Лекси Блейк
Разплата (18)

17

Карли проследи с поглед как Бран се вмъкна в кабинета и тутакси въздъхна от облекчение.

Хубаво беше да остане малко насаме с мислите си. Дрю щеше да направлява Бран, докато върши своята част от работата и тя имаше няколко минути за себе си.

Какво, по дяволите, щеше да прави? Искаше Бран, но не беше сигурна колко дълго щяха да продължат отношенията им. Дали беше готова да се премести в другия край на страната, заради връзка, която изглеждаше обречена от самото начало?

Може би беше време да помисли за бъдещето си. Ако тази вечер успееха да изобличат Патриша, тя трябваше да вземе решение.

Ако приемеше да работи за Дрю, щеше да бъде обвързана с Бран, а ако връзката им не се получеше, тя щеше постоянно да бъде близо до него. Как щеше да понесе да го гледа, докато той продължава с предишния си живот? Дали щеше отново да се върне към стриптийз клубовете и безразборния секс? Дали щеше да се бие толкова често, че един ден да я събуди обаждане, че е получил твърде много удари?

Може би трябваше да се замисли да започне някъде на съвсем ново място. Чикаго или навярно Ню Йорк. Или пък да се премести по-близо до Мери. Сестра й щеше да учи още няколко години и може би не беше зле самата Карли да постъпи в колеж.

Перспективата за живот без Бран й се струваше толкова мрачна. Сякаш преди той да се появи в живота й, целият й свят беше само в черно и бяло. Щеше да й бъде толкова тежко да потъне отново в безцветното и скучно ежедневие.

Погледна надолу към вестибюла. Тук горе беше толкова тихо. Карли чуваше далечния шум от приема на долния етаж.

Дали някой от онези влиятелни хора би й обърнал внимание, ако напуснеше компанията на Патриша? Едва ли. Щеше да бъде принудена да напусне този бранш, а и нямаше да получи препоръки от единствената си работодателка през последните пет години. Щеше да се наложи да помоли за това стария си шеф в магазина за платове, където бе работила в Алабама. Да бе, това щеше да е голям възход в кариерата й.

Ако не останеше с Бран, дали Дрю би й помогнал? Или щеше да я накара да избира между неговото предложение и да бъде изоставена на произвола на съдбата?

Младата жена погледна часовника си. Скоро щяха да поднесат вечерята. Беше подготвила всичко до най-малката подробност, но Патриша щеше да очаква тя да е долу и да наблюдава настаняването на гостите. След това бе свободна да се оттегли от сцената и двамата с Бран можеха да поговорят за това, което бе открил.

Още няколко часа и тя щеше да е свободна.

Защо това вече не й изглеждаше толкова вълнуващо?

— Стори ми се, че те видях да се качваш тук.

Карли замръзна на място и се извърна. Кени-младши вървеше по коридора отляво. Сигурно се бе изкачил по задното стълбище. Горният етаж не бе достъпен за гостите, но Кени беше от „семейството“ и знаеше всички входове и изходи.

Ако заловеше Бран да излиза от кабинета, щяха здравата да загазят. Биха изгубили единственият си шанс да успеят, а Патриша щеше да унищожи всички доказателства, с които разполагаше.

Трябваше много бързо да разкара Кени оттук.

Лепна си сияйна усмивка и се помоли той да не чуе думкащите удари на сърцето й.

— Здравей. Исках да отдъхна за малко, преди лудницата да започне. Знаеш как протичат тези вечери.

Кени беше облечен в стилен смокинг, косата му бе прибрана назад. Завареният син на Патриша беше привлекателен мъж за жените, които си падаха по неговия тип. Длъгнест, с идеално оформена брада, той беше въплъщение на пари и власт. Кени застана близо до нея край перилото и сложи ръка върху нейната.

Ръцете му бяха меки. Никога досега не се бе замисляла за това, но усещаше ръката му топла и мека върху нейната.

Кени нямаше мазолите на Бран, нито притежаваше грубата му сила.

— Да, знам как протичат тези вечери. Всеки един от онези смотаняци долу ще има оплакване или някакво искане. Някои са на веганска диета, друга на палео диета. Но причината да го правят не е защото действително искат нещата, за които настояват.

Карли знаеше точно какво има предвид той.

