Лекси Блейк
Разплата (16)

15

Една седмица по-късно Карли погледна Бран и съжали, че не бяха сами в самолета. След като вече се бяха издигнали на необходимата височина, стюардесата им се усмихна и попита дали ще желаят нещо за пиене.

Бран се усмихна.

— Не бих отказал една бира.

Стюардесата го дари със сияйна усмивка, сякаш знаеше, че Бран е един от онези мъже, които винаги се отнасят мило и грижовно с жените. Жените винаги се държаха така в присъствието му. Това беше нещо, което Карли бе забелязала през последната седмица, откакто той се бе превърнал в обичайно присъствие в „Кейн Корпорейшън“. Всички жени се изчервяваха, когато общуваха с Бран. Те се усмихваха и си шепнеха, закрили уста с длан, докато го изпиваха с поглед.

Ненавиждаше ги до една. И определено ненавиждаше факта, че Бран не беше единствено неин.

През цялата седмица Патриша бе направила всичко възможно, за да ги държи разделени. Изпращаше Карли в една посока, докато отвеждаше Бран в друга. Обикновено Карли беше тази, която винаги придружаваше шефката, но напоследък тя изглежда се нуждаеше само от Бран.

Отпращаше Карли у дома и задържаше Бран в офиса до късно през нощта, независимо че имаше нощен телохранител.

Карли и Бран не се бяха любили от онзи първи ден. Будеше се в прегръдките му, но после му се обаждаха и двамата трябваше да потеглят за офиса.

Наистина мразеше шефката си. През цялата седмица нямаше никакъв напредък в отношенията им, а сега времето им заедно почти изтичаше.

Работата им бе почти приключила.

— За мен нищо, благодаря — отвърна тя на стюардесата. Някак си случаят не изглеждаше подходящ за шампанско.

— Донесете й чаша коняк, от отлежалия — поръча Бран, преди да се обърне към Карли. — Прекалено си напрегната. Всичко ще бъде наред.

Тя кимна и се загледа през прозореца. Много скоро щяха да прелетят над Алабама. Нямаше да може да види малкия град, от който бе избягала, но през последните няколко години навярно поне стотина пъти беше прелитала над него.

Когато той бе казал, че всичко ще е наред, говореше за плановете в Калифорния. Нямаше предвид тях двамата. През последната седмица Бран изглеждаше странно спокоен, сякаш нямаше нищо против дистанцията помежду им. Може би беше вярно. Може би се чувстваше щастлив, задето през изминалата седмица тя нямаше възможността да му досажда с въпросите си и да го анализира. Целуваше я от време на време, но Карли вече не усещаше да я желае.

Сякаш просто вяло изпълняваха обичайните си задължения и се движеха по течението към неизбежния край.

Някак си бе мислила, че той ще положи повече усилия.

— Заповядайте — каза стюардесата и постави питиетата на масичката между тях.

Карли не посегна към своето. Знаеше, че трябва да се усмихне и да се включи в играта, но не можеше. Беше по-лесно да се съсредоточи върху работата. Докато стюардесата се усмихваше лъчезарно на Бран, преди да се оттегли, Карли отвори лаптопа и се зае отново да преглежда менютата. Не че вече не го бе правила поне милион пъти, но това беше нещо, върху което можеше да се съсредоточи.

Както и разположението на гостите. Само през следващата седмица бяха планирани три вечери и това не включваше големия прием, с който се отбелязваше началото на новия сезон. Разположението на гостите се бе превърнало в проклятието на живота й. Винаги беше трудно да определи кой до кого да седи, имайки предвид, че почти всички взаимно се ненавиждаха. Ако на света съществуваше по-отвратителна група от човешки същества от лосанджелиската тайфа на Патриша, Карли още не я бе срещала.

Толкова много егоцентризъм. Толкова много злоба и завист.

— Хей, не можеш ли по-късно да се заемеш с това? — попита Бран.

— Имаш ли нужда от нещо? — Тя не вдигна глава. Напоследък сърцето й се свиваше от болка само като го погледнеше.

— Да, но мисля, че ми трябва малко уединение, за да го получа — промърмори спътникът й, преди да откопчае колана си и да се изправи. — Ей сега се връщам.

Карли се зачуди за миг какво има предвид, но после се върна отново към менютата. Вечерята в четвъртък щеше да е веганска. Една от гостенките на Патриша този сезон беше изгряваща млада актриса, върла поддръжничка на ползата от пълното вегетарианство, макар че тя най-вече бе загрижена за калориите. При все това младата звезда щеше да се вбеси, ако не поднесяха гурме ястия с изискани вегански специалитети, въпреки че тя почти нямаше да ги опита.

