Питър Суонсън
От онези, които заслужават да бъдат убити (23)

23.
Миранда

Докато с Брад планирахме убийството на Тед, за момент помислих дали да не взема два предплатени телефона, които не могат да се проследят. Просто за всеки случай. Постъпих глупаво и зарязах идеята, тъй като не исках никакви материални улики, които да сочат към нас. Сега отчаяно ми се искаше да бях купила телефоните. Крачех напред-назад из къщата в Саут Енд. Бях на път да изгубя шибания си ум, чудех се дали да се обадя на Брад и да го предупредя, че ще го разпитат. Дори не знаех дали това ще помогне. Може би щеше да се паникьоса още повече, ако разбере, че идват. И част от мен се питаше дали да кажа на Брад, че е бил разпознат от очевидец и че трябва да си събира партакешите и да бяга.

В главата ми се развиваха различни сценарии.

Според записите на обажданията от мобилния ви телефон, госпожо Севърсън, след като идентифицирахте Брад Дагет като човека, забелязан при къщата ви, същата вечер вие сте се обадили на въпросния господин Дагет. И сега не можем да го открием. Какво точно си казахте по време на този разговор?

Щях да отговоря, че съм му звъннала, за да му кажа, че от полицията може да го разпитат, че съм идентифицирала заподозрян, който може би прилича на него. Казала съм му да не се безпокои, защото никой не смята, че е замесен. Нямах представа, детектив.

Госпожо Севърсън, несъмнено ще се зарадвате да научите, че днес сутринта заловихме Брад Дагет. Не беше успял да стигне далеч. Задържали са го на канадската граница. Призна за убийството на съпруга ви и ни разказа много интересна история. Бихте ли дошли в участъка да ви разпитаме?

Не, бягството на Брад не беше вариант. Трябваше да издържи достатъчно време, докато следата не изстине. Имах планове за Брад, но те трябваше да почакат.

Спрях пред широкия прозорец на дневната на втория етаж. Навън бе тъмно, дъждът валеше равномерно, почти успокояващо. От другата страна на улицата виждах светещите прозорци на съседите. Забелязах някаква фигура да минава покрай един от тях, дръпна се завеса.

Останах известно време при прозореца. Още не бях включила осветлението в къщата и се чувствах невидима. Една кола бавно мина по улицата, попадна в дупка и запрати пръски дъждовна вода към тротоара. Дали полицията вече ме следеше? Бях ли заподозряна? Беше понеделник. Убийството бе станало в петък, а още нямаше арестувани. Сигурно започваха да се изнервят и на едно ниво знаех, че би трябвало да съм заподозряна. Аз бях съпруга на богат мъж, умрял при подозрителни обстоятелства. Но дали нямаше и нещо друго? Дръпнах завесите, уверих се, че се спускат плътно, и запалих лампата. Стаята се освети от кръг бледа светлина. Замигах бързо и я изгасих. Легнах на канапето в тъмното и се запитах дали не бях направила грешка, че се върнах тук. Може би щеше да е по-добре да си взема стая в хотел, както ме бе посъветвал онзи детектив с бебешкото лице.

Все си представях Брад в момента, когато някой детектив се обърне към него с въпроси какво е правил в петък вечерта. Представях си го как се поти и заеква, как детективът моментално става подозрителен. Бях сбъркала с Брад. Когато се срещнахме за първи път, видях в него само един наперен и малко тъп мачо. Прелъстяването му беше детска игра. Извадих цигара и му казах да не казва на мъжа ми. „Хей — отвърна той. — Няма да кажа на мъжа ти нищо, което не искаш да му казвам“. Беше в началото на август и носех къса рокля, която се закопчаваше отпред. Свалих я през глава, смъкнах гащетата и се плъзнах върху завършения плот на кухнята. Височината бе напълно неподходяща, но Брад избута едни тухли и се качи на тях. Беше неудобно и незадоволително, но след това излъгах и със сълзи на очи му казах, че правя секс за първи път от седмицата след сватбата ни, че съпругът ми не проявява към мен абсолютно никакъв интерес в тази насока. Облякохме се, поплаках малко, после се съблякохме отново и този път правихме секс на един от сгъваемите столове, които работниците бяха донесли за обедните си почивки. Яхнах го с лице към него, мускулите на краката ми трепереха. Физиономията на Брад, начинът, по който погледът му се плъзгаше по мен, ми каза всичко, което ми бе нужно.

— Никога и никъде другаде — казах му онзи следобед. — Само тук и само когато сме абсолютно сигурни, че никой няма да се появи. Ясно?

— Ясно — каза той.

— Ако кажеш на някой…

— Няма.