— Правят го, защото по този начин се чувстват специални и всемогъщи. Това ме подлудява, но мисля, че този път съм предвидила повечето изисквания. Добра съм не само в предвиждането, но и в протакането.

— Разбира се. Ако го направиш прекалено бързо, ще решат, че не им отделяш специално внимание.

Това обаче не би имало успех, ако останеха с впечатлението, че никой не си е направил труда да им достави желаното. Тя си бе изработила правилото за петте минути.

— Въпреки че всичко е готово и на линия, ние чакаме пет минути, преди да го отнесем на масата. Предвидила съм го в графика на вечерта. Като споменах график, май почивката ми свърши. Трябва да се връщам долу.

Тя се обърна и се отправи към стълбището, водещо към балната зала, молейки се Кени да я последва.

— Какво прави този тук? — попита Дрю в ухото й.

Да не би той да си мислеше, че Карли ще спре, за да му отговори? Извърна се и видя, че Кени я следва по петите. Тя му се усмихна.

— Искаш ли да ме придружиш до долу? Бих свалила тези обувки, но мащехата ти ще припадне, ако ме види.

Кени я възнагради с топла усмивка и галантно й предложи ръка.

— Разбира се. Моята мащеха би трябвало да падне на колене и горещо да благодари на Господ, че си тук. Тя щеше да оплеска всичко.

— Много добре, Карли — обади се Дрю. — Ще кажа на Бран да слезе по задното стълбище. Натъкнахме се на дребно усложнение, но ще се справим. Дръж този тъпанар по-далеч от Бран. И бъди внимателна. Той флиртува с теб, а според мен е от типа мъже, които се дразнят и стават агресивни, когато ги отхвърлят.

Това беше абсурдно, но тя не можеше да обясни отношенията си с Кени точно в този момент. Пристъпи към стълбището. Токчетата й не бяха много високи, но можеше да се прави на безпомощна девица, ако това означаваше да спаси Бран и да попречи да го спипат.

— Не знам защо, но си мисля, че Патриша ще каже, че просто това ми е работата — отвърна Карли, когато започнаха да слизат. След няколко минути щяха да завият наляво и да се върнат в балната зала. Карли вече чуваше квартета, който изпълняваше творба на Брамс.

Кени внезапно спря и дръпна ръката й.

— Всъщност специално те търсех. Исках да поговорим насаме, по-далеч от цялата тази шумотевица. Мисля, че дойде времето двамата с теб да обсъдим напускането ти на „Раят на Патриша“.

Карли погледна нагоре. Вече се бяха отдалечили достатъчно и той нямаше да може да види Бран, докато се измъква от кабинета. Дрю щеше да се погрижи по кой път да тръгне брат му. Въпреки това тя щеше да се чувства по-добре, ако слезеха в балната зала.

— Знаеш, че баща ти няма да ти позволи да направиш шоу, което да е конкуренция на нейното.

— Баща ми страда от бъбречна недостатъчност. Няма да живее и месец. — Изрече го напълно бездушно, все едно говореше за насекомо върху перваза на прозореца.

— А след това ще се наложи с години да се съдиш с мащехата ти за завещанието му — изтъкна Карли практично. — Според Патриша, тя получава телевизионната компания.

— Ще го оспорвам докрай. В предбрачния й договор е записано, че няма право да изневерява на баща ми, а и двамата знаем, че го е правила. Ще спечеля това дело, Карли, и ще изградя цяла нова телевизионна компания, специално за твоето шоу. Без теб тя няма да има нищо. Няма да може да намери някой, който да върши твоята работа.

Беше й приятно, че Кени има такова доверие в нея, но не бе сигурна, че и тя изпитваше същото към себе си.

— Патриша ще намери някой друг, който да я вдъхновява, както би се изразила тя.

— Мисля, че двамата с теб трябва да седнем и да го обсъдим. Можем да си вземем по едно питие и да поговорим за реални числа. Да те отнема от моята мащеха, ще бъде за нея удар под кръста и обявяване на война, а аз съм готов да се обзаложа, че имам повече муниции от нея. Възнамерявам да постигна успех, Карли, и искам да бъдеш мой партньор.