През последните дни единственото, което Бран й позволяваше, изглежда беше да го храни. О, той бе достатъчно грижовен и внимателен. Всеки ден я отвеждаше с колата на работа, а ако се наложеше да остане до късно, винаги й осигуряваше транспорт или си вземаше почивка и лично я откарваше. Държеше я за ръката. Изобщо в офиса беше влюбено гадже, а у дома мил приятел.

Но нито веднъж не я бе отвел в леглото и не се бе опитал да я люби.

Може би се бе отегчил от нея. Карли нямаше много опит. Беше се опитала да го задоволи и за нея бе фантастично, но за него навярно не беше нищо особено. Той имаше богат опит. Може би не желаеше да го прави отново. Може би беше доволен, че двамата щяха да си свършат работата, а след това да си стиснат ръцете и да се разделят.

На Карли й се бе сторило, че той изпита огромно облекчение, когато не го притисна за нещо повече онази сутрин преди седмица. Тогава си бе помислила, че е така, за да могат да продължат връзката си, но очевидно е било, за да продължат гладко мисията.

Това я устройваше. Всичко бе наред. И без това беше глупаво да си мисли, че той би искал дългосрочни отношения с нея. Той беше… ами, той беше Бран и всички женски погледи се втренчваха прехласнато в него, когато влезеше в стаята. А тя си беше тя и това бе всичко.

Усети как Бран се отпуска на седалката до нея. Карли бе започнала да се чуди дали не е вкиснат, задето трябваше да пътува с нея, вместо с останалите от екипа. Изглежда, се бе сприятелил с неколцина от колегите. Непрекъснато говореше с някого, шегуваше се и се смееше. Навярно за краткото време, откакто беше във фирмата, Бран се бе сприятелил с много повече хора, отколкото тя през всичките тези години. Патриша пътуваше с голям, още по-луксозен частен самолет. На борда му сигурно щеше да има още по-красиви стюардеси, с които Бран да флиртува.

— Хей, защо не прибереш този компютър?

Карли не вдигна глава. Беше сигурна, че се е изчервила и навярно изглеждаше нелепо.

— Имам куп работа за вършене, преди да пристигнем в Ел Ей. Ако искаш, има филми на разположение. Сигурна съм, че ще ти пуснат нещо за гледане.

— Не желая да гледам филм. Искам да гледам теб. Ще те гледам, независимо дали го искаш, или не. Така че трябва да решиш дали ще се любувам на благоприличната версия на Карли, или ще се насладя на малко порно. Лично аз предпочитам порно версията на Карли.

Тя се взря в него.

— Какво?

Той се бе ухилил с най-палавата си, секси усмивка.

— Свали си дрехите.

Сега вече тя се изчерви по съвсем различна причина.

— Бран, няма да го направя тук, а и за какво по-точно ме молиш?

Очите му леко се присвиха.

— Първо, не те моля. Искам да свалиш дрехите си, защото е трудно да те любя, ако си облечена. Така че сваляй дрехите.

Тя тресна капака на лаптопа.

— Не си ме докосвал цяла седмица.

— Какви ги говориш? Постоянно те целувам.

— Само за прикритие.

Той се намръщи.

— Прикритие?

— Да, нашето прикритие. Целуваше ме, когато се налагаше. Държеше ръката ми, когато другите ни наблюдаваха.

Бран изпухтя продължително, явно раздразнен.

— Не съм мислил за това, че другите ни гледат. — Поклати глава. — Или може би да. Не знам. Възползвах се винаги, когато можех.

Изобщо не се бе възползвал.

— Не си длъжен да се преструваш, Бран. Аз ще си свърша работата.

— Да се преструвам?

Да не би да беше тъп?

— Да, да се преструваш. Тук не е нужно да се правим на любовници. Всичко е наред. Ти не си ме докоснал цяла седмица. Схванах. Физическата част не е нещо, което желаеш. Може би никога не си я желал.

— Не бях сигурен дали го искаш. След онази нощ се отнасяш към мен, сякаш съм крехък като стъкло. Или сякаш се боиш от мен. Надявах се, че е най-вече защото се нуждаеш от време. Между другото, на мен не ми е нужно. Моето приятелче беше кораво като камък през цялата шибана седмица, но Патриша ме държеше до късно в офиса и ти вече спеше, когато се прибирах у дома. — Той я изгледа изпитателно за миг. — Бях внимателен, защото знаех колко те изплаших през онази нощ. Не искам да се страхуваш от мен.

Можеше ли да му вярва? Беше толкова объркана. Искаше да му вярва. Веднъж той й бе казал, че никога няма да я излъже и досега не го бе правил. Винаги бе честен и открит за всичко.

С изключение на онази нощ, когато се бяха скарали, двамата се разбираха невероятно добре.

