Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (13)

13
Принцесата на тениса

Даниел Айлънд, Южна Каролина

април 2016

— Ааааах! — изкрещя Чарли, когато ракетата й влезе в съприкосновение с издигащата се топка точно в центъра. Плавно се понесе обратно, почти без да докосва мрежата, преди да се приземи толкова близо до очертанията на корта, че Чарли не беше сигурна дали е вътре. Рядко пъшкаше — смяташе го за противна и неподобаваща на дама стратегия, която някои от жените използваха, за да отвличат вниманието на съперничките си — но този път това беше чисто биологичен отговор на това, че удари топката с всяка частичка от силата си. Пискливото сумтене се беше откъснало неволно от устните й. Беше ужасена, но трябваше да признае, че чувството е хубаво.

— Трийсет:нула — обяви жената страничен съдия в микрофона си от високия си стол отстрани до корта.

— Оспорвам! — ревна Карина, сочейки с едрата си ръка към очертанията на корта. — Топката беше отвън!

— Госпожица Гайгер оспори решението. Ще преразгледаме точката — обяви реферът.

Сърцето на Чарли блъскаше силно от изтощението и възбудата. Играеха вече от два часа и половина и само две точки я деляха от спечелването на целия турнир в Чарлстън. Пое си няколко пъти дълбоко дъх през носа и го изпусна през устата, като се разхождаше бавно, за да не напряга краката си. Когато хвърли поглед към ложата за близките на играчите, видя, че всички — баща й, Джейк, Дан и Тод — са отместили погледи от нея и вниманието им е насочено към грамадните екрани отгоре в очакване да започне повторението.

Бавно, съвсем бавно, камерата се фокусира върху изстрела на Чарли: топката мина плавно над мрежата, описвайки почти съвършена дъга по пътя си към очертанията на корта. Там, точно преди да се приземи, камерата даде близък план, така че се виждаха само топката и няколко сантиметра от лентата, маркираща очертанията на корта. На възможно най-забавен кадър топката измина разстоянието до очертанията на корта и — туп! Влакънцата по повърхността й одраскаха най-задния край на линията. Подобна на сянка графика от забавения кадър го потвърди: имаше един сантиметър — може би по-малко — застъпване между топката и очертанията на корта. Но само толкова й трябваше. Тя вдигна юмрук и тържествуващо го сви и отпусна няколко пъти, едновременно с ликуването на тълпата. Тод скочи на крака, вдигна двете си ръце над главата и изкрещя:

— Да, Чарли! Сега довърши това!

— Резултатът ще остане трийсет:нула — обяви спокойно реферът. — Карина Гайгер няма право на повече оспорвания.

Карина плесна ракетата в крака си толкова силно, че сигурно я заболя, и изкрещя:

— Mach es dir selber!^[1]

Опитвайки се да запази спокойствие, Чарли отиде до очертанията на корта и направи знак на момичето, разнасящо топките, което моментално дотича и й подаде две. Чарли пъхна първата в джоба на черните си долни шорти. Ритмично подхвърли втората един, два, три пъти, а после я запрати във въздуха. Късното следобедно чарлстънско слънце бе ослепително, но тя беше тренирала на достатъчно ярка слънчева светлина, за да остане съсредоточена върху топката. Загледа я как се издига към небето, а после точно в идеалния момент, точно когато топката достигаше връхната точка на издигането си, Чарли отскочи от земята, изпъна дясната си ръка назад, за да запрати удар над глава, и се хвърли след нея със силата на цялото си тяло.

Топката се приземи от вътрешната страна на линията на сервиса, но Карина дори не стигна близо до нея. Ас. Радарният екран в дъното на корта показа скоростта на сервиса: сто шейсет и пет километра в час. Тълпата нададе рев.

— Четрийсет:нула — обяви реферът. — Мач пойнт.

— Чарли! Чарли! Чарли!

— Тишина на корта, моля — каза жената, но публиката не й обърна внимание.