Младата жена въздъхна и реши да му даде отговора, който се надяваше, че ще й спечели малко време. Ако всичко се развиеше по план, тя никога повече нямаше да го види. Искаше завинаги да напусне обкръжението на Патриша. Със сигурност нямаше да се обяви за претендент за овакантения пост на кралицата.

— С удоволствие ще поговоря с теб. Може би след приема. Както казах, вечерята скоро ще бъде сервирана.

Той сложи ръка върху перилото зад нея, приклещвайки я като в менгеме.

— Мисля, че вечерята малко ще се позабави. Доколкото разбрах, са извикали някъде твоето момче. Тя няма да започне вечерята без него.

Тревогата се надигна като тихо барабанене в тялото й. Нещо не беше наред, но сега не можеше да се разкрещи. Нито да се бори с него.

— Защо й е на Патриша да чака Бран? Уверявам те, че в момента с нея е друг бодигард. Вече има постоянна охрана.

Той поклати глава и не помръдна нито на сантиметър.

— Не, доколкото разбрах, тя е сменила твоето място, за да включи гаджето ти. През цялата вечер той ще седи до нея. Замисляла ли си се какво означава това?

Означаваше, че Патриша отново се опитваше да сложи гнусните си лапи върху мъжа на Карли. Но нищо нямаше да постигне и Карли не изпитваше ревност. Знаеше дяволски добре, че Бран не изпитва и грам желание към онази жена. Обаче я притесняваше фактът, че това можеше да изнерви Бран, защото навярно щеше да се почувства неудобно.

— Ще поговоря с Патриша. Няма да изглежда добре, ако бодигардът й седи до нея.

Ако можеха да са сигурни, че са се сдобили с това, което им бе нужно, тя щеше да отиде право при шефката си и да излее целия гняв, натрупал се в нея от толкова дълго време. Но докато Дрю не прегледаше файловете, свалени от компютъра, трябваше да продължат според плана.

Кени стоеше неприятно близо до нея, нахлувайки в личното й пространство.

— Не смятам, че ще постигнеш нещо. Виж, време е да си отвориш очите и да видиш какво става. Всички останали знаят, че тя ще ти го отнеме. Той няма да остане с теб. Ще отиде при парите. Той не е нищо повече от един жиголо. Не може да ти даде това, от което се нуждаеш, но аз най-после осъзнах къде сгреших с теб.

— В момента грешиш с мен — прошепна тя.

Виждаше хората да прекосяват вестибюла.

— Не. Най-после ще постъпя правилно. Не разбирах колко си чувствена. Винаги си изглеждала толкова студена, но сега го проумявам. Ти имаш нужда от мъж. Не от онова момче, с което си играеш. На теб ти трябва някой, който ще те отведе там, където искаш. — Той се приближи още повече, главата му се сведе и устата му покри нейната.

— Карли, изпратих Кейс при теб. Той ще се оправи със ситуацията. Разбираш ли? Запази спокойствие и ние ще те измъкнем от тази каша. Кълна се, че този кучи син ще се прости с топките си, когато приключа с него. — Гласът на Дрю бе добре дошъл.

Тя се опита да се отскубне, но ръцете на Кени я държаха здраво. Прекалено здраво. Карли се изви, но той я притисна към перилото.

— Престани! — изсъска тя, когато той прекъсна целувката, за да си поеме въздух. Тя беше странно спокойна. Мисълта, че Дрю бе видял какво се случва и бе предприел действия, за да се справи с неловкото положение, й подейства успокояващо. — Веднага си махни ръцете от мен.

— Знам, че си мислиш, че само защото той е по-млад, е по-добър за теб, но няма да му позволя да съсипе всичките ми планове — заяви Кени грубо. — Подготвям това от деня, в който разбрах какво наистина правиш за онази кучка. Аз ще я унищожа и ти ще ми помогнеш. Можем да го направим по лесния начин, бебче. Можеш да се съюзиш с мен и след време дори бихме могли да обсъдим възможността да направим отношенията си официални. Но няма да ти позволя да си тръгнеш.

Тя го блъсна силно, защото изглежда Кейс се бавеше.

— Това не го решаваш ти.

В този момент тя забеляза един фотограф в подножието на стълбището.

Кени я привлече към гърдите си.

— Точно така. Снимките ще цъфнат утре по страниците на всички жълти вестници и моята мащеха ще те уволни. Ще те разкъса на парчета, защото си златотърсачка, и ти няма да има къде да отидеш. Избирай. Или аз, или се връщаш в караваната.