Бедата бе, че Карли не желаеше само да се разбира добре с него.

Той се наклони напред.

— Карли, не бива да си мислиш, че не те желая. Тази седмица беше истинско мъчение за мен. Да не би да смяташ, че съм искал да бъда далеч от теб? Да не би да мислиш, че съм искал да бъда близо до нея?

Изражението му не се бе променило, но нещо в начина, по който го изрече, я накара да омекне. Бяха пропилели една седмица заради работата и обстоятелствата. Нима искаше да изгуби още време заради ината си?

— Липсваше ми.

Ръката му покри нейната.

— И ти ми липсваше. Нямаш представа колко много.

Бран се протегна зад Карли, за да я подхване, издърпа я към себе си и я нагласи в скута си. Ръцете му се сключиха около нея, главата му се отпусна върху рамото й.

За пръв път от седмица младата жена се почувства в безопасност. Знаеше, че не трябва да е така, но самата му близост бе истинско блаженство. Облегна се на гърдите му и се предаде. Истината беше, че не я бе грижа защо не я бе докосвал. Нямаше значение, щом сега го правеше.

В мига, в който я помилва, цялото й тяло завибрира от енергия. Усети как кожата й оживя, сякаш знаеше, че скоро щеше да бъде докосвана, галена и обичана.

— Мислех, че повече не ме искаш. — Някак си не й се струваше правилно да го лъже, когато беше в скута му, толкова близо до него. Беше по-лесно да се открие, да свали маската, която носеше. Не искаше да я носи с него. Никога.

Устните му обсипаха шията й с малки, задъхани целувки.

— Това е невъзможно. Искам те през всяка секунда от деня, бебче. Сдържах се, защото аз бях този, който се издъни. Исках ти да дойдеш при мен, ала ти не го стори, а през останалото време не бяхме сами и когато най-после оставахме насаме, беше толкова уморена, че едва държеше очите си отворени. Мислиш ли, че не копнеех да те събудя, да те претърколя по гръб и да се потопя в теб? През целия ден мислех само за това. Трябваше да следя и наблюдавам Патриша, а можех единствено да мисля колко е готино да те чукам.

Ръката му се плъзна по бедрото й, дръпна нагоре полата й, откривайки голата плът. Навсякъде, където я докосваше, тялото й пламваше в жарко и нетърпеливо очакване. Тя усети как става влажна за него.

Точно това й бе липсвало, дълбоката връзка, която чувстваше в мига, в който ръката му я докоснеше. Навярно той бе слабостта, която тя не можеше да превъзмогне.

— Искам да бъде повече от чукане. — Ако трябваше да бъде честна, беше готова на всичко.

Въздишката му помилва кожата й.

— Повече е. Бебче, това е само дума. Ако искаш, ще го наричам правене на любов. Ще го наричам, както искаш.

Не желаеше да чува думата любов от устата му, освен ако не я казваше искрено.

— Целуни ме.

Ръката му се придвижи нагоре по бедрото й, приближавайки до най-съкровеното й място.

— Преди мразех да заспивам, защото имах кошмари. Знаеш ли какво сънувам сега? Сънувам теб. Сънувам те под мен, върху мен, до мен. Никоя друга, само ти. Всичките ми сънища са изпълнени с теб. Изминалата седмица беше истинско изтезание за мен. Мразех да минавам покрай бюрото ти и да не мога да те завлека в някой празен кабинет, където да вдигна полата ти и да любя до забрава готиното ти дупе. Всеки път щом ме погледнеше, членът ми се втвърдяваше като камък.

Как успяваше да го постигне? Само допреди две минути тя бе потънала в самосъжаление и готова да обяви връзката им за мъртва, а сега можеше да мисли единствено за ръката, която я галеше през бикините. Той плъзна пръст и погали клитора й, карайки я да потрепери. Тя усещаше натиска на твърдата му пулсираща ерекция до дупето си и това я накара да се задъха, предвкусвайки удоволствието.

Пръстът му отново се плъзна по клитора й, но този път се притисна по-силно. Главата й се облегна на широкото му рамо, докато мощните му бедра разтвориха широко нейните, осигурявайки му достъп до женствеността й.

Някъде в далечината зазвъняха предупредителни звънчета. През ума й прелетяха милион и една причини защо това беше лоша идея, но тя се улови за единствената, която й се стори неоспорима.

— Бран, не сме сами.

Езикът му обходи мидичката на ухото й.

— Сами сме, както е и редно да бъдем. В момента нашата мила стюардеса флиртува с капитана, а след това ще бъде за още час в кухнята. Осведомих я, че доста дълго време няма да се нуждаем от нея.