Съперничката на Чарли имаше вид, сякаш изпитва физическа болка, което вероятно беше така; мачът продължаваше вече официално два часа и трийсет и осем минути. Момичетата си бяха поделили първите два сета, като всяка беше спечелила по един с тайбрек, а сега резултатът в третия сет беше 5:4. И двете бяха подгизнали от пот, дишаха тежко и започваха да усещат началото на онова, което — знаеха — щяха да бъдат многочасови убийствени спазми в мускулите на краката. Температурата беше почти трийсет и три градуса.

Мач пойнт, мач пойнт, мач пойнт, повтаряше си наум Чарли отново и отново, преди да си поеме дълбоко дъх, за да се успокои и да остане съсредоточена. Ако не можеше да обуздае и овладее адреналина, който бушуваше в тялото й, рискуваше да провали целия мач; ръцете й щяха да започнат да треперят, краката й щяха да станат нестабилни, концентрацията й щеше да се наруши. Поемайки дълбоко и продължително дъх, тя се застави да огледа кордажа на ракетата, докато се опитваше да успокои сърдечния си ритъм.

Момичето, което носеше топките, се появи отново. Чарли пое една хавлиена кърпа и попи челото си. Избра една от двете топки, които момичето държеше на нивото на очите й, и бавно, обмислено се приближи до очертанията на корта. Това беше. Там свършваше мачът, там беше моментът, в който Чарли щеше да извоюва третата поред в кариерата си титла на сингъл в турнир от Висшите. Когато хвърли поглед през мрежата, точно преди да запрати топката във въздуха, видя Карина да стои до очертанията на корта. Вместо да е заело позиция в готовност да посрещне сервиса на Чарли, момичето се беше превило надве с глава между яките си колене. Не беше контузена, нито й бе прилошало, доколкото Чарли можеше да прецени от това разстояние, а си даваше няколко допълнителни секунди да си поеме дъх и да забави темпото.

Правилата на играта диктуваха, че Чарли като сервиращ играч трябва да изчака, докато посрещащият играч е готов, но те постановяваха също и че посрещащият играч трябва да е готов в приемлив срок от времето, през което сервиращият е готов. Карина знаеше, че Чарли никога няма да изпрати топката в сервис, докато тя не е готова; Чарли знаеше, че Карина знае, и освен това знаеше, че Карина умишлено забавя темпото, за да я обърка. Карина вероятно залагаше на факта, че главният рефер никога нямаше да отсъди забавяне на гейм или мач пойнт, да не говорим пък за точка за спечелване на турнира. Явно водеше психологическа война, за да се опита да изкопчи всяко дребно предимство от един почти изгубен мач. Беше подло и неспортсменско и действаше: Чарли почувства как се разгневява все повече и повече, докато стои до линията на сервиса, подхвърляйки топката отново и отново, докато чака Карина да вдигне поглед и да даде знак, че е готова да продължи да играе.

Докато съперничката й протягаше ръце към пръстите на краката си, Чарли хвърли поглед към трибуните. Тод отвърна на погледа й, сякаш я бе призовавал със силата на волята си да вдигне очи.

— Сервирай — изрече той само с устни.

Очите на Чарли се разшириха. Беше ясно какво казва той, но как би могла? Тя погледна главната съдийка, която не изглеждаше смутена, а после обратно към Тод. Очите му се бяха присвили; гледаше я на кръв. „Сега!“, изкрещя той безмълвно.

Това беше едно от нещата, които Тод вечно й натякваше по време на тренировките им. Тези жени не бяха членове на семейството, не бяха приятели, не бяха дори случайни познати; бяха врагове. Те излизаха там, на корта, и прекарваха всеки миг в опити да разстроят концентрацията ти, да преодолеят ударите ти, да надхитрят стратегията ти и да смажат намерението ти. Те впрягат в действие всяко евентуално предимство и ако искаш дори най-малък шанс да ги победиш, ти също трябва да играеш играта. Като състезател, а не като момичето, което се опитва да спечели короната на кралица на училищния бал. Чарли мразеше тази лекция, но беше ясно — поне в този момент — че Тод е прав. Съперничката й не прекарваше безсънни нощи в размишления за доброто спортсменство. Защо трябваше Чарли да го прави?