Беше й писнало от това семейство. Отново го бутна. Нуждаеше се само от няколко сантиметра помежду им, за да вдигне коляното си. Беше вземала уроци по самозащита от Бран и Кейс. Почти беше сигурна, че с малко повече сила можеше така да изрита този кретен, че да завре топките му в задника.

В един миг се бореше да се измъкне от ръцете му, а в следващия той летеше надолу по стъпалата, притиснат от деветдесет килограма чиста ярост.

— По дяволите! — изруга Дрю. — Карли, добре ли си? Трябва да откопчим Бран от него. Той ще го убие.

Тя наблюдаваше ужасено как Бран започна да налага зверски Кени, а фотографът се сдоби със сочен материал.

Младата жена се запрепъва надолу по стъпалата.

— Бран. Бран, моля те. Моля те, бебче. Искам да спреш.

Беше прекалено късно. Лицето му пламтеше в яркочервено.

Кейс си проправи път през тълпата.

— Всички да се отдръпнат!

Кейс пристъпи зад Бран, внимавайки да не се подхлъзне в кръвта, вече изцапала белия мрамор. Обви яката си ръка около гърлото на Бран и го затегли. Бран се съпротивляваше и се опита да забие лакът в корема на зет си.

— Не искам да те задуша, Бран. Откажи се — помоли го Кейс.

Бран се сражаваше с въображаемите демони, очите му бяха празни, докато се извиваше, опитвайки се да се освободи от хватката на Кейс.

Карли пристъпи пред него, трябваше да го върне обратно.

— Махни се от него, Карли. Той ще те нарани — заповяда Дрю.

Тя нямаше да го остави така.

— Бран, моля те, опомни се. Бран, имам нужда от теб.

Той спря, ръцете му се отпуснаха и празното изражение в очите му изчезна. Челюстта му се стегна от напрежение, когато Кейс го пусна и се отдръпна.

Някой бе помогнал на Кени да се изправи. Той целият беше в кръв, но когато погледна към Бран, очите му заблестяха от гняв.

— Ще те съдя. Ще се постарая да лежиш в затвора заради това.

Очите на Бран запламтяха и Карли сложи ръка върху гърдите му.

— Какво става тук? — Патриша пристъпи през тълпата, смръщила лице. Отправи поглед към Кейс. — Освен ако не искаш да се озове в затвора, ще трябва на секундата да го изведеш оттук. Кени, искам и ти да си вървиш. Карли, погрижи се за приготовленията за вечерята.

Ръката на Бран улови тази на Карли.

— Тя идва с мен.

Но Карли не можеше. Ако това, от което се нуждаеха, не беше на онзи компютър, те трябваше да имат вътрешен човек или всичко, което бяха преживяли, щеше да е напразно.

— Карли, ако искаш да си тръгнеш, върви с него — рече Дрю тихо. — Ако не сме се добрали до това, което ни е нужно, ще намеря друг начин.

Някак си това направи нещата още по-трудни.

— Или ще се обадя в полицията и всички ще бъдете арестувани — додаде Патриша. — Но предпочитам да не я намесвам. Вие и без това причинихте достатъчно скандали за една вечер. И, Кени, ще им кажа да отведат и теб. Решението е на Карли.

Посланието беше съвсем ясно. Ако Карли останеше, Патриша нямаше да извика полиция. Ако си тръгнеше, на Бран можеше да бъдат предявени обвинения за нападение. Да, той я защитаваше, но това едва ли щеше да има значение, след като фотографът очевидно бе доведен от Кени.

Ръката на Бран се стегна около нейната.

— Да вървим.

Тя отстъпи назад.

— Аз оставам.

Погледът на Бран я прониза като лазерен лъч.

— Ела с мен. Веднага.

Кейс се изпречи помежду им.

— Трябва ли аз да те извлека оттук. Бран? Тя взе решението си и сега трябва да оставим тези мили хора да се върнат на приема. Аз ще поема смяната ти, а ти трябва да знаеш, че съм длъжен да докладвам за този инцидент на шефа.

В очите й запариха сълзи. Защо Бран не можеше да проумее, че тя трябва да остане?