— Мислиш ли, че тя знае какво правим? — Трябваше да стане от скута му, но всеки път щом се опиташе, пръстът му отново я потъркваше и погледът й се разфокусираше.

Свободната му ръка се плъзна нагоре и обхвана едната й гърда.

— Дали знае, че смятаме да се чукаме? Да, мисля, че й е напълно ясно.

— Но ти не си казал нищо, нали? Само че искаме известно уединение. Може да реши, че имаме делова среща.

— Разбира се. Само дето й казах, че ще се чукаме.

Карли ахна потресено и се опита да се измъкне от ръцете му, но те я стиснаха по-здраво.

— Бран, не биваше да й го казваш. Може всички да разберат.

— Те знаят — прошепна той. — Знаят, че ние на практика живеем заедно и се обзалагам, че вече са разбрали, че пенисът ми обича да прониква дълбоко в теб всеки път, когато ми се удаде възможност. Обясних на нашата стюардеса, че шефката ни е зла кучка, която цяла седмица ни е държала разделени и че не мога да чакам и секунда повече да те награбя. Е, това беше много дискретно, нали?

Явно на Бран не му беше ясно значението на тази дума, но не й пукаше.

— Все едно. Това толкова много ми липсваше. Но как може да ми липсва нещо, което в действителност никога не съм имала?

Държеше я здраво, галейки я с пръст, така че много скоро тя щеше да полети.

— Ние го имахме, а после аз развалих всичко. Но повече няма да го направя. Повече няма да видиш онази част от мен, Карли. Обещавам ти. Мога да се справя.

Тя се съмняваше в това. Знаеше, че гневът в него отново ще изригне. Той трябваше да се научи да се владее, но изглежда не желаеше, а и разполагаха с толкова малко време. Трябваше много скоро да реши какво ще прави. Бран щеше да се върне в Остин, а тя трябваше да реши какво иска.

Искаше Бран, но не беше сигурна, че може да се получи. Не желаеше да постъпва като Дрю и да пренебрегва факта, че някой ден заради проблемите си навярно Бран щеше да свърши в затвора или в гроба. Не желаеше отново да преживява всичко това, но в същото време не можеше да си представи живота без него.

— Нека ти покажа — прошепна дрезгавият му глас в ухото й, като изтри всяко съмнение, оставяйки на негово място единствено наслада. — Знаеш ли какво ми причинява това? — Палецът му продължаваше да притиска клитора и, докато пръстите му се плъзнаха по-надолу. — Откликваш толкова вълшебно, сякаш си създадена за мен. Кажи ми, че не си го правила за него.

За него? Замъгленият й от възбудата мозък едва успя да осъзнае думите.

— За бившия ми съпруг ли говориш? Не. Не, не съм го правила за никой друг. Бран. Никой друг не ме е карал да се чувствам така.

— Никой друг не те е разгорещявал и не те е карал да тръпнеш влажна и готова за секс?

— Не и като теб. Никога толкова бързо. Ти трябва само да ме докоснеш. — Карли искаше да се притисне до него, да го застави да действа по-бързо, но ръката му я бе приклещила, краката му държаха нейните разтворени. Беше напълно във властта му и имаше чувството, че на него точно това му харесва.

— Достатъчно е само да си помисля за теб и вече съм готов — промърмори в ухото й. — Искам това да продължи дълго. Много дълго.

Тя не бе сигурна дали говори за секса, или за тях, но това нямаше значение, защото пръстът му бе вътре с нея. Не мислеше за нищо друго, освен за това, което правеше в момента с нея и до какви върхове на екстаза можеше да я извиси. Дългите му пръсти я обладаваха, докато палецът му продължаваше да обхожда клитора й. Тялото й се изви. Тя изкрещя, когато я заля вълната на удоволствието, забравила, че могат да ги чуят.

— Да, това исках. Исках да те чуя. Те нямат значение. Никой няма значение, освен ти и аз. Ти си моя и твоите звуци са мои. Искам ги. — Тазът му се притисна към нея, сякаш повече не можеше да издържа и секунда. — И те желая.

Тя също искаше нещо, но ако го оставеше да се наложи, той щеше да я обърне и отново да я доведе до оргазъм. Изглежда се бе посветил на мисията да докаже, че може. Карли искаше и тя да има поне малко контрол.

— Моля те, вдигни ме. — Едва разпозна собствения си глас. Това секси мъркане от нейната уста ли излезе?

Ръцете на Бран се стегнаха за миг около нея.

— Не искам да те вдигам.

Тя не можа да сдържи усмивката си, защото той звучеше като нацупено дете, което не искаше да даде любимата си играчка.

— Не мога да се съблека, ако не ме вдигнеш.

— Ще се съблечеш гола за мен? Тук? Сега?

