Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (23)

23
Шарлот Силвър. Готова за игра

Открито първенство на САЩ

август 2016

Чарли гледаше как Карина Гайгер отговаря блестящо на въпросите на репортерката от ESPN. Двете жени стояха в дългия коридор, който водеше от съблекалнята към корта на „Артър Аш Стейдиъм“. Бяха заобиколени от рамкирани черно-бели снимки на всички шампиони, които бяха играли на този корт или година, или десетилетие, или половин век преди тях: Щефи, Пийт, Андре, Роджър, Стефан, Дженифър, Марко, Криси, Мартина, Риналдо, Джон, Серина, Джими, Наталия, Винъс Рафа, Анди, Мария. Иначе не беше изискано или особено впечатляващо — просто коридор без прозорци, който й се струваше тъмен и създаваше малко индустриално усещане, ако не бяха легендите, които се взираха в тях от всички посоки.

— Какво се надявате да постигнете на този мач днес? — обърна се репортерката към Карина, като тикна микрофона под брадичката й.

Карина, обикновено дружелюбна, не можа да възпре презрителното изражение на лицето си.

— Да постигна? — попита тя на английски с акцент. Погледна остро репортерката. — Е, не съм дошла тук днес да усъвършенствам бекхенда си — каза тя и отново нахлузи грамадните си слушалки.

— Успех, Карина! — провикна се репортерката, но Карина вече бе преметнала на рамо сака с ракетите си и се беше отправила към вратата, където щеше да подскача и да крачи насам-натам, чакайки Чарли да приключи с интервюто си, за да може излизането на двете на корта да бъде официално оповестено.

— А тук стои Шарлот Силвър, поставена под номер две в световната ранглиста на женския тенис и явно фаворитка на публиката на Флъшинг Медоус днес. Шарлот, как се чувстваш точно в момента?

Репортерите обожаваха този въпрос, а всеки състезател в историята на играта отговаряше с вариация по темата: „Точно сега се чувствам наистина уверен/а във формата си. Готов/а съм“.

И Чарли каза именно това. Беше изненадана, както винаги, когато репортерката закима ентусиазирано, сякаш Чарли току-що бе споделила невероятно откровение.

— Сигурно е доста вълнуващо преживяване да стоиш в компанията на такива легенди — отбеляза жената; начервената й уста кръжеше на сантиметри от микрофона.

Чарли зачака въпроса, но, както често се случва, такъв не последва.

— Определено — каза Чарли, като я гледаше право в очите. Видя как обективът на камерата се доближава за снимка в близък план над рамото на репортерката. — А това е особено важна вечер за мен. Ще бъде предпоследното ми Открито първенство на САЩ изобщо.

Чарли почувства как тишината се спуска над коридора, преди да я чуе.

— Това означава ли… Да не искаш да кажеш… Това оповестяване на оттегляне ли е? — изпелтечи репортерката.

Чарли се наведе напред и забеляза Дан да й намига. Той и Джейк вече знаеха плана й, но това щеше да е първият път, в който баща й щеше да чуе за него. Тя взе микрофона и вместо да отговори на репортерката, отклони поглед настрани, право към баща си:

— Да, такова е. Независимо дали ще спечеля, или ще загубя тук тази вечер, ще играя професионално само още една година. Откритото първенство на САЩ догодина ще бъде последният ми голям турнир.

Изненадата върху лицето на господин Силвър можеше да съперничи само на тази на репортерката, която явно не беше подготвена да се отклонява от обичайния сценарий преди мача. Тя се закашля, понечи да зададе въпрос, а после спря. Накрая, каза:

— Не е ли необичайно за състезателка, която е само на двайсет и пет и по всеобщо мнение на върха на кариерата си, да се оттегли? Някакво допълнително обяснение за решението ти? Какво следва оттук нататък за Шарлот Силвър?

Чарли каза само:

— Извинете ме, но ми предстои да играя мач.

— Да, да — промърмори репортерката, очевидно напълно забравила повода за интервюто, предвид сензационната новина, до която се беше добрала. — Желаем ти успех днес. И винаги.

Чарли моментално почувства как ръката на баща й се сключи върху рамото й. Обърна се да го погледне и се хвърли на врата му.