— И се изнеси от моята къща за гости — заяви Патриша. — Очевидно няма да продължиш връзката си с моята асистентка. Не и ако тя иска да остане тук.

Бран поклати глава.

— След пет минути няма да ме има. Разбирам кога не съм желан. Сбогом, Карли. Забавлявай се с тази тълпа. Очевидно тук ти е мястото.

Той се обърна и се отдалечи.

— Карли, сервирането на вечерята трябва да започне след пет минути или си уволнена.

Карли пое дълбоко дъх, събра цялото си достойнство, извърна се и се отправи към кухнята.

— Карли, той не искаше да каже това — обади се Дрю.

Тя спокойно измъкна слушалката от ухото си.

Чакаше я работа и смяташе да я свърши. Въпросът за бъдещето й с Бран вече бе излишен. Тя нямаше такова.

Но имаше още едно последно нещо, което можеше да даде на това семейство.

* * *

— Какво, по дяволите, си мислеше? — изръмжа Дрю, когато Бран влезе през вратата.

Денят и без това беше скапан, а все още му предстоеше да свърши доста неща, които не желаеше. Последното, от което се нуждаеше, беше брат му да му чете лекция. Хвърли му флашката.

— Ето я твоята информация. Ние сме вън от тази история. Прави каквото искаш, но повече не ме моли да бъда част от това. Ако още веднъж застрашиш живота на Карли, аз лично ще се разправям с теб. Разбра ли ме?

Дрю застина, лицето му доби каменно изражение.

— Аз не съм застрашил живота й.

— Опита се да ме държиш настрани от нея, докато е била нападната. Тя ми принадлежи. Карли не е пионка в твоята игра и ти няма да вземаш решения за нас. Ние сме вън от играта.

Хач се появи от кухнята. Взе флашката от ръцете на Дрю и поклати глава.

— По дяволите, Бран. Той изпрати Кейс да се погрижи за нея. Не я е оставил да се оправя сама.

Ала Бран бе приключил с всички тях. Освен това беше приключил игрите със самия себе си.

Не можеше да продължава по този начин. Не и ако искаше да бъде мъжът, който Карли заслужаваше. Беше крил тайните си толкова дълго, че те се бяха превърнали в основна част от същността му. Когато я бе погледнал, когато тя бе сложила ръка върху сърцето му и го бе помолила да се върне… нямаше предвид само дадения момент. Тя го бе помолила да загърби миналото и да открие бъдещето с нея. Поне това бе чул той. В онзи момент той най-после беше чул това, която тя му бе казвала през цялото време.

Бран я обичаше. Трябваше да избере нея. Трябваше да бъде честен с нея, дори и накрая тя да го отхвърлеше.

Но внезапно бе осъзнал, че тя нямаше да го направи. Тя щеше да разтвори широко ръце и да го приветства с добре дошъл у дома. Всичко, което той трябваше да направи, беше да избере нея.

— Бран, трябва да отидеш при Карли — каза Дрю, докато Хач пъхаше флашката в слота на компютъра. — Тя не е избрала Патриша пред теб.

Бран поклати глава. Да не би брат му да беше пиян или надрусан?

— Тя бе вярна на мисията, Дрю. Знам го. Карли не би избрала Патриша пред мен. Това е абсурдно. И разбира се, че ще отида при нея, но трябва да се промъкна незабелязано. Обаче първо трябва да свърша нещо друго.

— Тогава защо, по дяволите, я засегна така? — изсумтя Дрю възмутено.

Бран изпъшка.

— А какво трябваше да кажа? Да падна на коляно и тутакси да й се обясня в любов? Карли знае, че всичко бе само преструвка.

— Не съм толкова сигурен — със съмнение поклати глава Хач, докато файловете започнаха да се свалят върху диска на компютъра. — Тя изхвърли слушалката си. Не желае да говори с нас.

Сърцето му болезнено се сви. Нямаше начин да е повярвала на това, което бе казал.

— Тя е сама?

Дрю вдигна ръка.

— Кейс я наблюдава, а и не е махнала камерата. Мога да виждам какво се случва. В момента работи. Вечерята почти е приключила и тя се оправя с хората от кетъринга. Обаче ние имаме друг проблем. Някой ни е закачил опашка.

— Какво означава това?

Дрю прокара пръсти през косата си.