След седмица му казах, че понякога си мечтая да убия мъжа си. Две седмици след това Брад ми каза, че ако искам, ще го убие. Ето колко лесно беше. Казах му, че ако го направим по правилния начин и без никакви грешки, никой няма да ни заподозре, а после ще се оженим, ще си купим яхта и ще заминем на меден месец, който ще продължи цяла година. Когато споменах яхтата, очите на Брад светнаха така, както не ги бях виждала никога, дори докато правехме секс. Сексът го хвана на въдицата, а алчността го задържа и през цялото време си мислех, че ще запази хладнокръвие, но сега не бях така сигурна.

Станах от канапето, разтърсих ръце и подскочих два-три пъти. Полазваха ме тръпки, мислите ми препускаха. Сипах си уиски с лед и забродих из тъмната къща. На площадката на втория етаж имаше петно на мястото, където бе изтекла кръвта на Тед. От полицията ме бяха предупредили, за да не се шокирам. Докоснах го с голия палец на крака си — тъмночервено петно, което почти се сливаше с цвета на дървения под. От фирмата за почистване щяха да дойдат утре и щях изрично да ги предупредя да го махнат. Отнесох питието си в медийната стая и известно време превъртах каналите, като накрая се спрях върху „Хубава жена“, един от любимите ми филми като момиче. По онова време непрекъснато вървеше по телевизията и го обожавах, години преди изобщо да разбера какво означава проститутка. Сега ми изглеждаше глупав, но въпреки това го загледах, като казвах репликите преди да са ги казали актьорите. Успокоих се и когато филмът свърши, знаех, че трябва да отида в Мейн и да говоря с Брад. Трябваше да е подготвен за онова, което предстоеше, и имах чувството, че разполагам с твърде малко време, за да направя нещо.

Колата ми беше на улицата. Облякох джинси и тъмнозелен суичър с качулка и излязох. Докато вървях под дъжда, устоях на желанието да се огледам и да видя дали някой не ме следи. Съмнявах се, че ме наблюдават. Колата ми бе паркирана на ъгъла. Качих се и потеглих направо към магистралата. Улиците бяха тихи и като че ли никой не ме следваше, нямаше внезапно изникнали светлини зад мен. Излязох на магистралата, все така уверена, че не ме следят. Минах в средното платно, пъхнах диск в уредбата и се опитах да се отпусна. Бляскавата от дъжда магистрала се разгръщаше пред мен. Беше късно, когато стигнах до Кресънт Котаджес, дъждът вече бе преминал в ръмеж. Пикапът на Брад не беше пред къщичката му. Предположих, че е в „Куули“, но реших да го изчакам. Това означаваше, че ще е пиян, когато най-сетне получа възможност да говоря с него, но се надявах да не е толкова натряскан, че в главата му да не влезе нищо. Планът ми бе да го подготвя за разпита, да се уверя, че знае какво да каже, след което да се върна в Бостън преди зазоряване.

Паркирах колата от другата страна на пътя под един дъб, чиито клони се бяха свели от дъжда, и зачаках. Не се наложи да чакам дълго. Пикапът на Брад се появи към единайсет. Бях свалила малко прозореца, но въпреки това стъклото бе запотено и виждах пикапа размазан. Свалих прозореца изцяло и изчаках, защото до колата на Брад спря друга, някаква четвъртита хонда. Мамка му, помислих си, сигурно е Поли. Видях как първо Брад, а после някаква висока стройна жена слизат от колите си. Брад отвори вратата и жената влезе първа в къщичката. Беше облечена с някакво лъскаво яке и тесни джинси. Бе твърде слаба, за да е Поли, а и стоеше прекалено стабилно на краката си. Брад я последва. Нещо в начина, по който влязоха, ме накара да си помисля, че това не е типична свалка. Движеха се като бизнесмени, отиващи на среща. Изчаках пет минути, после си сложих качулката и слязох от колата. Мислех, че още вали, но се оказа само дъбът — дъждовните капки капеха от листата му.

Пресякох пътя и приближих къщичката на Брад — никога не бях влизала вътре, но веднъж, преди месеци, още преди да започнем връзка, бях застанала на прага да му дам някакви чертежи. Помня, че бях забелязала колко подредено и колко стерилно е вътре. Промъкнах се към прозореца отляво на вратата. Щорите бяха спуснати, но вътре светеше и може би можех да ги зърна. Исках да видя жената и дали я познавам. Почти бях стигнала прозореца, когато лампата над вратата светна и рязката бяла светлина озари предната част на къщата. Бързо се дръпнах настрани, счуканите раковини на алеята захрущяха под маратонките ми. Отдръпнах се там, където сенките бяха най-гъсти, долепих гръб до дървената обшивка и зачаках външната лампа да угасне. Тя наистина угасна след около минута, която ми се стори цяла вечност. Не чух никой да се движи вътре, пътят също беше тих. От тази страна на къщата имаше прозорец, достатъчно ниско, за да мога да надникна, ако се повдигна на пръсти. Щорите бяха спуснати, но между тях имаше пролуки и успях да надникна в кухнята — бял хладилник, празен плот — и зад нея към дневната, където Брад и някаква жена с червена коса седяха и разговаряха на канапето. За миг си помислих, че е Лили Кинтнър от „Мадър“, и ме побиха тръпки, но жената леко обърна глава и реших, че не е тя. Носеше евтин грим — тъмна очна линия и ярко червило, — а Лили никога не носеше абсолютно никакъв грим. Освен ако не беше променила навиците си.