— Време е — прошепна, заровила лице във врата му.

— Сигурна ли си? — попита той, така че само тя да го чуе.

Тя се дръпна малко назад и кимна:

— Да. Още една година. Най-накрая ми се струва достатъчно.

Около очите на баща й се появиха ситни бръчици, когато се усмихна:

— Повече от достатъчно е; невероятно е колко много постигна. Колко старания положи. Но най-хубавата част е, че и сама чувстваш това. Винаги съм искал това за теб.

— Знам, татко. И го оценявам, повече, отколкото предполагаш.

— Шарлот? Карина? Време е за представянията — провикна се Изабел, като погледна огромния дигитален часовник, който отброяваше секундите от високото си място над входа на корта.

Баща й я целуна по бузата. Зад него Дан й се ухили и й отправи многозначителен поглед, а Джейк вдигна окуражително палци. Един от служителите на турнира направи знак на антуражите на Чарли и Карина да го последват през друг изход, където щеше да ги придружи до съответните им места в ложите за близките на играчите. Вратата, водеща към корта, беше само за играчите. На жените щеше да им се наложи да минат през нея сами.

Чарли заслуша, докато коментаторът изреждаше най-важните моменти и постижения в кариерата на Карина: достигнала до номер едно в световната ранглиста; класирала се за финалите на Голям шлем шест пъти и спечелила три от тях; най-младата жена в последните десет години, спечелила два последователни Шлема. На екрана се виждаше как шумната американска публика я аплодира, както биха аплодирали всеки състезател на финала, но беше очевидно, че се вълнуват за Чарли. Когато коментаторът започна да изрежда постиженията на Чарли, публиката удави гласа му. Чарли се опитваше да го слуша как описва биографията й, да го чуе как се опитва да побере двайсет и няколко години от живота й в един-единствен абзац, но шумът и емоцията бяха твърде непреодолими. Когато най-накрая дойде време да направи първите си стъпки на легендарния корт, беше толкова зашеметена, че се наложи Изабел да я побутне настойчиво.

Аплодисментите бяха оглушителни. Звучаха, сякаш започваха в секторите най-близо до мястото, откъдето бе влязла Чарли, и се носеха на вълни от ложа на ложа, от сектор на сектор и от едната до другата страна със силата на ураган. На целия стадион нямаше и един човек, който да е останал седнал на мястото си: изглеждаше, сякаш абсолютно всеки един от двайсет и трите хиляди души, излезли през тази великолепна августовска вечер, бе на крака, надаваше възгласи и ръкопляскаше. Когато вдигна ръка и им помаха, те отговориха с мощен рев. Чарли почувства вибриращото ехо в гърдите си, развълнуваните викове, които почти граничеха с истерия.

Докато подреждаше ракетите си до стола и отваряше първата си бутилка „Гаторейд“, Чарли хвърли поглед към ложата за близките си. На най-първия ред бяха Джейк и Бенджи, седнали един до друг. Несъмнено камерите на стадиона се възползваха с пълна сила от шанса да заснемат купища кадри с тях двамата: Sports Illustrated току-що бяха пуснали новия си брой, първия път в историята, когато представяха на корицата си спортист, открито признал гей наклонностите си. Бенджи беше сниман в екипа и каската си на „Долфинс“, с ярък грим под очите, взирайки се право в обектива на камерата, с издути от мускули ръце, скръстени върху масивните му гърди. Заглавието над снимката гласеше „ПРЕГЛЪТНЕТЕ ГО“ с едър бял шрифт, а точно отдолу, с по-малки букви: „Любимият куотърбек на футбола разкрива наклонностите си и изобщо не му пука какво мислите по въпроса“. Както се очакваше, медиите бяха пощурели, когато Бенджи за пръв път оповести новината по-рано през лятото, но след няколко седмици на неспирно отразяване и грижливо режисирани изявления в негова подкрепа от страна на Националната футболна лига историята започваше да отшумява. Чарли никога не беше виждала Джейк по-щастлив. До тях седяха баща й и Ейлийн. За следващия месец беше планирана малка сватбена церемония в тесен семеен кръг и Чарли вече им беше избрала подарък: два билета за околосветско пътешествие, за да изследват, да се отпуснат и, надяваше се, да я посещават в далечни градове.