— Това означава, че някой се е закачил за безжичния ни интернет и шпионира. Досега да съм го изключил, но не желая да изгубя връзка с Карли. Мисля, че може да е някой от хакерите на „Маккей-Тагарт“. Знам, че Иън не беше във възторг от тази работа. Той навярно ни държи под око, но все пак съм притеснен. Докато той не се обади, за да потвърди, няма да съм спокоен. Не желая някой да види информацията ни.

Значи всички бяха видели издънката му. Всички бяха наблюдавали как едва не провали мисията, а след това заряза Карли там, пред цялата онази тълпа. Дали тя бе повярвала, че той си е тръгнал, проклинайки я?

— Отново изгубих контрол и откачих.

— Да, така е. — Дрю пое дълбоко дъх. — Време е да поговорим.

— Мисля, че се налага да се видя с онзи тип, за когото говори Кейс, но само ако успея да убедя Карли да дойде с мен. Ако не, ще се наложи да ми препоръча терапевт там, където ще се установим. — Това можеше да изглади нещата помежду им. Карли щеше да се почувства по-добре, ако той полагаше усилия да се справи с проблемите си.

Дрю застина и слисано се втренчи в него.

— Какво каза?

— Обичам Карли, а това означава, че трябва да преодолея цялата гадост, която съм преживял. Трябва да бъда мъжът, който тя иска да бъда. Това означава и още нещо. Трябва да бъда откровен с теб. Ти ме изостави, Дрю. — Ненавиждаше напиращите в него емоции, но трябваше да се освободи от тях. Сега осъзнаваше, че това стоеше между него и Карли. Дори когато се любеха, гневът, клокочещ в него, ги разделяше. Той не желаеше това. Нито секунда повече.

Очите на Дрю се затвориха и той кимна.

— Знам, че го направих.

— Кажи ми защо. Никога не съм те питал, защото мислех, че знам отговора.

Брат му отвори очи и Бран остана изненадан, защото те не бяха ясни. Блестяха издайнически.

— Беше по-лесно да те изоставя. Бях зает, за да градя компанията, а ти беше тийнейджър. Мислех да те прибера от приемните домове, след като пораснеш още малко, както постъпих с Райли. Иска ми се да ти кажа, че е било само за да осигуря бъдеще за всички нас, но не е вярно. Аз исках отмъщение и го избрах. Предпочетох отмъщението пред теб, Бран.

Бран си пое дълбоко дъх.

— Добре.

Хач се изправи, изглеждаше по-стар от годините си.

— Не бива да мислиш, че вината е на Дрю.

Дрю вдигна ръка.

— Недей, Хач. Това е между мен и Бран.

— А не би трябвало да бъде, по дяволите. Той не бива да гледа обвинително към теб — изрече Хач с нисък, дрезгав глас. Застана пред Дрю и погледна Бран в очите. — Ти трябва да гледаш мен. Самият Дрю бе все още дете. Аз бях възрастният. Аз изоставих всички вас. Всеки един от вас. Изоставих теб и няма ден, през който да не страдам от това.

О, изведнъж се почувства добре. Нещо се бе отворило в Бран.

— Ти си бил най-добрият приятел на баща ми. Той ти е вярвал.

— Аз бях твой чичо — промълви Хач. — Не по кръв, но аз присъствах на раждането ти. Това беше моя отговорност, а аз избрах бутилката пред децата на най-добрия си приятел. Направих го и не знаех как да говоря с теб за това. Ние те взехме от болницата след онзи ужасен ден и ти не каза нищо. Ти никога не каза нищо, затова се опитах да бъда твой приятел.

Хач беше този, който го заведе в стриптийз клубовете, след като изритаха Бран от колежа за сбиване. Хач го бе записал в друго училище.

По своя странен начин той се бе опитал да го научи да оцелява и да се бори с демоните си, след като Бран бе заплашил, че ще избяга, ако го изпратят отново на терапия. Бран бе сигурен, че мнозина ще кажат, че Хач му е повлиял лошо, но той бе открил своето място в стриптийз клубовете. Там се чувстваше по-добре, много повече у дома, отколкото в света на Дрю.

Всички те бяха сираци. Никой от тях не знаеше как да се справя в живота. Дрю имаше своето отмъщение. Райли — жените. Хач бе намирал утеха и забрава в бутилката, а след това наглеждаше и закриляше Бран.