Без да мисли повече, Чарли застана стабилно в очертанията на корта, подхвърли топката веднъж върху ракетата и я запрати във въздуха. С ъгълчето на окото си видя как Карина реагира и протяга ракетата си към топката, която полетя извън границите на корта. Точно на това се беше надявала Чарли: стига посрещащият играч да се опита да върне топката, това бе достатъчно, за да се смята, че е готов да приеме сервиса.

За момент никой не осъзна какво се бе случило, но после главната съдийка се приведе напред към микрофона си и обяви: „Гейм. Сет. Мач. Турнир. Поздравления на Шарлот Силвър за спечелването на Откритото първенство на Волво Кар 2016“ — и публиката полудя.

Чарли моментално вдигна двете си ръце във въздуха и нададе тържествуващ вик. Шумът от ликуващата публика на Централния корт в съчетание с бушуващия в нея адреналин, правеше всичко по-ясно, по-силно и по-отчетливо. Това беше. Можеше да го почувства. Тази победа със сигурност щеше да я изстреля в челната десетка в ранглистата и да подобри шанса й да се нареди сред тенисистите, подбрани за участие в предстоящото Открито първенство на Франция. Щеше да даде знак на жените на върха в ранглистата, че тя е сериозен съперник. Тази победа щеше да развълнува приятно представителите на „Найки“, да увери „Сваровски“, че са подписали договор с подходящата жена и несъмнено да насърчи отправянето на други възможни предложения за рекламни договори. Чарлстън не беше най-големият турнир за годината, но беше престижен. Първото място там беше истински сериозно постижение.

След като вдигна ръка да намести миниатюрната си кристална коронка, Чарли се обърна към ложата за близките си. На първия ред Тод, седнал до представителка на Женската тенис асоциация, направо сияеше. Джейк снимаше гледката с телефона си. Хвърли на Чарли огромна усмивка и й направи знак да се усмихне за камерата. От дясната страна на Джейк имаше празно място, където само мигове преди това бе седял Дан. Къде избяга вече? Толкова ли не можа да остане още десет секунди да ме поздрави?, помисли си тя раздразнено. Но всъщност баща й, седнал в реда зад тях, иначе празна редица от четири места, бе този, чийто вид я смути. Той беше единственият, който все още седеше със сгънати в скута ръце; телефонът му не се виждаше никъде. Вместо това гледаше с леко тъжно изражение как Тод и Джейк ликуват. Дали клатеше глава? Чарли проточи врат да види по-добре. Когато улови погледа й, баща й се усмихна, но в усмивката нямаше и помен от щастие. И тя моментално разбра.

— Ъъ, мисля, че тя ви чака — прошепна на Чарли момичето, което разнасяше топките, и посочи отсрещния край на мрежата. Там, застанала с крака, разтворени на ширината на бедрата и с ракета, която държеше опряна на корема си, стоеше Карина. Момичето се взираше в Чарли с несдържана омраза.

Когато Чарли тръгна към мрежата, погледът на Карина остана все така втренчен.

— Ти си не само развратница, но и измамница — прошепна Карина.

Чарли се олюля и залитна назад, сякаш я бяха ударили. Никога не беше чувала обикновено приветливата и вежлива Карина да говори така.

— Моля? — попита тя, подразнена, че гласът й бе толкова несигурен.

— Мислех, че си различна, но много съм грешала.

Чарли стоеше слисана и онемяла. Нима това момиче, което бе крещяло, бе обсипвало съдиите с обиди и беше оспорвало всяка точка през целия мач, което и само се беше опитало чрез измама да спечели мач пойнт, наистина току-що беше изрекло тези неща?

— Една състезателка трябва да е много умела и дръзка, за да спечели точката, когато противничката й не е готова — каза Карина, а после, преди Чарли изобщо да успее да реагира, Карина посегна и дръпна ръката й в силно като менгеме ръкостискане. Разтърсвайки ръката на Чарли нагоре-надолу, докато я заболя, тя безцеремонно я пусна, лепна си престорена усмивка и почти изкрещя: — Страхотен мач, Шарлот. Би трябвало наистина да се гордееш със себе си — преди да си грабне чантата и да напусне корта.