Бран бе подценил дарбата си да убеждава. Оргазмът, който бе получила сега, бе нищо в сравнение с върховното блаженство, с което я бе дарил преди. Тя искаше всичко. Имаше да наваксва цяла седмица и някак си, когато беше с него, обичайната Карли изглежда изчезваше и тя се превръщаше в жената, която вземаше това, което желаеше, без да я е грижа за последствията.

А тя искаше да го люби с уста.

— Да. — В мига, в който ръцете му се отпуснаха, тя се изправи на крака. Огромното облекчение, което изпитва, я накара да осъзнае колко напрегната се е чувствала през по-голямата част от времето. Винаги бе имало очи, които да я наблюдават и съдят и това я бе карало да бъде строга към себе си. Но сега, с него, нямаше място за свян. Той й предлагаше нещо, което тя ценеше много повече от гордостта си. Искаше да бъде едно цяло с него, а това означаваше да забрави обичайното си благоприличие и да бъде Карли, която Бран бе освободил от оковите на задръжките и правилата.

Тази Карли нямаше нищо против да бъде гола с него.

Младата жена се извърна и видя, че той я наблюдава. Беше се облегнал назад с бира в ръка, самото въплъщение на безгрижието, докато отпиваше от бирата и се наместваше по-удобно.

И в този миг тя си спомни, че този мъж бе ценител на стриптийзьорки.

Погледът му се втвърди.

— Недей. Не знам какво точно си мислиш, но не го прави. Искам да те видя гола. Не искам срамежливостта ти да ми попречи да ти се насладя. Погледни възбудата ми и ми кажи, че не си мисля колко прекрасна си без всички тези дрехи. Свали ги. Разкрий се за мен.

Той беше мъж, който обичаше да гледа.

Е, тя нямаше да го разочарова и щеше да му устрои шоу.

* * *

Възбудата му го болеше, докато я чакаше да реши. Бран бе видял светлината в очите й да помръква и знаеше, че тя си мисли за онази злобна помия, която бе излял отгоре й в нощта, когато се скараха. Ако можеше да върне думите си назад, щеше да го стори, въпреки че някои от тях бяха истина. Беше спал с много жени и почти всички имаха много по-голям сексуален опит от Карли. Тогава защо тя беше единствената, за която копнееше? Винаги когато бе пожелавал жена, се намираше някоя, с която да си легне.

Сега това се бе променило и жената, която желаеше, имаше конкретно лице. Лицето на Карли. Имаше усмивката на Карли, нейните чувствени извивки и сладкия й южняшки акцент.

Той се нуждаеше от нея за много повече, отколкото за секс, но не беше сигурен, че го заслужава.

Ръцете й посегнаха към копчетата на блузата й и в този миг всичко изгуби значение. Щеше да я люби по всички възможни начини. Щеше да заговорничи и да стори всичко, което бе по силите му, за да я задържи, когато мисията им приключеше.

Изминалата седмица бе истински ад. Той жадуваше толкова отчаяно за нея, но беше стоял настрани, защото не бе сигурен, че ще може да се контролира. По цял ден се подчиняваше на заповедите на онази жена, усмихваше се, макар че дяволски добре знаеше какво правеше тя. Прибираше се много късно в дома на Карли и първото му желание беше да я събуди, да я покрие със себе си, да заличи от тялото й всички неприятности и тревоги от деня, да я накара да крещи от удоволствие, а той отново да се почувства мъжът, който искаше да бъде.

Но дали можеше да бъде мъжът, от когото тя се нуждаеше? Това бе въпросът, който през цялата седмица не му даваше мира. Можеше ли да бъде мъжът, който бе готов да забрави миналото, за да има бъдеще с нея?

Трябваше да престане да мисли за това. Това бе ключът. Вместо това щеше да мисли за нея. Тя вече бе завладяла сънищата му. Нямаше абсолютно никаква причина да не завладее и мислите му през деня. Когато бяха лоши, той щеше да се съсредоточи върху нея.

И щеше да се контролира. Тя не биваше никога повече да вижда другата му страна. Никой не биваше. Трябваше веднъж завинаги да престане да дава воля на несдържаното насилие и гнева си.

Оптимизъм. Това бе неговата нова кодова дума.

Страст бе друга хубава дума. Усети тази дума, когато тя стигна до третото копче на строгата блуза, която носеше, и гърдите й започнаха да надничат изпод плата. Красиви гърди, които изпълваха шепите му, с розово кафеникави зърна, които жадуваха за устните му, умоляваха за вниманието му.

Разполагаха с часове преди да кацнат. Колко пъти можеше да я накара да изпита оргазъм? Щеше ли да бъде достатъчно, за да я задържи при себе си, когато всичко това приключеше? Дали сексът беше достатъчно здрава верига, за да я привърже завинаги към него?