Време беше да осъзнае, че всички те бяха направили най-доброто, на което са били способни.

Бран погледна най-големия си брат.

— Би ли го направил отново? Да избереш отмъщението?

— Не. Не бих. Попитай ме. Попитай ме каквото искаш и ми позволи отново да избирам.

Значи брат му наистина разбираше.

— Откажи се. Ако не го сториш, ние отново ще се разделим. Аз също обичах родителите ни, но не желая да изгубя още близки хора. Моля те, нека това бъде краят. Ако открием името на четвъртия в онази флашка, предай всичко на „Маккей-Тагарт“ и ги остави те да се оправят. Нека отново бъдем семейство.

— Добре. — Дрю сложи ръка върху рамото му. — Ще го направя заради теб.

Нещо в него се отпусна. Нещо, което беше стегнато толкова отдавана, че той бе забравил какво означаваше да си спокоен. Имаше нужда брат му да го изрече на глас, да признае какво се бе случило. Изведнъж му беше странно лесно да каже следващите думи:

— Прощавам ти, Дрю. И на теб, Хач.

Озова се насред здрава мъжка прегръдка. Беше необикновено. И прекрасно.

След миг Хач и Дрю се отдръпнаха, а Бран се усмихна. От години не бе чувствал такава лекота в душата си.

— Ще ни кажеш ли някога какво се е случило през онази нощ? — попита Дрю.

— Да, но първо трябва да го кажа на нея. — Сега Карли беше най-важната за него. Тя заслужаваше да чуе изповедта му преди всички други. — И тогава ще се наложи с години да посещавам терапевт, защото очевидно имам проблеми с гнева.

Не беше толкова лошо да го признае на глас.

Хач подсмръкна, преди да се извърне към компютъра.

— Ще имаш късмет, ако онзи тъпанар не те съди.

Дрю имаше отговор на това.

— Уверявам те, че няма да го направи. Имам запис как онзи кретен на практика се опитва да изнасили Карли. Няма да се поколебая да го съсипя с него, ако си позволи да преследва някой от семейството ми.

А сега това семейство включваше и Карли Фишър, която много скоро щеше да се сдобие с нова фамилия, ако зависеше от Бран. Или може би той щеше да се сдобие с нова, ако тя не пожелаеше да вземе неговата. Нямаше значение, стига да носеха една и съща.

— Мамка му. — Хач се извърна, очите му бяха широко отворени. — Пипнахме я.

— Какво? — Дрю пристъпи зад Хач. — За убийството?

Хач поклати глава и посочи екрана.

— Не. Не можах да открия нищо за убийството или за останалите играчи. Никъде не се споменават Касталано, Стратън или Франсин. Но това са файлове с информация за подкупите, които е давала на определени правителствени служители, за да си затварят очите, че плаща нищожни заплати на работничките си. Тази информация съдържа доказателство, че тя наема деца под десет години да работят в задграничните й фабрики. Ето защо е криела тези файлове и компютърът няма връзка с интернет. Трябвало е да пази доказателствата за парите, които е плащала на корумпираните служители и не е могла да позволи това да се разчуе. Дяволите да го вземат. Това ще унищожи цялата й империя, когато го публикуваме в интернет. — Намръщи се към Бран. — Ще го публикуваме, нали? Не си настроен всеопрощаващо и тям подобни лигавщини, нали?

За него щеше да бъде удоволствие да унищожи злата кралица.

— Направи го. Но ще го сторим по правилния начин. Ще имаме нужда от журналист. Мисля, че Карли познава една. И, хей, след като вече няма ние да се занимаваме с разследването, Дрю най-после може да признае пред себе си, че си пада по сексапилната журналистка.

Лицето на Дрю се обагри в приятно розово.

— Аз не… Тя е много привлекателна по един симетричен начин. Но не смятам, че е подходящата журналистка за това. Освен ако…

Брат му никога нямаше да престане да заговорничи. Това беше в кръвта му.

— Отивам да взема моето момиче. Деактивирай охранителната система в къщата за гости заради мен, братко. Трябва да отида и да подготвя сцената. Имам да изкупвам доста грешки. Добрата новина е, че знам как да направя щастлива тази жена.

Това бе нещо, в което възнамеряваше да стане експерт.