Чарли запрати задължителните няколко топки към трибуните, за да отбележи победата си, изправи се за връчването на трофея и провежданите на корта интервюта, и позира за снимки със спонсорите на турнира, а когато свърши, изпита неописуемо облекчение да открие, че съблекалнята е празна. Застана пред огледалото над мивката, взирайки се в поръбената с кожа черна пола, обсипаните с блестящи кристали маратонки и блещукащата корона, и внезапно се почувства нелепо в същия екип, който само часове по-рано я беше карал да се чувства толкова силна. Сълзите, за щастие, дойдоха едва когато застана под изгарящо горещия душ и си позволи да премисли всички неща, които Карина бе казала. Дали всички мислеха, че тя е с Марко, защото е толкова известен? Дали беше победила с измама? Беше ли от хората, които вършеха такива ужасни неща?

Чарли стъпи върху една хавлиена кърпа и за миг остана на хладния въздух, оставяйки стичащата се по нея вода да изсъхне. Не бързаше да се облича за празничната си вечеря във „ФИГ“, където щяха да са се събрали най-малко двайсет души от Женската тенис асоциация, турнира и целият й антураж, за да честват победата й. Дали всички щяха да надигат чашите си с шампанско с мисълта, че вдигат тост за една измамница? Беше неописуемо унизително. Може би можеше да се оправдае, че й е призляло или че е получила спазъм в крака, или нещо друго, и да се прибере в хотелската си стая? Не, каквото и да беше оправданието й, щеше да привлече повече внимание, отколкото ако наистина отидеше за два часа, усмихваше се и се оттеглеше рано. Ако го изиграеше както трябва, в девет можеше вече да е под завивките си.

— Чарли? О, извинявай, не се усетих.

Чарли подскочи от изненада, когато осъзна, че не е сама, но моментално разпозна гласа. Марси.

— Марси, привет? Какво правиш тук?

Бившата й треньорка се усмихна и Чарли почувства как я залива вълна от облекчение. Не се бяха виждали от много месеци и Чарли често се беше питала каква ли щеше да е първата им среща. Марси изглеждаше точно както в спомените на Чарли, с правата си, изключително гъста руса коса, прибрана на тила, в онези делови конски опашки, които не помръдваха и на милиметър и бяха еднакво подходящи както за гимнастическия салон, така и за официален банкет. Както винаги, беше небрежно облечена в бели джинси и пуловер с остро деколте, който подчертаваше стегнатата й фигура и тена, и вървеше с леко пружинираща походка, която я правеше да изглежда по-скоро около двайсет и пет годишна, отколкото на трийсет и осем. Бяха минали единайсет години, откакто Марси се беше оттеглила от професионалния тенис, и въпреки това все още изглеждаше възможно да вземе ракета и да победи всеки, показал се достатъчно глупав да я предизвика.

— Извинявай, че ти се натрапих така — каза Марси, прекоси разстоянието между тях и подхвърли на Чарли хавлиена кърпа.

— Благодаря — отвърна Чарли и уви малката кърпа от дращещ, груб памук възможно най-стегнато под мишниците си. Забеляза как челото на Марси се набразди леко. — Наред ли е всичко?

— Съжалявам да съм вестоносецът с лошите — е, поне много дразнещи новини, — но хората от допингконтрола са тук. Чух ги да питат на регистратурата за играчите къде да те намерят. Предположих, че си тук, и исках да те предупредя. Ще пристигнат всеки момент.

— Сериозно? Сега? Точно сега ли? — Чарли знаеше, че звучи подразнено, както се очакваше, но от дълго време насам това беше най-добрата новина, която чуваше: щеше да й се наложи да остане в съблекалнята, през цялото време достатъчно близо, за да е пред погледа на служителите от допингконтрола, докато урината й се сгъсти достатъчно, за да я изследват. Което, след почти тричасов мач, в който беше погълнала литри вода, можеше да отнеме час. Или два. Един от моментите, в които играчите най-много се ужасяваха да не бъдат подложени на тест, беше точно след мач, защото това можеше да отнеме цяла вечер. Точно сега звучеше божествено.

