Сюзън Ий
Краят на дните (61)

61

Щом скакалците отлитат, ясно виждам небесата да се изпълват с ангелски воини.

Несъзнателно оглеждам висините за Рафи, но не го забелязвам в множеството над нас.

Слагам си шумозаглушаващия шлемофон и описвам здраво очи в подготовка за предстоящите събития.

Дори през затворените си клепачи виждам ослепителната заря на силните прожектори, които светват навсякъде. Светлината пронизва очите ми в мига, когато се опитвам да ги отворя.

Налага се да ги присвия и да примигна неколкократно, за да се приспособя към яркото осветление.

Ангелите закриват очите си с ръце и спират насред полет. Неколцина дори се сблъскват едни с други. Мнозина се извръщат, за да се скрият от ослепителните прожектори, и влитат право върху другарите си.

Светлината пронизва моите обикновени човешки очи. Не мога и да си представя колко болезнена е за ангелите.

След това гигантските високоговорители писват в микрофония — най-силната и пронизителна, която някога съм чувала — мъчителна е дори през шлемофона ми. Целият този гръмотевичен шум бълва право срещу свръхчувствителните уши на ангелите.

Те лепват ръце върху лицата си. Олюляват се във въздуха, заслепени и оглушали; нито нападат, нито отлитат.

Изумителното нощно зрение и остър слух на ангелите работят в наша полза. Способностите им, превъзхождащи многократно нашите, сега се превръщат в тяхна слабост. Не могат да ги изключат. Силната светлина несъмнено им изгаря очите. А целият този шум — да му се не види, дори моите уши прокървяват от непоносимия вой!

Полезно е да си имаш гении от Силициевата долина в екипа.

Навсякъде изникват борци за свобода с пушки — покрай сцената, по протежение на бордюрите на моста, също и зад опорите му. Макар да не ги виждам, снайперисти трябва да има до всеки от прожекторите и на платформите, скрити под моста.

В нощта отекват изстрели.

Докато ангелите се олюляват по небето в опит да видят нещо и да си съберат мислите, колкото да офейкат от този ужасен шум, нашите бойци ги свалят право във водата. След онова, което видях, докато се биехме с ангели в морето онзи ден, готова съм да се обзаложа, че повечето от тях не умеят да плуват.

Пък и вероятно големите бели акули вече са се самопоканили на кървавата трапеза, която им сервирахме в залива по време на представлението. Къци-къци, акулче…

Воплите откъм високоговорителите се променят и оттам се разнася мощен дет метъл, толкова силен, че, кълна се, опорите на моста вибрират.

За музикалното оформление отговарят близнаците.

Мярвам ги за момент от едната страна на моста, всеки стои с вдигната ръка и размахва показалец и кутре в дяволския знак. Тръскат глави в ритъма. Повтарят си текста, изпят с хрипливи писъци над леещите се от тонколоните мощни китарни акорди и барабанен тътен. Щяха да изглеждат същински корави копелета, ако не бяха торбестите им клоунски костюми.

Това е най-шумното парти, вихрило се някога в Залива.