Гледах ги известно време как разговарят съсредоточено и изобщо не можех да проумея каква е темата на разговора им. Брад изглеждаше съсипан, с отпуснати рамене и увиснала челюст. Говореше предимно жената, която и да бе тя. Брад приличаше на тъп ученик, мъчещ се да проумее думите на учителката. Изобщо не бях очаквала да видя подобно нещо. Очаквах да видя Брад и някоя курва от „Куули“ да се чукат на канапето. Нямаше да ми хареса особено, но бих го предпочела пред онова, което виждах в момента. За какво ли си говореха?

Брад закима като кукла на конци, затършува в джоба на якето си и извади цигари. Жената стана и се протегна, късата й риза се повдигна и разкри ивица бял корем, после тръгна към кухнята. Трябваше да напрегна цялата си воля, за да продължа да гледам през щорите, като се молех тя да не погледне към мен. Исках да я разгледам по-добре. Тя отвори вратата на хладилника и се наведе да погледне вътре и така успях да видя по-добре профила й. Наистина приличаше много на Лили Кинтнър — същото момчешко тяло, бледа кожа, червена коса. Но дрехите бяха сбъркани.

Жената извади от хладилника бутилка вода и я отвори. Преди да се върне в кухнята завъртя глава и огледа безупречно чистите плотове на кухнята. Успях да я разгледам още по-добре; флуоресцентната светлина се отразяваше от очите й, така неземно зелени, че сякаш сияеха. Поех си дъх. Наистина беше Лили Кинтнър. Бях виждала очите й и вече бях сигурна. Без никакво колебание бързо тръгнах към колата си, като заобиколих отдалеч входа на къщата, за да не активирам отново сензора за движение. Седнах зад волана. Това бе Лили. Сигурна бях. Но как беше възможно? Какво общо можеше да има тя с Брад? И явно не само с Брад. Пътуването на Тед до Уинслоу несъмнено бе свързано с нея. Връзка ли бяха имали? Тя ли я беше започнала от някаква дълго таена нужда да си отмъсти? Но в момента най-важното беше как е открила Брад и какво иска от него.

Сниших се в седалката и зачаках. Не бях на себе си. Дъждът беше спрял, но небето още бе покрито с облаци и се чувствах защитена от тъмната сянка на дървото. Гледах къщата на Брад и се питах дали Лили няма да прекара нощта там, но знаех, че трябва да изчакам, в случай че си тръгне. Главата ми бе пълна с куп възможни обяснения, но във всички тях аз бях преследвана. По някакъв начин Лили ме преследваше.

Стори ми се, че са минали два часа, но вероятно е бил само един, когато вратата на Брад най-сетне се отвори и на прага се появи Лили. Външната лампа светна и я гледах как се качва в колата си. Даде заден по алеята и зави на юг по Микмак. Част от мен искаше да я последва, да види къде отива, но по-важно бе да говоря с Брад и да разбера какво става. Насилих се да изчакам още пет минути за всеки случай, ако Лили е забравила нещо и реши да се върне, след което тичешком пресякох пътя и почуках на вратата. Брад открехна, подпухналите му очи за момент ме изгледаха объркано. Свалих си качулката.

— Аз съм, Брад. Пусни ме да вляза.

— Мамка му — каза той и отвори вратата. Влязох и затворих след себе си. Долових миризмата на евтин парфюм.

— Какво правеше Лили Кинтнър в къщата ти, по дяволите? — попитах.

— Така ли се казва?

— Господи, Брад, какво искаше тя?

— Запознахме се тази вечер. Беше в „Куули“. Дойде при мен на паркинга. — Той погледна настрани, сякаш се мъчеше да измисли какво точно да ми каже. Устоях на желанието си да го фрасна с все сила в гърлото.

— Брад, какво искаше тя от теб, по дяволите?

Той леко се прегърби. Приличаше на куче, което току-що са пернали по носа.

— Иска да те убие, Миранда. Иска аз да го наглася. Каза ми, че това е единственият начин да не се озова зад решетките. Щях да ти кажа, честна дума.