— Знам — Марси клатеше съчувствено глава. — Надявам се да мине бързо. Заслужаваш да празнуваш.

— Съмнявам се, че Карина би се съгласила с теб. — Гласът на Чарли й изневери.

Марси разбра моментално.

— О, Чарли, не си причинявай това. И двете с теб знаем, че играта се промени. Колко пъти сме говорили за това? Милион? Ти имаше душевната сила да се върнеш в игра след загуба в първия сет, доминира при тайбрека във втория сет и я победи съвсем честно и почтено в третия. Останалото е без никакво значение.

Чарли познаваше бившата си треньорка достатъчно добре, за да знае, че тя не мисли наистина всичко, което каза. Да, Чарли беше показала страхотна психическа издръжливост и, да, определено беше демонстрирала впечатляваща стратегия и игра на корта, но дълбоко в сърцето си знаеше, че не биваше да изпълнява онзи последен сервис, докато Карина не заеме позиция. Независимо колко подло беше намерението на съперничката й, Чарли можеше така или иначе да спечели сета — щеше да го спечели — и нямаше да стои там точно тогава, гола в стерилно помещение, твърде засрамена, за да се наслади на победата, която наистина заслужаваше. И Марси също го знаеше.

Вратата на съблекалнята се отвори. Чарли и Марси си размениха погледи точно преди пред тях да се появи служителката от допингконтрола: набита, яка жена в спортно долнище и пуловер с надпис „Антидопингова програма за тенис“.

— Шарлот Силвър? Аз съм Тереза Беърд и съм представител на Програмата. Идвам да ви уведомя, че ще извършим стандартен тест за анализ на урина, за да се уверим, че правото ви да се състезавате, е още в сила. Имам ли съгласието ви?

Съгласието й. Все едно имаше избор по въпроса! А времето, избрано за този тест след мача, вероятно беше наказанието й за пропускането на другия рано сутринта в деня, когато беше преспала в хотелската стая на Марко. Щом някой играч пропуснеше тест по време на часа, който беше посочил като приемливо време, служителите можеха да се появят буквално по всяко време и навсякъде: в някой ресторант, на шоу на Бродуей, на летището, в апартамента на приятел, на семейно събиране. Ако състезателят не се съгласеше да се подложи на теста в избрания от служителя момент, това се докладваше като провал и незабавно се налагаше наказание като при употреба на допинг.

Чарли нямаше да спори:

— Съгласна съм. Трябва обаче да ви предупредя — не съм сигурна, че мога да дам урина точно сега.

Жената кимна. Знаеше, че обикновено така стояха нещата веднага след продължителен мач.

— Да опитаме ли? После, ако не се получи, можете да се облечете и ще почакаме.

Марси повдигна вежди към Чарли, сякаш за да каже: „Леле, това звучи страхотно“. Чарли й помаха леко и изрече само с устни: „Благодаря“.

— Марси? Имаш ли нещо против да кажеш на татко и Джейк, че може да съм заета за известно време и не трябва да ме чакат? Ще се срещна с тях в ресторанта веднага щом приключим тук. — Беше й неудобно да моли Марси да намери семейството й, да й натрапва среща, която със сигурност щеше да я накара да се почувства неловко — да не споменаваме, че със сигурност щяха да стоят заедно с Тод, докато я чакат — но нямаше избор: след като официално дадеше съгласието си за теста, се смяташе, че той вече е в ход, и на Чарли нямаше да й позволят да използва мобилния си телефон, докато не успее да се изпишка в чашката.

— Разбира се — каза Марси и вдигна на рамо голямата си платнена чанта. — И отново, поздравления, Чарли. Наистина заслужаваш това. — Едва след като Марси излезе, Чарли си даде сметка, че не я беше попитала нищо за нея или за съпруга й. Странно беше да осъзнае, че сега определено бе изключено да пита за усилията им да заченат бебе.