За пръв път истински се замисляше за предложението на Дрю. Брат му беше готов да направи инвестиция, която да направи Карли новата Патриша Кейн и щеше да постави Бран начело на новото начинание. Той се пазареше със съдбата, надявайки се, че парите, сексът и обещанието за власт щяха да я накарат да пренебрегне факта, че Бран бе като ходеща бомба със закъснител.

— Покажи ми повече. — Нямаше значение, защото той щеше да намери начин да се погрижи за нея. — Отърви се от този сутиен.

Харесваше му как тя се изчервяваше. Кожата й още бе румена от преживяния оргазъм, устните й бяха подпухнали от целувките му, ала тя все пак успяваше да се изчерви. Можеше хиляди пъти да я доведе до оргазъм и тя пак щеше да си остане невинна.

Внезапно съжали, че Карли не е единствената жена, която е познал. Какъв ли щеше да бъде животът му, ако я бе срещнал преди години? Ако родителите му не бяха умрели и той бе отраснал в някоя спретната къща с бяла ограда, съдбата го бе срещнала с Карли и той се бе оженил за нея?

Пропъди мисълта, защото това не се бе случило и никога нямаше да се случи. Не можеше да бъде невинен с нея, можеше само да я закриля и пази.

Тя захвърли блузата и преди Бран да успее да премигне, разкопча сутиена. Погледът й се стрелна към мястото, където бе изчезнала стюардесата.

— Тя няма да дойде.

Устните на Карли леко се извиха.

— А ако самолетът се разбие?

— Тогава трябва да побързаме.

Нямаше да крие колко силно я желае. От никого. Беше казал на закачливата стюардеса, че ако не иска да види доста скандални секс сцени, не бива да си показва носа, докато самолетът не започнеше да се снижава за кацане.

Жената се бе усмихнала разбиращо, давайки му да разбере, че това не е първото самолетно родео на борда на този самолет, бе му показала къде има презервативи и развеселено се бе оттеглила.

И ако този секс маратон се разчуеше, той нямаше нищо против. Искаше всички до един в „Кейн Корпорейшън“ да разберат, че той принадлежи на Карли. Без значение кой плащаше така наречената му заплата.

— Какви прекрасни гърди — пророни тихо, докато страстта бушуваше в гърдите му. — Защо не ги докоснеш?

Тя обхвана гърдите си, ноктите й с розов маникюр контрастираха с кожата.

— Ето така? Така ли искаш да ги докосвам? — Определено тази игра му харесваше. Натрупаните през седмицата стрес и тревога започнаха да се стопяват.

Ръцете й стиснаха гърдите, палците й затъркаха зърната.

Да, тя не обичаше, когато той беше прекалено нежен. Харесваше й, когато поемаше контрола. Дори засега да се изразяваше само в устни команди. Когато отново се озовеше в ръцете му, щеше да иска той да е малко груб. Неговото момиче не беше крехко цвете. Беше корава, емоционално и физически. Можеше да се справи с него.

— Потъркай зърната между палеца и показалеца.

Тя се подчини, дишането й се учести, когато ги потърка. Зърната й станаха твърди и зачервени от удоволствие.

— Кажи ми нещо, Карли. Обичаш ли, когато смуча зърната ти? — Харесваше му да й говори мръсни думички. Тя не би изрекла подобни, но откликваше на неговите. Ако й позволеше, можеше да се превърне в игрива развратница.

— Да — промълви тя пресипнало. — Обичам, когато смучеш зърната ми, Бран.

Това беше всичко, което той искаше.

— Сега свали полата.

Пръстите й се спуснаха надолу и палците се плъзнаха под колана на полата. Дрехата беше от бяла прозрачна материя, малко в бохемски стил. Харесваше му, но гола я харесваше повече. Тя смъкна полата надолу по краката си. Бе изритала сандалите си веднага щом бяха заели месата си. Той бе забелязал този неин навик. Ако не се налагаше да носи обувки, тя предпочиташе да бъде боса. Когато се приберяха у дома, тутакси ги сваляше. През половината време, докато седеше зад бюрото, обувките й бяха до нея. Можеше да притегли краката й в скута си и да ги разтрива, докато я превърнеше в мъркащо котенце.

Време. Нуждаеше се от повече време, за да създаде вечерни ритуали като разтриване на ходилата, дълги любовни игри в леглото и под душа, докато мие косата й. Тя беше чувствително създание. Щеше да бъде лоялна на мъжа, който й даваше спокойствие и наслада.

Стоеше пред него само по бели памучни бикини, които бяха толкова дяволски мокри, че не скриваха нищо. Приличаше на красива девойка, чийто любим я бе задоволил, но тя очакваше още.

