Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пенрин и Краят на дните (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
End of days, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
cattiva2511 (2018 г.)

Издание:

Автор: Сюзън Ий

Заглавие: Краят на дните

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Емас

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Цвета Германова

Художник: Сами Юен

Коректор: Йоана Ванчева

ISBN: 978-954-357-349-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7479

История

  1. — Добавяне

31

— Стоп!

Всички се извръщат да видят чия е заповедта. Тонът е безапелационен.

Държа Белиал под око, докато се опитвам да разбера какво става. В очите ми се стича кръв и се налага да примигна няколко пъти, преди да видя онова, на което са свидетели и всички други.

Сега вече в купола има процеп и в него нахлува светлина. Чифт големи снежнобели крила се плъзват през него и затъмняват слънцето.

Пред очите ми се появява съвършеното тяло на Рафи.

Хем е Рафи, когото познавам, хем — ужасяващ непознат. Прилича на ядосан полубог. Само веднъж съм го виждала в тази му съвършена ангелска форма.

Разсичащи въздуха зад него, крилата му са величествени — бяло на фона на синевата.

Ангелите до един се втренчват в новодошлия. Те се реят, безмълвни и неподвижни, само бавно пърхат с крила. Сред тълпата се носи шепот: Архангел Рафаил.

— Чух, че текат неразрешени избори — обявява Рафи.

— Няма нищо неразрешено — възразява Уриил. — И ако беше тук, щеше да го знаеш. Всъщност си един от кандидатите.

— Така ли? И как се справям?

Неколцина ангела изкрещяват подкрепата си за Рафи.

— Твърде дълго си отсъствал, Рафаиле — Уриил повишава глас и фактически се обръща към другите присъстващи. — Твърде се е откъснал, за да предвожда най-великата битка в историята. Дали изобщо знае, че легендарният апокалипсис е на път да започне?

— Имаш предвид онзи, който си създал изкуствено, посредством лъжи и фокуси? — Рафи също се обръща към ангелите. — Той ви лъже до един. Фабрикува чудовища и произвежда събития, за да ви принуди към бързи и мръсни избори.

— Той е лъжецът — сочи го Уриил. — Ще ви докажа, че на мен ми е писано да бъда избраният архангел! — и вдига ръце към тълпата. — Бог ми проговори!

Ангелите избухват в басов рев, понеже всички говорят един през друг.

— Точно така! — повтаря Уриил. — Аз вече съм Вестител в очите Му. Бог ми проговори и ми каза, че Той ме е избрал да водя великия апокалипсис. Изчаквах с това признание, понеже знам, колко шокираща е новината. Но вече нямам избор, след като Рафаил се е върнал и се опитва да предизвика Божията воля. Колко знамения ни трябват, за да ви убедя, че Краят на дните настъпва без нас? Колко сте готови да пренебрегнете, понеже нямате избран Вестител да ви води в битка? Не позволявайте на Рафаил да ви държи встрани от славата, принадлежаща ви по право!

Ангелите най-близо до Уриил отварят широко уста и подемат призив, който мога да нарека само песен. Но не е песен с думи, просто мелодия — величествен, свят напев, съвсем неочакван за такива кръвожадни войни.

Прекрасната песен намира отклик сред цялата тълпа, понеже дузина небесни гласове се присъединяват към хоровото изпълнение. Група ангели се отмества встрани и пропуска слънчев лъч през купола.

Светлината озарява едно петно непосредствено до Уриил. Той леко се намества в него и засиява целият. Лицето му грейва в искрена усмивка. Ако не друго, то той е много добър шоумен.

Отпуска ръце и се покланя смирено. Слънчевият лъч обрамчва главата и раменете му, а той с поклони и премерено покорство намеква за връзката си с Бог. Направо затаявам дъх. Несъмнено и останалите са усетили ефекта, понеже се смълчават напрегнато.

Уриил вдига глава и оповестява:

— Току-що Бог ми проговори. Каза, че Краят на дните започва сега.

Разтваря ръце като диригент.

В периферията на игрището за голф отеква силен удар. Вероятно е мощна вълна, но не я виждам, защото ангелите ми препречват пътя. Всички се обръщат натам и вече съзирам брега през телата на зяпачите.

Близо до брега водата кипи. Нещо се издига от морето. В първия момент го възприемам като отделни животни, но щом главите изникват над водата, вече става ясно, че е цяло чудовище. Вълните се удрят в него, сякаш самият океан беснее срещу неестествената твар.

Звярът отръсква водата с рев и се втурва към нас.

Зашеметяващо бърз е. За отрицателно време се озовава съвсем близо и успявам да го разгледам добре.

Лайла направо е надминала себе си с това чудовище. Има седем глави, събрани на раменете, но една изглежда мъртва. Тази, мъртвата, е човешка. Лицето е цепнато и кърви, сякаш наскоро е убито с брадва.

Другите глави са живи. Всяка представлява смес от човешка и животинска — леопард, змиорка, хиена, лъв, гигантска муха и акула с празен поглед. Торсът на звяра смътно напомня мечка.

— И видях звяр, който излизаше от морето — рецитира с пророчески тон Уриил — и на главите си ще носи името на богохулството. Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шейсет и шест[1].

На всяка от главите на звяра с гноящ белег е татуирана на челото му цифра.

666.

Бележки

[1] Откровение на Йоан 13:18. — Бел.прев.