На реда зад тях бяха Пайпър и Ронин, които щяха да заминат със среднощен полет за медения си месец в Южна Америка. Пайпър улови погледа на Чарли и отвори очи толкова широко, че Чарли избухна в смях. Чарли кимна. Пайпър я погледна с изражение, което казваше: Сериозно ли?, и хвърли лукав поглед към дясната си страна, където седеше не друг, а Зийк Лейтън, който махаше бодро на Чарли и се опитваше да влезе в обектива на камерите. Всеки път, щом някоя камера го уловеше и покажеше образа му върху огромните екрани, осеяли стадиона, публиката полудяваше. На третия и последен ред Дан седеше сам. Тя знаеше, че баща й, Джейк, а вероятно и Пайпър, го бяха поканили да седне при тях, но той обичаше да гледа от мястото си зад другите и да проучва всяка точка със съсредоточеното внимание на хирург по време на операция. Щеше да пресмята и анализира. Щеше да я призовава със силата на волята си да спечели. А когато всичко свършеше, след като бе спечелила убедително или беше претърпяла унизителна загуба, или нещо по средата, той щеше да обвие ръка около нея и да я попита дали иска да пробват новия корейски ресторант за нудли, за който беше прочел. Чарли го видя как масажира челото си, описвайки нервни кръгове, но въпреки това му се усмихна.

Загрявката мина толкова бързо, че хвърлянето на монетата почти завари Чарли неподготвена. Когато главният рефер й даде знак, че е спечелила, тя автоматично избра да бие сервис. Карина й хвърли суров поглед и се оттегли обратно към стола си. Жените щяха да имат една последна минута тишина, преди играта да започне официално, но Чарли я повика по име.

Момчетата и момичетата, които носеха топките, страничните съдии, главният рефер и хилядите фенове до един гледаха как Карина бавно се обърна. Огромното й тяло, цялото само мускули, беше изненадващо гъвкаво и тя измина разстоянието до мрежата на три дълги крачки. Повдигна вежда.

Чарли се отправи към мрежата и застана по-близо до Карина, отколкото се харесваше на която и да е от двете: остро си даваше сметка за присъствието на камерите и искаше никой да не я чуе. Когато се наведе, с устни, почти докосващи ухото на противничката й, и с бързо биещо сърце, тя каза:

— Съжалявам за онова, което направих в Чарлстън. Беше нечестен начин да победя.

Карина направи две стъпки назад и я погледна в очите. Удържаха взаимно погледите си за няколко секунди, после Карина кимна:

— Благодаря.

Обратно в стола си, Чарли отпи глътка „Гаторейд“ и отхапа от банана. Трийсет секунди до старта. Хвърли последен поглед към ложата на близките си и почувства огромен прилив на благодарност за хората в живота си, а после, в последните останали секунди, измъкна ламинираната снимка, която държеше в сака с ракетите си, откакто се помнеше, и я подпря на страничната облегалка на стола си. Днес майка й щеше да гледа от най-хубавото място на трибуните.

Чарли стигна с подтичване до мястото си в очертанията на корта, докато Карина вървеше с големи крачки към своето. Заподскача на пръсти, очаквайки нервите й да се успокоят, да я обземе познатото завладяващо чувство на спокойствие. От другата страна на мрежата съперничката й си поемаше дъх на големи, жадни глътки, очевидно опитвайки се да овладее собствения си твърде силен прилив на адреналин. Главният рефер се приведе напред и с властен глас обяви:

— Първи сет. Шарлот Силвър, готова за сервис. Започнете играта!

Чарли си пое дълбоко дъх и се опита да го изпусне възможно най-бавно. Случваше се. Заби пети в земята, подхвърли топката три пъти и с ясен ум я запрати във въздуха. Топката изчезна в прожекторите на стадиона и за миг Чарли почувства да я пробожда паника и несигурност, но въпреки това устреми тялото си напред, в съчетание от мускулна памет, вяра и пламенна надежда, знаейки, че е готова за всичко.