— Ела тук. — Той се намести по-напред и разкрачи бедра, за да се настани тя между тях.

Карли прекоси разстоянието, което ги делеше, приближавайки прекрасното си тяло до неговото. Ръцете му погалиха бедрата й, едва не запяха от радост, почувствали се като у дома в минутата, когато двамата се озоваха кожа до кожа. Бран се приведе и зарови нос между краката й, вдъхна дълбоко аромата й. По дяволите, обичаше това ухание. Искаше винаги да го усеща около себе си. Прокара език по влажния плат, а тя потръпна и простена.

— Моля те, Бран.

Обичаше, когато му се молеше.

— Да. Свали бикините и седни на седалката си. Разтвори широко крака и аз ще ти дам това, което искаш.

Ръцете й се заровиха в косата му.

— Не. Не искам това. Имам предвид, че го искам, но първо искам нещо друго.

Той искаше да й даде всичко. Искаше да поиграе с нея, както би казал зет му. Играта означаваше да изследват границите на сексуалната си връзка. Играта означаваше да открият какво доставя удоволствие и на двамата. Играта щеше да ги обвърже, да изгради интимност помежду им.

— Какво искаш, бебче? Какво искаш повече от това, да почувстваш езика ми?

— Ти да почувстваш моя.

Бран си пое дълбоко дъх. Да, мамка му, и той го искаше.

— Получих медицинските изследвания, според които съм напълно здрав. Повече няма нужда да се притеснявам и въздържам.

— Искам да те вкуся.

— Тогава падни на колене. — Той се отпусна назад. Определено можеше да играе тази игра. — И разкопчай панталона ми. Но внимавай, много съм твърд.

Едва можеше да диша, толкова бе възбуден.

Карли се отпусна на колене между краката му и се нагласи в позата, в която той желаеше. Точно там, където той я искаше. Впи поглед в него, докато ръцете й се придвижиха към копчето на панталона. После смъкна ципа.

— Виждам.

Ръцете му обхванаха облегалките на креслото, пръстите му се забиха в него, за да не се протегне и да не я притегли точно там, където я искаше. Това беше нейното шоу. Засега.

— Какво смяташ да правиш?

Тя облиза пухкавите си устни, в очите й засия светлина.

— Мисля, че ще те целуна.

Пъхна пръсти под ластика на боксерките и освободи възбудата му. Бран въздъхна от облекчение. Върховете на пръстите й погалиха кадифената плът. Цялото му тяло се напрегна от предвкусване на удоволствието.

— Първо го докосни. Поеми го в ръка. Можеш да бъдеш груба. Няма да се счупи.

Пръстите й се обвиха около него и гореща вълна се разля по цялото му тяло. Ръката й се раздвижи. Карли изглеждаше опиянена от възможността да го докосва. Все още им предстояха толкова много съвместни преживявания. Трябваше да се изследват и опознаят. Бран никога не бе прекарвал толкова време е нито една жена. Използваше секса, за да се почувства по-добре, доставяше удоволствие на жената, за да се увери, че и той има място на този свят.

Но не и с нея. С нея Бран искаше и да вземе. Искаше всичко, което тя можеше да му даде. Карли го правеше малко егоистичен. Не беше сигурен дали това е добре, но сякаш му харесваше.

Тя се надвеси над него и изненадващо целомъдрено целуна възбудата му. Той простена от задоволство, а сетне си пое дълбоко дъх, когато езикът й се плъзна надолу.

В гръбнака му избухнаха огнени пламъци, принуждавайки го още по-здраво да се вкопчи в страничните облегалки на креслото. Искаше да вплете пръсти в косата й, да я принуди да го поеме целия.

Застави се да остане неподвижен, докато тя го проучваше с език. Толкова хубаво. Чувстваше се толкова дяволски хубаво.

— Точно това искам — изхъхри той с едва доловим глас. — Устата ти е идеална.

Езикът й описа кръг и се спусна надолу. Той изсъска, когато зъбите й леко го одраскаха, но се наслади на усещането върху кожата си, което отново насочи вниманието му към момента.

Бран сведе поглед към нея и най-сетне си позволи да докосне косата й. Мека и копринена. Като самата Карли. Всичко в Карли беше меко — от тялото до сърцето. Пръстите му се оплетоха в косата й, не я направляваха, по-скоро й подсказваха какво иска. Повече. Повече от устата й върху тялото му. Повече от нея в живота му. Просто повече от самата нея.

Тя не спираше да го люби с уста. Влажно, топло и меко… Бран се остави по течението на божествения поток.