— Готова ли сте да пробвате, госпожице Силвър? — Гласът на жената беше рязък, отегчен.

— Моля ви, наричайте ме Чарли. Съжалявам, вече напълно забравих името ви. Предстои ни да влезем заедно в кабинка на тоалетна, така че вероятно е редно да си говорим на малко име.

— Казвам се Тереза Беърд. Можете да ме наричате госпожица Беърд.

Жената бе заета да развива широка капачка от пластмасова чашка.

— Ясно. Госпожица Беърд значи. И, да, готова съм.

Чарли тръгна към първата кабинка. Приведе се над тоалетната чиния, обърна се с лице към госпожица Беърд, която стоеше точно пред кабинката с отворена врата, и пое пластмасовата чашка от нея. С две ръце я задържа под хавлиената кърпа, която все още беше увита около гърдите й, но госпожица Беърд се прокашля.

— Наистина се извинявам, но трябва да мога да виждам чашката по време на даването на урина.

Чарли вдигна поглед, все още полуизправена, докато държеше чашката вдигната към тялото си.

— Наистина ли?

— Да.

— Добре тогава — Чарли остави кърпата си да падне на пода. Върна чашката на място, задържа я и се постара да се отпусне. Най-накрая, сякаш след цели минути, почувства как чашката се стопля в ръката й. Като внимаваше да не оплиска никоя от двете, Чарли я вдигна с победоносен жест. А после видя: урината й беше напълно бистра. В чашката със същия успех можеше да има вода.

— По дяволите — изруга.

— Ще изчакам тук навън.

Когато Чарли се появи миг по-късно, облекчена, че отново е увита в кърпата, госпожица Беърд си водеше записки в малък подвързан с кожа бележник.

— Ще трябва да изчакаме — промърмори тя, без да вдига поглед.

— Още нищо, нали? — попита Чарли. — Може ли да се облека?

— Да — каза жената и стисна устни.

На Чарли й беше нужна цялата й енергия, за да не изсъска в отговор нещо противно. Опита се да си напомни, че едва ли е възможно тази жена да се наслаждава на работата си, която в основни линии се заключаваше в това да прекарва дните си в тоалетни кабинки с непознати по целия свят, затова си пое дълбоко въздух и се отправи към шкафчето си. Госпожица Беърд я последва и я загледа, но се държеше на почтително разстояние, докато Чарли навличаше анцуг. Щеше да си облече истински екип, когато цялото изпитание приключи.

— Само ще отида да се гримирам, окей?

Госпожица Беърд я последва при умивалниците и преглеждаше някакви документи, докато Чарли изсуши косата си със сешоар и я изправи. Стомахът й ръмжеше от глад, но внимаваше да не яде нищо, защото после щеше да ожаднее, а пиенето на каквото и да е точно сега щеше само да удължи цялото ужасно преживяване. Хвърли поглед към часовника си: по това време вече трябваше да пристига във „ФИГ“.

Чарли пробва отново, но безуспешно.

— Не се тревожете, ще се получи — каза госпожица Беърд. Това беше първото далечно подобие на успокоителна реплика, което бе изрекла досега.

Мобилният на Чарли иззвъня. И двете с госпожица Беърд видяха на екранчето да се изписва: Татко.

Чарли загледа как телефонът звънна три пъти, знаейки, че не й е позволено да го вдигне, но на четвъртото позвъняване госпожица Беърд й направи знак да отговори.

— Здрасти, татко. Още съм в съблекалнята. Една дама от Програмата е тук за тест и не мога да се изпишкам, така че може да отнеме известно време. Но тя беше така добра да ми позволи да отговоря, така че можеш да ме поздравиш за голямата ми победа.

— Поздравления — каза баща й с безизразен тон.

— Татко. Хайде сега. И двамата знаем, че Карина умишлено бавеше достигането на мач пойнт.

