Питър Суонсън
От онези, които заслужават да бъдат убити (16)

16.
Лили

— Здрасти — казах на Тед Севърсън. Той седеше на бара в чакалнята за бизнес класа на летище „Хийтроу“. Познах го веднага, но се съмнявах, че той е познал мен. Бяхме се срещали само веднъж, преди две години, когато се бях натъкнала на Фейт Хобарт на един открит пазар в Саут Енд.

— Сега минавам под името Миранда — каза ми тогава Фейт.

— О.

— Наистина се казвам така. Фейт е презимето ми. Миранда Фейт.

— Не знаех. Значи си изгубила вярата си.

Тя се разсмя.

— Може и така да се каже. Това е годеникът ми, Тед.

Красив, малко скован мъж откъсна поглед от стар рафт за печатарски букви и стисна ръката ми. Имаше сухото силно ръкостискане на професионалист в тази област, но след няколко общи думи колко му било приятно да се запознаем насочи отново вниманието си към сергията. Казах на Фейт/Миранда, че имам среща и трябва да тръгвам. Преди да се разделим, тя каза тихо:

— Онова с Ерик… голяма трагедия. Съжалявам, че не се свързах с теб след това, но ти беше в Лондон и…

— Няма значение, Фейт, всичко е наред.

Тръгнах си. Много пъти си бях мислила какво ли ще се случи, ако отново се натъкна на Фейт. (Или по-скоро вече Миранда.) Как ли щеше да реагира тя? Била ли е изненадана, когато е научила, че Ерик е умрял в Лондон, докато ми е гостувал? Била ли е лъгана и тя? Но след като я срещнах на пазара, след като я видях с новата й мастиленочерна коса, с ботушите й за петстотин долара и с годеника, който явно не подозираше нищо, и след като видях небрежния начин, по който изрази загрижеността си към мен, вече знаех. Знаех, че и тя самата ме е лъгала. Когато е била с Ерик в Ню Йорк, е знаела, че той продължава да се среща с мен през уикендите в Шепог. Дали от самото начало не ми беше връщала, задето излизам с Ерик? Или бе просто от онези жени, които са достатъчно нагли, за да отмъкват мъжете на други жени? За миг, там в Саут Енд в Бостън, почувствах отново онова пробождане в гърдите, което бях почувствала, когато разбрах със сигурност, че Ерик ме е предал с Миранда и че животът ми никога вече няма да е същият.

Казах си да не се безпокоя и се вслушах в съвета си, но когато видях Тед Севърсън на летището (двамата с Миранда вече бяха женени — прочетох съобщението в „Глоуб“), реших да поговоря с него.

— Здрасти — казах му, за да му дам шанс да ме познае, макар че се съмнявах, че ще се получи нещо. Той ме погледна, без да има ни най-малка представа коя съм. Беше видимо пиян, със зачервени очи и отпусната долна устна. Пиеше мартинита. Аз също си поръчах, макар че мразя мартини.

Летяхме заедно до Бостън и той ми разказа за тъжния си живот, как Миранда му изневерявала, за яростта и примирението, които изпитвал. Каза ми тези неща, защото си мислеше, че никога повече няма да ме види. В друго време и на друго място никога не би ми наговорил подобни неща. Дори сподели колко силно мрази жена си и на шега подхвърли, че иска да я убие. Казах си да не се въвличам, но още в началото на разговора ни знаех, че вече е твърде късно. Миранда отново се бе появила в моята орбита, при това неслучайно. Може би беше егоизъм, може би справедливост или нещо съвсем друго, но през следващите няколко седмици убедих Тед Севърсън да убие Миранда, както и любовника й Брад Дагет. Не беше трудно. И точно когато планът щеше да се осъществи, една сутрин взех „Сънди Глоуб“ от предната веранда и докато си пиех кафето, видях снимка на Тед — малка зърнеста снимка в началото на колоната.

Прочетох новината, наполовина вдигнала чашата към устните си.

Жител на Саут Енд застрелян в собствения си дом

Полицията разследва убийството на жител на Бостън, извършено на Уорчестър Скуеър в Саут Енд в петък привечер.

Служителите на реда се отзовали на сигнал за стрелба в 18:22 ч. Според детектив Хенри Кимбъл от Бостънската полиция жертвата, 38-годишният Тед Севърсън, бил открит на площадката на втория етаж на жилището си и обявен за мъртъв още при огледа.

„Разследваме и обир, извършен в петък вечерта в квартала, където е извършено убийството — каза Кимбъл. — Все още не знаем дали има връзка между двете престъпления, но призоваваме всеки, който разполага с някаква информация, да се свърже с нас“.

Тед Севърсън, президент на консултантската фирма „Севърсън Инк.“, остави вдовица — Миранда Севърсън, по баща Хобарт, която била във Флорида по време на убийството.

Според съседа Джой Робинсън Тед и Миранда Севърсън били „чудесни млади хора. Бяха като онези, които можеш да видиш само по телевизията. Не мога да повярвам, че им се случи точно на тях. При това в този квартал“.

Всеки, който разполага с информация за убийството или обира, може да се обади на спешната линия на Бостънската полиция.

Оставих кафето си и прочетох новината отново. Цялата изстинах.