Усети, че не може да се сдържа нито секунда повече. По-късно щеше да прояви егоизъм. Сега искаше да я извиси отново до върховете на оргазма, да почувства стегнатата й женственост.

А още повече — искаше да я гледа.

— Спри. — Той дръпна леко косата й. — Ела тук и ме възседни.

Карли го близна за последен път. Бран я притегли нагоре, нетърпелив да се слее с нея. Никога не се бе чувствал толкова истински, както когато бе дълбоко в Карли Фишър. Когато беше с нея, той не бе най-незначителният брат. Беше Бран, който можеше да я направи щастлива.

Тя го караше да вярва, че и той можеше да бъде щастлив.

Езикът й се преплете с неговия, когато се целунаха. Отначало беше срамежлива, но когато решеше, неговото момиче се отдаваше докрай. Той обожаваше колко щедра и всеотдайна е тя.

Изправи се и плъзна влажните си бикини надолу по бедрата.

— Значи лекарят ти потвърди, че си здрав?

— Да, а ти вземаш противозачатъчни хапчета.

— Повече никакви стриптийзьорки, Бран — закани се тя и се намръщи.

Как можеше да й обясни, че не желае никоя, освен нея? Как можеше да я накара да разбере?

— Повече няма да има никоя друга. Само ти. Само ние.

Той беше решен да се получи. Някак си. Все щеше да измисли начин.

Карли се нагласи в скута му.

— Докато сме заедно.

Той смяташе това да продължи много дълго време. Сграбчи бедрата й и с мощен тласък проникна в нея, сливайки ги в едно. Стисна зъби, за да потисне напиращото желание да се освободи. Тя беше толкова тясна. Той я притискаше здраво, чу стенанието й, когато я изпълни докрай. Бран се сдържаше, приковал поглед в нея, изпълнен с копнеж този миг да продължи вечно.

— За дълго време, Карли. За много дълго. Никога не съм желал жена така, както желая теб.

Тя отново го целуна. Езиците им се извиваха в чувствен танц, докосваха се и си играеха, докато той й даваше време да свикне с него. Задържаше я неподвижно, целуваше устните й. Сетне се плъзна надолу. Изви леко гърба й, за да има по-добър достъп до гърдите й. За това беше жадувал през цялата седмица, да я има отворена и готова за удоволствието, гола и гостоприемна, приветстваща го у дома.

— Ти дори не си свалил дрехите си — прошепна Карли, докато той целуваше гърдите й.

Обожаваше начина, по който тя се гърчеше.

— Следващия път ще ги сваля. Чух, че самолетът разполага с баня, душ и всичко останало. Ще трябва да се изкъпем след всички мръсни неща, които възнамерявам да направя с теб.

Време беше да започва. Имаха само още пет часа. Може би щеше да успее да осъществи всичко, което искаше. Можеше да я люби с часове, но след ден отново щеше да е на работа и ако всичко вървеше по план, по някое време тази седмица мисията им щеше да приключи. Той трябваше да се увери, че когато изпълнеха задачата си, тя щеше да тръгне заедно с него.

Бран стисна бедрата й.

— Ела. Отведи и двама ни там, където искаме да бъдем.

Никога досега в живота си не бе правил секс без презерватив. Не искаше нищо да ги разделя. Изведнъж го осени мисълта, че едно бебе щеше да е добър начин да накара Карли да остане при него. Тя щеше да се омъжи за него. Това щеше да я задържи при него. Едно дете щеше да ги свърже завинаги.

Внезапно в ума му изплува картина на Карли с бебе.

— Целуни ме. — Ставаше емоционален. Тя го правеше такъв. Никой друг в живота му, освен нея, не бе успявал да извади наяве чувствата му. Гняв, ярост, всичко това винаги клокочеше под повърхността. Но Карли го караше да чувства нещо повече. Карли го караше да желае повече.

Тя се приведе напред. Не промени ритъма си, докато синхронизираше движенията си с неговите.

Двамата препускаха към шеметните висини, вкопчили се един в друг.

Той усети как ноктите й се забиват в плата на ризата му. Обичаше, когато тя подивяваше и го белязваше. Карли потръпна в обятията му, когато достигна върха.

Оргазмът й възпламени неговия. Завладя го божествено удоволствие, докато мъжествеността му проникваше все по-надълбоко.

Карли се притисна към него, тялото й обви неговото.

— Значи това означава да правиш секс в самолет?

— Да. Мисля, че трябва да станем редовни пътници. — Той въздъхна и се отпусна. Дрехите му бяха тотално раздърпани, но не му пукаше. Нищо нямаше значение, освен жената в обятията му. Целуна я. Двамата изглеждаха блажено отмалели, опитващи се да удължат този миг.

Бран искаше вълшебството да продължи безкрай.