— Ммм. — Винаги, когато баща й мънкаше, това означаваше, че не е съгласен. Чарли знаеше това, но както правеше винаги, когато знаеше, че баща й е недоволен от нея, продължи да говори.

— Искам да кажа, наистина. Какъв избор имах? Страничната съдийка беше напълно изключила, а Тод безмълвно ми крещеше да бия сервис и знам, че в обратната ситуация тя щеше вече да е забила сервис право към главата ми. Какво се предполагаше да направя? Просто да си стоя там като идиотка, като с всяка секунда се схващам и се сдухвам все повече, и да се надявам тя да реши да се включи отново в мача ли?

— Наистина не ми влиза в работата да го казвам, Чарли — отвърна господин Силвър. — Макар че вероятно знаеш какво е мнението ми по тези въпроси.

— Предишната Чарли щеше да чака и да чака до безкрайност, защото така изисква вежливостта, и щях да изгубя този мач пойнт, а после и следващата точка, а после всичко щеше да се изроди в пълен провал. Знаеш, че се е случвало преди! А Марси щеше първа да ми каже, че съм взела правилното решение и че в крайна сметка с натрупването на опит ще придобия психическа издръжливост и няма да допускам това да ми въздейства, но щях да изгубя този турнир. Да го изгубя, защото вечно се опитвах да накарам всички да ме харесват. Изглежда, че на никой друг не му пука за това, така че защо би трябвало мен да ме е грижа? И дори не съм направила нещо нередно. Бях напълно в правото си да бия сервис, когато поискам, по дяволите!

— Е, в такъв случай звучи, сякаш си изяснила въпроса — каза баща й.

— Госпожице Силвър? Може ли да опитаме пак? — попита госпожица Беърд и Чарли изпита облекчение.

— Татко, трябва да затварям. Ще се видим в ресторанта веднага щом приклю…

— В момента се прибирам в хотела за нощта — каза господин Силвър. Тонът му звучеше напълно неутрален за всеки друг, освен за Чарли, която долавяше разочарованието като звук от електрическа китара.

— Вече? Няма ли да празнуваш с нас?

— Вече е толкова късно. И знам, че Джейк и Тод изгарят от нетърпение да говорят с теб. Да се чуем утре преди полета ми.

За момент Чарли замлъкна.

— Добре, татко. Ако наистина го искаш. — Можеше да почувства срама в поруменелите си бузи.

Затвори и насочи вниманието си към служителката за теста.

— Мисля, че този път мога да се справя.

Този път урината потече свободно и след като потопи в нея книжна пръчица, госпожица Беърд я обяви за достатъчно концентрирана.

— Благодаря ви за съдействието — каза тя. — Свободна сте да си вървите.

Чарли кимна, благодари на жената и се отправи обратно към шкафчето си. Измъкна от джоба на окачената там чанта за дрехи папка с предложения за тоалети и започна да я прелиства. До това се бяха свели нещата: два избора на облекло, и двата — направени от някой друг, а тя не можеше да разбере как да ги съчетае, без да си помага със снимка. Имаше варианти за всякакви случаи — интервю с предварително подготвени напечатани въпроси, парти за играчите, телевизионно интервю, самолетно пътуване, семейни вечери и така нататък — и тя прехвърли страниците до общия раздел, озаглавен „Празненства“. Моник беше поставила миниатюрни лепящи листчета с бележки върху две от дванайсетината снимки, представени в този раздел, посочващи двата варианта за избор, които в момента висяха в гардеробчето на Чарли: копринен гащеризон с тънки презрамки, набран на талията и глезените, и изрязана черна тениска в съчетание с нещо, което можеше да се опише единствено като балетна пачка с висока талия. Преценявайки, че вече е прекарала достатъчно време както във висене в тоалетната, така и в чудене как да се облекчи, Чарли облече втория тоалет. Застанала пред огледалото, трябваше да признае, че Моник си разбираше от работата. Късите, стигащи точно над рамото ръкави на тениската подчертаваха добре оформените й ръце, а малката ивица кожа, която се показваше между долната част на тениската и горния край на полата й, правеше гърдите й да изглеждат така, сякаш се опълчваха на гравитацията. Дори обшитите с кристали „Сваровски“ обувки на „Лобутен“ създаваха илюзията, че краката й са безкрайно дълги, въпреки факта, че Моник по многократно настояване на Чарли най-накрая се беше съгласила да намали височината на токовете от почти тринайсет на пет сантиметра.