Никога не ми бе хрумвало, че докато двамата с Тед подготвяхме убийството на Миранда, тя е подготвяла убийството на Тед. Трябваше да е дело на Миранда, с помощта на Брад. Нямаше начин да е било случаен обир, превърнал се в убийство. Изглеждаше прекалено идеално, че Миранда е била някъде във Флорида, с желязно алиби. Брад явно беше дошъл от Мейн и бе застрелял Тед. Може би е ограбил и съседна къща, за да размъти водите. Може би не. Така или иначе, Тед беше премахнат от пътя на Миранда и тя щеше да наследи всичките му пари.

Замислих се за Тед. Бил е застрелян в дома си, на площадката на втория етаж. Явно е пуснал Брад вътре, после се е опитал да избяга. Явно е знаел, че ще умре и че смъртта му е режисирана от Миранда. Гърлото ми се стегна и очите ми се напълниха със сълзи, но те не потекоха по бузите ми. Бях започнала да харесвам Тед. Когато разговаряхме по време на полета, виждах в него само средство да науча повече за моето проклятие от колежа. Миранда Фейт Хобарт беше пропусната нишка в собствения ми разказ и си бях казала, че макар да бе постъпила лошо с мен, отмъквайки приятеля ми, едва ли е наистина отровен човек. Но след разговора ни с Тед в самолета и след като чух историята за предателството й, вече знаех, че това не е така. Тя бе прогнила до дъното на душата си.

А и може би бях развълнувана, че отново тръгвам на лов. Признавам си го. Убиването беше донякъде като сърбящо място, което не можех да почеша години наред.

Но Тед бе станал важен за мен. Всъщност повече от важен. Когато се целунахме в гробището в Конкорд, останах изненадана от реакцията си, от силните чувства, които предизвика една целувка. Казах си — както си казвам винаги, когато се забъркам с мъж, — че всякакво влюбване е изключено. Знаех, че никога повече не бих могла да премина през това. Но харесвах много Тед. Той беше красив и в същото време някак непохватен, сякаш така и не бе свикнал напълно с късмета си. Един от онези хора, които притежават света, но не го осъзнават съвсем. Разбирах защо Миранда така му е допадала. Тя не само бе най-сексапилната жена където и да се озове, но и се чувстваше невероятно комфортно със самата себе си. Сигурно е бил привлечен от това й качество. Но освен интензивността на целувката ни — пожълтелите листа около нас, ръката му върху пуловера ми — с Тед изпитвах необичайното чувство, че мога да бъда себе си с него, да споделям тайните си с друго човешко същество. Той споделяше с мен най-съкровените си мисли, желанието си да убие жена си, и си казах, че един ден и аз бих могла да му разкажа за миналото си.

А сега Тед го нямаше.

И единственото, за което можех да мисля, бе колко силно искам да го видя отново и как това никога няма да се случи.

Влязох в интернет да видя дали няма да мога да науча нещо повече за случилото се в петък вечерта. Нямаше нищо, само няколко новини, които повтаряха информацията от „Глоуб“. Замислих се отново за убийството и как Миранда го е организирала. Несъмнено Брад е дръпнал спусъка. Не беше изключено да е замесен и трети човек, но се съмнявах. И как го бяха направили? Миранда напуска града и се уверява, че Тед ще си бъде сам у дома в петък вечер. Брад пристига от Мейн. Първо влиза с взлом в съседна къща и я обира. Сигурно е бил съсед, за когото Миранда е разполагала с информация. Знаела е, че собственикът отсъства и че няма алармена инсталация. Подобни неща се научават сравнително лесно. След обира Брад е отишъл при къщата на Тед и е почукал на вратата. Тед го е пуснал, после на Брад му е оставало само да го застреля. Щяло да изглежда като обир, получил неочакван и неприятен обрат. После Брад се връща в Мейн.

Запитах се за алибито на Брад. Би трябвало да има алиби, но как е възможно, щом е пътувал от южната част на Мейн до Бостън и е извършил две престъпления? За това са му били нужни най-малко три часа, може би повече, защото е трябвало да спазва ограниченията на скоростта по пътя. Може би Миранда е разчитала на факта, че абсолютно никой не е знаел за връзката й със строителния й контрактор. Но дали това беше възможно? Тед беше научил. Някой друг в града също би трябвало да знае. Негови работници? Барманката от „Кенеуик Ин“? Не изглеждаше вероятно да са успели да запазят пълна тайна.

Аз знаех, разбира се. Това ме поставяше в уникална позиция — разполагах с цялата тази информация от Тед Севърсън, а никой на света дори не подозираше, че двамата с него се познаваме. Естествено, можех да отида в полицията и да им кажа всичко, без изобщо да съобщавам, че Тед също е кроял планове да убие жена си. Но нямах намерението да го направя. Имаше голяма вероятност полицията да оплеска нещата и Миранда да се отърве. А и дори да я арестуваха и осъдеха, щеше да се превърне в национална знаменитост. Вече го виждах — жена с нейната външност, убедила любовника си да убие съпруга й. Щяха да го дават по телевизията години наред.

Миранда заслужаваше наказание, вече повече от всякога.

Изпратих есемес на приятелката си Кати, че не се чувствам добре и се отказвам от плановете ни да ходим на кино следобед. После пратих имейл на шефа си в колежа, че усещам как ме хваща грип и затова утре няма да отида на работа. Шефът ми се страхува до смърт от бацили и винаги с готовност пуска по болест.

Имах работа и първата стъпка бе да посетя Кенеуик и да се срещна с Брад Дагет. Знаех, че трябва да действам бързо, защото полицията сигурно вече се насочваше към него и трябваше да ги изпреваря.