С протяжен звук телефонът й оповести обаждане от FaceTime. Пред погледа й се появи снимката на Моник. Знаейки, че тя няма да спре да звъни, докато не получи отговор, Чарли плъзна бутона надясно и задържа телефона си възможно най-високо с дясната си ръка.

— Харесва ми — каза и придвижи екрана, за да може Моник да види всичко.

— Къде си, по дяволите? Не трябваше ли досега вече да си в ресторанта? — Моник присви очи в опит да види по-добре. — И на мен ми харесва. Знаех, че полата на Алис и Оливия ще е идеална, и тя наистина е. Дай да ги видя тези „Лобс“.

Чарли насочи телефона към краката си.

— Всъщност са наистина удобни на тази височина.

Моник издаде звук, сякаш се давеше от отвращение.

— Ако някога кажеш на някого, че съм се съгласила да скъся токовете, между нас е свършено. Просто те предупреждавам.

Чарли се засмя.

— Къде е короната? Оставих две допълнителни в козметична чантичка на дъното на чантата.

— Да, видях ги.

— Е, сложи си едната. По твой избор. Как ти харесва това? Кой казва, че не давам на клиентите си никаква творческа свобода?

— Еднакви са, Моник. Едната е с черни камъни, а друга с розови.

— Да, добре, не ти ли харесва, че можеш да избираш? Макар че в този тоалет и предвид факта, че празнуваш огромна победа, силно препоръчвам черната.

— Не знам…

— Е, сложи тогава розовата, ако наистина така ти харесва. Мога да го преживея.

— Просто мисля, че е малко прекалено за центъра на Чарлстън, нали се сещаш? Това е истинският Юг. Родина на кашмирените комплекти от блуза и жилетка. Наистина ли ще нося тиара на вечеря?

— Със сигурност ще го направиш, по дяволите! — изпищя Моник. — Не ме е грижа дали всички други момичета носят всяка една отвратителна дреха на „Лили Пулицър“ в розова и зелена щампа, измисляна някога. Става дума за теб и за никой друг. Ти си Принцесата воин. И, за бога, ти току-що си спечелила нещо! Така че си сложи проклетата корона и се дръж на висота. Точно сега можеш със същия успех да си в шибания Бъкингамски дворец, защото си принцесата на тениса и, по дяволите, по-добре е да изглеждаш като такава!

Чарли загледа как Моник си проправи с криволичене път по подвижна пътека на летището и започна да повтаря троснато: „Лявото е за минаване!“ на всеки, който не се движеше така бързо като нея. Щом слезе от пътеката, отново насочи вниманието си към дисплея:

— Веднага! — кресна толкова силно, че едно четиричленно семейство се обърна едновременно да я зяпне.

Чарли задържа телефона си така, че Моник да види, и измъкна черната тиара от шкафчето си. Ако трябваше да е честна, малкият грозд кристали, които оформяха предната част, бяха дребни и изящни и цветът им почти се сливаше с косата й. От достатъчно далече може би изглеждаше само като искряща лента за коса? Затъкна малките прозрачни гребени в косата си от двете страни и намести частта с короната така, че да е точно в центъра.

— Готово.

— Добре. Не я сваляй. Сега върви да си сложиш спирала и гланц за устни и тръгвай. Отбелязвам си да ти донеса изкуствени мигли следващия път, като се видим. Мисля, че добре ще успеят да…

— Моник! Не мога да нося на корта дори тъмни очила, защото са твърде разсейващи. Мислиш ли, че мога да се справя с допълнителни мигли?

Но връзката вече беше прекъснала. Тя се усмихна на себе си, внезапно почувствала се по-добре, и си събра нещата.